Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в публично заседание на осемнадесети ноември 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна
Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Пенка Михайлова,
с участието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2173 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е касационна жалба от „ПОЛЕС
КОМЕРС“ЕООД чрез представляващ К.В.П. срещу Решение № 472/10.08.2021г.
постановено по НАХД № 20213110201258/2021г. по описа на ВРС, 45 състав, с което
е потвърдено НП № 560851F 583858/15.02.2021г.
на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр.Варна.
В
касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за
постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.
Ответникът, в писмена форма
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна
страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото производство
е Решение № 472/10.08.2021г. постановено по НАХД № 20213110201258/2021г. по
описа на ВРС, 45 състав, с което е потвърдено НП № 560851F583858/15.02.2021г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД
на НАП гр.Варна. С НП на „ПОЛЕС КОМЕРС“ЕООД за извършено нарушение на чл.86,
ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 472.53лв.
За да постанови оспорения съдебен акт, съдията
докладчик е констатирал, че на 20.10.2020г. при извършена проверка на „ПОЛЕС КОМЕРС“ЕООД за установяване на факти и обстоятелства е установено, че дружеството е отразило продажби по
издадени фактури през м. 06.2020г. в дневниците за продажби през м.07.2020г.
Двете фактури по отношение, на които са констатирани посочените обстоятелства
са с дата на издаване 30.06.2020г. и с получател „СВИЛОЦЕЛ“ЕАД. Направен е
извод, че доставчикът не е декларирал доставките в отчетния регистър дневник за
продажбите и справката декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. В хода
на проверката с цел вярното отразяване на съдържанието на данните за данъчните
периоди, за които се отнасят, на „ПОЛЕС КОМЕРС“ЕООД е връчена Покана по чл.103
от ДОПК. Дружеството е подало коригираща декларация на 22.10.2020г.. С
декларацията са коригирани данните в подадената декларация за м.06.2020г. При
тези констатации е направен извод, че дружеството е нарушило разпоредбата на
чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС.
Актът за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващия дружеството. Срещу
АУАН е постъпило възражение в срок. Във възражението са оспорени констатациите
на органите по приходите и е посочено, че за този начин на отразяването на
данните за м.юни 2020г. имало обективни причини, а именно – пандемията от
коронавирус. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал процесното пред въззивния съд НП,
възприемайки изцяло установените от органите по приходите факти.
При така установените факти съдът приел, че
АУАН и НП са валидни актове. Съдът приел, че към установените в съответствие
със събраните доказателства факти, АНО е приложил правилно материалния закон и
потвърдил НП.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК
настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е
валидно и допустимо - постановено е по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено
от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактическата
обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в
хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване
доказателства. При постановяване на оспорения съдебен акт съдът е приложил
правилно процесуалния и материалния закон.
В касационната жалба е направено възражение
във връзка с изведеният в касираното решение извод за съставомерност на
нарушението. Това възражение по съществото си представлява оспорване на фактическата
обстановка установена от въззивния съд. Възражението е бланкетно и
неоснователно. Фактическата обстановка установена в НП и от съда във въззивното
решение е обоснована от писмените доказателства изходящи от дружеството –
подадени два броя справки декларации за един и същ данъчен период с различни
данни в тях. Тези доказателства не са оспорени в хода на въззивното
производство, поради което и не е следвало да се събират допълнително доказателства
във връзка с данните в тях.
В касационната жалба са релевирани и следните
три отделно изведени възражения срещу решението на въззивния съд:1. не са
изложени мотиви относно допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН; 2.
не ставало ясно по какъв начин АНО е достигнал до извод, че нарушението е
извършено на 20.10.2020г. и 3. липса на мотиви относно подадено възражение от
дружеството в хода на административнонаказателното производство, което не е
било преценено за неоснователно от АНО без посочване на конкретни основания.
Във връзка с тези възражения касационната
инстанция констатира, че въззивната жалба е бланкетна, в нея са релевирани само
доводи относно допуснати нарушения на процесуалните правила, но не са изложени
твърдения за различно настъпили факти от установените от АНО, доказателства, за
които да е било необходимо да се събират във въззивното производство. На
възраженията във въззивната жалба е даден в краткост мотивиран отговор във
въззивното решение, съответен на разписаните в ЗАНН правила.
Въззивният съд е извършил проверка за
спазване на процесуалните правила при издаване на НП и е достигнал до извод, че
са спазени изискванията на чл.34, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Този извод е обоснован
от доказателствата по делото и по административната преписка. Твърдението на
касатора, че органът по приходите е имал информация за извършеното нарушение на
дата по-ранна (14.09.2020г.) от тази, посочена в АУАН и НП (20.10.2020г.) не е
подкрепено от доказателствата по административнонаказателната преписка. В хода
на въззивното производство, въпреки направеното в тази посока възражение
жалбоподателят не е изложил конкретно твърдение, не е представил и не е поискал
да се съберат доказателства.
Неоснователно е твърдението на касатора
относно вписаната в НП дата на извършване на нарушението. Нито съда в касирания
съдебен акт, нито АНО в НП са посочили като дата на извършване на нарушението
20.10.2020г. Тази дата е посочена от АНО като дата на констатиране на
нарушението при извършването на проверката. Именно изчислени от тази дата на
констатиране на нарушението сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН са
спазени от АНО.
Доводът на касатора, че необсъждането на
липсата на мотиви в НП относно направеното възражение срещу АУАН е съществено
процесуално нарушение е неоснователен. Съдът е длъжен да направи проверка по същество на НП,
като се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени
наказателното постановление или електронния фиш – арг. чл.63, ал.1, изр.1 ЗАНН
(в приложимата към настоящия момент редакция (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.).
Т.е. дължимата във въззивното производство проверка е на съставомерността на
нарушението и спазването на процесуалните правила при съставяне на АУАН и
издаване на НП. Тази проверка е направена от въззивния съд. В неговата
преценка, съгласно която „при реализирането на административно-наказателната
отговорност на дружеството – жалбоподател не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството“ (стр.3,
абзац 5 от решението) имплицитно съдържа проверка и произнасяне по наведения
довод за липса на мотиви в НП във връзка с възражението подадено срещу АУАН.
Преценката на съда е съобразена с
разпоредбите на ЗАНН и съдържанието на НП. В НП АНО е посочил, че е подадено
възражение срещу АУАН и, че същото е неоснователно. С това е изпълнено
задължението за преценка на възраженията вменено на АНО с разпоредбата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН. ЗАНН не вменява нито в чл.52, нито в чл.57 задължение на АНО за
излагане на конкретни пространни мотиви по направените от лицата, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана възражения. Както вече беше
посочено достатъчно е наличието на преценката на АНО по направените възражения,
а в разглежданото НП се съдържа такава.
Налага се извод, че към установените в
съответствие с доказателствата факти, въззивният съд е приложил правилно
материалния закон. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че
наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение №
472/10.08.2021г. постановено по НАХД № 20213110201258/2021г. по описа на ВРС,
45 състав, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 472/10.08.2021г. постановено по НАХД № 20213110201258/2021г.
по описа на ВРС, 45 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.