РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Добрич, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселин Ив. Николов
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно
наказателно дело № 20223230200197 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***
представлявано то Д. КР. В. качеството на работодател срещу наказателно
постановление № 08-2100057/263 от 13.01.2022 год. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл. 1 ал.2 от Кодекса на труда и на
основание чл.416 ал.5 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500/ хиляда
и петстотин/ лева.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано.Редовно уведомен не се явява в съдебно заседание , а се
представлява от адвокат Б.М. от АК Варна .
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г. Х., оспорва
депозираната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност
на атакуваното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
1
констатира следното:
На 24.11.2021 г. в 11:30 часа е била извършена проверка от СТ. Н. П. -
главен инспектор и Г. В. В. - инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" със
седалище Добрич съвместно със служители в сектор „ПИП" към ОД на МВР
Добрич на борса за дърва, находяща се в гр.Добрич, ул. "Калиакра" №91 Е,
стопанисвана от жалбоподателя - „***" ЕООД гр.Тервел. При проверката в
обекта са били заварени работници, в т.ч. и свидетеля Д. М. Х. с
ЕГН:********** да цепят дърва за огрев. Д. М. Х. е попълнил декларация
относно условията по наемането му на работа, видно от която същият работи
в „***" ЕООД като общ работник с работно време от 08:00 до 16:00 часа, с
уговорено трудово възнаграждение, при осигурена седмична почивка. На
26.11.2021 г. на електронна поща на Дирекция „Инспекция по труда" със
седалище Добрич са били получени документи, подписани с електронен
подпис от М. К. Х. - П. - упълномощено лице, в т.ч. и граждански договор,
сключен на 24.11.2021 г. с Д. М. Х.. От възприетото по време на проверката в
обекта и събраните писмени доказателства е било установено, че „***" ЕООД
в качеството си на работодател е приел на работа на 24.11.2021 г. Д. М. Х. с
ЕГН:********** в стопанисваната от жалбоподателя борса за дърва,
находяща се в гр.Добрич ул. ’’Калиакра" №91, Е, като му е осигурил условия
за работа, присъщи за трудово правоотношение, а именно - работно време,
работно място, трудово възнаграждение, седмична почивка, почивка в
работния ден и работно оборудване, без да е изпълнил задължението си да
сключи с лицето трудов 'догвор преди постъпването му на работа.
Нарушението е било извършено на 24.11.2021г., установено е на
26.11.2021г.На база така описаната фактическа обстановка бил съставен
АУАН № 08-2100057 от 16.12.2021 год. и в последствие било издадено НП
№ 08-2100057/263 от 13.01.2022 година.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя- СТ. Н. П. и св. М. Ц. Д. , Г. В. В. , Д. М. Х. и В. И. И. , както
и от приобщените по делото писмени доказателства.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл.
2
416. ал. 1 от КТ и в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34. ал. 3 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ, наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399,
400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от разпоредбата
на чл. 16 ал. 4 т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ, бр.
6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014г. изм. и доп. ДВ. Бр. 28 от 29 март
2018 г., Директорите на дирекции „Инспекция по труда" осъществяват
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания”. В настоящия случай,
ноторно известен факт е, че А. Н. П. както към датата на издаване на
наказателното постановление, така и към настоящия момент изпълнява
длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - Добрич, т.е,
същият притежава материална компетентност да издава наказателни
постановления за нарушения на трудовото законодателство.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416. ал.
1 от Кодекса на труда /изм. ДВ. бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за
отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
На 16.03.2021 г. инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда" със
седалище Добрич - свидетелите С.Н. и Г. В. В. е била извършена проверка
съвместно със служители в сектор „ПИП" към ОД на МВР Добрич на борса за
дърва, находяща се в гр.Добрич, ул. "Калиакра" №91 Е, стопанисвана от
жалбоподателя - „***" ЕООД гр.Тервел. При проверката в обекта са били
заварени работници, в т.ч. и свидетеля Д. М. Х. с ЕГН:********** да цепят
3
дърва за огрев. Д. М. Х. е попълнил декларация относно условията по
наемането му на работа, видно от която същият работи в „****" ЕООД като
общ работник с работно време от 08:00 до 16:00 часа, с уговорено трудово
възнаграждение, при осигурена седмична почивка. На 26.11.2021 г. на
електронна поща на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Добрич са
били получени документи, подписани с електронен подпис от М. К. Х. - П. -
упълномощено лице, в т.ч. и граждански договор, сключен на 24.11.2021 г. с
Д. М. Х.. От възприетото по време на проверката в обекта и събраните
писмени доказателства е било установено, че „***" ЕООД в качеството си на
работодател е приел на работа на 24.11.2021 г. Д. М. Х. с ЕГН:********** в
стопанисваната от жалбоподателя борса за дърва, находяща се в гр.Добрич
ул. ’’Калиакра" №91, Е, като му е осигурил условия за работа, присъщи за
трудово правоотношение, а именно - работно време, работно място, трудово
възнаграждение, седмична почивка, почивка в работния ден и работно
оборудване, без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето трудов
договор преди постъпването му на работа.
От прегледа на събраните в хода на проверката писмени доказателства, а
именно -протокол изх.№ПР2138114/13.12.2021 г. за извършена проверка,
призовка от17.11.2021 г., констативен протокол №*********/24.11.2021г.
декларация от Д. М. Х., граждански договор на Д. М. Х., справка от Регистъра
на трудовите договори се установило, че жалбоподателя , в качеството си на
работодател е приел на работа на 24.11.2021 г. Д. М. Х. с ЕГН:********** в
стопанисваната от жалбоподателя борса за дърва, находяща се в гр.Добрич
ул. ’’Калиакра" №91 Е, като му е осигурил условия за работа, присъщи за
трудово правоотношение, а именно - работно време, работно място, трудово
възнаграждение, седмична почивка, почивка в работния ден и работно
оборудване, без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето трудов
договор преди постъпването му на работа.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган
приели, че жалбоподателя – „***“ ЕООД, в качеството си на работодател е
било длъжно, но не е уредило отношенията си с наетото лице като трудови,
чрез сключване на писмен трудов договор преди постъпване на работа -
нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган
4
изрично са посочили, че нарушението с извършено на 24.11.2021г.. и е
доказано от данните, обективирани в протокол изх.№ПР2138114/13.12.2021 г.
за извършена проверка, призовка от 17.11.2021 г., констативен протокол
№*********/24.11.2021г. декларация от Д. М. Х., граждански договор на Д.
М. Х., справка от Регистъра на трудовите договори, покана изх.
№21083303/14.12.2021г. за съставяне на АУАН, пълномощно рег.№3259 и
справка от търговски регистър към 16.12.2021г.
За така описаното нарушение, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите С.Н. , Г. В. В. , М. Ц. Д. и Д. М. Х., чийто
показания са еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят от
приетите по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат
кредитирани изпяло.В показанията на свидетеля Х. се намират и
допълнително нарушение , а именно подписване на Граждански договор
доста след извършената проверка довела до издаване на атакуваното
наказателно постановление тоест след 24.11.2021 г.
Настоящия състав не кредитира показанията на свидетеля В. И., като
предвид работата му към настоящия момент в „***“ЕООД и интерес от
приключването на настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
СТ. Н. П. , М. Ц. Д. , Г. В. В. и Д. М. Х. , както и от приложените и
приети по делото писмени доказателства описани по горе.
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена,
по фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена
в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата,
така и в съдебно заседание се навеждат доводи, че
5
административнонаказващият орган неправилно е приел, че е било налице
трудово правоотношение със страни - жалбоподателят и физическото лице.
Сочи се, че правоотношението между „***“ ЕООД и Д. М. Х. е гражданско-
правно.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва
конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля
на страните и съдържанието на договорените клаузи.
По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в Глава V.
раздел I от Кодекса на труда, едно физическо лице предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
заплащане, работно време, работно място, а предмет на гражданския договор
за услуга, реси. изработка е постигане на конкретен трудов резултат, също
свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването
на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. В настоящия
случай, от значение за изхода на спора с, какъв е видът на приложените по
делото граждански договори и създадени ли са с тях между страните трудови
правоотношения по смисъла на Кодекса на труда. Следва да се установи
дейността, възложена на Д. М. Х. представлява ли извършване на услуга по
облигационен договор или става дума за отдаване на работна сила, което
може да бъде предмет единствено на трудов договор. За изясняване на този
спор, следва да се разтълкуват спорните еднотипни договори, като cc потърси
действителната обща воля па страните по тях, при условията на чл. 20 от
Закона за задълженията и договорите, според който отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, които произтича от целия договор, с оглед целта на договора и
обичаите в практиката и добросъвестността.
В КТ има разписани трудови договори, които могат да бъдат сключени,
както за един ден, така и за определена работа, за определено време така, че
жалбоподателя - работодател е имал широк спектър от възможност да стори
това, но явно не го е сторил. Стана ясно, че лицето Д. Х. е престирало
многократно труда си към това дружество, викан - „когато М. ми се обажда и
аз отивам“ и това в един продължителен период от време. От събраните
доказателства става ясно , че лицето не е предоставило трудов резултат на
6
дружеството, а е предоставило своята работна сила. Съгласно чл.1, ал.2 от
КТ, всякога престирането на трудова сила се смята за трудово
правоотношение. Необходимостта от изпълнението на дейността, предмет на
договора не е възникнала случайно, нито е еднократен процес.
В процесния случай, съдът намира, че са налице всички елементи на
трудовото правоотношение, като за съда не остава съмнение, че характерът на
правоотношението е именно трудов, а не граждански. Всички доказателства
сочат па изпълнение на трудови функции. Ето защо в конкретния случай е
налице именно престиране на работна сила, а не на престиране на конкретен
трудов резултат. Прсстацията на труд е предмет на трудово правоотношение.
Действително страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е
ограничена от повелителните разпоредби на закона. Чл. 1, ал. 2 от КТ
задължава страните да уредят отношенията си по повод предоставянето на
работна сила като трудови. Чл. 62 ал. 1 от КТ повелява, че трудовият договор
се сключва в писмена форма, като съгласно чл. 61 ал. 1 от КТ, трудовия
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпваме на работа.
В настоящия случай жалбоподателят е прибягнал до граждански договор,
за да прикрие по същество предоставянето на работна сила и съществуването
на трудови правоотношения, което е недопустимо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в
АУАН и в издаденото въз основа на него МП нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ
за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не с постановено при
непълнота на доказателствата.
Съгласно & 1 от ДР към К1 по смисъла на кодекса „работодател“ е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество н други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В случая „***“ ЕООД се явява
работодател и субект па нарушението.
Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се
приеме за маловажен случай. В настоящия случай обект на зашита са
7
обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни
права на гражданите - трудовите права. Следва да се отбележи, че единствено
чрез сключването на трудов договор са защитими правата па работника,
полагащ труд на определено място и съответно възможностите му да се
ползва от свързаните с полагането на труда права на отпуск, осигуровки,
обезщетения и т.н.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна дружеството
е извършило нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ. което е основание за
реализиране на административнонаказателната му отговорност. В тази насока
е и константната съдебна практика /Виж: Решение № 11 от 24.02.2015г. на
АдмС - Добрич по к.адм.д. № 614/2014 г. и Решение № 186 от 03.07.2015 г. на
АдмС - Добрич по к.адм.д. № 306/2015 г./
Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, без
виновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде
констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на
засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
При безспорно установеното нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ, същото е
било подведено под санкционната разпоредба на чл. 414. ал. 3 от КТ, съгласно
която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61 ал. 1, чл. 62, ал. 1
или ал. 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждеиие в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в четири съдебни заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са голям брой
свидетели - четирима, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 120/сто и двадесет/ лева.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да
8
бъде потвърдено .
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 08-2100057/263 от 13.01.2022 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „***“
ЕООД с ЕИК *** представлявано то Д. КР. В. в качеството на работодател за
нарушение чл. 61 ал.1 във вр. с чл. 1 ал.2 от Кодекса на труда и на основание
чл.416 ал.5 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500/ хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на „***“ ЕООД с ЕИК *** представлявано то Д. КР. В. да
заплати сумата от 120/сто и двадесет / лева на Дирекция „ИТ” гр. Добрич
представляващо юрисконсултско възнаграждение на юрисконсулт Г. Х. Н. с
ЕГН ********** .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9