О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
09.02.2023 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
09.02. |
година |
2023 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
77 |
по описа за |
2023 |
година |
|||
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.197 – чл.202 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.56,
ал.4 и и
във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по
жалба от С.М.М., с ЕГН **********, с посочен в
жалбата адрес ***, подадена чрез адв.Б.М. от АК-***,
с посочен адрес за призоваване и връчване на книжа– ***, против Разпореждане №2113-08-1624#11
от 24.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ -
Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО
административното производство по Заявление Вх.№2113-08-1624 от 08.09.2022 год.
на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, подадено от С.М.М., с ЕГН **********, с
адрес ***.
Жалбоподателят С.М.М. счита в жалбата, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и че изводите
и констатациите на административния орган са необосновани и неправилни, поради
неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на
административното производство, довели до необосновани материалноправни
изводи. Жалбоподателят счита, че без всякакво съмнение, в случая се касае за
нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото му на
защита и препятстващо осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност,
съставляващо отменително основание по смисъла на
чл.146, т.2 от АПК. Развива съображения, като сочи най-напред, че съгласно чл.98,
ал.1, т.1 от КСО, разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ, респ. на отказ
по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на ръководителя на
пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ и че по
аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да се извърши
проверката за допустимост на административното производство. Сочи, че разпореждането
е издадено и в предвидената в закона писмена форма, като съдържа и относимите към случая фактически и правни основания, но
твърди, че е налице неправилно
приложение на материалния закон. На следващо място сочи, че било установено в
случая, че с влязлото в сила Разпореждане №2140-08-36#7/27.04.2022 год. на
ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, на С.М. било отказано отпускането на
лична пенсия за ОСВ и че това разпореждане не е било предмет на съдебен контрол
и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на
присъдено нещо. Излага довод, че съгласно чл.105, ал.1 от КСО, правото на пенсия
не се погасява по давност и че следователно, всяко лице, което твърди, че е
придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила
разпореждане, може да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, респ., влязлото в сила разпореждане, с което не е признато
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална
пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК за ново упражняване на правото,
тъй като правоотношението по упражняване и реализиране на правото на пенсия не било
приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на
пенсия не е преклудирано. Жалбоподателят твърди, че по
новото заявление с Вх.№2113-08-1624/08.09.2022 год., компетентното длъжностно
лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по
пенсионните права на заявителя, като отново сочи, че в конкретния случай, с
влязлото в сила Разпореждане №2140-08-249/02.10.2019 год. на ръководител „ПО” в
ТП на ПОИ – Кърджали, е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, т.е. не се признати права, а напротив отказани са такива, поради което
административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не било приключило, респ. правото на жалбоподателя да подаде ново
заявление за отпускане на пенсия не било преклудирано,
както и че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл.27, ал.2,
т.1 от АПК, за ново упражняване на правото на пенсия. Сочи, че наличието или не
на основанията по чл.27, ал.2, т.1 от АПК, се преценява за всеки един конкретен
случаи и във връзка с това, не споделя изводите на административния орган в
оспореното разпореждане, че по отношение на подаденото на 07.11.2022 год.
заявление за отпускане на пенсия/!?! –
заявлението е подадено на 08.09.2022 год./, не са налице нови факти и
обстоятелства за правото на пенсия спрямо предходното такова. В тази връзка сочи,
че видно от съдържащите се в административната преписка по депозираните
заявления за отпускане на пенсия, от предпоследното искане за отпускане на
пенсия - 11.01.2022 год., до последващото такова -
08.09.2022 год., били изтекли повече от 8 месеца, т.е. по отношение на
заявителя било налице ново обстоятелство, свързано с промяна на възрастта му и
че доколкото, от една страна, последната била съществен елемент от фактическия
състав за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от
друга, налице били и различни материалноправни предпоставки
за правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО през 2022 год., то при всички случаи
били налице нови обстоятелства, по които административният орган следвало да
извърши преценка относно правото на пенсия. Твърди се, че наличието на нови
данни, свързани с възрастта на заявителя и липсата на конкретни мотиви в
предходното разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия, налагали
административният орган да извърши по същество преценка за правото на пенсия,
респ. да се произнесе с разпореждане, което признава или отказва заявената
пенсия, което не било сторено в случая и в този смисъл, необходимо било да се
отбележи, че в Разпореждане №2113-08-1624#11/24.01.2023 год. липсвали каквито и
да са доводи, защо не е взет предвид факта, че е навършена нужната по закон
възраст и защо не зачетен на заявителя за действителен осигурителен стаж,
периодът на наборна военна служба (!!?!!? – жалбоподателят, респ. заявителят - С.М.М., е жена и едва ли е отслужила наборна
военна служба в Българската армия, а и в която и да е друга армия),
който период дори не бил конкретизирани и въобще не били обсъдени в посочения
административен акт, като по отношение тези обстоятелства не били въведени
никакви мотиви от административния орган. В жалбата се твърди освен това, в
случая административният орган въобще не е коментирал въпроса, че С.М. по време
на подаване на заявлението с Вх.№2113-08-1624 на 08.09.2022 год., е подала и
представила нов документ за осигурителен стаж - трудова книжка №**, видно от която,
на стр.7 бил налице нов стаж, което следвало да се вземе в предвид, като в
случая ТП на НОИ дори извършило проверка на стажа, отразен на тази стр.7 от
трудовата книжка, респективно, към новото искане с Вх.№2113-08-1624 от
08.09.2022 год. за повторна/нова/ преценка относно правото на пенсия по реда на
чл.68, ал.3 от КСО, били налице нови допълнителни данни за положен осигурителен
стаж от страна на заявителката.
Предвид
изложените съображения, жалбоподателят счита, че изричният отказ да се разгледа
по същество искането за отпускане на пенсия и прекратяването на
административното производство е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а
преписката следва да бъде върната на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП
на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на заявление с Вх.№2113-08-1624
от 08.09.2022 год., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по реда на чл.68, ал.3 от КСО и че като не е съобразил горното и е прекратил
административното производство, пенсионният орган издал акта си в противоречие
с материалния закон. По тези съображения, с жалбата се моли съдът да приложи
чл.117, ал.2, предл.2 от КСО и да отмени обжалваното
Разпореждане №2113-08-1624#11 от 24.01.2023 год. и да върне преписката за ново
произнасяне от ръководителя на „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали,
по заявление с Вх.№2113-08-1624 от 08.09.2022 год., за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при зачитане на
осигурителния стаж по чл.9, ал.7 от КСО.
В така
подадената жалба не е направено искане за присъждане на деловодни разноски.
Така подадената
жалба чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, е изпратена
на съда със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-69#2 от 01.02.2023 год., като
към същата е приложена в заверен препис административната преписка по издаване
на оспореното разпореждане, постъпили в Административен съд – Кърджали с Вх.№388
на 02.02.2023 година.
Към изпратената
в съда административна преписка е приложено и писмено становище с Изх.№1012-08-69#1
от 01.02.2023 год., от З. Б. - старши юрисконсулт в ТП на НОИ - Кърджали,
упълномощена с пълномощно №1039-08-2 от 08.03.2022 год. от ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, относно подадената жалба от С.М.М., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес ***, срещу
Разпореждане №2113-08-1624#11 от 24.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали. В становището се твърди, че така
подадената жалба е неоснователна, като са развити подробни доводи и съображения
в подкрепа на обжалваното Разпореждане №2113-08-1624#11 от 24.01.2023 год.,
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - град Кърджали, с
което е прекратено производството по заявлението с Вх.№2113-08-1624/08.09.2022
год. на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, подадено от С.М.М., с ЕГН **********, с
посочен в жалбата адрес ***. В становището моли съда, като има предвид
изложеното в него и като се съобрази с актуалната практика на Върховния
административен съд/с цитирани съдебни определения/, да постанови определение,
с което да отхвърли жалбата на С.М.М., като
неоснователна. В становището моли за присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По
допустимостта на жалбата:
В разпоредбата
на чл.117, ал.1 от е направено
изчерпателно посочване на разпорежданията, по които ръководителят на
териториалното поделение на НОИ е овластен да се
произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с
правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл.117, ал.3 от . В конкретната хипотеза, процесното разпореждане не попада в кръга на
разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва да бъдат
контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол,
който е предвиден в разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. При това положение обжалваното разпореждане подлежи на
съдебен контрол по правилото на чл.56, ал.4 от АПК и съответно по реда на чл.197
и следв. от АПК, тъй като с него се прегражда
развитието на административното производство по подаденото второ заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ и на добавка, поради което постановеният отказ
да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол по
реда на чл.197 от АПК. Съгласно тази норма, изричният отказ на административния
орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на
индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда
от лицето, направило искането, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
му.
В настоящия
случай, в оспореното разпореждане също е указано, че може да бъде обжалвано по
реда на глава Х раздел IV от АПК/чл.197 и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването
му, чрез ТП на НОИ - Кърджали, пред Административен съд - Кърджали.
Видно от
приложеното по административната преписка известие за доставяне с баркод ***, обр.243, на
„Български пощи” ЕАД ***/л.10/, Разпореждането №2113-08-1624#11 от 24.01.2023
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, е
получено на датата 27.01.2023 год., срещу подпис, лично от жалбоподателката
С.М.М. Жалбата против това разпореждане е подадена чрез
ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, на датата 31.01.2023
год., като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с
Вх.№1012-08-69 от 31.01.2023 год., видно от положения на същата и попълнен
щемпел/л.7/. От това следва, че жалбата е подадена на 4-ия/четвъртия/
ден след получаване на разпореждането от жалбоподателката
С.М., с което е спазен законоустановения 14-дневен
срок за обжалване, изрично указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът
счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения
в закона ред, в предвидената от закона писмена форма, с необходимото съдържание
и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови
законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и
интерес от оспорването.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени
доказателства, поотдселно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление с Вх.№2113-08-1025 от 30.07.2021 год на ТП на НОИ –
Кърджали /л.56-л.57/,
жалбоподателката С.М.М., с ЕГН **********, с посочен адрес ***,
е поискала отпускането на пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като е
представила набор от документи. По това производство, образувано по повод посоченото
заявление, е постановено Разпореждане №2140-08-1025#8
от 18.10.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали/л.46/,
с което, на жалбоподателката е било отказано отпускането на искана лична пенсия
за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Отказът е постановен поради липсата на
изискуемия се действителен осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. С
това разпореждане е зачетен действителен осигурителен стаж от 14 години, 10
месеца и 26 дни, като не е зачетен за такъв действителен осигурителен стаж
периодът на майчинство, с обща продължителност от 1 година, 00 месеца и 00 дни.
В това разпореждане е изложен мотив, че периодите на майчинство, въпреки че се
зачитат за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен такъв по
смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Предвид горното
е прието от пенсионния орган при ТП на НОИ - Кърджали, че жалбоподателката
С.М.М. няма 15 години действителен осигурителен стаж,
поради което й е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Това разпореждане е било получено от жалбоподателката С.М. на 26.10.2021
год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с
баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.45/, като против същото не
е била подадена жалба в едномесечния срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, указан и
в самото разпореждане и така, същото е влязло в законна сила на 29.11.2021
год./27
и 28.11.2021
год. са неприсъствени дни – събота и неделя/.
С последващо заявление с Вх.№2113-08-36
от 11.01.2022
год., до директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.40-л.41/,
подадено чрез пълномощник, жалбоподателката С.М.М. отново
е поискала отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО,
като към заявлението не е представила никакви други или нови документи, за придобит
осигурителен стаж. По повод това заявление е извършена проверка от контролен
орган при ТП на НОИ – Кърджали, относно обстоятелствата, свързани с
декларираната от заявителката дейност като земеделски производител, като за
резултатите от тази проверка е бил съставен Конснтативен протокол
№КВ-5-08-01079293 от 22.02.2-22 год./л.34/.
В този констативен протокол е прието, че по отношение на С.М.М. е било налице
условието, като земеделски стопанин да е регистриран по установения ред, но не
е било налице другото условие, изискуемо се съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО
– да е произвеждала растителна продукция, предназначена за продажба.
Така, по повод това, второ поред, заявление е издадено Разпореждане
№2113-08-36#7 от 27.04.2022 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ – Кърджали/л.30/,
с което, на жалбоподателката С.М.М. отново е било отказано отпускането на
искана лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Отказът отново е постановен поради липсата на
изискуемия се действителен осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. С
това разпореждане е зачетен действителен осигурителен стаж от 14 години, 10
месеца и 24 дни/два дни от зачетения с предходното
разпореждане за отказ действителен стаж – 26 дни, са изчезнали неясно къде/!?/,
като отново не е зачетен за такъв действителен осигурителен стаж периодът на
майчинство, с обща продължителност от 1/една/ година. В това разпореждане
отново е изложен мотивът, че периодът на майчинство, въпреки че се зачита за
осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Това разпореждане е било получено от жалбоподателката С.М. на 05.05.2022
год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с
баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.29/, като против същото не
е била подадена жалба в едномесечния срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, указан и
в самото разпореждане и така, същото е влязло в законна сила на 06.06.2022
година.
На 08.09.2022 год. жалбоподателката С.М.М. е подала последващо, трето
поред, заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с
Вх.№2113-08-1624 от 08.09.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.24-л.25/. Към това трето поред
заявление е била представена и трудова книжка №**/сер.** бл.№***/, издадена на
жалбоподателката от „***” ЕООД ***, от стр.1 до стр.7 вкл./л.27-л.28/. На стр.7 от тази
трудова книжка е вписан трудов стаж на жалбоподателката, за времето от
25.05.2022 год. до 01.08.2022 год. или общо 2/два/ месеца и 7/седем/ дни,
положен при работодателя „***” ЕООД ***. Във връзка с това заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ и представеното доказателство за допълнителен
трудов стаж на заявителката, с писмо Изх.№2113-08-1624#5 от 14.09.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.20/, е поискано
извършването на проверка от началник отдел „КПК” при ТП на НОИ - Кърджали, на
основание чл.98, ал.2, т.1, б.„а” и чл.108, ал.3 от КСО, във връзка с чл.29,
ал.2 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, която да установи
обстоятелствата от значение за случая, за резултатите от която ръководител
„Пенсионно осигуряване” да бъде уведомен.
Поради установена необходимост от изясняване на факти и обстоятелства от
значение за правото на пенсия и изисканото от контролните органи при ТП на НОИ
- Кърджали извършване на проверка относно положен осигурителен стаж и относно
обстоятелството, дали е възникнало трудово правоотношение при осигурителя „***”
ЕООД ***, с ЕИК ***, за периода от 25.05.2022 год. до 31.07.2022 год., с
Разпореждане №2113-08-1624#7 от 15.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.19/,
на основание чл.98, ал.2, т.1, б.„а” от КСО, производството по Заявление с Вх.№
2113-08-1624/08.09.2022 год., подадено от С.М.М., с ЕГН **********, е било
спряно, като това разпореждане е получено лично от заявителката на датата
23.09.2022 год., видно от приложеното известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.18/.
Поисканата проверка е била извършена, като за резултатите от тази
проверка, от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Кърджали е бил
съставен Констативен протокол №КП-5-08-01237805 от 16.11.2022 год./л.16-л.17/. Срез излагане на
установените факти и обстоятелства, в заключение, в този констативен протокол е
прието, че съгласно представените от осигурителя документи, обяснения и
попълнени въпросници, С.М.М., с ЕГН **********, не е упражнявала трудова
дейност в периода от 25.05.2022 год. до 31.07.2022 год. вкл., при осигурителя „***”
ЕООД ***, с ЕИК *** и за нея не е приложима разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО.
В констативния протокол е посочено, че за заличаване на неоснователно
подадените, с декларация - обр.1, данни за С.М.М., с ЕГН **********, от
осигурителя „***” ЕООД ***, с ЕИК ***, за месеците 05, 06 и 07.2022 год., на
осигурителя ще бъде връчено задължително предписание и че осигурителят следва
да предприеме мерки за заличаване на регистрирания трудов договор.
По преписката е представено писмо с Изх.№2113-08-1624#10 от 09.01.2023
год. на началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Кърджали, до ръководител
„Пенсионно осигуряване”/наименован в писмото
като „началник на отдел „Пенсионно осигуряване”/ при ТП на НОИ – Кърджали/л.12/, в което е посочено, че
издаденото задължително предписание, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, на С.М.М.,
с №ЗД-1-08-01079302 от 22.02.2022 год., са обжалвани по реда на чл.117, ал.1,
т.3 от КСО и че с решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали №2153-08-152 от
01.04.2022 год. е потвърдено издаденото задължително предписание, като
решението е получено на 05.04.2022 год., не е обжалвано и е влязло в сила на
20.04.2022 година.
Така в крайна сметка, е издадено и оспореното в настоящото производство Разпореждане
№2113-08-1624#11 от 24.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ – Кърджали/л.11/,
с което е възобновено спряното по чл.98, ал.2, т.1, б.„а” от КСО производство и
на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по това
заявление с Вх.№2113-08-1624 от 08.09.2022 год., подадено от С.М.М. ***.
Административният орган в мотивите е описал фактите, касаещи издаденото
предходно Разпореждане №2113-08-36#7 от 27.04.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, с което, на
жалбоподетелката е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, като е посочил,
че същото е получено лично от лицето на датата 05.05.2022 год., не е било
обжалвано в едномесечния срок по чл.117, ал.2 от КСО, поради което е влязло в законна
сила на 06.06.2022 год.
В мотивите е посочено също, че с новото заявление, постъпило в ТП на НОИ
- Кърджали с Вх.№2113-08-1624/08.09.2022 год., С.М.М. отново иска отпускане на
същия вид пенсия, а именно - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и че за
периода от 25.05.2022 год. до 31.07.2022 год. не е зачетен осигурителен стаж
при осигурителя „***” ЕООД ***. Описано е, че съгласно констативен протокол на
контролните органи при ТП на НОИ - Кърджали с №КВ-5-08-1624#5/14.09.2022 год.
не е потвърден осигурителен стаж за цитирания по-горе период предвид на това,
че лицето не е упражнявало трудова дейност за цитирания период и че са издадени
и задължителни предписания за заличаване на данните, които са влезли в сила
след решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, което не е било обжалвано.
Предвид гореизложеното и предвид обстоятелството, че към новото искане с
Вх.№2113-08-1624/08.09.2022 год. за повторна преценка относно правото на пенсия
за осигурителен стаж и възраст е налице само промяна във възрастта, която не
оказва влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са налични допълнителни
данни за положен осигурителен стаж, пенсионният орган е приел, че заявлението
на С.М.М. е
недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила
индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни. С оглед
на това и на основание чл.98, ал.1 от КСО и чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният
орган е прекратил производството по това заявление с Вх.№2113-08-1624 от 08.09.2022
год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от С.М.М. ***.
При така
установеното фактическо положение, което е безспорно, съдът достигна до
следните правни изводи:
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
След
извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка, съдът намира,
че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган. Издаването на
разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, респективно на отказ по
същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, в случая - ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, в обхвата на осъществяваната
специализираната дейност по чл.30, ал.1, т.1 от ПОДНОИ, във връзка с чл.98,
ал.1, т.1 от КСО. Следователно и по
аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверката
за допустимост на административното производство на всички основания по
последно посочената норма и съответно - да прекрати административното
производство, ако намери, че е налице някое от тези основания.
Оспореният акт
е издаден в изискуемата се писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно
изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му, като са
посочени и правните основания за постановения с него краен резултат. Предвид
изложеното съдът намира, че не се установяват основания за нищожност на
оспореното разпореждане.
По отношение на
оспорената законосъобразност на административния акт, съдът намира следното:
В
административното производство, свързано с издаването на индивидуален
административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с
установените в специалния процесуален закон, т.е. в АПК правила, включително
следва да провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на
индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27, ал.2 от АПК, преди да
започне производството административния орган задължително следва да провери за
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален
административен акт, като в тях е включена и липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни, съгласно новелата на т.1 от
ал.2 на чл.27 от АПК.
Съдът обаче
намира за неправилни съображенията на административния орган, въз основа на
които всъщност е оставено без разглеждане подаденото от С.М.М. заявление за отпускане
на лична пенсия за ОСВ и е прекратено производството по същото. На първо място
следва да се отбележи, че независимо от предходно подадените заявления, няма
данни, а и твърдения дори, до настоящия момент на жалбоподателката
да е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а и каквато и да е
друга пенсия. Не е спорно, че на 08.09.2022 год., С.М.М. е отправила до
пенсионния орган поредно - трето в конкретния случай, заявление за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, както и че по предходно такова нейно заявление, от
компетентния орган е бил постановен влязъл в сила отказ, тъй като заявителката,
според органа, не е отговаряла на изискването на чл.68, ал.3 от КСО, т.е.
прието е било, че не е имала изискуемите се 15/петнадесет/ години действителен
осигурителен стаж. Независимо от това, настоящият състав счита, че не е налице
сочената от ответника пречка, т.е. абсолютна отрицателна предпоставка, за
допустимостта на производството и за разглеждане на заявлението по същество.
Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният орган е задължен, преди да
проведе производство за издаване на административен акт, да установи липсата на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая, ръководителят
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Кърджали неправилно е приел, че влязлото в сила предходно негово Разпореждане
№2113-08-36#7 от 27.04.2022 год., с което е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на жалбоподателката
С.М.М.
на същото основание, претендирано и с последващо подаденото заявление, представлява влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1
от АПК.
Във връзка с
това, следва да се посочи следното:
Съгласно
чл.105, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), правото на пенсия не се
погасява по давност. Така, всяко лице, което твърди, че е придобило право на
пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да
упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да
подаде заявление за отпускане на пенсия, а длъжностното лице по пенсионно
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. От съществено значение е обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане
№2113-08-36#7 от 27.04.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ - Кърджали, с което е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за жалбоподателката С.М.М., за ТП на НОИ –
Кърджали или за трети лица. Това разпореждане не е било предмет на съдебен
контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със
сила на пресъдено нещо. Административното
правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е
приключило, а правото на жалбоподателката С.М.М. да подаде ново
заявление за отпускане на пенсия, не е преклудирано.
Следва да се отбележи, че са променени материалноправните
предпоставки и по това заявление, компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ –
Кърджали дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по
пенсионните права на заявителя, респ. по правото му на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст/В т.см. – Определение №9685 от
28.09.2021 год. по адм.дело №8935/2021 год. на ВАС – VI отд.;
Определение №11094 от 03.11.2021 год. по адм.дело
№10564/2021 год. на ВАС – VI отд. и мн.други/. Следва да се отбележи,
че цитираните две определения на ВАС, а и много други такива, са постановени по
дела, по които страни са били физически лица, подали заявления за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, по които пенсионният орган не се е произнесъл и е
прекратил производството по тях на същото основание – чл.27, ал.2, т.1 от АПК,
от една страна и ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали
от друга, т.е. по идентични административноправни
спорове, като и двете определения, а и много други, постановени по повод
идентични дела, водени в Административен съд – Кърджали, са били изпратени
своевременно за изпълнение на този ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ – Кърджали и са получени от него, поради което последният би следвало да
е пределно наясно с възприетото в тях по такива идентични случаи.
Предвид
изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че влязлото в
сила разпореждане, с което на жалбоподателката С.М.М. не е признато право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка
по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото. Обжалваното
разпореждане, в частта му, с която е обективиран
отказ на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, да
разгледа по същество искането за отпускане на лична пенсия за ОСВ, който отказ
имплицитно се съдържа в обжалваното разпореждане/независимо от липсата на изричен диспозитив
за това, какъвто, по разбиране на настоящия съдебен състав, би следвало да има/
и с която е прекратено производството по подаденото заявление, е
незаконосъобразна.
Предвид
изложеното, обжалваното разпореждане на ръководител „ПО” при ТП на НОИ –
Кърджали, в частта му, с която е прекратено производството по подаденото
заявление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като
преписката следва бъде върната на компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ –
Кърджали, за разглеждане по същество и произнасяне по заявлението за отпускане
на лична пенсия за ОСВ, с Вх.№2113-08-1624 от 08.09.2022 год. на ТП на НОИ –
Кърджали, подадено от жалбоподателката С.М.М. от ***. Съобразно
горното, независимо от постановения предходен отказ, пенсионният орган следва
да извърши преценка и да се произнесе с разпореждане по същество, с което, при
наличие на съответните материалноправни предпоставки,
да отпусне исканата от заявителя пенсия, а при липса на основание - да
постанови съответния мотивиран отказ за това. При тази нова преценка, по
разбиране на настоящия съдебен състав, пенсионният орган при ТП на НОИ –
Кърджали следва категорично да се съобрази и с трайната и категорично непротиворечива
съдебна практика, както на административните съдилища в страната, така и на
Върховния административен съд, съгласно която, периодите на майчинство се
признават за действителен осигурителен стаж при придобиване право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това положение, при преценката за
придобиване право на лична пенсия за ОСВ от С.М.М., следва да бъдат
зачетен като такъв действителен осигурителен стаж и периодът на майчинство, с
обща продължителност от 01 година.
Разпореждане
№2113-08-1624#11 от 24.01.2023 год., издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, в частта му с която е възобновено
спряното, на основание чл.98, ал.2, т.1, б.„а” от КСО, производство по
посоченото заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от жалбоподателката С.М.М. от ***, всъщност не е
предмет на подадената до съда жалба, като в тази му част същото е правилно и съответно,
по отношение на тази му част съдът не следва да се произнася.
Независимо от
изхода на спора по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по въпроса
за деловодните разноски, тъй като такива не са поискани от жалбоподателката
С.М.М. с подадената от нея жалба против процесното разпореждане, издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали.
Водим от
горното и на основание чл.200, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-1624#11 от 24.01.2023
год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ -
Кърджали, В ЧАСТТА МУ, с която, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е
прекратено административното производство по Заявление с Вх.№2113-08-1624 от 08.09.2022
год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, подадено от С.М.М., с постоянен адрес ***,
с ЕГН **********.
ИЗПРАЩА преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали, за продължаване
на действията по административното производство и за разглеждане по същество на
Заявление с Вх.№2113-08-1624 от 08.09.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от С.М.М., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
Преписи от настоящото определение, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен административен съд, чрез
Административен съд – Кърджали, при условията на чл.200, ал.2 от АПК, в
7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: