№ 4
гр. Дряново, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20214220100106 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК.
В исковата молба на ***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
***, чрез пълномощник адв. З.Й. Ц. от САК, съдебен адрес: гр. ***, срещу Б.А.А. от гр.
***, се излага, че между страните са сключени следните договори за предоставяне на
услуги: Договор за мобилни услуги № **********/ 24.09.2018 г. за мобилен номер
********** и допълнително споразумение № *********/22.12.2018 г. към него,
съгласно което за предоставения мобилен номер влиза в сила нов абонаментен план. С
Договор за лизинг от 22.12.2018 г. е предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI
Р20 Lite Dual Black. Общата цена на лизинговата вещ е 250,87 лв. с ДДС. За ползването
ѝ лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална вноска от 120,00 лв.
и двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 5,69 лв. с вкл. ДДС, като е
предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползваните мобилни услуги.
Между страните е сключен и Договор за мобилни услуги № *********/26.10.2018 г. за
мобилен номер ********** и допълнително споразумение № *********/29.01.2019 г.
към него, съгласно което за предоставения мобилен номер влиза в сила нов
абонаментен план. С Договор за лизинг от 29.01.2019 г. е предоставен мобилен
телефонен апарат NOKIA 5.1 Plus Dual Black. Общата цена на лизинговата вещ е
199,76 лв. с вкл. ДДС. За ползването лизингополучателят се задължил да извърши
една първоначална лизингова вноска от 142,49 лв. и двадесет и три месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 2,49 лв. с вкл. ДДС, като те се фактурират с месечните
сметки за ползваните мобилни услуги.
1
Ответникът не заплатил дължимите месечни абонаментни такси и ползвани
услуги по Договор за мобилни услуги № *********/24.09.2018 г. за номер **********
и допълнително споразумение от 22.12.2018 г. към него, за периода от 15.12.2018 г. до
14.03.2019 г., в общ размер от 174,17 лв., както и три месечни лизингови вноски за
същия период в общ размер от 17,07 лв., за които задължения били издадени следните
фактури: № **********/15.01.2019 г. на стойност 86,10 лв., от която след приспаднато
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 12,05 лв.,
се претендира сумата от 74,05 лв.; фактура № **********/15.02.2019 г. на стойност
61,51 лв. и № **********/15.03.2019 г. на стойност 55,68 лв.
Ответникът не заплатил и дължимите месечни абонаментни такси и ползвани
услуги по Договор за мобилни услуги № *********/26.10.2018 г. за номер **********
и допълнително споразумение от 29.01.2019 г. към него, за периода от 05.01.2019 г. до
04.04.2019 г., в общ размер от 94,81 лв., както и четири месечни лизингови вноски за
периода от 05.01.2019 г. до 04.05.2019 г. в общ размер от 9,96 лв., за които задължения
били издадени следните фактури: № **********/05.02.2019 г. на стойност 53,76 лв., №
**********/05.03.2019 г. на стойност 47,48 лв., № **********/05.04.2019 г. на стойност
1,04 лв. и № **********/05.05.2019 г. на стойност 2,49 лв.
Съгласно Р. VI, т. 2 от допълнителните споразумения към договорите за мобилни
услуги, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата
от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така
определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Абонатът дължал и част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия
срок до края на договора и част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за
мобилни услуги.
В чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг било уредено
обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски при
неизпълнение на паричните задължения на лизингополучателя, в т. ч. по свързаните
договори за мобилни услуги.
В съответствие с така уговореното между страните, след предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на ответника, поради
изпадането му в забава, по Договор за мобилни услуги № *********/24.09.2018 г. за
номер ********** била издадена фактура № **********/15.05.2019 г. на обща
стойност 664,14 лв., включваща неустойки в размер на 550,34 лв., от които 124,98 лв. -
три стандартни месечни абонаментни такси по 41,66 лв. без вкл. ДДС и 425,36 лв. -
2
разликата между стандартната цена на устройството Huawei Р20 Lite Dual Black без
отстъпка и преференциалната цена по Договор за лизинг от 22.12.2018 г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги, както и сумата от
113,80 лв. с вкл. ДДС, представляваща предсрочно изискуем остатък от 20 лизингови
вноски за мобилно устройство Huawei Р20 Lite Dual Black.
По Договор за мобилни услуги № *********/26.10.2018 г. за номер **********
била издадена фактура № **********/05.06.2019 г. на обща стойност 479,79 лв.,
включваща неустойки в размер на 429,99 лв., от които 112,47 лв. - три стандартни
месечни абонаментни такси по 37,49 лв. без вкл. ДДС и 317,52 лв. - разликата между
стандартната цена на устройството NOKIA 5.1 Plus Dual Black без отстъпка и
преференциалната цена по Договор за лизинг от 29.01.2019 г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги, както и сумата от 49,80 лв. с вкл. ДДС,
представляваща предсрочно изискуем остатък от 20 лизингови вноски за мобилно
устройство Nokia 5.1 Plus Dual Black. Така общият размер на задълженията на
ответника възлизал на 1439,94 лв.
За дължимите суми в полза на ищцовото дружество била издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 381/2020 г. по описа на Районен съд
Дряново, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е
предявен настоящия иск.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че Б.А.А. дължи на ***, сума в общ размер от 1439,94 лв., включваща: 174,17 лв. -
месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 15.12.2018 г. до
14.03.2019 г. по Договор за мобилни услуги № *********/24.09.2018 г. за номер
**********; 124,98 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/24.09.2018 г.
за номер **********; 17,07 лв. - три лизингови вноски за периода от 15.12.2018 г. до
14.03.2019 г. по Договор за лизинг от 22.12.2018 г.; 425,36 лв. - разликата между
стандартната цена на устройството Huawei Р20 Lite Dual Black без отстъпка и
преференциалната цена по Договор за лизинг от 22.12.2018 г.; 113,80 лв. - предсрочно
изискуеми 20 лизингови вноски за мобилно устройство Huawei Р20 Lite Dual Black по
Договор за лизинг от 22.12.2018 г.; 94,81 лв. - месечни абонаментни такси и ползвани
услуги за периода от 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. по Договор за мобилни услуги №
*********/26.10.2018 г. за номер **********; 112,47 лв. - неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № *********/26.10.2018 г. за номер **********; 9,96 лв. - четири месечни
лизингови вноски за периода от 05.01.2019 г. до 04.05.2019 г. по Договор за лизинг от
29.01.2019 г.; 317,52 лв. - разликата между стандартната цена на устройството Nokia
5.1 Plus Dual Black без отстъпка и преференциалната цена по Договор за лизинг от
3
29.01.2019 г. и 49,80 лв. - предсрочно изискуеми 20 лизингови вноски за мобилно
устройство Nokia 5.1 Plus Dual Black по Договор за лизинг от 29.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху горните суми, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендират се направените
съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 381/2020 г. и по настоящото
дело.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва верността на приложените фактури и извлеченията за
потребление за процесния период, с аргумент, че тези документи притежават формална
доказателствена сила, удостоверяват, че са издадени от ищеца и изгодни за него факти,
но не се ползват с доказателствена стойност за установяване на твърденията, че
ответникът реално дължи претендираните суми. Оспорва се задължението за
заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.
Излага се, че клаузите, предвиждащи, че в случай на прекратяване на срочен
договор по инициатива на потребителя и независимо от основанието за това, се дължи
неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до изтичане срока на
договора, са неравноправни, като същите не са индивидуално уговорени, тъй като са
част от типови договори с общи условия. Съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП договорите с
неравноправни клаузи били нищожни, поради което е направено възражение в този
смисъл.
Допълнително се излага, че ищецът претендира неустойката поради факта на
неплащане на месечните абонаментни такси и използвани услуги и едностранно
предстрочно прекратяване на договора от ищеца. Неустойката се начислявала при
неизпълнение на задълженията на потребителя по т. 3а от Общите условия на *** за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, които били
следните: да не прекратява едностранно договора; да не подава молба за временно
спиране ползването на услугите; да не извършва други действия, изрично забранени.
Липсвало волеизявление на ответника, че прекратява едностранно договора, като
същият бил прекратен от ищеца. Неустойката била нищожна и като противоречаща на
добрите нрави.
Искането е предявените искове да бъдат отхвърлени.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 24.09.2018 г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги
за мобилен номер **********, за срок от две години, с месечен абонамент от 24,99 лв.
С допълнително споразумение, сключено на 22.12.2018 г. срокът на договора е
продължен до 22.12.2020 г. при нов абонаментен план с месечен абонамент от 49,99 лв.
4
Видно от допълнителното споразумение и от сключения на 22.12.2018 г. договор за
лизинг, ищецът, като лизингодател, е предоставил на ответника устройство марка
Huawei Р20 Lite Dual Black. В договора за лизинг е посочено, че устройството се
предоставя за временно и възмездно ползване, срещу заплащане на обща лизингова
цена от 250,87 лв. с ДДС, при първоначална вноска от 120,00 лв., платима при
сключването на договора и двадесет и три месечни вноски в размер на 5,69 лв. с вкл.
ДДС, съгласно посочен в договора погасителен план, които се фактурират и заплащат
със задълженията за ползвани мобилни услуги, съгласно договора за мобилни услуги.
С подписване на договора, ответникът е декларирал, че е получил устройството. В
допълнителното споразумение от 22.12.2020 г. е посочено, че общата лизингова цена
при избрания абонаментен план е с отстъпка от 593,34 лв. от стандартната цена на
устройството в брой без абонамент.
От представените с исковата молба фактури и приложения към тях, издадени през
периода 15.01.2019 г. – 15.05.2019 г. за телефонен номер **********, кл. № *********,
се установява, че с фактура № **********/15.01.2019 г. за отчетен период 15.12.2018 г.
– 14.01.2019 г. ищецът е начислил за абонаментна такса сумата от 59,78 лв. без ДДС
или 71,74 лв. с ДДС. За използвани услуги сумата от 7,23 лв. без ДДС или 8,68 лв. с
ДДС, както и лизингова вноска в размер на 5,69 лв. с ДДС за мобилно устройство
Huawei Р20 Lite Dual Black. Общата стойност на фактурата е 86,10 лв. Макар никъде в
представените фактури да не е отразено счетоводно, в исковата молба ищецът
признава, че е от стойността на тази фактура е приспаднато надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 12,05 лв., поради което
претендирана стойност по тази фактура е в размер на 74,05 лв.
С фактура № **********/15.02.2019 г. за отчетен период 15.01.2019 г. –
14.02.2019 г. за абонаментна такса е начислена сумата от 42,90 лв. без ДДС или 51,48
лв. с ДДС. За използвани услуги сумата от 3,62 лв. без ДДС или 4,34 лв. с ДДС, както и
лизингова вноска в размер на 5,69 лв. с ДДС.
С фактура № **********/15.03.2019 г. за отчетен период 15.02.2019 г. –
14.03.2019 г. за абонаментна такса е начислена сумата от 41,66 лв. без ДДС или 49,99
лв. с ДДС, както и лизингова вноска в размер на 5,69 лв. с ДДС.
Общо за отчетен период 15.12.2018 г. – 14.03.2019 г. начислените абонаментни
такси са в размер 173,21 лв. с ДДС, използваните услуги - 13,02 лв. с ДДС и три
лизингови вноски в общ размер от 17,07 лв. с ДДС за мобилно устройство Huawei Р20
Lite Dual Black.
С фактура № **********/15.05.2019 г. на ответника са начислени 20 бр.
лизингови вноски за мобилно устройство Huawei Р20 Lite Dual Black в общ размер от
113,80 лв. и неустойки в общ размер от 550,34 лв. за предсрочно прекратяване на
договори за услуги, от които 124,98 лв. - неустойка в размер на три месечни
5
абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и
425,36 лв. - разликата между цената на горепосоченото мобилно устройство без
абонамент и определената като обща лизингова цена в договора за лизинг от
22.12.2018 г.
На 26.10.2018 г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги за
мобилен номер **********, за срок от две години, с месечен абонамент от 24,99 лв. С
допълнително споразумение, сключено на 29.01.2019 г. срокът на договора е
продължен до 29.01.2021 г. при нов абонаментен план с месечен абонамент от 44,99 лв.
Видно от допълнителното споразумение и от сключения на 29.01.2019 г. договор за
лизинг, ищецът, като лизингодател, е предоставил на ответника устройство марка
NOKIA 5.1 Plus Dual Black. В договора за лизинг е посочено, че устройството се
предоставя за временно и възмездно ползване, срещу заплащане на обща лизингова
цена от 199,76 лв. с вкл. ДДС, при първоначална вноска от 142,49 лв., платима при
сключването на договора и двадесет и три месечни вноски в размер на 2,49 лв. с вкл.
ДДС, съгласно посочен в договора погасителен план, които се фактурират и заплащат
със задълженията за ползвани мобилни услуги, съгласно договора за мобилни услуги.
С подписване на договора, ответникът е декларирал, че е получил устройството. В
допълнителното споразумение от 29.01.2019 г. е посочено, че общата лизингова цена
при избрания абонаментен план е с отстъпка от 417,65 лв. от стандартната цена на
устройството в брой без абонамент.
От представените с исковата молба фактури и приложения към тях, издадени през
периода 05.02.2019 г. - 05.06.2019 г. за телефонен номер **********, кл. № *********,
се установява, че с фактура № **********/05.02.2019 г. за отчетен период 05.01.2019 г.
- 04.02.2019 г. ищецът е начислил за абонаментна такса сумата от 43,25 лв. без ДДС
или 51,27 лв. с ДДС, след приспаднато плащане от 0,63 лв., както и лизингова вноска в
размер на 2,49 лв. с ДДС за мобилно устройство Nokia 5.1 Plus Dual Black. Суми за
използвани услуги не са начислявани.
С фактура № № **********/05.03.2019 г. за отчетен период 05.02.2019 г. -
04.03.2019 г. за абонаментна такса е начислена сумата от 37,49 лв. без ДДС или 44,99
лв. с ДДС, както и лизингова вноска в размер на 2,49 лв. с ДДС. Суми за използвани
услуги не са начислявани.
С кредитно известие № **********/05.04.2019 г. за отчетен период 05.03.2019 г. -
04.04.2019 г. е приспадната сумата от 1,45 лв., като общо начислените абонаментни
такси са в размер на 94,81 лв. с ДДС. Начислена е и лизингова вноска в размер на 2,49
лв. с ДДС.
С фактура № **********/05.05.2019 г. за отчетен период 05.04.2019 г. - 04.05.2019
г. е начислена лизингова вноска в размер на 2,49 лв. с ДДС.
6
Общо за отчетен период 05.01.2019 г. - 04.05.2019 г. начислените абонаментни
такси са в размер от 94,81 лв. с ДДС и четири лизингови вноски в общ размер от 9,96
лв. с ДДС за мобилно устройство Nokia 5.1 Plus Dual Black. Суми за използвани услуги
не са начислявани.
С фактура № **********/05.06.2019 г. на ответника са начислени 20 бр.
лизингови вноски за мобилно устройство Nokia 5.1 Plus Dual Black в общ размер от
49,80 лв. и неустойки в общ размер от 429,99 лв. за предсрочно прекратяване на
договори за услуги, от които 112,47 лв. - неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и
317,52 лв. - разликата между цената на горепосоченото мобилно устройство без
абонамент и определената като обща лизингова цена в договора за лизинг от
29.01.2019 г.
По силата на договорите за мобилни услуги ищецът е предоставял
далекосъобщителни услуги на ответника, срещу задължението на последния да
заплаща месечни абонаментни такси и стойността на предоставените му през
съответния месец услуги. Във всеки от сключените договори за далекосъобщителни
услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи
условия последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, и (б) в случаите,
в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
При сключването на процесните договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения към тях ответникът с нарочна декларация – съгласие е декларирал, че е
получил подписан екземпляр от приложимите към тях Общи условия на мобилния
оператор. Същите се съдържат в приложеното ч. гр. д. № 381/2020 г. по описа на ДРС.
Според чл. 23 б. “б“ от ОУ месечният абонамент осигурява достъп на потребителя до
услугите, за които е сключен индивидуалния договор, като същият се предплаща
7
ежемесечно, в размери съобразно избрания абонаментен план. В чл. 26 от ОУ е
предвидено, че потребителят по индивидуален договор заплаща ползваните от него
услуги въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на негово име и че
неполучаването не го освобождава от задължението му да плаща дължимите суми.
Съгласно чл. 19б б. “в“ от ОУ ищецът има право едностранно да прекрати
индивидуален договор, в случай че потребителят не е платил дължими суми след
изтичане на сроковете за плащане по договора.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 381/2020 г. по описа на ДРС в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 1/04.01.2021 г. за сумата от
1439,94 лв., представляваща общ размер на задълженията на потребителя за
абонаменти такси и услуги, неустойки за предсрочно прекратяване по процесните
договори за мобилни услуги, както и за лизингови вноски по договорите за лизинг,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението –
04.12.2020 г. до окончателното изплащане. С оглед връчването на заповедта по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК е предявен настоящият иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е
процесуално допустим, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Следва да се установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по процесните
договори за мобилни услуги и договори за лизинг, че ищецът е изправна страна по тях
и е предоставил договорените мобилни услуги и ползването на лизинговите вещи,
размера на претендираните вземания, а по претенцията за неустойка – уговарянето на
неустоечна клауза между страните по договора, настъпване на основанията, визирани
във фактическия състав на тази клауза, които дават право на мобилния оператор да
начислява неустойка в търсения размер.
По делото безспорно се установи, че между страните са съществували валидни
облигационни правоотношения по два договора за предоставяне на мобилни услуги.
Първият от тях, сключен на 24.09.2018 г. за мобилен номер ********** с месечен
абонамент от 24,99 лв., е изменен с допълнително споразумение от 22.12.2018 г. с нов
абонаментен план с месечен абонамент от 49,99 лв. и срокът е продължен до
22.12.2020 г. Ищецът е предоставил на ответника СИМ карта, с което е изпълнил
задължението си да му осигури достъп до своята мобилна мрежа и до договорените
8
далекосъобщителни услуги, което е породило насрещното задължението на ответника
да заплати дължимите за това месечни такси по тарифния план, както и цената на
допълнително използваните услуги, които не са включени в него.
В конкретния случай по този договор мобилни услуги се претендира сума за
месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 15.12.2018 г. до
14.03.2019 г. в общ размер 174,17 лв. За да бъде присъдена изцяло претендираната
сума, включваща цената на мобилни услуги и месечни абонаментни такси, ищецът
следва да докаже, че абонатът е използвал услугите, описани в издадените фактури,
което обстоятелство се оспорва от ответната страна. Фактурите и приложенията към
тях изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти - възникване на вземания
за доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените
стойности, като същите не са подписани от ответника, като получател на доставката.
Фактурите са частни свидетелстващи документи и съгласно чл. 180 ГПК имат
формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и
неговото авторство, без обаче да доказват верността на вписаните в него други
обстоятелства. Изключение от това правило е, когато издателят удостоверява
неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради това
фактурите и приложенията към тях не се ползват с доказателствена сила относно
доставката на услугите по сключените договори между страните и тяхната стойност.
Съгласно Определение № 306/13.05.2011 г. по т. д. № 963/2010 г. на ВКС, „фактурата е
частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е
отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно
доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на
стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по
силата на неформални договори за търговски продажби“. В Решение № 30/12.07.2011 г.
по т. д. № 284/2010 г. на ВКС, е посочено, че като частни свидетелстващи документи,
едностранно съставените месечни сметки за проведените от конкретен телефонен пост
телефонни разговори и тяхната стойност, не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила, а се преценяват от съда, наред с всички останали доказателства
по делото.
Както бе посочено и по-горе само по себе си наличието на фактури,
удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната
дължимост, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а
само ги обективира. С оглед изричното оспорване, в тежест на ищеца беше да докаже,
че ответникът е използвал услугите, описани в издадените фактури, което ищецът в
настоящия процес не стори. Назначената от съда по искане на ищеца съдебно-
счетоводна експертиза беше заличена, поради невнасяне на определения депозит за
изготвянето . Поради изложеното претенцията на ищеца за сумата от 13,02 лв.,
представляваща стойността на фактурираните мобилни услуги за периода от
9
15.12.2018 г. до 14.03.2019 г. е недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Месечните такси за същия период обаче, са дължими от абоната, тъй като същите
са уговорени в договора и допълнителното споразумение и плащането им не е
обвързано от използването на услугите на оператора за съответния месец, поради което
липсата на доказателства, че фактурираните услуги са реално предоставени, не се
отразява на дължимостта на сумите за месечни такси.
Както беше посочено и по-горе с фактура № **********/15.01.2019 г. за отчетен
период 15.12.2018 г. – 14.01.2019 г. ищецът е начислил за абонаментна такса сумата от
59,78 лв. без ДДС или 71,74 лв. с ДДС. Съдът счита, че абонаментната такса е
неправилно начислена в този размер. За част този период от 15.12.2018 г. до 21.12.2018
г. вкл., т. е. за 7 дни, е бил в сила абонаментният план по първоначално сключения на
24.09.2018 г. договор с месечен абонамент от 24,99 лв. Абонаментната такса за 7 дни, в
които е ползвана услугата при месечен абонамент от 24,99 лв. е 5,64 лв. За периода от
22.12.2018 г. до 14.01.2019 г. е в сила новият абонаментен план с месечен абонамент от
49,99 лв. и абонаментната такса за 14 дни е 38,70 лв. Следователно абонаментната
такса за периода от 15.12.2018 г. – 14.01.2019 г. е общо 38,70 лв., от която следва да
бъде приспаднато признатото от ищеца надвнесено плащане на задължение от
предходен отчетен период в размер на 12,05 лв. или дължимата абонаментната такса за
този период е в размер на 26,65 лв. Неправилно с фактура № **********/15.02.2019 г.
за отчетен период 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г. за абонаментна такса е начислена сумата
от 51,48 лв. с ДДС, тъй като дължимата такса е в размер на 49,99 лв., съгласно
сключеното на 22.12.2018 г. допълнителното споразумение.За отчетен период
15.02.2019 г. – 14.03.2019 г. дължимата абонаментна такса е 49,99 лв. с ДДС,
начислена с фактура № **********/15.03.2019 г. Следователно дължимите
абонаментни такси по договора за мобилни услуги за мобилен номер ********** за
периода от 15.12.2018 г. до 14.03.2019 г. са в общ размер от 126,63 лв. Поради
изложеното претенцията на ищеца за месечни абонаментни такси и ползвани услуги за
периода от 15.12.2018 г. до 14.03.2019 г. по Договор за мобилни услуги №
*********/24.09.2018 г. и допълнително споразумение към него от 22.12.2018 г. за
номер **********, следва да бъде уважена до размер на 126,63 лв., като за разликата до
пълния претендиран размер от 174,17 лв. да бъде отхвърлена.
Вторият договор за мобилни услуги е сключен на 26.10.2018 г. за мобилен номер
**********, с месечен абонамент от 24,99 лв., като е изменен с допълнително
споразумение от 29.01.2019 г. с нов абонаментен план с месечен абонамент от 44,99 лв.
По този договор суми за използвани услуги не са начислявани.
С фактура № **********/05.02.2019 г. за отчетен период 05.01.2019 г. - 04.02.2019
г. ищецът е начислил за абонаментна такса сумата от 43,25 лв. без ДДС или 51,27 лв. с
ДДС, след приспаднато плащане от 0,63 лв. За част този период от 05.01.2019 г. до
10
28.01.2019 г. вкл., т. е. за 24 дни, е бил в сила абонаментният план по първоначално
сключения на 26.10.2018 г. договор с месечен абонамент от 24,99 лв. Абонаментната
такса за дните, в които е ползвана услугата при месечен абонамент от 24,99 лв. е 19,35
лв. За периода от 28.01.2019 г. до 04.02.2019 г. е в сила новият абонаментен план с
месечен абонамент от 44,99 лв. и абонаментната такса е 10,78 лв. Следователно
абонаментната такса за периода от 05.01.2019 г. - 04.02.2019 г. е общо 30,13 лв., от
която следва да бъде приспаднато плащане от 0,63 лв. или дължимата абонаментната
такса за този период е в размер на 29,50 лв. За отчетен период 05.02.2019 г. - 04.03.2019
г. абонаментната такса е 44,99 лв. Тъй като с кредитно известие №
**********/05.04.2019 г. за отчетен период 05.03.2019 г. - 04.04.2019 г. е приспадната
сумата от 1,45 лв. от абонаментни такси, то дължимите абонаментни такси по договора
за мобилни услуги за мобилен номер **********, за периода от 05.01.2019 г. до
04.04.2019 г. са в общ размер от 73,04 лв., до който претенцията на ищеца следва да
бъде уважена, като за разликата до пълния претендиран размер от 94,81 лв. да бъде
отхвърлена.
На следващо място от събраните по делото доказателства се установи, че между
страните по делото е възникнала валидна облигационна обвързаност и по два договора
за лизинг, сключени на 22.12.2018 г. и 29.01.2019 г. Същите с оглед на същественото си
съдържание имат правната характеристика на договор за оперативен лизинг по
смисъла на чл. 342, ал. 1 ТЗ, при който лизингодателят се задължава да предостави за
ползване вещ срещу възнаграждение. Ищецът е изправна страна по тези договори, тъй
като е изпълнил основното си задължение да предостави ползването на лизинговите
вещи – мобилно устройство Huawei Р20 Lite Dual Black и мобилно устройство NOKIA
5.1 Plus Dual Black за уговорения между страните период. Фактическото предаване на
лизинговите вещи от лизингодателя на лизингополучателя не е спорно по делото, а и е
удостоверено с полагането на подпис от последния в съответствие с клаузата на чл. 4
от всеки от договорите. Получаването на предметната престация по договора за лизинг
е породило задължението на ответника да заплаща дължимото от него възнаграждение
под формата на лизингови вноски в сроковете и размерите, уговорени между страните.
По договора за лизинг от 22.12.2018 г. с предмет ползването на мобилно
устройство Huawei Р20 Lite Dual Black лизингополучателят е следвало да заплати на
ищеца 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер от 5,69 лв. В случая от ответника
се претендират 23 лизингови вноски в общ размер на 130,87 лв., като за тяхната
дължимост е без значение дали част от същите са падежирали, а друга част са
предсрочно изискуеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ОУ, тъй като са вземания
възникнали от едно и също основание – договора за лизинг, чийто краен срок е
настъпил към момента на предявяване на иска. Не са представени доказателства
ответникът да е плащал лизинговите вноски или да е върнал вещта преди края на срока
на лизинга, поради което по този договор дължи на ищеца уговорените 23 лизингови
11
вноски за мобилно устройство Huawei Р20 Lite Dual Black в размер от 130,87 лв.
По договора за лизинг от 29.01.2019 г. с предмет ползването на мобилно
устройство NOKIA 5.1 Plus Dual Black лизингополучателят е следвало да заплати на
ищеца 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер от 2,49 лв. или общо 57,27 лв. В
случая обаче, от ответника се претендират четири начислени месечни лизингови
вноски за периода от 05.01.2019 г. до 04.05.2019 г. в общ размер от 9,96 лв. и още 20
предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер 49,80 лв. или общо 24 лизингови
вноски в общ размер от 59,76 лв. Доколкото в договора за лизинг изрично са уговорени
23 месечни лизингови вноски, всяка в размер от 2,49 лв., срокът на договора е изтекъл
към момента на предявяване на иска и не са представени доказателства ответникът да е
плащал лизинговите вноски или да е върнал вещта преди края на срока на лизинга,
претенцията на ищеца следва да бъде уважена за сумата от 57,27 лв., представляваща
23 лизингови вноски за мобилно устройство NOKIA 5.1 Plus Dual Black, като за
разликата до пълния претендиран размер от 59,76 лв. да бъде отхвърлена.
Останалите претендирани от ищеца вземания в общ размер на 980,33 лв.,
включващи: 124,98 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/24.09.2018 г.
за номер **********; 112,47 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни
такси за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/
26.10.2018 г. за номер **********; 425,36 лв. - разликата между стандартната цена на
устройството Huawei Р20 Lite Dual Black без отстъпка и преференциалната цена по
Договор за лизинг от 22.12.2018 г.; 317,52 лв. - разликата между стандартната цена на
устройството Nokia 5.1 Plus Dual Black без отстъпка и преференциалната цена по
Договор за лизинг от 29.01.2019 г., имат неустоечен характер и представляват форма
на договорна отговорност на абоната, поради неизпълнение на задълженията му по
договорите за мобилни услуги.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за
неравноправност, респективно нищожност, на неустоечните клаузи. Както в
договорите за мобилни услуги, така и в допълнителните споразумения към тях,
компенсаторната неустойка е уговорена в максимален размер от три стандартни
месечни абонаментни такси. Така уговорена неустоечната клауза отнапред изключва
неоснователното обогатяване на мобилния оператор и съответства на присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата може да породи
действително вземане за кредитора, стига обаче да са се осъществили всички елементи
от фактическия състав, очертан по волята на страните. Видно от съдържанието на
неустоечната клауза задължителен елемент от фактическия състав е предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги, като не е достатъчно да е налице само
нарушение на задълженията на потребителя. Прекратяването на договора поради
12
неизпълнение на договорни задължения се подчинява на общите правила на чл. 87, ал.
1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през
предварително определен срок в договора е основание за развалянето му съгласно чл.
87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото всеки от процесните договори е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и
с него следва да се дава подходящ срок за изпълнение.
В депозирано по делото допълнително становище от ищеца се твърди, че на
16.04.2019 г. на адреса на ответника в гр. Дряново е изпратена последна покана за
доброволно плащане, с която е уведомен за размера на начислените към тази дата
задължения, че при липса на доброволно плащане в срок до 10 дни от датата на
писмото, ще бъдат предприети действия за съдебно събиране на дължимите суми,
както и че след изтичането на срока ползването на мобилния номер няма да бъде
възможно. Към допълнително становище е приложена цитираната покана, като не са
представени каквито и да било доказателства, че същата е изпратена и получена от
абоната. Поради изложеното съдът намира, че ищецът не е упражнил надлежно
правото си да прекрати процесните договори за мобилни услуги преди изтичане на
срока им, като само предсрочното им прекратяване води до възникване на уговорената
между страните компенсаторна неустойка.
Макар подаването на заявление по чл. 410 ГПК на 04.12.2020 г. да предшества
крайния срок на двата договора, съответно на 22.12.2020 г. и 29.01.2021 г., доколкото
то има за свой адресат съда и предвид едностранният характер на заповедното
производство, същото не може да се разглежда като отправено до длъжника
волеизявление за прекратяване на договорната връзка между страните. Съгласно
трайната съдебна практика подобна роля може да изиграе само исковата молба, тъй
като препис от нея се връчва на неизправната по договора страна, стига разбира се в
нея кредиторът да се позова на последиците от прекратяване на договора. В случая
обаче исковата молба е подадена в съда на 19.04.2021 г., след изтичане на
първоначалния срок и по двата договора за мобилни услуги. По тези съображения по
делото остана недоказано надлежното прекратяване на договорите за мобилни услуги
преди изтичане на срока им, което препятства възникването в полза на ищеца на
претендираното вземане за неустойки за предсрочното им прекратяване в размер на
124,98 лв. за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/
24.09.2018 г. за номер ********** и 112,47 лв. за предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги № *********/26.10.2018 г. за номер **********,
представляващи сбора на три месечни абонаментни такси по всеки от договорите.
По волята на страните предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги поражда и вземане, представляващо разликата между цената на устройство без
13
абонамент и заплатената от потребителя цена в брой при предоставяне на устройството
или общата лизингова цена по договора за лизинг. Тази неустойка е уредена в
допълнителните споразумения заедно с неустойката за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги и също е обусловена от предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги. По вече изложените съображения, при липсата на
надлежно упражнено право за едностранно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, в полза на ищеца не е възникнало вземане за неустойка в размер на дадената на
абоната отстъпка от цената на съответното мобилното устройство, поради което
ответникът не дължи претендираните неустойки от 425,36 лв. - разликата между
стандартната цена на устройството Huawei Р20 Lite Dual Black без отстъпка и
преференциалната цена по Договор за лизинг от 22.12.2018 г. и 317,52 лв. - разликата
между стандартната цена на устройството Nokia 5.1 Plus Dual Black без отстъпка и
преференциалната цена по Договор за лизинг от 29.01.2019 г.
Поради изложеното предявените искове следва да се уважат за следните суми:
126,63 лв. - месечни абонаментни такси за периода от 15.12.2018 г. до 14.03.2019 г. по
Договор за мобилни услуги № *********/24.09.2018 г. и допълнително споразумение
към него от 22.12.2018 г. за номер **********; 73,04 лв. - месечни абонаментни такси
за периода от 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. по Договор за мобилни услуги №
*********/26.10.2018 г. и допълнително споразумение към него от 29.01.2019 г. за
мобилен номер **********; 130,87 лв. - 23 лизингови вноски за мобилно устройство
Huawei Р20 Lite Dual Black по Договор за лизинг от 22.12.2018 г. и 57,27 лв. - 23
лизингови вноски за мобилно устройство NOKIA 5.1 Plus Dual Black по Договор за
лизинг от 29.01.2019 г. или общо за сумата от 387,81 лв.
Исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани: за разликата
над 126,63 лв. до пълния претендиран размер от 174,17 лв. за месечни абонаментни
такси и използвани услуги за периода от 15.12.2018 г. до 14.03.2019 г. по Договор за
мобилни услуги № *********/24.09.2018 г. и допълнително споразумение към него от
22.12.2018 г. за номер **********; за разликата над 73,04 лв. до пълния претендиран
размер от 94,81 лв. за месечни абонаментни такси и използвани услуги за периода от
05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. по Договор за мобилни услуги № *********/26.10.2018 г.
и допълнително споразумение към него от 29.01.2019 г. за мобилен номер **********;
за разликата над 57,27 лв. до пълния претендиран размер от 59,76 лв. за лизингови
вноски за мобилно устройство NOKIA 5.1 Plus Dual Black по Договор за лизинг от
29.01.2019 г., както и за сумите от 124,98 лв. - неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги №
*********/24.09.2018 г. за номер **********; 112,47 лв. - неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № *********/26.10.2018 г. за номер **********; 425,36 лв. - разликата между
стандартната цена на устройството Huawei Р20 Lite Dual Black без отстъпка и
14
преференциалната цена по Договор за лизинг от 22.12.2018 г.; 317,52 лв. - разликата
между стандартната цена на устройството Nokia 5.1 Plus Dual Black без отстъпка и
преференциалната цена по Договор за лизинг от 29.01.2019 г. или общо в размер от
1052,13 лв.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер от 756,56 лв., от които: 28,80 лв.
държавна такса, 330,80 лв. за особен представител и 396,96 лв. адвокатско
възнаграждение, изплатено в брой. С оглед направеното искане и изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 203,76 лв., съразмерно с уважената част от иска. С оглед
изхода на делото по установителния иск ответникът дължи и следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество разноски по заповедното производство по ч. гр. д. №
381/2020 г. на ДРС в общ размер от 104,71 лв., съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.А.А., ЕГН **********, гр.
***, че дължи на ***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. ***, с
пълномощник адв. З.Й. Ц. от САК, съдебен адрес: гр. ***, СУМАТА от 387,81 лв.
(триста осемдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки), включваща: 126,63 лв. -
месечни абонаментни такси за периода от 15.12.2018 г. до 14.03.2019 г. по Договор за
мобилни услуги № *********/24.09.2018 г. и допълнително споразумение към него от
22.12.2018 г. за номер **********; 73,04 лв. - месечни абонаментни такси за периода
от 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. по Договор за мобилни услуги № *********/26.10.2018
г. и допълнително споразумение към него от 29.01.2019 г. за мобилен номер
**********; 130,87 лв. - 23 лизингови вноски за мобилно устройство Huawei Р20 Lite
Dual Black по Договор за лизинг от 22.12.2018 г. и 57,27 лв. - 23 лизингови вноски за
мобилно устройство NOKIA 5.1 Plus Dual Black по Договор за лизинг от 29.01.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 04.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 1/04.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. дело № 381/2020 г. по
описа на Районен съд Дряново, като отхвърля иска за сумата от 1052,13 лв.,
включваща: разликата над 126,63 лв. до пълния претендиран размер от 174,17 лв. за
месечни абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.12.2018 г. до
14.03.2019 г. по Договор за мобилни услуги № *********/24.09.2018 г. и допълнително
споразумение към него от 22.12.2018 г. за номер **********; разликата над 73,04 лв.
до пълния претендиран размер от 94,81 лв. за месечни абонаментни такси и използвани
15
услуги за периода от 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. по Договор за мобилни услуги №
*********/26.10.2018 г. и допълнително споразумение към него от 29.01.2019 г. за
мобилен номер **********; разликата над 57,27 лв. до пълния претендиран размер от
59,76 лв. за лизингови вноски за мобилно устройство NOKIA 5.1 Plus Dual Black по
Договор за лизинг от 29.01.2019 г., сумата от 124,98 лв. - неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № *********/24.09.2018 г. за номер **********; сумата от 112,47 лв. -
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочното прекратяване
на Договор за мобилни услуги № *********/26.10.2018 г. за номер **********; сумата
от 425,36 лв. - разликата между стандартната цена на устройството Huawei Р20 Lite
Dual Black без отстъпка и преференциалната цена по Договор за лизинг от 22.12.2018 г.
и сумата от 317,52 лв. - разликата между стандартната цена на устройството Nokia 5.1
Plus Dual Black без отстъпка и преференциалната цена по Договор за лизинг от
29.01.2019 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.А.А., ЕГН **********, гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. ***, съдебен адрес: гр. ***, СУМАТА
от 203,76 лв. (двеста и три лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
направените в исковото производство по гр. д. № 106/2021 г. на ДРС разноски,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и СУМАТА
от 104,71 лв. (сто и четири лева и седемдесет и една стотинки), разноски по
заповедното производство по ч. гр. д. № 381/2020 г. по описа на ДРС.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва във връзка с ч.гр.д. №
381/2020 г. по описа на ДРС.
Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
16