Решение по дело №9252/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1595
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 1 август 2019 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20182120109252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1595                                                        21.06.2019 година                             град Бургас

 

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

на двадесет и трети май                                    през  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Анелия Такова

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9252 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

 

            Производството по делото е образувано след като с определение от 21.11.2018 година е прекратено производството по гражданско дело № 71 000 по описа на Софийски районен съд за 2018 година и делото е изпратено по правилото на чл.115, ал.2 от ГПК на Бургаски районен съд по подсъдност.

            Производството е образувано по повод искова молба от Н.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***, против  ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни връх“ №51Д, представлявано заедно от двама от трима изпълнителни директори  Мария Стоянова Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата  14 958, 42 лева,  представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.03.2017 година в град Бургас, сумата 959, 83 лева, представляваща законна лихва върху сумата, считано от 17.03.2018 година до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл. 128 от ГПК.

            Предявените осъдителни искове са допустими.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            На 14.03.2017 г., 19:47 ч., в гр. Бургас, в комплекс “Славейков”, пред бл. 68 е настъпило пътно-транспортно произшествие. При него Георги Тодоров Петков, управлявайки собствения на Маргарита Проданова Вълкова, с адрес: гр. Бургас, комплекс "Славейков", бл. 63 микробус - марка “Мерцедес”, модел “208”, peг. № А 8727 ММ е нарушил правилата за движение по пътищата и е станал причина за настъпването на цитираното ПТП.

            Ищецът излага, че като пряка и непосредствена последица са му причинени имуществени вреди. Конкретизира, че те се изразяват в необходимите средства за репариране на вредите по собствения му лек автомобил - марка “Мерцедес”, модел “S 420 CDI”, немски peг. N Z3333, рама WDD2210281A145564.

            В исковата молба той посочва още, че събитието, обстоятелствата и причините за настъпването на процесното застрахователно събитие са изяснени в съставения от участниците в произшествието Двустранен констативен протокол за ПТП, който е предаден в оригинал на застрахователя.

            На следващо място ищецът, твърди, че към момента  настъпване на застрахователното събитие гражданската отговорност на виновния за това водач,  е била застрахована в ответното дружество. Това е станало със застрахователна полица № BG/22/117000376498 от 25.01.2017 г.,  17:33 ч., със срок на покритие от 00:00 ч. на 26.01.2017 г. до 00:00 ч. на 13.05.2017 година. В исковата молба е изложен довод, че по силата на този договор ЗК “Лев инс” АД покрива отговорността за причинените от него на трети лица, неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на цитирания лек автомобил, за който застрахования отговаря съгласно българското законодателство.

            Ищецът излага още, че поради настъпване на застрахователно събитие, към ответното дружество е предявено искане за оценка на щетите по автомобила и за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди. Въз основа на това при застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-1745-17- 610687. По нея са представени и приложени всички документи, които, съобразно нормативните изисквания, установяват настъпването на събитието, вида и размера на причинените ми вреди. Също така ясно и обосновано сочат обстоятелствата и причините за настъпване на събитието. Ищецът счита, че са изпълнени са всички искания на застрахователя за представяне на необходимите документи.

            На следващо място ищецът излага довод, че действащото законодателство определя, че дължимото обезщетение се определя и изплаща от застрахователя в срок не по-дълъг от 15 работни дни, след като застрахованият представи всички поискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите.

            В исковата молба е посочено, че с намерението отношенията с ответното застрахователно дружество да бъдат уредени извънсъдебно, “АВУС БЪЛГАРИЯ - Регулиране на щети” ЕООД, като пълномощник на Н.С. е осъществило писмена и вербална кореспонденция с представители на ЗК “Лев инс” АД. Последните документи и снимки са предоставени на застрахователя на 23.02.2018 г. - с писмо изх. № 0257/22.02.2018 г. на “АВУС БЪЛГАРИЯ - Регулиране на щети” ЕООД.

            Въпреки това, в нормативно определените срокове и до настоящия момент, не е извършено дължимото плащане.

            Общият размер на необходимите разходи за възстановяване на щетите, пряка и непосредствена последица от  това ПТП, възлиза на сумата от 7 648.12 евро, чиято левова равностойност, съгласно фиксинга на БНБ е 14 958.42  лева.

            В исковата молба е изложен и довод, че съгласно действащото законодателство ищецът, като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да претендира обезщетение за причинените имуществени вреди пряко от застрахователя. Застрахователното обезщетение следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

            Поради изложеното ищецът предявява посочените искове.

            В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез адвокат Р. - САК, е дал писмен отговор на предявения иск.

            В писмения отговор е посочено, че от името на ответната страна предявеният иск е оспорен като неоснователен и недоказан, както и прекомерен по размер.  Оспорено е твърдението, че обстоятелствата около настъпване на ПТП са изяснени с изготвяне на двустранен констативен протокол. В писмения отговор са изложени още твърдения, че е налице съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата.  Оспорен е и искът за присъждане на лихва и началния момент на забавата. В писмения отговор от името на ответната страна е поискано да й бъде предоставена възможност да изрази  становище по доказателствата в предоставен срок.  

С определение от 15.04.2019 година производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска на основание чл.232 от ГПК в частта, в която ищецът е предявил против ответника иск за заплащане на обезщетение в размер на 14 958, 42 поради плащане в хода на процеса. Определението е влязло в сила.

 В молбата от ищеца, в която е обективирано оттеглянето на иска той поддържа претенцията за осъждане на ответника да плати лихва за забава за периода от 17.03.2018 година до 22.03.2019 година, за която посочва, че е в размер на 1 541, 54 лева, както и направените по водене на делото разноски.

Предявеният иск отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и е допустим.

Предявеният е иск, след прекратяване на производството по делото по иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр.  чл. 477 КЗ,  е с правно основание чл. 497 КЗ.
            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид становищата  страните по фактите, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство е прието преводно нареждане за кредитен превод от ищеца на сумата 81 237, 28 лева, по щети, сред които и щетата, описана в исковата молба. Предвид изявлението на ищеца настоящият състав приема, че с нея е погасена сумата 14 958, 42 лева, представляваща обезщетението, което е претендирано с исковата молба по застраховка „Гражданска отговорност“ за ПТП, описано в исковата молба. При това положение настоящият състав приема, че искът за главница е признат от ответника.

По иска за заплащане на лихва за забава с основание чл. 497 от КЗ :

            В чл. 497 от КЗ е посочено застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.  Съгласно ал.2 дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.

            От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът Т.Б. е изпратил на ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД необходимите съгласно закона документи за произнасянето на 22.02.2018 година.  Искът за заплащане на лихва е за периода от 17.03.2018 година, до която дата настоящият състав приема, че е изтекъл срока по чл.497 от КЗ. Ответникът в настоящия процес не е изложил твърдения, че към посочената дата не са били представени всички доказателства по щетата. При това положение предявеният иск за осъждане на ответника да плати лихва за забава с посоченото правно основание е основателен и доказан. За периода до датата на подаване на исковата молба пред съда на 06.11.2019 година претенцията е в размер от 976,47 лева, поради което искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 959, 83 лева. Основателна е и претенцията а присъждане на лихва за забава за периода, считано от датата на подаване на исковата молба на 07.11.2018 година до плащането на задължението на 22.03.2019 година. Дължимата на това основание, като правна последица от предявяване на иска, е сумата 565,11 лева.

            По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск за осъждане на ответника да плати на ищеца лихви да бъде уважен, както и да бъде присъдена лихва за забава за периода, считано от датата на подаване на исковата молба до плащането на обезщетението.

            По разноските, направени от ищеца по водене на делото настоящият състав приема следното:

            Видно от представените по делото доказателства ищецът е внесъл държавна такса в размер на 648, 34 лева и е платил възнаграждение за адвокат по договор в размер на 1200 лева. Настоящият състав приема, че поради това, че задължението не е платено в срока, предоставен в КЗ ответникът е станал повод за завеждане на делото, което е основание  в негова тежест да бъдат присъдени разноските, направени по водене на делото в размер на 1 848, 34 лева.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА „ЗК„ЛЕВ ИНС” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни връх“ 51Д, представлявано от Мария Стоянова Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов, да плати на Н.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 959, 83 лева, представляваща законна лихва върху главницата 14 958, 42 лева /четиринадесет хиляди деветстотин петдесет и осем лева, четиридесет и две стотинки/,  представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.03.2017 година в град Бургас,  считано от 17.03.2018 година до датата на подаване на исковата молба на 06.11.2018 година, сумата 565,11 лева /петстотин шестдесет и пет лева и единадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главница в размер 14 958, 42 лева /четиринадесет хиляди деветстотин петдесет и осем лева, четиридесет и две стотинки/, с посоченото основание за периода от 07.11.2018 година до 22.03.2019 година, както и сумата 1 848, 34 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: