Решение по дело №904/2018 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 28
Дата: 4 февруари 2019 г. (в сила от 4 февруари 2019 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20181850100904
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № …

 

гр. К., 04.02.2019 г.

                                     

                              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

    Районен съд-К., четвърти състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                             

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 904, по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М.В.– прокурист и П.Н.Д.– изпълнителен директор, чрез адвокат Х.И. от САК, съдебен адрес: ***, бизнес сграда „ИВЕЛ“ срещу А.К.П., ЕГН **********,*** и П.М.П., ЕГН **********,***, с правно основание чл.430 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – осъдителни обективно и субективно съединени искове за солидарно заплащане на суми по отпуснат договор за потребителски кредит НL25737 от 04.10.2007 година и допълнителни споразумения към него за дължими: главница от 3461,19 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до съда – 27.07.2018 година до окончателното й изплащане; договорна лихва за редовен кредит от 589,74 евро, за периода от 10.08.2015 година до 20.01.2018 година; договорна лихва за просрочен кредит от 232,16 евро, за периода от 10.08.2015 година до 26.07.2018 година; такси от 46,95 евро, за периода от 15.10.2015 година до 16.10.2017 година; застраховки от 51,66 евро, за периода от 16.11.2015 година до 30.10.2017 година; нотариални такси от 373,12 лева, за периода от 07.09.2017 година до 26.07.2018 година. Исковите претенции са частични относно дължимите се договорна лихва за редовен кредит, договорна лихва за просрочен кредит, такси и застраховки

Претендира съдебни разноски, съгласно своевременно представен списък по чл.80 от ГПК, в общ размер на 1274,66 лева (544,34 лева – платена държавна такса, 330,32 лева – платено възнаграждение за един адвокат и 400,00 лева – депозит за вещо лице).

Ответниците не са представили отговор на исковата молба и не се явяват в първото по делото заседание – редовно призовани, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие.

С оглед на горното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, в първото по делото заседание ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответниците.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.238, ал.1 от ГПК, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

Предявени са осъдителни обективно и субективно съединени искове, с правно основание: чл.430 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            Исковите претенции са подкрепени с писмени доказателства, приложени към исковата молба, по опис т.1 - т.23, както и от допуснатата, назначена и извършена съдебно - счетоводна експертиза, която установява по несъмнен начин размера на претендираните парични задължения.

 

Исковете се явяват вероятно основателни, с оглед на посочените в молбата обстоятелства и представените и събрани по делото доказателства, поради което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение, основаващо се на предпоставките за неприсъствено такова, а именно: ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника на основание чл.238, ал.1 от ГПК; на страните са указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 ГПК и исковете се явяват вероятно основателни и подкрепени с убедителни доказателства.

Видно от приложените към молбата писмени доказателства, съществувало е облигационно правоотношение между страните, по силата на договор за потребителски кредит НL25737 от 04.10.2007 година и допълнителни споразумения към него, с който кредитодателя – ищец (по цедирано вземане от 06.12.2007 година), е встъпил в правата на удовлетворения кредитор за вземанията по договора за кредит, за което кредитополучателите – ответници са били надлежно уведомени и към момента дължат на ищеца претендираните с исковата молба парични вземания, които са станали ликвидни и изискуеми.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени за заплатят солидарно на ищеца: на основание чл.327, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, следните суми: главница от 3461,19 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до съда – 27.07.2018 година до окончателното й изплащане; договорна лихва за редовен кредит от 589,74 евро, за периода от 10.08.2015 година до 20.01.2018 година; договорна лихва за просрочен кредит от 232,16 евро, за периода от 10.08.2015 година до 26.07.2018 година; такси от 46,95 евро, за периода от 15.10.2015 година до 16.10.2017 година; застраховки от 51,66 евро, за периода от 16.11.2015 година до 30.10.2017 година; нотариални такси от 373,12 лева, за периода от 07.09.2017 година до 26.07.2018 година. Исковите претенции са частични относно дължимите се договорна лихва за редовен кредит, договорна лихва за просрочен кредит, такси и застраховки.

С оглед изхода на делото и на основание чл.80, вр.чл.78, ал.1 от ГПК, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно - деловодните разноски по делото, в размер на 1274,66  лева, съгласно представения списък.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

           

                        Р        Е        Ш        И        :

 

ОСЪЖДА А.К.П., ЕГН **********,*** и П.М.П., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М.В.– прокурист и П.Н.Д.– изпълнителен директор, чрез адвокат Х.И. от САК, съдебен адрес: ***, бизнес сграда „ИВЕЛ“, на основание чл.430 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отпуснат договор за потребителски кредит НL25737 от 04.10.2007 година и допълнителни споразумения към него следните парични суми: главница от 3461,19 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до съда – 27.07.2018 година до окончателното й изплащане; договорна лихва за редовен кредит от 589,74 евро, за периода от 10.08.2015 година до 20.01.2018 година; договорна лихва за просрочен кредит от 232,16 евро, за периода от 10.08.2015 година до 26.07.2018 година; такси от 46,95 евро, за периода от 15.10.2015 година до 16.10.2017 година; застраховки от 51,66 евро, за периода от 16.11.2015 година до 30.10.2017 година; нотариални такси от 373,12 лева, за периода от 07.09.2017 година до 26.07.2018 година, като исковите претенции са частични относно дължимите се договорна лихва за редовен кредит, договорна лихва за просрочен кредит, такси и застраховки.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.К.П., ЕГН **********,*** и П.М.П., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********  съдебно - деловодните разноски, в размер на 1274,66 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

 

 

                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :