Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1820 Година
2022, 21.10. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд.,VІІ състав
на 28.09.2022
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар: ПЕТЯ
ПЕТРОВА
с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2695 по описа
за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Ищецът М.Л.К.,***, чрез адв.Г.М. е предявил
срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София,
бул.”Ген. Н. Столетов”№21 претенции за присъждане на сумата от общо 25 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата
молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив и
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив. Периодите на пребиваване
във всяко едно от заведенията, както и претендираните суми, първоначално са
заявени с исковата молба и впоследствие уточнени с молба от 04.10.2021г./л.151/
и са както следва:
- 5 000 лева за периода от 11.07.2016г.
до 18.02.2018г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора – Пловдив;
- 2 500 лева за периода от 22.05.2018г.
до 24.07.2018г., когато твърди, че е пребивавал в Арест – Пловдив;
- 5 000 лева за периода от 24.01.2019г.
до 16.08.2019г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора – Пловдив;
- 2 500 лева за периода от 07.12.2019г.
до 21.02.2020г., когато твърди, че е пребивавал в Арест – Пловдив;
- 5 000 лева за периода от 21.02.2020г.
до 19.10.2020г./датата на предявяване на исковата молба/, когато твърди, че е
пребивавал в Затвора – Пловдив.
Твърди се по отношение на трите престоя
в Затвора – Пловдив следното: неосигуряване на достатъчно жилищна площ/„не е
надвишавала 3 кв. м.“/; липса на вентилация, чрез която да се пречиства
въздухът, вследствие на което л.св. не са имали достатъчно свеж въздух; лошо
състояние на тоалетната – същата е с неработещи казанчета, счупени плочки,
липса на работещи чешми и умивалници и не е шумоизолизарана, което лишава ищеца
от уединение; лошо състояние на банята, която е обща за всички л.св. в отряда и
в нея работят само 3-4 душа, от които тече или студена или гореща вода; лошо
качество на предоставяната храна – същата не съдържа достатъчно калории, а като
лице, което е диагностицирано с множество заболявания, на ищеца се осигурява
хранителна диета, но същата не се спазва и много често му се сервира от общата
храна; недостатъчна естествена светлина в килията, поради особеното
разположение на килията и малкия размер на прозореца; липсва външна изолация на
стените в затвора, вследствие на което през зимата е много студено, а и на
ищеца не са предоставяни достатъчно дебели завивки; липсват достатъчно шкафове
за всички л.св., а и малкото налични мебели са изпочупени и изтърбушени;
наличие на гризачи и насекоми в килиите – най-често хлебарки и дървеници,
вследствие ухапванията от които ищецът е постоянно в обриви и рани; наличие на
мухъл и плесен в килиите; спрямо ищеца не е водена индивидуална и корекционна
работа – не му е давана възможност да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа, което е довело до поведенческа и личностна
криза; на ищеца не е предоставяна психологическа помощ, при положение, че е
имал нужда от такава; здравето на ищеца е било поставено в риск от страна на
затворническата администрация, тъй като са допуснали надзирател във видимо
влошено здравословно състояние, който впоследствие е диагностициран с
„коронавирус“ да контактува с него, без да са били раздадени предпазни
средства; липса на оказана медицинска помощ във връзка със заболявания, с които
ищецът е диагностициран, а именно „Хепатит С“, „Нефротичен синдром“/“Нефрозен
синдром“/, „Анемия“ и „Диабет“; неосигуряване на лекарства за диагностицираните
заболявания, поради което ищецът сам си ги е набавял чрез роднини; през
м.януари 2019г. на ищеца е нанесена средна телесна повреда от друг л.св. – В.З..
По отношение двата престоя в Арест –
Пловдив се навеждат следните твърдения: ищецът е принуждаван да се съблича при
всяко свиждане с негов близък или адвокат; неосигуряване на изискуемите 3
кв.м., съгласно чл.43 ал.4 ЗИНЗС; мръсни и непроветрени килии; наличие на
мухъл, плесен, гризачи и насекоми в килиите, в т.ч. дървеници и хлебарки;
неосигуряване на достатъчно естествена слънчева светлина, поради малкия
прозорец в килията.
С горното се презюмира нарушаване
правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/
и чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез
процесуалния си представител юриск.Т. Ч., счита така предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето
им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична
основателност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
От постъпила Справка рег. №СА-3449/16.11.2020г. от ГД“Изпълнение на
наказанията“, ОС„Изпълнение на наказанията“ – Пловдив, Арест - Пловдив/л.28 и
сл./, се установява, че М.Л.К. е пребивавал на територията на Арест – Пловдив,
както следва: от 22.05.2018г. до 24.07.2018г. и от 07.12.2019г. до 21.02.2020г.
През първия период е бил настанен в килия №116 на ет.1, а през втория - в килия
№103 на ет.1, като и двете килии са с площ от 14,74 кв.м. и е съжителствал с
още две задържани лица и предоставената им площ е отговаряла на изискуемите
стандарти, като килията е била оборудвана с три легла с размери 190/70 см.,
като две от леглата са разположени едно върху друго, има също маса за хранене с
размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният
инвентар в килиите се състои от възглавници, одеяла и чаршафи, последните от
които се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста, като е
предоставена възможност на задържаните лица да ползват и собствени чаршафи.
Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират
ежедневно, а поддържането на чистотата в килиите, се осъществява от задържаните
в тях лица. Установява се също така от справката, че през м.юни 2009г. е открит
новият Арест – Пловдив, който се намира в рамките на Затвора – Пловдив и който
представлява масивна двуетажна сграда с 2495 кв.м. РЗП. Всяка килия е снабдена
със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла
се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите - по един за
двата етажа на ареста, изградена е модерна система за диференцирано дневно и
нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност, като размерите на
санитарния възел са 125/112 см. Извеждането до банята на Арест – Пловдив става
по утвърден график месец за месец с периодичност най-малко два пъти седмично, а
при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание.
Отделно от това се констатира, че Арест – Пловдив е оборудван с водни
климатични конвектори, свързани към водонагреен газов котел, който се използва
за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са
свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява
всмукателна и нагнетателна уредба и посредством въздушни турбини въздухът от
арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни
турбини пресен въздух се вкарва в килиите. Дневна светлина прониква през
прозорец с размери 150/150 см., който е с отваряемо крило за по-добра
вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица
ежедневно се осигурява задължителното, съгласно ЗИНЗС, време за престой на
открито. А относно дезинфекцията на арестните помещения за исковия период са
представени протоколи за извършени ДДД обработки. Представен е също така и
Правилник за вътрешния ред в следствените арести.
Съгласно постъпили документи и писмени обяснения от Затвора – Пловдив с
отговора на исковата молба/л.15-27/, с писмо рег.№53/05.01.2021г. /л.46-52/, с
молба от 13.01.2021г./л.53-65/ и с молба от 08.03.2021г./л.77-82/, неоспорени
от страните по делото, се установява следното:
Първоначално ищецът е постъпил в Затвора – Пловдив на 11.07.2016г. и е бил
освободен на 07.02.2018г., а съгласно направеното уточнение с молбата от
04.10.2021г., първият исков период е от 11.07.2016г. до 18.02.2018г., т.е. от
08.02.2018г. до 18.02.2018г. вкл. няма данни К. да е пребивавал на територията
на Затвора – Пловдив. За периода, който е част от исковия период и в който
действително е бил настанен в Затвора – Пловдив/11.07.2016г. – 07.02.2018г./,
се установява, че е ищецът е пребивавал, както следва:
- от 11.07.2016г. до 26.07.2016г. вкл. в Приемно отделение; от 27.07.
2016г. до 26.10.2016г. вкл. в спално помещение №5 на Пост №6; от 27.10.2016г.
до 27.12.2016г. вкл. в спално помещение №4 на Пост №6; от 28.12.2016г. до
31.12.2016г. вкл. в спално помещение №12 на пост №6, като за тези периоди /т.е.
за период от 174 дни/ липсва подробна информация с колко други лишени от
свобода е пребивавал в едно спално помещение ищецът;
- от 01.01.2017г. до 19.06.2017г. вкл. в спално помещение №12 на Пост №6,
което е с площ от 27,91 кв.м. и с капацитет за настаняване в стаята до 6 л.св.,
но в периодите от 01.02.2017г. до 13.05.2017г. вкл. и от 17.05.2017г. до
19.06.2017г. вкл./т.е. за период от 136 дни/ се установява, че във въпросната
стая са пребивали между 7 и 11 л.св. Тази стая разполага със санитарен възел с
площ от 4,60 кв.м.;
- от 20.06.2017г. до 22.06.2017г. вкл. в спално помещение №15 на Пост №6,
което е с площ от 28,18 кв.м. и с капацитет за настаняване в стаята до 7 л.св.,
като в него са пребивавали 7 л.св. Тази стая разполага със санитарен възел с
площ от 2,69 кв.м.;
- от 23.06.2017г. до 20.09.2017г. вкл. в спално помещение №72 на Пост №2,
което е с площ от 25,73 кв.м. и с капацитет за настаняване в стаята до 6 л.св.,
но в периодите от 23.06.2017г. до 14.07.2017г. вкл., от 19.07.2017г. до
27.07.2017г. вкл. и от 24.08.2017г. до 20.09.2017г. вкл./т.е. за период от 59
дни/ се установява, че във въпросната стая са пребивавали между 7 и 8 л.св.
Тази стая разполага със санитарен възел с площ от 3,91 кв.м.;
- от 21.09.2017г. до 14.12.2017г. вкл. в спално помещение №27 на Пост №3,
което е с площ от 39,02 кв.м. и с капацитет за настаняване в стаята до 9 л.св.,
но в периодите от 21.09.2017г. до 05.10.2017г. вкл., от 11.10.2017г. до
30.10.2017г. вкл. и от 04.11.2017г. до 14.12.2017г. вкл./т.е. за период от 76
дни/ се установява, че във въпросната стая са пребивавали между 10 и 11 л.св. Тази
стая разполага със санитарен възел с площ от 4,36 кв.м. и с два отваряеми
прозореца с размери 1,20/1,20 м.;
- от 15.12.2017г. до 06.02.2017г. вкл./доколкото на 07.02.2018г. вече е бил
освободен/ в спално помещение №73 на Пост №2, което е с площ от 27,20 кв.м. и с
капацитет за настаняване в стаята до 6 л.св., но в периода от 20.12.2017г. до
21.12.2017г. вкл./т.е. за период от 2 дена/ се установява, че във въпросната
стая са пребивавали 7 л.св. Тази стая разполага със санитарен възел с площ от 4,81
кв.м.
През този период ищецът е бил назначен на работа като чистач „западна
столова“, съгласно Заповед №1879/02.12.2016г.
Вторият престой на лицето в Затвора – Пловдив е от 24.07.2018г. до
16.08.2019г., но съгласно направеното уточнение с молбата от 04.10.2021г.,
вторият исков период е от 24.01.2019г. до 16.08.2019г., поради което и този е
периодът, предмет на разглеждане в настоящото производство. За периода, който е
част от исковия период и в който действително е бил настанен в Затвора –
Пловдив/24.01.2019г. – 16.08.2019г./, се установява, че е ищецът е пребивавал,
както следва:
- от 24.01.2019г. до 15.08.2019г. вкл./тъй като на 16.08.2019г. вече е бил
освободен/ в спално помещение №33 на Пост №3, което е с площ от 29,60 кв.м. и с
капацитет до 7 л.св., но за целия период/т.е. за период от 204 дни/ се
установява, че във въпросната стая са пребивавали между 8 и 10 л.св. Тази стая
разполага със санитарен възел с площ от 3,96 кв.м. и с два отваряеми прозореца
с размери 1,20/1,20 м.
През този период ищецът е бил назначен на работа в „Обособено производство“
и е награден за добра работа с писмена похвала, съгласно Заповед
№2350/21.2018г.
Третият престой на лицето в Затвора – Пловдив се установява, че е от
21.02.2020г. до 19.10.2020г./датата на исковата молбата/, който период се
установява, че съвпада изцяло с исковия такъв, като през него ищецът е
пребивавал, както следва:
- от 21.02.2020г. до 27.02.2020г. вкл. в Приемно отделение, в спално
помещение РЦ, което е с площ от 27,04 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., но за
периодите от 21.02.2020г. до 24.02.2020г. вкл. и от 26.02.2020г. до
27.02.2020г. вкл./т.е. за период от 6 дни/ се установява, че във въпросната
стая са пребивавали между 7 и 9 л.св. Тази стая разполага със санитарен възел с
площ от 2,66 кв.м.;
- от 28.02.2020г. до 23.03.2020г. вкл. в спално помещение №52 на Пост №5 като
за този период/т.е. за период от 25 дни/ липсва подробна информация с колко
други лишени от свобода е пребивавал в това спално помещение ищецът, както и
каква е неговата площ;
- от 24.03.2020г. до 19.10.2020г. вкл. в спално помещение №22 на Пост №3,
което е с площ от 26,50 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., но за целия период
/т.е. за период от 210 дни/ се установява, че във въпросната стая са
пребивавали между 8 и 11 л.св. Тази стая разполага със санитарен възел с площ
от 4,05 кв.м. и с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20 м.
През този период ищецът е бил назначен на работа в „Обособено
производство“, съгласно Заповед №1050/19.05.2020г.
От приложените справки се установява, че във всички спални помещения, в
които е бил настанен ищецът в Затвора – Пловдив, има обособени санитарни възли
с денонощен достъп до студена вода, като случаи, в които няма такъв, са
единствено при отстраняване на ВиК повреди. Къпането на л.св. е в обща баня,
като всички л.св. имат достъп до течаща топла вода, съгласно утвърден график за
разпределение на времето на л.св. от съответната група, а като работещ/по време
на изтърпяване на всичките си присъди/, ищецът е имал достъп до банята всеки
ден след приключване на работния процес. Осигурена е топла вода от котел, който
работи на въглища и е на територията на затвора, същият е закупен през м.януари
2017г., а въглища се осигуряват редовно от централна доставка от ГДИН. Подът на
банята е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. За поддържането на хигиената
в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС,
на който обект е назначен л.св. При извършените проверки от длъжностни лица е
установено, че хигиената в затворническата баня е задоволителна, вземайки
предвид спецификата на обекта. Оборудването на спалните помещения е стандартно
и еднакво за всички л.св., а именно - легло с размери 90/180 см. и шкаф с
размери 45/50 см. В Затвора – Пловдив е налице постелен инвентар и спално бельо
– чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници, достатъчно, за да бъдат
обезпечени всички л.св. в корпуса и двете затворнически общежития. Всеки л.св.
при постъпването си получава спално бельо и постелен инвентар, за което се води
отчетност. Грижата за чистотата на спалното бельо се полага на л.св., като в
утвърден график от началника на затвора два пъти седмично – в понеделник и в
четвъртък всеки л.св. има право да занесе спалното си бельо за изпиране в
пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на л.св. същият има
право бельото му да бъде заменено, като оформи молба, адресирана до началника
на затвора, като няма данни л.св. да е подал молба, в която да изявява воля за
получаване на допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му,
която да е с отрицателен отговор. Отоплението се осъществява чрез централно
локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по
желание на л.св. и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената
в спалните помещения се осъществява също от настанените л.св., като за целта
получават съответните прибори, както и могат да си закупуват от лавката на
затвора вещи, предмети и хранителни продукти, които л.св. могат да получават,
ползват и държат при себе си, съгласно Заповед №ЛС-04-642/28.11.2018г. на
Министъра на правосъдието. Съответният отговорник на спалното помещение изготвя
график за почистването на доброволен принцип.
За периода на изтърпяване на наказанията на л.св. К. *** не са правени
основни ремонти на килиите, но е извършвана своевременна смяна на течащи кранчета,
отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела и не е допускано да има
счупени прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно. През 2017г. е
извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е подменена с
нова/ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на Пети пост е извършено
боядисване на килиите на л.св. Със собствени сили л.св., назначени като
строители по щата на домакинците и със строителни материали, предоставени по
централно сключени договори от ГДИН, са извършвани ремонти и базата е
поддържана в сравнително добро състояние.
На основание заповед на Министъра на здравеопазването, считано от м.март
2020г. са взети следните противоепидемични мерки: разкрити са работни обекти –
работник по дезинфекцията – за доброволен труд за л.св. на Втори, Трети, Пети,
Шести и Седми пост, съответно са назначени л.св.; освен общите части по
постовете, е създадена организация за обработка и на Медицинския стационар и
помещенията за хранене в затвора; за правилното обработване на общите части в
затвора са изготвени Алгоритъм за дезинфекция, График за дезинфекция и Чек лист
за контрол за извършване на дезинфекция; л.св., които са назначени като
работници по дезинфекция, са преминали подробен инструктаж за правилна
обработка на общите части в затвора; от м.март 2020г. всеки месец на л.св. са
раздавани повече препарати от това, което е в утвърдената от Министъра на
правосъдието таблица; на работещите в домакинския щат на затвора л.св. и
такива, работещи на основание чл.80 ЗИНЗС, са раздавани лични предпазни
средства; разкрит е работен обект на доброволен труд за помощник бръснар, за да
бъде ограничена възможността от разпространение на вируса; на всички постове и
общи части в затвора са изложени информационни брошури за поддържане на лична
хигиена и възпрепятстването на разпространението на вируса; в склада на затвора
във всеки момент са осигурени достатъчно препарати за текуща дезинфекция и при
необходимост за дезинфекция в критични ситуации; л.св. към домакинския щат и
работещи по чл.80 ЗИНЗС с грипоподобни симптоми не са допускани на работните им
места. Всички предприети мерки са в сила до обявяване на приключване на
обявеното извънредно положение в РБългария.
В подкрепа на изложените твърдения са представени: План на присъдата на
л.св. К./препланиране/ от 27.03.2020г. и Първоначален доклад за л.св. К. от
23.03.2020г./л.51-52/; График за извършване на дезинфекционни мероприятия в
Затвора – Пловдив и Алгоритъм за дезинфекция в обекти с обществено
предназначение в условията на епидемично разпространение на Covid-19 в Затвора –
Пловдив/л.64-65/; протоколи за извършени ДДД обработки /л.17-27/.
Съгласно Медицинско становище от 21.12.2020г./л.67/ на д-р Р. Д. - лекар
ординатор при Затвора – Пловдив, за исковите периоди няма налично медицинско
досие на л.св. К.. В тези периоди е бил на работа друг колега и д-р Д. не може
да предостави информация за този минал период, тъй като няма база за него. По
отношение заболяванията на ищеца – диабет и множествена склероза – няма налична
медицинска документация. От постъпила Докладна записка рег.№10956 от
22.12.2020г. от д-р Р. Д. - лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив/л.45/ се
установява, че л.св. К. ***.2016г. и е освободен на 18.02.2018г., на
24.01.2019г. е постъпил за втори път, като е освободен на 16.08.2019г. и
последно е постъпил на 21.02.2020г. и до момента на изготвяне на докладната
записка се намира на територията на Затвора – Пловдив. От последното постъпване
в Затвора – Пловдив няма налично медицинско досие, тъй като не е представил
документация. Съществуващите му стари диагнози „Хипертония“ и прекаран „Хепатит
С“ са на база стара документация от картотеката на затвора. В момента л.св. К.
не е преболедувал „Коронавирус“ в затвора и не е бил контактен на такъв. Що се
отнася до организацията за превенция на „Коронавирус“ на Затвора – Пловдив се
сочи, че за периода на лятото на 2020г. са взети всички противоепидемични
мерки, съгласно медицинските стандарти.
Като свидетели по делото са разпитани И.В.В. и Й.Н.З..
От показанията на свидетеля В. се установява, че същият познава ищеца от
м.септември 2018г., когато са били заедно в килия №33 до м.август 2019г. и към
момента на разпита пак са заедно в една килия. По това време /м.септември
2018г. – м.август 2019г./ са били 9 човека в килията, която е била преградена
на две и ищецът е бил в по-малката половина от стаята, която е била около 12
кв.м. и в нея са били 5 човека. Леглото му е било точно на пътеката към
тоалетната и там не е имало възможност да се сложи нито маса, нито шкаф. Площта
на цялата килия свидетелят посочва, че е била около 25 кв.м. – 13 кв.м. едната
половина, в която е бил свидетелят и 12 кв.м. другата половина, където е бил
ищецът, който тогава е спял на втора вишка, като е имало още двама човека на
втори вишки. Най-малко в килия са били по 7 човека, а най-много около 16
човека. Почти всички вишки твърди, че са били двойни, само една е била единична
- до прозореца, на двойната вишка обаче е било близо до тавана, където имало
плесен. Мебели твърди, че можело да си вземат/шкаф или маса/, когато някой
л.св. си отива и от него е можело да се купи, иначе нищо не се полагало на
л.св. В килията имало един прозорец и когато било студено, не можели много да
го отварят, но по един час на ден го отваряли. Парното се пускало по един час
на ден, но като се отворел прозорецът за 5 минути и стаята изстивала. Зимата
спели с якета, тъй като така им било топло. Свидетелят твърди, че имало
дървеници и хлебарки. Имало едно пръскане, но нито хлебарките, нито дървениците
умирали, дори повече се дразнели хлебарките. Затворниците нямало къде да ги
изолират и дървениците си оставали. На година и половина пръскали, свидетелят
лично е ходил при началника да му каже какво го яде, той му обещал, че в
понеделник ще пръскат и действително пръскали, но само в карцерите. Препарати
нямало, давали им по един „свински“ сапун и на 4-5 месеца по един прах на двама
човека, който л.св., имал възможност, си внасял отвън, но отвън не пускали
течни прахове и трябвало от лавката да си ги набавят, ако имат възможност. На
четири-пет месеца можело да си намерят отнякъде един парцал, за да чистят, не
им се осигурявало нищо. Горе/на втория етаж/ нямали нощно осветление, нямали
баня, нямали топла вода, къпели се в обща баня, в която имало около 12 душа, но
работели само четири и влизали по около 30-40 човека в банята, топла вода
нямало, течаща студена имало, но спирала на моменти, защото били на втория етаж
и налягането било слабо, особено през лятото, когато всеки ден по няколко пъти
спирала водата и трябвало да тропат отдолу, за да спрат кранчето, за да имат и
те вода. Много рядко се правили мероприятия, например някакъв курс. Ищецът е
бил викан, когато е подписвал някакви документи, че дължи пари на държавата.
Свидетелят не знае дали ищецът имал някакви здравословни проблеми, виждал го е
свит как „реве“, но не знае за какво точно ставало въпрос. По отношение на
лекарствата посочва, че ищецът имал проблеми с лекарката, защото нея я нямало.
Той/ищецът/ няколко пъти не ходел на работа, за да ходи на лекар, но
тя/лекарката/ не идвала и не викала никой, поне от една година нямали лекар. В
книгата вече никой не се записвал, а само по спешност. Свидетелят също е имал
проблем и не го викнали, трябвало е да обяви гладна и жадна стачка, за да му
обърнат внимание.
От показанията на свидетеля З. се установява, че познава ищеца от времето,
преди да влезе в затвора, а в затвора от м.март 2020г. до м.февруари 2021г. са
били заедно в килия №22 в Трети отряд, преди това не са били в една килия, но
са били в един отряд – Трети. За килия №22 свидетелят посочва, че е имало
периоди, в които са били максимум 13 човека при положение, че същата е с площ
от 22 кв.м., средно по около 10-11 човека са били, а най-малко 9 човека.
Леглата са били на двойни вишки и когато ищецът е дошъл в тази стая, е спял до
вратата, тъй като площта е била малко, а вишките били много на гъсто. Битовите
условия били под всякаква критика – откъм хигиена, дървеници, хлебарки, мухъл,
нямало балатуми, подът не се знаело – мазилка ли е, бетон ли е, имало един
прозорец, който според свидетеля, е доста малък за толкова много хора за
проветряване. През лятото било ад – задушно и ставало непоносимо. През лятото
на 2020г. са били 5 човека и са им раздали по един вентилатор, но пак било
топло. Според свидетеля не влизало достатъчно светлина. Маси и столове нямало
за всички. Зимата било студено, имало парно, но това парно работело
отвреме-навреме. Нямали санитарен възел, имали една обща баня, която била за
всички отряди и по принцип по график се ходело на баня, но тъй като били
работещи/с ищеца/ и след 16,00 часа, когато се прибирали от работа, под душа
били по 20-30 човека. Тоалетната била мръсна, липсвали препарати за тоалетна –
като кислол и белина л.св. не са получавали, чистели си тоалетната със
собствени средства. Тоалетната имала врата, не била с тоалетна чиния, а с
клекало, от едната страна била мивката с огледалото, а от другата - самата
тоалетна. Инспекторът по социалната дейност по никакъв начин не работил с
л.св., единствено ги викал, когато трябвало нещо да се подпише или за някаква
история, иначе, когато имало курсове, ищецът е участвал. Видимо, според
свидетеля, ищецът бил здрав, не знае какви проблеми е имал, лекарска помощ
много пъти пред него е искал, имал високо кръвно и трябвало да взима хапчета,
но е трябвало да се разправя, за да му дадат хапчета. Пред свидетеля за друго
не се е оплаквал, освен за кръвното. По принцип л.св. имали право да се
разхождат по коридора след вечеря до 19,00 часа, но те/с ищеца/ през целия ден
били на работа.
Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи
на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се
преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.
От страна на ищеца са представени: Епикриза от УМБАЛ“Св.Георги“ ЕАД –
Пловдив, от която се установява, че ищецът е пребивавал в лечебното заведение в
периода от 13.01.2016г. до 19.01.2016г./т.е. извън исковите периоди/, а
диагнозата е „Нефрозен синдром“/л.76/; Постановление от 24.06.2016г. на
прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, с което е изменена мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия К. в по-лека, а именно
„Подписка“, което постановление също се констатира, че не касае исковите
периоди/л.129-130/; жалба от 20.02.2017г. М.Л.К. чрез Началника на Затвора –
Пловдив до Главния директор на ГДИН, в която се твърди, че е с множество
здравословни проблеми, за които има епикризи, мнение от Затворническа болница,
че не може да бъде лекуван там и две прокурорски постановления за освобождаване
от СА-Пловдив/Арест – Пловдив/, защото е опасно за живота му да пребивава в
МЛС. Посочва се също така, че на 17.08.2016г. е пуснал молба до наблюдаващия
прокурор за прекъсване по медицински причини, на която не е получил
отговор/л.138/; писмо от Административния ръководител на Окръжна прокуратура –
Пловдив №3755/ 2017г. от 27.02.2017г. до ищеца, съгласно което в Окръжна
прокуратура – Пловдив не е постъпвала молба от К. за прекъсване по медицински
причини на наказанието лишаване от свобода, което изтърпява понастоящем в
Затвора – Пловдив, включително такава, датирана от 17.08.2016г. В Окръжна
прокуратура – Пловдив е постъпила справка от Затвора – Пловдив, видно от която
в регистрационния дневник в деловодството на Затвора – Пловдив за завеждане на
молби и жалби на лишени от свобода, подобна молба не е отразена. Указано е на
лицето, че ако са налице основания да бъде прекъснато наказанието, което
изтърпява, следва да сезира Окръжна прокуратура – Пловдив с нарочна молба за
това/л.141/.
От трето неучастващо по делото лице – Отделение по Нефрология в УМБАЛ “Св.
Георги“ ЕАД - Пловдив по искане на ищеца са представени: заверено копие на
История на заболяването №2722 от 13.01.2016г. на М.Л.К./което също се
констатира, че не касае исковите периоди/ и се уточнява, че това лице има само
това пролежаване в отделението по „Нефрология“/л.87-126/.
Отново по искане на ищеца от УМБАЛ “Св.Георги“ ЕАД е постъпила информация, съгласно
която М.Л.К. не е хоспитализиран в лечебното заведение в други периоди,
различни от 13.01.2016г. – 19.01.2016г., когато е пролежал в Отделение по
нефрология. На 15.01.2018г. е посетил ОСМ – звено „Хирургия“, а на
25.04.2018г./когато няма данни да е бил на територията на Затвора – Пловдив/ –
ОСМ – звено „Ортопедия и травматология“, но не е хоспитализиран, поради липса
на необходимост от болнично лечение/л.127-128/.
Изслушано и прието без заявени възражения от страните е и заключение по съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от д-р А.П. – гастроентеролог. След запознаване с
наличните по делото доказателства, вещото лице е установило, че ищецът М.К.
страда от заболяване „Хепатит С“ – има приложен резултат от изследване за анти HCV от 15.01. 2016г., положителен. Това е вирусно заболяване, което се предава
по кръвен път. Честотата в общата популация е около 1,5%. Предаването на
инфекцията може да стане при кръвопреливане, небезопасни сексуални контакти или
манипулации с контаминирани медицински инструменти, което в практиката е
най-често при употреба на наркотици, предимно при венозно приложение, но също и
при трансназално приложение/през носа/. По данни от анамнезата в епикризата от
пролежаването в Нефрологична клиника от 13 до 19.01.2016г. има носителство на HCV от 2000г. След заразяването, инфекцията съществува постоянно. Възможно,
според експерта, е да им флуктуация в протичането, свързана с периодично
обостряне, което се отразява в повишена цитолиза/некроза и разпадане на
чернодробни клетки/, което се установява с повишение нивата на цитолитичните
ензими/АЛАТ и АСАТ/. В документацията има две такива изследвания – на
13.01.2016г. и на 21.01.2016г., като и двете са с нормални стойности на АЛАТ и
АСАТ, т.е. няма цитолитична активност или обостряне. Друг показател за активна
инфекция е качествено или количествено изследване на вирусната РНК чрез PCR, но такова изследване не е правено, според наличната документация.
Заболяването може да доведе до развитие на чернодробна цироза и от там до
чернодробна недостатъчност, портална хипертония с асцит и варици/разширени
вени/ на хранопровода, с кръвоизливи, както и до рак на черния дроб. Това
развитие е бавно, обикновено в течение на десетилетия и е свързано с активност
на инфекцията. В наличната медицинска документация няма данни за обостряне или
настъпили усложнения. В медицинската документация няма данни за проведено
лечение в никой период от предполагаемото установяване на заболяването през
2000г. Лечението на заболяването има определени показания и противопоказания,
част от които са доказване на активна инфекция с PCR и документирана
6-месечна абстиненция от наркотици. Необходимо е изготвяне на протокол от
специализирана Гастроентерологична клиника, с последващо отпускане на
медикаменти от НЗОК/за здравноосигурени лица/. Диетични ограничения биха имали
смисъл при обостряне или усложнение на чернодробното заболяване, каквито до
момента на изготвяне на експертизата, няма установени/или поне няма
документирани/. В предоставената медицинска документация няма данни за
протичането на заболяването след 2016г.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в случай, че не
се провежда лечение, е възможно да настъпят усложнения, но това става бавно,
изискват се години. Д-р П. не е намерил данни ищецът да е имал оплаквания или
да са правени някакви изследвания, освен за 2016г., поради което и не може да
бъде заявено нито дали е имало обостряне, нито дали е нямало. Няма
документирано обостряне на състоянието на лицето, видно от наличните по делото
документи. Когато е пролежал в Нефрологията на УМБАЛ “Св. Георги“ ЕАД
изследванията показват, че не е имало обостряне на чернодробните проблеми и
предполага, че става въпрос за т.нар. лечение с кортикостероиди, което би могло
да повлияе негативно на състоянието на черния дроб и във връзка с прекаран
„Хепатит С“. Няма данни дали ищецът е имал нужда от лечение по време на престоя
му в затвора, тъй като за по-голямата част от времето, липсват направени
изследвания. Това е заболяване, което се развива бавно в продължителност с
години и примерно би се провело лечение в някакъв период от време. В началото,
когато е започнало съвременното лечение, се е прилагало само при пациенти,
които са в по-напредвал стадий на заболяването, но сега – с увеличението на
цената на лечението, има възможност за лечение, което се отпуска с протокол от
специализирана комисия и се отпуска по НЗОК. В началото, когато се е започнало
със схемите, лечението е струвало 80 000 лева за 12-седмичен курс, 3-месечен
курс на лечение, но резултатите са били 100%. При липса на данни за обостряне
на състоянието посочва, че се прилага лечение – хигиенно-диетичен режим, който
няма особено голям ефект. Прилага се симптоматично лечение. В документацията,
която вещото лице е прегледало, няма данни за проведено изследване с изключение
на това през 2016г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното.
Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда
по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл.205 АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата
на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за исковите периоди има както процесуална,
така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма
от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или
съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание
чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/,
разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от
1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или
нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания,
жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или
бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен
регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или
оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като
съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат
действията или бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко
друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо
съгласие. Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата
разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В най-общ план и
двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за
защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3
ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5/предишна
ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния
период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен
иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е
реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът
изтърпява наказание „лишаване от свобода“, респ. мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените
от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като
в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10.Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11.Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12.Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13.Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са
действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна
площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й.срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 януари 2015г. за условията в
българските затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът
приема, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
С последващата си практика обаче/решение по делото „А. и А. срещу
България“, жалби №65540/16 и 22368/17/, Съдът вече е приел, че новият ред по
ЗИНЗС, за разлика от ЗОДОВ, представлява ефективно средство за защита за
оплаквания на задържани лица или лишени от свобода от условията на задържане.
Прието е също така и че обстоятелствата, че отделни искове са отхвърлени, както
и че присъдените в останалите случаи обезщетения са ниски, сами по себе си не
означават, че посоченото средство е неефективно. Така например в свои решения
по дела Bizjak v. Slovenia, жалба №25516/12, решение по допустимост от 8 юли
2014г. и Shmelev and others v. Russia, жалба №41743/17 и 16 др., решение по
допустимост от 17 март 2020г., ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30% от
това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши
условия за задържане в конкретния случай - в Словения и Русия.
Все в тази насока следва да се посочи, че в спорното съдебно производство,
в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са
равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание е разпределена доказателствената тежест и на страните са
дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването.
Така, от наличните по делото доказателства се установява, че по отношение
на исковите претенции, касаещи Арест – Пловдив за периодите от 22.05. 2018г. до
24.07.2018г. и от 07.12.2019г. до 21.02.2020г., в килиите, в които е пребивавал
ищецът, на всеки задържан е била осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м.
През първия период К. е пребивавал в спално помещение №116, а през втория в
спално помещение №103 – и двете с площ от 14,74 кв.м., в които са били настанявани
до три задържани лица. Осигурена се установи да е и пряка слънчева светлина чрез
наличния в килията прозорец с размери 150/150см., който е с отваряемо крило и
чрез който при желание на задържаните лица може да се извършва проветряване.
Отделно от това, установява се, че в Арест – Пловдив е изградена и функционира
вентилационна система, посредством която въздухът от помещенията се извежда
навън и се вкарва свеж въздух, съответно чрез изградена модерна система за
диференцирано дневно и нощно осветление, се осигурява необходимата осветеност.
Като недоказани настоящият съдебен състав приема твърденията за претърпени
вреди от наличието на гризачи и насекоми в обсъжданите периоди в Арест -
Пловдив, тъй като са ангажирани доказателства за периодично извършени
дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз
основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са
приложени протоколи, в които са описани размерът на третираната площ,
препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители,
имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето
заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията
на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва
незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това няма данни от страна на
ищеца да са подавани молби, в които да се е оплаквал от наличието на инсекти
и/или гризачи в Арест – Пловдив.
Действително, от твърденията на ищеца, е възможно да се приеме, че
помещенията, в което е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, в т.ч. че в тях
има мухъл и плесен, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения
и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от задържаните лица,
които се грижат за почистването, освен това, същите са имали свободен достъп
през цялото денонощие до санитарен възел и течаща студена вода, както и топла
вода сутрин и вечер.
По отношение на следващото оплакване за престоя на ищеца в Арест – Пловдив,
а именно, че е бил принуждаван да се съблича гол преди свиждане с адвокат или
свои близки, следва да се посочи, че въпреки указаната на ищеца доказателствена
тежест, от негова страна не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на тези му
твърдения, поради което и същите следва също да се приемат за недоказани. Независимо
от гореизложеното и за пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.92
ал.1 т.4 ЗИНЗС задължава надзорно-охранителния състав да извършва обиск на
лишените от свобода при отиване и връщане от свиждане, който обиск е уреден
нормативно в чл.286 ал.3, т.2 ППЗИНЗС, която разпоредба предписва, че за
предотвратяване на престъпления и на други нарушения задържаните под стража
могат да бъдат подлагани на обиск, който е задължителен във всички случаи на
влизане или излизане от килията или района на ареста, какъвто случай е
безспорно излизането за свиждане, съответно влизането след свиждане. В тази
връзка и доколкото, обискът и претърсването се извършват, с оглед специалната
цел - да се предотврати нарушение, а и по делото няма ангажирани никакви доказателства,
в т.ч. липсват и твърдения извършилите ги лица да не са сторили това не по
установения в правилника и в закона ред, следва да се приеме, че твърденията на
ищеца са недоказани.
При това положение следва да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени
незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи, които да се
явяват в нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС. Или, исковите претенции в размер от по 2
500 лева за всеки един от двата периода - от 22.05. 2018г. до 24.07.2018г.,
съответно от 07.12.2019г. до 21.02.2020г., за понесени от К. неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест – Пловдив, следва
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По отношение исковите претенции, касаещи Затвора – Пловдив, от събраните по
делото и неоспорени от страните доказателства, се установява по отношение на
първия исков период/от 11.07.2016г. до 18.02.2018г. вкл./, че ищецът К. от
08.02.2018г. до 18.02.2018г. вкл. няма данни да е пребивавал в посоченото от
него заведение, а именно Затвора – Пловдив, което е самостоятелно основание в
тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените
твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
За периодите, в които се установи, че лицето действително е пребивавало на
територията на Затвора – Пловдив и които периоди са предмет на разглеждане в
настоящото производство, а именно от 11.07.2016г. до 07.02.2018г. вкл., от
24.01.2019г. до 16.08.2019г. вкл. и от 21.02.2020г. до 19.10.2020г. вкл., от
събраните и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал
в помещения, в които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м.
Изключение от горното правят:
- периодите от 01.02.2017г. до 13.05.2017г. вкл. и от 17.05.2017г. до
19.06. 2017г. вкл./т.е. за период от 136 дни/, в които ищецът е пребивавал в спално
помещение №12 на Пост №6, което е с площ от 27,91 кв.м. и с капацитет за
настаняване в стаята до 6 л.св., а във въпросната стая са пребивали между 7 и
11 л.св.; от 23.06.2017г. до 14.07.2017г. вкл., от 19.07.2017г. до 27.07.2017г.
вкл. и от 24.08.2017г. до 20.09.2017г. вкл./т.е. за период от 59 дни/, когато
ищецът е пребивавал в спално помещение №72 на Пост №2, което е с площ от 25,73
кв.м. и с капацитет за настаняване в стаята до 6 л.св., а във въпросната стая
са пребивавали между 7 и 8 л.св.; от 21.09.2017г. до 05.10.2017г. вкл., от
11.10. 2017г. до 30.10.2017г. вкл. и от 04.11.2017г. до 14.12.2017г. вкл./т.е.
за период от 76 дни/, в които ищецът е пребивавал в спално помещение №27 на
Пост №3, което е с площ от 39,02 кв.м. и с капацитет за настаняване в стаята до
9 л.св., а във въпросната стая са пребивавали между 10 и 11 л.св.; от
20.12.2017г. до 21.12.2017г. вкл./т.е. за период от 2 дена/ в които ищецът е
пребивавал в спално помещение №73 на Пост №2, което е с площ от 27,20 кв.м. и с
капацитет за настаняване в стаята до 6 л.св., а във въпросната стая са
пребивавали 7 л.св. Т.е. налице е твърдяната пренаселеност. За такива съдът
приема и периодите от 11.07.2016г. до 26.07.2016г. вкл. в Приемно отделение; от
27.07. 2016г. до 26.10.2016г. вкл. в спално помещение №5 на Пост №6; от
27.10.2016г. до 27.12.2016г. вкл. в спално помещение №4 на Пост №6; от
28.12.2016г. до 31.12.2016г. вкл. в спално помещение №12 на пост №6, като за
тези периоди /т.е. за период от 174 дни/, с оглед доказателствената тежест в
процеса и фактът, че ответникът не е представил доказателства за това с колко
други лишени от свобода е пребивавал К. в посочените спални помещения.
Или, за първия исков период, касаещ Затвора – Пловдив, се установява, че за
период от общо 447 дни, ищецът е пребивавал в пренаселени килии.
- от 24.01.2019г. до 15.08.2019г. вкл./тъй като на 16.08.2019г. вече е бил
освободен/, т.е. за период от 204 дни, в който ищецът е пребивавал в спално
помещение №33 на Пост №3, което е с площ от 29,60 кв.м. и с капацитет до 7
л.св., а във въпросната стая са пребивавали между 8 и 10 л.св.
Или, за втория исков период, касаещ Затвора – Пловдив, се установява, че за
период от общо 204 дни, ищецът е пребивавал в пренаселени килии.
- от 21.02.2020г. до 24.02.2020г. вкл. и от 26.02.2020г. до 27.02.2020г.
вкл. /т.е. за период от 6 дни/, в които ищецът е пребивавал в Приемно
отделение, в спално помещение РЦ, което е с площ от 27,04 кв.м. и с капацитет
до 6 л.св., а във въпросната стая са пребивавали между 7 и 9 л.св.; от
24.03.2020г. до 19.10.2020г. вкл./т.е. за период от 210 дни/, в които ищецът е
пребивавал в спално помещение №22 на Пост №3, което е с площ от 26,50 кв.м. и с
капацитет до 6 л.св., а във въпросната стая са пребивавали между 8 и 11 л.св. Т.е.
налице е твърдяната пренаселеност. За такива съдът приема и периодите от
28.02.2020г. до 23.03.2020г. вкл./т.е. за период от 25 дни/, с оглед
доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е представил
доказателства за това с колко други лишени от свобода е пребивавал К. в посоченото
спално помещение.
Или, за третия исков период, касаещ Затвора – Пловдив, се установява, че за
период от общо 241 дни, ищецът е пребивавал в пренаселени килии.
Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените
вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да
доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още,
че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани доказателства, които
да ги оборят. Отделно от това се подкрепят и от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Ето защо и наведените обстоятелства – пребиваване на ищеца в
пренаселени килии и претърпените от него лишения в своята съвкупност могат да
се определят като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя наличието
на увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения и неудобства от
неблагоприятната жизнена среда. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда
по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Установява се и нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС за трите искови периода,
касаещи пребиваването на ищеца в Затвора - Пловдив, доколкото са представени
данни за наличие на прозорци само в три от спалните помещения /№27 на Трети
пост с площ от 39,02 кв.м., в което ищецът е пребивавал от 21.09.2017г. до
14.12.2017г. вкл. и в което са налични два отваряеми прозореца с размери
1,20/1,20 м.; №33 на Трети пост с площ от 29,60 кв.м., в което ищецът е
пребивавал от 24.01.2019г. до 16.08.2019г. и в което са налични два отваряеми
прозореца с размери 1,20/1,20 м.; №22 на Трети пост с площ от 26,50 кв.м., в
което ищецът е пребивавал от 24.03.2020г. до 19.10.2020г. вкл. и в което е бил
наличен един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20 м./, които обаче, настоящият
съдебен състав констатира, че не отговарят на предвидените стандарти в чл.113
от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони.
Като недоказани обаче следва да се приемат твърденията за претърпени вреди
от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора –
Пловдив по съображения, идентични с изложените по-горе досежно Арест – Пловдив
– от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за
извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целите искови периоди. Отделно от това, от страна на ищеца
не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в Затвора – Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти,
гризачи, мухъл и плесен. Тук е мястото и да се посочи, че по делото няма данни
също така да се е оплаквал и от ухапвания от дървеници и да е получил обриви и
рани.
Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и
помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща
вода. Всички помещения, в които е пребивавал К., са разполагали със санитарен
възел и постоянно течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща
вода, от приложеното от ответника становище се установява, че в Затвора – Пловдив
на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на
времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, ищецът като
работещ е имал достъп до баня всеки работен ден. Като недоказани следва да се приемат и твърденията за неработещи казанчета,
липса на прегради и липса на работещи чешми и умивалници, доколкото от
събраните по делото доказателства се установява, че дори и да не е бил
извършван основен ремонт в Затвора – Пловдив, своевременно е извършвана подмяна
на течащи кранчета и са отстранявани течове. Отделно от това, не става ясно
какво точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните не са
шумоизолирани - дали самото помещение в цялост не е шумоизолирано или се касае
за тоалетната чиния. А и неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може
да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на
шумоизолация е над средното ниво на битови условия. Все в тази насока следва да
се посочи, че разпитаните по делото свидетели не посочват на л.св. да е било
ограничено правото на уединение. Действително, от твърденията на ищеца и
разпитаните свидетели, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е
пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената
в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
задържаните лица, които се грижат за почистването и на които от свидетелските
показания се установява, че макар и в ограничени количества, са били раздавани
препарати за целта, в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят
такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им предоставени от
техните близки.
На следващо място, по делото не се събраха достатъчно доказателства да е
било прекалено студено през зимата в Затвора – Пловдив за исковите периоди на
изтърпяване на наказанието от ищеца. Нещо повече, във всяко едно от становищата
на Затвора – Пловдив се сочи, че отоплението се осъществява чрез централно
локално парно отопление, което обстоятелство не се отрича и от разпитаните по делото
свидетели. Действително, свидетелят В. посочва, че парното се пуска по един
час, а свидетелят З., че се пуска отвреме-навреме, но нито един от двамата не
посочва конкретни периоди от време, в които парното работи, респ. не работи,
отделно от това свидетелят В. посочва, че стаята изстива след като се отвори
прозорецът, поради което в тази част показанията няма как да бъдат кредитирани,
доколкото са неточни, а при положение, че се говори за отопление, разликата в
това дали парното е работило един час в денонощието или се пуска
отвреме-навреме, но по няколко пъти в денонощието, е от значение.
От приложените по делото справки и становища се установява също така и че
грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода като в
утвърден график от Началника на Затвора, два пъти седмично – понеделник и
четвъртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за
изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на
лишения от свобода има право бельото да бъде заменено, чрез молба до началника
на затвора. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и свидетелски
показания, не се установява ищецът да е подал молба за изпиране на бельото или
за допълнителен инвентар, в т.ч. дебели завивки, на която молба да е получил
отказ. Ето защо в тази част претенцията също е неоснователна.
По отношение на твърденията за липсваща мебелировка, следва да се посочи,
че от събраните по делото доказателства се установява, че оборудването във
всяко едно спално помещение е стандартно - определен брой легла и съответният
брой шкафчета и няма данни, освен разбира се показанията на разпитания свидетел
В., на ищеца да не е било предоставено шкафче, той да е заявил изрично, че иска
такова да му бъде предоставено за лично ползване/а не общо с някой друг лишен
от свобода/ и да му е било отказано. При това положение, ще се следва да се
приеме, че и това твърдение е недоказано.
Съдът приема за недоказани твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС,
социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за
ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност
и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват:
1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие,
за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и
религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се
осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. От
представените по делото становища, които не са оспорени, се установява, че
ищецът през трите си престоя в Затвора – Пловдив е бил устроен на работа/т.е.
не е имал време да се включва в организираните курсове/, поради което и не може
да се приеме, че е бил лишен от социални дейности и в този смисъл от
възможности за ресоциализация и личностна промяна. Отделно от това, от
показанията на свидетеля З. се установява, че когато има курсове, ищецът е
участвал. Друг е въпросът, че нито един от свидетелите не посочва К. да е имал
поведенческа и личностна кризи, каквито се твърди да са налични у него и към
момента на депозиране на исковата молба. По идентичен начин стои въпросът и с
твърденията за необходимост от предоставяне на психологическа помощ, доколкото провеждането
на психологическо консултиране се осъществява чрез заявка, каквато няма данни
да е била подадена от ищеца през време на трите му престоя в Затвора – Пловдив.
Недоказано се установи да е и следващото твърдение, а именно, че служител
на затвора е допуснат до работа със съмнения за коронавирус, без да са били
осигурени предпазни средства за лишените от свобода. На първо място от страна
на затворническата администрация се представиха данни за конкретно предприети
мерки, свързани с предотвратяване разпространението на Ковид-19 в Затвора –
Пловдив, а на следващо, за допуснат такъв служител не говори нито един от
разпитаните по делото свидетели. В този смисъл оплакванията на ищеца съдът
намира за неоснователни.
Съдът не приема оплакванията на ищеца в частта относно храната в затвора, с
оглед липсата на представени конкретни доказателства да е била заявена от ищеца
посредством нарочна молба необходимостта от конкретна диета, поради едно или
друго заболяване, съответно постановен отказ – изричен или мълчалив такъв от
страна на затворническата администрация. До извод в обратната насока не водят и
показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото нито един от тях не
заявява категорично да е бил наясно със заболяване на ищеца, нуждаещо се от
специална диета, нито пък да е бил свидетел на подаване на нарочна молба от
ищеца в тази връзка. Впрочем, от страна на ищеца и комуто е доказателствената
тежест да установи извършени нарушения от страна на затворническата
администрация, не са изискани конкретни доказателства във връзка с
предоставяната в затвора храна – нито са изискани дневни менюта, нито данни за
подавана от негова страна молба с искане за предоставяне на диетична храна,
поради което и следва да се приеме, че това му твърдение, е недоказано.
По идентичен начин стои въпросът и с наведеното твърдение, че през м.януари
2019г. ищецът е имал спречкване с друг затворник с име Венцислав Заговор, който
му е нанесъл лека телесна повреда, за която има и издадено медицинско
свидетелство, доколкото липсват ангажирани доказателства в тази насока - нито
въпросното медицинско свидетелство е представено, нито някой от свидетелите
навежда подобни твърдения.
По отношение на твърдяната липса на медицинско обслужване, следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.128 ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се
създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни
за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг
затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална
служба. Условията и редът за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода са определени в Наредба №2/ 2010г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл.128 ал.3 ЗИНЗС.
Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово
осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и
медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на
последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска
практика. Това следва от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството
и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с
ПМС №159 от 17.07.2003г., както и тези на чл.3, 4 и 5 от Наредба №2/ 2010г.
Според чл.133 ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните
домове се създават медицински центрове, а съгласно чл.134 от същия закон в тях
се осъществяват: 1.спешна медицинска и дентална помощ; 2.първична медицинска
помощ; 3.специализирана извънболнична медицинска помощ; 4.дентално обслужване;
5.профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за
поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода; 6.медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените
от свобода.
От фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво
е точно твърдението на ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил.
Това обстоятелство не се установява и от събраните по делото доказателства,
доколкото не се установи при постъпването си в Затвора – Пловдив К. да е
заявил, че е болен от „Хепатит С“/“Хепатит А“, „Нефрозен синдром“, „Анемия“ и
„Диабет“, както и че се нуждае от някакво лечение и/или диспансеризация. За
пълнота следва и да се посочи, че няма данни от страна на ищеца да е подавана
молба за посещение при лекар и/или зъболекар, на която молба да му е било
отказано. До извод в обратната насока не води и приложената по делото жалба от
20.02.2017г., адресира до Главния директор на ГДИН, доколкото в същата се излагат
единствено твърдения за наличие на множество здравословни проблеми, във връзка
с които се иска да му бъде прекъснато наказанието, но не твърди, че не е
лекуван, респ. че иска някакво лечение.
Отделно от това, от приложената по делото медицинска документация, се
установява, че ищецът, макар и извън исковия период е бил хоспитализиран в
УМБАЛ „Св. Георги“ЕАД с диагноза „Нефрозен синдром“, което заболяване обаче
няма данни през исковите периоди да се обострило и съответно да е било
необходимо лечение. Що се касае до другото посочено и установено заболяване, а
именно „Хепатит С“, от изготвената по делото и приета СМЕ не се установява да е
била налице флуктуация в протичането на заболяването, свързана с някакво
обостряне, а както вече се посочи и по-горе, няма данни при постъпването си в
Затвора – Пловдив К. да е заявил необходимостта от някакво лечение, както и че
му е била назначена някаква терапия, в т.ч. и преди постъпването му в затвора,
която терапия да е била нарушена чрез отказ да му бъдат предоставени лекарства
и/или да е бил принуден да получава лекарства от роднини. Впрочем,
доказателствени искания в тази насока не са направени от страна на ищеца. Липсват
и направени такива досежно другите две посочени заболявания, а именно „Анемия“
и „Диабет“. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за
извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване
на медицинска помощ.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГДИН само по отношение на установената
пренаселеност за посочените по-горе периоди, както и неосигуряване на
достатъчно пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване през целите периоди на пребиваване в Затвора – Пловдив, които са
част от исковите такива, които водят до извода, че битовите условия в Затвора –
Пловдив създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. С оглед доказателствената
тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът не е представил
доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ през посочените по-горе периоди, в които е
пребивавал в Затвора – Пловдив.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В
случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочените периоди такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКПЧ. За такива съдът приема посочените по-горе периоди, когато е
пребивавал в Затвора – Пловдив в пренаселени килии/447 дни през първия период;
204 дни през втория период; 241 дни през третия период/, както и по време на
трите му престоя в помещения, в които не е бил осигурен достатъчно пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване.
В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че
крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на
това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч.
срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че К. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди. Така,
съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, приложим по
препращане от §1 ДР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория
и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се
определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив от 11.07.2016г.
до 06.02.2018г. вкл., от 24.01.2019г. до 15.08.2019г. вкл. и от 21.02.2020г. до
19.10.2020г. вкл. и при отчитане икономическия стандарт на страната, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в общ размер на 7 600 лева, от които 4 000 лева за първия престой на
лицето в Затвора – Пловдив, 1 600 лева за втория му престой в Затвора –
Пловдив и 2 000 лева за третия му престой в Затвора - Пловдив,
съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.
Както вече се посочи и по-горе, ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30%
от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши
условия за задържане в Словения и Русия/така Bizjak v. Slovenia, жалба
№25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014г. и Shmelev and others v.
Russia, жалба №41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020г./.
Съответно за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и
5,3 евро на ден/така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост
от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14
ноември 2017г./, като посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения
стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на
Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от
тези в Унгария средно с 40%, то отчитайки жизнения стандарт в България, за
справедлив размер би следвало да се счита такъв между 1,70 евро и 2,25 евро на
ден при констатирано едно нарушение, съответно до 4,00 евро на ден при
констатирани повече от едно нарушение.
Ето защо, според този съд, именно посочените размери най-точно и съответно
ще овъзмездят претърпените психически увреждания от ищеца и тези размери именно
съответстват на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалите
части исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съответно, спрямо този размер на главния иск/7 600 лева/, ще следва да бъде
уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 19.10.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода от спора, на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗН и претенцията
единствено за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва бъде осъден да заплати на адв.М. сумата в размер на 429,40
лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислена на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и в полза на Административен
съд – Пловдив деловодни разноски в размер на 120 лева за изготвяне на
заключение по изслушаната съдебно-медицинска експертиза.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в
ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Или, искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген. Н. Столетов”№21 да заплати на М.Л.К.,***,
сумата от общо 7 600/седем хиляди и шестстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоите му в
Затвора – Пловдив в периодите от 11.07.2016г. до 06.02.2018г. вкл., от 24.01.2019г.
до 15.08.2019г. вкл. и от 21.02.2020г. до 19.10. 2020г. вкл., ведно със
законната лихва върху посочената главница, начиная от датата на исковата молба,
а именно 19.10.2020г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции в останалите им части, както следва: до пълния размер от
5 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от
11.07.2016г. до 18.02.2018г. вкл., до пълния размер от 5 000 лева и за
останалите периоди в обхвата на претендирания от 24.01.2019г. до 16.08. 2019г.
вкл. и до пълния размер от 5 000 лева за периода от 21.01.2020г. до
19.10.2020г. вкл. за понесени неимуществени вреди от бездействията на
затворническата администрация в Затвора - Пловдив; за сумата в размер на 2 500
лева за периода от 22.05.2018г. до 24.07.2018г. вкл. и за сумата в размер на 2
500 лева за периода от 07.12.2019г. до 21.02.2010г. вкл. за понесени
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест –
Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, бул. ”Ген. Н. Столетов”№21 да заплати на адвокат Г.Г. ***,
партер, сумата от общо 429,40 /четиристотин двадесет и девет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, бул.”Ген. Н. Столетов”№21, да заплати на Административен
съд – Пловдив сумата от 120/сто и двадесет/ лева, представляваща направени по
делото разноски - заплатено възнаграждение за вещо лице, която следва да се
заплати по сметката на съда за държавни такси.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, бул.”Ген. Н. Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: