РЕШЕНИЕ
№ 767
гр. Варна, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110110586 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 във вр. с
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Ищецът Г.ф. твърди, че на 28.01.2017 г. в гр. Варна ответникът А. А. С.
е причинил ПТП, при което е увреден лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК №
В ******* собственост на Д.В.М.. Посочва, че ПТП е настъпило при следния
механизъм: при управление на лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № В *******,
движейки се по ул. „Девня“ с несъобразена с пътните условия скорост,
ответникът изгубил контрол над управлението на автомобила, навлязъл в
насрещната пътна лента и ударил правомерно движещия се лек автомобил
„Тойота Ярис“ с ДК № *******. Вследствие на ПТП били увредени следните
детайли на лекия автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № *******: задна дясна
врата, заден десен калник, десен праг, задна дясна джанта, облицовка задна
броня, облицовка предна броня, преден ляв калник, предна лява врата, лайсна
на предна лява врата, стъкло на предна лява врата, предна лява колона, задна
лява джанта, греда на заден мост, тас на предно ляво колело, гърловина на
горивен резервоар, заден ляв амортисьор, средна лява колона, основа на заден
десен калник, арматурно табло, преден ляв подкалник.
Ищецът поддържа, че към датата на процесното ПТП ответникът
управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Във връзка с така настъпилите увреждания била заведена щета №
110087/01.02.2017 г. и било одобрено обезщетение в размер на 1896.86 лева.
Тъй като увреденото лице не се съгласило с този размер на обезщетението,
1
предявило иск срещу Г.ф., въз основа на който било образувано гр. д. №
57240/2017 г. на СРС, по което ответникът в настоящото производство бил
конституиран като трето лице-помагач на страната на Г.ф.. Въз основа на
изпълнителния лист, издаден въз основа на решението, постановено по
посоченото дело, Д.В.М. образувала изпълнително дело срещу Г.ф.. На
02.05.2018 г., след получаване на покана за доброволно изпълнение, Г.ф.
заплатил сума в общ размер от 7075.26 лева, включваща присъденото от СРС
обезщетение в полза на увреденото лице в размер на 4332 лева, законната
лихва върху тази сума, начислена за периода от 12.05.2017 г. до 02.05.2018 г.
в размер на 428.39 лева, присъдените съдебно-деловодни разноски на
увреденото лице в размер на 1075.33 лева, разноски по изпълнителното дело в
размер на 605 лева и такси по изпълнението в размер на 634.54 лева.
Ищецът заявява, че поканил ответника да възстанови изплатената сума,
но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 7075.26 лева, представляваща изплатеното от Г.ф. обезщетение и лихви,
както и разходи за определянето и изплащането му по щета №
110087/01.02.2017 г. за имуществени вреди, причинени на Д.В.М., вследствие
на ПТП, причинено от ответника на 28.01.2017 г. в гр. Варна, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 558, ал. 7 във
вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ следва да се установи наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1) ответникът да е причинил ПТП, при
което да са настъпили имуществени или неимуществени вреди; 2) към датата
на ПТП да не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила, управляван от виновния водач; 3)
Гаранционният фонд да е изплатил обезщетение на увреденото лице за
претърпените вреди, съотв. да е извършил разходи за определянето и
изплащането на обезщетението.
С исковата молба е представено Решение № 348793/27.02.2018 г. по гр.
д. № 57240/2017 г. на СРС /л. 18/, по силата на което Г.ф. е осъден да заплати
на Д.В.Д. сумата от 4332 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.01.2017 г. в гр. Варна, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2017 г. до окончателното й
заплащане, както и сумата от 1075.33 лева – разноски по делото. Решението е
постановено при участието на А. А. С. като трето лице-помагач на страната на
ответника. Предвид изложеното и на основание чл. 223, ал. 2 ГПК
установеното в мотивите към цитираното решение на СРС е задължително за
2
А. А. С. в отношенията му с Г.ф. и в рамките на настоящото исково
производство е изключена преценката относно следните обстоятелства: че на
28.01.2017 г. в гр. Варна, по вина на ответника, е настъпило ПТП между
управлявания от него лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № В ******* и лек
автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № В ******* собственост на Д.В.М.,
вследствие на което Д.В.М. е претърпяла имуществени вреди в размер от
4332 лева, както и че към датата на ПТП за управлявания от ответника
автомобил не е имало действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Към писмените доказателства по делото са приобщени покана за
доброволно изпълнение и изпълнителен лист /л. 19/, от съдържанието на
които се установява, че след влизане в сила на решението по гр. д. №
57240/2017 г. на СРС е образувано изпълнително производство за
принудително събиране на присъдените в полза на Д.В.Д. суми. В поканата за
доброволно изпълнение са описани дължимите от Г.ф. суми по
изпълнителното дело, както следва: главница в размер на 4332 лева, законна
лихва в размер на 433.20 лева за периода от 12.05.2017 г. до 07.05.2018 г.,
неолихвяеми суми /съдебно-деловодни разноски/ в размер на 1075.33 лева,
разноски по изпълнителното дело в размер на 605 лева и такси по
изпълнението в размер на 634.54 лева. В срока за доброволно изпълнение, с
преводно нареждане от 02.05.2018 г. /л. 21/, Г.ф. е заплатил сума в общ
размер от 7075.26 лева.
Предвид гореизложеното безспорно е налице основание за ангажиране
регресната отговорност на ответника. Чл. 558, ал. 7 КЗ ограничава обема на
тази отговорност до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му. Настоящият съдебен състав
приема, че последните включват обичайните разходи за установяване
механизма на ПТП, вида и обема на причинените вреди, както и причинно-
следствената връзка между ПТП и вредите. В този смисъл разноските и
таксите в изпълнителното производство не съставляват разходи за определяне
и изплащане на обезщетението. Последните са извършени след влизане в сила
на съдебното решение по иска на увреденото лице, с което със сила на
пресъдено нещо се определя размерът на дължимото от Гаранционния фонд
обезщетение. Извършването на тези допълнителни разноски е обусловено
единствено от бездействието на ищеца в настоящото производство, който е
могъл да погаси доброволно вземането преди образуването на
изпълнителното производство, предвид че е разполагал с данни за банковата
сметка на увреденото лице /предоставени при подаване на уведомлението за
настъпилата щета - л. 11 от делото/. В подкрепа на този извод са мотивите на
Решение № 8 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2144/2020 г., I т. о., ТК,
Решение № 127 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2835/2018 г., I т. о., ТК и
3
др.
В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от
5835.72 лева, включваща изплатеното в полза на увреденото лице
обезщетение в размер на 4332 лева, законната лихва върху него за периода от
12.05.2017 г. до 02.05.2018 г. в размер на 428.39 лева, както и присъдените
съдебно-деловодни разноски в размер на 1075.33 лева. За разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 7075.26 лева /т.е. за сума в размер на
1239.54 лева – в т.ч. разноски по изпълнителното дело в размер на 605 лева и
такси по изпълнението в размер на 634.54 лева/ искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и съобразно направеното искане от страна на
ищеца ответникът следва да бъде осъден да му заплати извършените по
делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 315.91
лева.
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото
такива не са претендирани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на
Г.ф., гр. *******, СУМАТА ОТ 5835.72 лева /пет хиляди осемстотин
тридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
изплатено обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и
изплащането му по щета № 110087/01.02.2017 г. за имуществени вреди,
причинени на Д.В.М., вследствие на ПТП, причинено от ответника на
28.01.2017 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 558, ал. 7 във
вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 5835.72 лева /пет хиляди осемстотин тридесет и пет лева и
седемдесет и две стотинки/ до пълния претендиран размер на вземането от
7075.26 лева /седем хиляди седемдесет и пет лева и двадесет и шест
стотинки/.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на
Г.ф., гр. *******, СУМАТА ОТ 315.91 лева /триста и петнадесет лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника А. А. С., че може да преведе сумите, присъдени
4
в полза на ищеца Г.ф., по банкова сметка с IBAN BG***********, открита в
„У********“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5