РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 15.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8979 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от П.и.б.”
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, чрез
процесуалния представител юрисконсулт ***, срещу Д. ***Ч., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 11894,19 евро, от
които сума в размер
на 6685.64 евро, представляваща просрочена главница; сума в размер на 884.94 евро, представляваща просрочена договорна лихва съгласно чл.4 от договора за кредит за периода от 23.10.2015г. до
01.05.2018г; сума в размер на 4323.61 евро, представляваща просрочена наказателна лихва съгласно чл.10 от договора за кредит за периода от 23.10.2015г. до
23.10.2018г., ведно
със законната лихва от 23.10.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сторените в заповедното производство
разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че по силата на Договор № 025 LD-R-001452/11.05.2011 г. за банков кредит, сключен между ищецът и *** Ч. ЕГН **********, ищецът е
отпуснал кредит на същия в размер на 6 800 евро за погасяване на съществуващи
задължения по договор за кредит с № 25КР-АА-5784/05.09.2007г. кредит № 025LD-R-000544/20.10.2008г. и кредитна карта
с № 25РКО-Б-4808/04.04.2008г. Излага се, че отпуснатият кредит е усвоен изцяло
от кредитополучателят на 11.05.2011г., като крайния срок за погасяване на
задълженията съгласно т.3 от договора за кредит е 01.05.2018г. Сочи се, че
съгласно т.4 от договора за ползвания кредит същият е следвало да заплаща на
банката годишна лихва в размер на Базов лихвен процент на Банката за евро,
увеличен с надбавка от 10.01 пункта. Твърди
се, че към датата на сключване на Договора и към датата на подаване на исковата
молба БЛП на Банката за евро е 7.99%.
Излага се, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг
на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката, се отнасят в
просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка
в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Сочи се, че неразделна част от Договора е
погасителен план-приложение №1 и ОУ на Банката за кредити за физически лица,
като по силата на погасителен план — приложение № 1 към Договора анюитетните
вноски по Договора са били дължими на всяко 1-во число от месеца. Твърди се, че
кредитът е обезпечен с поръчителство от Д.К.Ч., ЕГН ********** съгласно Договор
за поръчителство от 11.05.2011г., сключен с Банката. Излага се, че по силата на
т.2 от Договора за поръчителство от 11.05.2011 г. поръчителят Д.К.Ч. се е
задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително за лихвите и
разноските, сочи се, че съгласно чл.4 от
Договора за поръчителство задълженията на поръчителя Д.К.Ч. стават изискуеми
съгласно условията на Договора за кредит, при които кредитополучателят *** Ч.
се е задължил. Твърди се, че усвоеният кредит е погасяван частично по главница
и лихви, на следните дати - 01.6.2011 г.,
07.6.2011г., 01.7.2011г., 01.8.2011г. и
11.8.2011г., като кредитът е в просрочие считано от 02.08.2011г. - общо 2639
дни към 23.10.2018г. Излага се, че преди настъпване на падежа на кредита са
просрочени 82 вноски по главница, съгласно погасителен план към Договора за
кредит, които са били дължими на падежи и в размери, както следва: 39.71евро,
дължими на 01.08.2011г.; 40.33евро, дължими на 01.09.2011г.; 44.26евро, дължими
на 01.10.2011г.; 41.64евро, дължими на 01.11.2011г.; 45.54евро, дължими на 01.12.2011г.;
42.99евро, дължими на 01.01.2012г.; 43.66евро, дължими на 01.02.2012г.;
50.72евро, дължими на 01.03.2012г.; 45.12евро, дължими на 01.04.2012г.;
48.96евро, дължими на 01.05.2012г.; 46.58евро, дължими на 01.06.2012г.;
50.4евро, дължими на 01.07.2012г.; 48.08евро, дължими на 01.08.2012г.;
48.83евро, дължими на 01.09.2012г.; 52.61евро, дължими на 01.10.2012г.;
50.4евро, дължими на 01.11.2012г.; 54.15евро, дължими на 01.12.2012г.;
52.02евро, дължими на 01.01.201Зг.; 52.83евро, дължими на 01.02.2013г.; 62.32евро,
дължими на 01.03.201Зг.; 54.61евро, дължими на 01.04.201 Зг.; 58.29евро,
дължими на 01.05.2013г.; 56.36евро, дължими на 01.06.201 Зг.; 60.01евро, дължими на 01.07.2013г.; 58.16евро, дължими на
01.08.2013г.; 59.07евро, дължими на 01.09.201Зг.; 62.67евро, дължими на
01.10.201 Зг.; 60.95евро, дължими на 01.11.2013г.; 64.52евро, дължими на
01.12.2013г., 62.9евро, дължими на 01.01.2014г.; 63.87евро, дължими на
01.02.2014г.; 72.46евро, дължими на 01.03.2014г.; 65.99евро, дължими на
01.04.2014г.; 69.47евро, дължими на 01.05.2014г.; 68.09евро, дължими на
01.06.2014г.; 71.53евро, дължими на 01.07.2014г.; 70.25евро, дължими на
01.08.2014г.; 71.34евро, дължими на 01.09.2014г.; 74.73евро, дължими на
01.10.2014г.; 73.6евро, дължими на 01.11.2014г.; 76.96евро, дължими на
01.12.2014г.; 75.94евро, дължими на 01.01.2015г.; 77.11евро, дължими на
01.02.2015г.; 84.6евро, дължими на 01.03.2015г.; 79.62евро, дължими на
01.04.2015г.; 82.87евро, дължими на 01.05.2015г.; 82.14евро, дължими на
01.06.2015г.; 85.34евро, дължими на 01.07.2015г.; 84.73евро, дължими на
01.08.2015г.; 86.05евро, дължими на 01.09.2015г.; 89.19евро, дължими на
01.10.2015г.; 88.76евро, дължими на 01.11.2015г.; 91.86евро, дължими на
01.12.2015г.; 91.56евро, дължими на 01.01,2016г.; 92.98евро, дължими на 01.02.2016г.;
97.58евро, дължими на 01.03.2016г.; 95.94евро, дължими на 01.04.2016г.;
98.9евро, дължими на 01.05.2016г.; 98.96евро, дължими на 01.06.2016г.;
101.87евро, дължими на 01.07.2016г.; 102.07евро, дължими на 01.08.2016г.;
103.65евро, дължими на 01.09.2016г.; 106.49евро, дължими на 01.10.2016г.;
106.91евро, дължими на 01.11.2016г.; 109.69евро, дължими на 01.12.2016г.;
110.27евро, дължими на 01.01.2017г.; 111.97евро, дължими на 01.02.2017г.;
116.58евро, дължими на 01.03.2017г.; 115.52евро, дължими на 01.04.2017г.;
118.15евро, дължими на 01.05.2017г.; 119.14евро, дължими на 01.06.2017г.;
121.71 евро, дължими на 01.07.2017г.; 122.87евро, дължими на 01.08.2017г.;
124.78евро, дължими на 01.09.2017г.; 127.25евро, дължими на 01.10.2017г.;
128.68евро, дължими на 01.11.2017г.; 131.09евро, дължими на 01.12.2017г.;
132.71евро, дължими на 01.01.2018г.; 134.77евро, дължими на 01.02.2018г.;
137.48евро, дължими на 01.03.2018г.; 138.99евро, дължими на 01.04.2018г.;
141.89евро, дължими на 01.05.2018г. или общ размер на просрочената сума по
главница преди осчетоводяване на изискуемостта по кредита: 6 685,64 евро. Сочи
се, че Преди настъпване на падежа на кредита са просрочени 82 вноски по лихва,
които са били дължими на падежи и в размери, както следва: 97.74евро, дължими
на 01.08.2011г.; 103.01евро, дължими на 01.09.2011 г.; 99.08евро, дължими на
01.10.2011 г.; 101.7евро, дължими на 01.11.2011 г.; 97.8евро, дължими на
01.12.2011 г.; 100.35евро, дължими на 01.01.2012г.; 99.68евро, дължими на
01.02.2012г.; 92.62евро, дължими на 01.03.2012г.; 98.22евро, дължими на
01.04.2012г.; 94.38евро, дължими на 01.05.2012г.; 96.76евро, дължими на
01.06.2012г.; 92.94евро, дължими на 01.07.2012г.; 95.26евро, дължими на
01.08.2012г.; 94.51евро, дължими на 01.09.2012г.; 90.73евро, дължими на
01.10.2012г.; 92.94евро, дължими на 01.11.2012г.; 89.19евро, дължими на
01.12.2012г.; 91.32евро, дължими на 01.01.201Зг.; 90.51евро, дължими на
01.02.201 Зг.; 81.02евро, дължими на 01.03.201Зг.; 88.73евро, дължими на
01.04.2013г.; 85.05евро, дължими на 01.05.201Зг.; 86.98евро, дължими на
01.06.201 Зг.; 83.33евро, дължими на 01.07.201Зг.; 85.18евро, дължими на
01.08.2013г.; 84.27евро, дължими на 01.09.201Зг.; 80.67евро, дължими на
01.10.201Зг.; 82.39евро, дължими на 01.11.201Зг.; 78.82евро, дължими на 01.12.201Зг.;
80.44евро, дължими на 01.01.2014г.; 79.47евро, дължими на 01.02.2014г.;
70.88евро, дължими на 01.03.2014г.; 77.35евро, дължими на 01.04.2014г.;
73.87евро, дължими на 01.05.2014г.; 75.25евро, дължими на 01.06.2014г.; 71.81
евро, дължими на 01.07.2014г.; 73.09евро, дължими на 01.08.2014г.; 72евро,
дължими на 01.09.2014г.; 68.61евро, дължими на 01.10.2014г.; 69.74евро, дължими
на 01.11.2014г.; 66.38евро, дължими на 01.12.2014г.; 67.4евро, дължими на
01.01.2015г.; 66.23евро, дължими на 01.02.2015г.; 58.74евро, дължими на
01.03.2015г.; 63.72евро, дължими на 01.04.2015г.; 60.47евро, дължими на
01.05.2015г.; 61.2евро, дължими на 01.06.2015г.; 58евро, дължими на
01.07.2015г.; 58.61евро, дължими на 01.08.2015г.; 57.29евро, дължими на
01.09.2015г.; 54.15евро, дължими на 01.10.2015г.; 54.58евро, дължими на
01.11.2015г.; 51.48евро, дължими на 01.12.2015г.; 51.78евро, дължими на
01.01.2016г.; 50.36евро, дължими на 01.02.2016г.; 45.76евро, дължими на
01.03.2016г.; 47.4евро, дължими на
01.04.2016г.; 44.44евро, дължими на 01.05.2016г.; 44.38евро, дължими на
01,06.2016г.; 41.47евро, дължими на 01.07.2016г.; 41.27евро, дължими на
01.08.2016г.; 39.69евро, дължими на 01.09.2016г.; 36.85евро, дължими на
01.10.2016г.; 36.43евро, дължими на 01.11.2016г.; 33.65евро, дължими на
01.12.2016г.; 33.07евро, дължими на 01.01.2017г.; 31.37евро, дължими на
01.02.2017г.; 26.76евро, дължими на 01.03.2017г.; 27.82евро, дължими на
01.04.2017г.; 25.19евро, дължими на 01.05.2017г.; 24.2евро, дължими на
01.06.2017г.; 21.63евро, дължими на 01.07.2017г.; 20.47евро, дължими на
01.08.2017г.; 18.56евро, дължими на 01.09.2017г.; 16.09евро, дължими на
01.10.2017г.; 14.66евро, дължими на 01.11.2017г.; 12.25евро, дължими на
01.12.2017г.; 10,63евро, дължими на 01.01.2018г.; 8.57евро, дължими на 01.02.2018г.;
5.86евро, дължими на 01.03.2018г.; 4.35евро, дължими на 01.04.2018г.; 2.13евро,
дължими на 01.05.2018г. или общ размер на просрочената сума преди
осчетоводяване на изискуемостта по договорена лихва е била в размер 5 063.03
евро. Твърди се, че общият размер на непогасената сума, включващ главница и
непогасена договорена лихва преди настъпване на падежа: 11 748,67 евро. Сочи
се, че съгласно т.5.1. от ОУ ползваният от кредитополучателя кредит се погасява
по разплащателна сметка на равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж
и в размер, определени в погасителен план - Приложение № 1, неразделна част от
договора, като крайният срок за погасяване на кредита съгласно чл.3 от Договора
е 01.05.2018г. Твърди се, че считано от 02.05.2018г. всички непогасени
задължения на кредитополучателя и поръчителя, произтичащи от процесния договор
и Договор за поръчителство от 11.05.2011 г. са станали изцяло и незабавно
изискуеми на основание настъпил падеж. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да им присъди разноски, както за настоящето производство, така
и за заповедното такова.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск.
Претендира присъждането на разноски.
В нарочни писмени бележки
сочи, че исковата претенция е основателна и доказана. Излага, че от допуснатата
по делото ССЕ безспорно се е установило, че главницата, договорната и
наказателната лихва са правилно изчислени и точно начислявани от банката,
съобразно уговорката между страните. Счита за неоснователно твърдението на
ищеца, че част от сумите са погасени по давност. Твърди, че давността на
претендираните плащания не е изтекла, тъй като задължението по отпуснатия
банков кредит е едно, разсрочено съгласно погасителния план и неговата предсрочна
изискуемост не възниква по прав от обективния факт на неизпълнение по отношение
на една погасителна вноска, а с упражняването правото на банката да обяви
кредитът за предсрочно изискуем или респективно изискуемостта настъпва с падежа
на цялото вземане. Сочи, че в настоящия случай вземанията по отпуснат банков
кредит не попадат в обхвата на т.нар. „периодични плащания“. Излага, че в
настоящия случай вземането става изискуемо от 01.05.2018 г. и оттогава започва
да тече погасителната давност. Поради изложеното моли съда да уважи предявения
иск. Претендира присъждането на разноски.
В рамките на предоставения
му срок по
чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че предявеният иск е
частично неоснователен поради изтекла погасителна давност на част от
претендираните суми. Излага, че
погасяването на кредита е уговорено да се извършва чрез т.н. „анюитетни
вноски”, които стават изискуеми всеки месец и представляват погасяване на част
от главницата и уговорената лихва. Твърди
се, че с настъпването на падежа на всяка вноска за съответния месец, тя е
ставала изискуема и по отношение на нея е започвала да тече тригодишна
погасителна давност, доколкото същите са „периодични плащания”. Навежда доводи,
че фактът, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем не води до
извода, че неговата изискуемост настъпва едва с падежа на последната вноска на
01.05.2018г, тъй като обявяването на
предсрочната изискуемост има предвид преди всичко онази част от задължението,
която все още не е станала изискуема. Сочи, че онези вноски, чийто падеж е
настъпил преди обявяването на предсрочната изискуемост стават изискуеми по
силата на падежа, който имат и тяхната изискуемост не се отлага поради
обстоятелство, че банката не е обявила предсрочна изискуемост на целия кредит.
Поради изложеното счита, че вноските, включващи дължима главница и лихви, чийто
падеж е настъпил преди 23.10.2015 г. са погасени по давност и не могат да се
претендират. Сочи, че това е сума от 3253,33 евро за главница и 4139,88 евро за
лихви — възнаградителни и мораторни. Оспорва правилността на начисляването на
лихвите. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен, както и да му присъди разноски по водене на делото в заповедното
производство и в настоящото исково производство.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск и да му присъди разноски. Сочи, част от исковата претенция е
погасена по давност. Твърди, че по делото става въпрос за „периодично плащане“,
поради което и следва да се приложи кратката тригодишна давност.
В нарочни писмени
бележки сочи, че анюитетните вноски по кредита се погасяват с тригодишна
давност, доколкото представляват периодични плащания. Сочи, че фактът, че кредитът
не е обявен за предсрочно изискуем не означава, че неговия падеж настъпва на
01.05.2018 г. Излага, че вноските включващи главница и лихва, претендирани
преди 23.10.2015 г. са погасени по давност. Поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, както и да
му присъди разноски по водене на делото в заповедното производство и в
настоящото исково производство.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 7575/2018г. по описа на ПлРС, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: главница в размер на 6685.64 евро; просрочена договорна лихва в размер на 5063.03 евро за периода от
01.08.2011 г. до 01.05.2018 г.; просрочена наказателна лихва в размер на 6019.25 евро за периода от
01.08.2011 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 23.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 695.02 лв. за разноски по делото
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 4680/24.10.2018 г. и изпълнителен
лист, като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника. Ищецът с
оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената
заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство е и Договор № 025LD-R-001452/11.05.2011г., сключен между ищецът и *** Ч. ЕГН ********** , по силата на
който ищецът е предоставил на кредитополучателя банков кредит в размер на 6 800 евро за погасяване на съществуващи задължения
по договор за кредит с № 25КР-АА-5784/05.09.2007г. кредит № 025LD-R-000544/20.10.2008г. и кредитна карта
с № 25РКО-Б-4808/04.04.2008г. От приложения договор се установява и, че страните са договорили условията
за усвояване на кредита, срока за това /24.05.2011 г./, крайният срок на
договора -01.05.2018 г., дължимите лихви и такси, начина на погасяване на
кредита, последиците при неизпълнението на договора, обезпечението на същия,
чрез поръчителство от страна на ответника по делото и др.
Видно от
представения към Договора за кредит погасителен план е, че страните са се
договорили, че първоначалната вноска по кредита следва да бъде направена най –
късно на 01.06.2011 г., а последната вноска да бъде направена най – късно на 01.05.2018г.
От приложения по
делото Договор за поръчителство, сключен между страните по делото на 11.05.2011
г. се установява, че ответникът по делото е поел задължение пред ищецът да
отговаря за изпълнението на задълженията на *** Ч. за главница, лихви, такси,
комисионни и разноски, произтичащи от отпусна на кредитополучателя банков
кредит в размер на 6800 евро, съгласно Договор № 025LD-R-001452/11.05.2011г.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страната. От изготвената и приобщена по
делото ССЕ, изготвена след проверка в счетоводството на ищеца се установява, че:
на 11.05.2011 г. е сключен Договор № 025LD-R-001452между ищецът и *** Ч. ЕГН **********, по силата на
който ищецът е предоставил на кредитополучателя банков кредит в размер на 6 800 евро, който е усвоен от кредитополучателя на
11.05.2011 г; че сумата, която следва да се възстанови от кредитополучателя на
банката е в размер на 12040,93 евро, от които главница в размер на 6800 евро и
5240,93 евро лихва, която е разпределена на погасителни вноски по 143,34 евро
месечно, вкл. главница и лихва; че съгласно погасителният план крайният срок за
погасяване е 01.04.2018 г.; че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща
на банката годишна лихва в размер на базов лихвен процент за евро в размер на
7,99 %, плюс 10,01 пункта /18 пункта общо/, като след просрочие същите се
олихвяват с надбавка в размер на законната лихва; че вноските са посочени в
погасителния план към договора за кредит и са в размер на по 143,34 евро; че погасяване на кредита –
постъпилите суми от кредитополучателя са в размер на 292,89 евро за вноски с
падежи 11.05.2011 г., 01.06.2011 г. и частично от 01.07.2011 г., както и
наказателна лихва; че към 23.10.2018 г. неплатените задължения са както следва:
главница в размер на 6685.64 евро; непогасена
договорна лихва в размер на 5063.03 евро за периода
от 01.08.2011 г. до
01.05.2018 г.; начислена наказателна лихва в размер на 6019.25 евро за периода от
01.08.2011 г. до 23.10.2018 г.; че след 23.10.2018 г. няма
погасявания по кредита, отразени в счетоводството на ПИБ АД; че ответникът е
просрочил вноски с падежи от 01.08.2011 г. до 01.04.2018 г.; че кредитът е
падежирал на 01.05.2018 г.; че размерът на дължимата договорна лихва за периода
от 23.10.2015 г. до 23.10.2018 г. е в размер на 885,99 евро; че размерът на
дължимата наказателна лихва по процесния договор за периода от 23.10.2015 г. до
23.10.2018 г. е в размер на 4361,51 евро
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже че в негова
полза е издадена заповед за незабавно изпълнение, по която е постъпило в срок
възражение от длъжника, както и, че искът е предявен в едномесечния преклузивен
срок. Следва да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за
което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер. Следва да бъде
установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за
обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на
ответника
е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици, вкл. и, че част от вземането е погасено по давност.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №7575/2018 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за банков
кредит между него и *** Ч. ЕГН ********** , по силата на който ищецът е
предоставил на кредитополучателя банков кредит в размер на 6 800 евро за погасяване на съществуващи задължения
по договор за кредит с № 25КР-АА-5784/05.09.2007г. кредит № 025LD-R-000544/20.10.2008г. и кредитна карта
с № 25РКО-Б-4808/04.04.2008г., при при договорени условия и срок, която сума кредитополучателят се е задължил да върне по
установения между тях начин - чрез
равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер,
определени в погасителен план- Приложение №1, неразделна част от Договора за
кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за
просрочие.
Между страните не
се спори а и се установява от приложените по делото доказателства, че договорът
за кредит е обезпечен с поръчителството на ответника по делото.
Спорно по делото е
дали ответника дължи претендираните суми, т.е. дали
същите са погасени по давност, както и каква давност следва да се приложи -
кратката тригодишна давност или общата петгодишна такава. При разглеждане
на въпроса за приложимата давност по отношение на вземанията – за главница, за
договорни възнаградителни лихви и за обезщетение за забава в размер на
законовата лихва следва да се има предвид разрешението, дадено с ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК. Съгласно посоченото
решение периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД са
"вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги и за тях се прилага
тригодишна давност. Понятието "периодични плащания" се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава посочената
по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. "
Процесното
вземане за главница произтича от договор за "потребителски кредит",
разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи
от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите
на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна
практика, като съгласно Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
523/2011 г., ІІІ г. о., ГК при договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора,
поради което е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. В
същото решение е прието и, че за разлика от периодичните плащания, при които
отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на
самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни
вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части. Поради изложеното настоящият състав
на съда счита, че по отношение на главницата е приложима петгодишна давност
по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. Задължението поето от кредитополучателя, обезпечено с поръчителството на
ответника е да внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по
договора за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна
вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на финансовата
институция /решение по гр. д. № 6629/2013 г. ВКС, IV ГО, решение по т. д. №
1153/2014 г. на ВКС, II ТО/. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит, всяка
погасителна вноска става изискуема с настъпване на съответния падеж, поради
което и падежиралите вноски преди 23.10.2013
г. /датата на подаване на заявлението/ се явяват погасени по давност. Касае се
за вноските от 3 /до 2-та те са плащани/ до 30 вкл., съобразно заключението на ССЕ и представения
погасителен план, т. е сумата от 1369,32 евро. Така, размерът на дължимата главница необхванат от възражението за
давност възлиза на сумата от 5315,32 евро. До този размер претенцията за главница се явява основателна и следва
да бъде уважена. Остатъкът до 6685,64 лева подлежи на отхвърляне, като пагасен по давност.
Предмет
на претенцията е и редовна договорна лихва претендирана в размер на 884,94 евро за периода от 23.10.2015 г. до 01.05.2018 г., т. е. до края на
срока на договора, чийто размер е 884,94 евро. Тя се дължи на основание т. 4 от
договора, тъй като кредиторът е предоставил определена сума на заемателя, който
от своя страна се е задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за
времето, през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства,
т. е. от момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане
в пълен размер. Направено е възражение за погасяване по давност. И по отношение
на възнаградителната лихва приложение следва да намери петгодишна давност по
чл. 110 ЗЗД, защото по естеството си възнаградителната лихва представлява
цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му
парични средства, респ. тя се плаща независимо от неизпълнението на главното
задължение и се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. И
факта, че погасяването на възнаградителната лихва е уговорено да става на
определени вноски по приет от страните погасителен план, не му придава характер
на периодично вземане по смисъла на чл. 111, б. "В" ЗЗД, за да се
приеме, че следва да е приложима кратката тригодишна давност/ така Решение №
540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV ГО, ГК/. Ето защо,
следва да се приеме, че възражението за прилагането на кратката тригодишна давност е
неоснователно и следва да се остави без уважение. Ищецът в настоящия случай е
претендирал дължимата договорна лихва за три години назад, считано от датата на
подаване на исковата молба, поради което иска в тази част като основателен
следва да се уважи в пълния му размер.
По отношение на
лихвата за забава върху просрочената главница: Същата се претендира в размер на
4323, 61 евро за периода 23.10.2015 г. до 23.10.2018 г. Дължимостта й е
предвидена в т. 10 от договора и тя
се дължи при просрочие в изплащането на главницата формирана като сбор от
лихвата по т. 4, т.е. 7, 99% и наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня,
следващ датата на падежа на съответната вноска, независими дали падежът е в
неработен ден. В случая се установи, че е налице забава в плащанията, доколкото кредитополучателят е преустановил редовното
/цялостното и в срок/ погасяване на дължимите вноски по погасителен план и
последното плащане по погасителния
план е от м. 08. 2011 г. Съобразно заключението на в. л. размерът й за заявения
период е 4361, 51 евро. По естеството си тази
наказателна лихва представлява всъщност мораторна неустойка по чл. 92 ЗЗД, като
вид добавъчно вземане за осъществяване на договорна отговорност на длъжника,
без да е нужно кредиторът да доказва действителните си вреди. С оглед на изложеното съдът
намира, че искът и в тази му част е основателен и следва да бъде уважен.
Доказаното
основание за дължимост на наказателната лихва, налага
съдът да разгледа направеното правопогасяващо възражение за давност. Това
вземане има периодичен характер, тъй като не е включено при формиране на
месечните анюитетни вноски и предпоставките, при които възниква дължимостта му
са отделно уговорени. Приложима за него е разпоредбата на чл. 111, б.
"б" ЗЗД и вземането за тази наказателна лихва се погасява с
тригодишна давност. Изискуемостта на вземането, доколкото съдът прие, че касае
периодично плащане настъпва на съответния падеж за всяка погасителна вноска. Вземанията за наказателна
лихва за периода от три години назад преди подаване на заявлението - 23.10.2018 г., т. е до 23.10.2015 г. се явяват погасени
по давност. Съобразно заключението на в. лице за периода 23.10.2015 г. до 23.10.2018 г., дължимата
наказателна лихва е 4361, 51 евро. Доколкото ищецът претендира моротарна лихва в
размер по - малък от установеното от ССЕ, претенцията му като основателна
следва да се уважи.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника
е съществувало задължение към ищеца за заплащане на сума в общ размер на
10523,87 евро, поради което предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД до този размер следва следва
да бъде уважен, като за горницата над тази сума до претендираната
общо в размер на 11894,18 евро сума иска следва да бъде отхвърлен, като погасен
по давност.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 441.27 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, както и
сторените в исковото производство разноски в размер от 632.86 лв. за заплатена държавна
такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, отново съобразно уважената част
от иска. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ,
бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
С оглед изхода на
спора и съобразно основателната част на иска към датата на депозиране на
заявлението по чл.417 ГПК на ответника му се дължат разноски за заповедното
производство в размер на 203,85 лева, а за исковото в размер на 57,60 лева.
Съдът счита, че
следва да се извърши компенсация на присъдените на страните разноски, с оглед
на факта, че двете страни си дължат такива. След извършената компенсация на
полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в
размер на 237,42 лева, а за исковото - 575, 26 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията
между страните че Д.К.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „П.и.б.”
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, сума в общ размер на 10 523,87 евро, от които сума в размер на 5315.32 евро, представляваща просрочена
главница; сума в размер на 884.94 евро, представляваща просрочена договорна лихва съгласно чл.4 от договора за кредит за периода от 23.10.2015г. до
01.05.2018г; сума в размер на 4323.61 евро, представляваща просрочена наказателна лихва съгласно чл.10 от договора за кредит за периода от 23.10.2015г. до
23.10.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 23.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.и.б.”
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, срещу Д.К.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
просрочена главница за горницата над 5315,32 евро до претендираната просрочена главница от 6685.64 евро, като погасена по давност.
ОСЪЖДА Д.К.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 237,42 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 7575 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.К.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 575,26 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: