РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 26.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6021 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявени от
„А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** представлявано от Р. ***, чрез
процесуалния представител адв. Н.С., срещу К.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на
1330,53 лв., от които: главница в размер на 600
лв.; договорна лихва в размер на 138 лв. за периода от датата на първа
вноска 19.02.2016 г. до 14.01. 2017 г. - датата на последната вноска; административна такса за събиране на вземането в
размер на 100 лв.; такса за гаранция в размер на 462 лв.; мораторна лихва върху непогасената главница в размер
на 30,53 лв., за периода от датата на настъпване на забавата – 15.01.2017 г. до
17.05.2018 г. - дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми,
ведно със сторените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава били подадени
възражения, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Излага
се, че между ответника и„Фератум България ЕООД е подписан Договор за кредит №
338066/20.01.2016 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ, като
отношението е реализирано при спазване на изискванията на ЗПФУ от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД и ЗЗЕДЕП и ЗЕТ. Твърди се,
че конкретните действия по отпускане на заема са описани в ОУ, уреждащи
отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити. Сочи се, че съгласно
сключения от страните договор, кредитополучателят е декларирал, че приема
всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР, както и тези
посочени в ОУ. Твърди се, че със сключване на договора за кредит кредитополучателят
е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Тарифата на Фератум България ЕООД в
случаите, в които същата е приложима, както и с ОУ, неразделна част от същия.
Твърди се, че по силата на сключения Договор за кредит на ответника е отпуснат
кредит в размер на 600 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в 138 лева, за срок от 360 дни. Излага се,
че поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК кредиторът е
следвало да оцени кредитоспособността на кредитополучателя, който от своя
страна с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността
да бъде одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, е предложил обезпечение,
предоставено от Гарант - „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество е одобрено от
кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции,
лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на
територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. Сочи се, че в тази връзка на
20.01.2016 г. между ответника и „Фератум Банк" ЕООД /гарант/е сключен Договор за гаранция с №
338066, по силата на който гарантът се е задължил в полза на Кредитора да
гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължава
солидарно с последния. Твърди се, че съгласно чл. 5.8 от ОУ, при неизпълнение
на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да
предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително
да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Сочи се, че съгласно
чл. 5 от ОУ, които се прилагат към Договора за гаранция кредитополучателят се е
задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер,
определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е
462 лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да
върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД.
Твърди се, че вследствие на това, Дружеството-гарант е погасило дължимата сума
в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, с което е встъпило в правата на
Кредитор и от този момент за него е възникнал правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя. Сочи се, че датата на
последна вноска по кредита е била на 14.01.2017 г., респективно вземането е
било изискуемо в пълен размер след тази дата. Твърди се, че в изпълнение
разпоредбата на чл. 10 от ОУ, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава
и не върне, която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 100
лв. и представлява административна такса за събиране на вземането. Прави се
извод, че задължението на ответника към Дружеството - Гарант произтича от
заплатеното от страна на последния спрямо „Фератум България“ ЕООД изискуемо
задължение по Договор за кредит с № 338066, формирано от усвоената, но
непогасена част от кредита - главница, договорна лихва, административна такса,
ведно с дължимата такса за гаранция по Договор за гаранция с № 338066, за която
длъжникът се е задължил, но не е престирал. Сочи се, че на 1.12.2017г. е
сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С
56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н.А.з.к.н.п.з."
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности Длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14
декември 2017 г. от „Фератум Банк“ ЕООД посредством писмо с обратна разписка.
Твърди се, че по договора за кредит, ответникът не е извършвал плащания, поради
което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1330,53 лв., от които
главница в размер на 600 лв., договорна лихвав размер на 138 лв. за периода от
датата на първа вноска 19.02.2016 г. до 14.01. 2017 г. - датата на последната
вноска, административна такса за събиране на вземането в размер на 100 лв.,
такса за гаранция в размер на 462 лв., мораторна лихва върху непогасената
главница в размер на 30,53 лв., за периода от датата на настъпване на забавата
– 15.01.2017 г. до 17.05.2018 г. -дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В рамките на предоставения
му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че във връзка с неговите задължения
е депозирал жалба в РП Плевен.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 3742/2018 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№2238/30.05.2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора
– ищец по настоящето дело следните суми: главница в размер на 600 лв.; договорна лихва в размер на 138 лв. за периода от датата на първа
вноска 19.02.2016 г. до 14.01. 2017 г. - датата на последната вноска; административна такса за събиране на вземането в
размер на 100 лв.; такса за гаранция в размер на 462 лв.; мораторна лихва върху непогасената главница в размер
на 30,53 лв., за периода от датата на настъпване на забавата – 15.01.2017 г. до
17.05.2018 г. - дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сума в размер на 76,61 лева, представляващи
сторените разноски по делото, срещу, която в предвидения от закона срок е
постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК.
Установява се от приложената по делото Информация за заявка на кредит от
разстояние, че ответника по делото е отправил искане да му бъде отпуснат кредит
в размер на 600 лева за срок от 360 дни. Видно е, че същият е потвърден на
20.01.2016 г. и е с падежна дата 19.02.2016 г.
Видно е от депозирания по делото Договор за кредит №338066/20.01.2016
г., сключен между "Фератум България" ЕООД и ответника по делото, че
на ответника е предоставен кредит в размер на 600 лева, със задължението
последният да върне същият на дванадесет месечни вноски в размер на 61,50 лева,
първата, от която на 19.02.2016 г. Договорено е, че дължимата лихва е в размер на 138 лева, а ГПР
е в размер на 49,11%. Договорено е и, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от "Фератум Банк" ЕООД в полза на Дружеството.
Приобщени по делото са и ОУ на "Фератум България" ЕООД, от
които се установява и какви са ОУ по Договора за кредит.
Установява се от приложения по делото Договор за гаранция
/поръчителство/, сключен между ответника и "Фератум Банк", че същият
е сключен във връзка с потребителски кредит №338066 за сумата от 600 лева,
отпуснат от кредитора със срок за издължаване до 14.01.2017 г. Уговорено е, че
таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е в размер на 462,00 лева,
заплащана от длъжника на 12 месечни вноски в размер на 38,50 лева.
От приложените по
делото ОУ към Договора за гаранция се установява и какви са ОУ действали между
гаранта и ответника по делото.
Установява се от
приложения препис на Договор за покупко - продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити, че гарантът "Фератум Банк" ЕООД е
прехвърлил на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от процесния
договор за заем, включващо и процесното вземане.
От представения
препис на пълномощно, изходящо от „Фератум Банк“ ООД, чрез управителя се
установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.к.н.п.з. ООД” да
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били
цедирани по силата на сключения договор
за цесия.
По делото е
депозирано и постановление за отказ да се образува ДП по преписка №В-2403/2018
г., по подадена жалба от ответника за неуредени финансови взаимоотношения с
лицето ***.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; депозиране на възражение по реда на чл.414 ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно
отношение между ответника и „Фератум България“ ООД, предоставяне на дължимите
по договора услуги, валиден Договор за гаранция /поръчителство/ между ответника
и "Фератум Банк" ЕООД, изплащането на процесните суми от гаранта на
кредитора, както и валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че
задължението по договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението
- главница и лихви.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжника е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане
на праводателя си по силата на сключения между ответника и "Фератум
Банк" ЕООД договор за гаранция
/поръчителство/ по силата, на който е платил на кредитора на ответника
"Фератум България" ЕООД процесните суми.
По делото не е
спорно, че ответникът е подал заявката за сключването на договор за кредит,
както и, че на същата дата, между Фератум Банк ЕООД и ответника е сключен
договор за гаранция/поръчителство, с който гарантът се е задължил да обезпечи
изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит.
Въпреки указаната доказателствена тежест по делото не се установи както
получаването на сумата, така и връщането на същата от заемополучателя. Не се
установи също и твърдяното от ищеца заплащане на сумата от гаранта „Фератум Банк“
ЕООД на кредитора „Фератум България“ ЕООД. Ищецът дори и не е изложил твърдения
кога е приел, че по договора е налице неизпълнение и на кои дати е поискал и
получил изпълнение от "Фератум Банк" ЕООД. Неизяснено остана по
делото и в какво качество "Фератум Банк" ЕООД е придобило вземането,
за да се твърди, че той е встъпил в правата на кредитора. В случая,
представения договор за гаранция/поръчителство между ответника и "Фератум
Банк" ЕООД, не внася яснота дали страните са имали предвид сключване на
договор за банкова гаранция или договор за поръчителство. Ако се приеме, че
намерението на "Фератум Банк" ЕООД е било поръчителство, то липсва
най-важният елемент на такова обезпечение уреден в чл. 138 и сл. от ЗЗД -
договор между "Фератум България" ЕООД и "Фератум Банк"
ЕООД, т.к. според ЗЗД договорът за поръчителство е договор между кредитора и
поръчителя, а не, както в случая – между длъжника и поръчителя. Единствено при
такъв договор, а и при доказателства за плащане от страна на поръчителя, той би
имал обратен иск за платеното по чл. 143 от ЗЗД и би встъпил в правата на
кредитора по чл. 146 от ЗЗД. При липсата на представен валиден договор за
поръчителство/между кредитор и поръчител/, не може да се приеме, че
"Фератум Банк" ЕООД, който се сочи за праводател на ищеца, е имал
правото да претендира вземания от ответника. Дори и да би могло да се приеме,
че представения договор за гаранция/поръчителство представлява банкова
гаранция, то за гаранта липсва правна уредба, позволяваща му да придобие
вземането, която да е аналогична на разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗД.
Още повече, че "Фератум Банк" ЕООД не е регистрирана банкова
институция в Република България, поради което не би могла да издава уредената в
чл. 442 от ТЗ банкова гаранция. При липсата на събрани доказателства по делото,
че "Фератум Банк" ЕООД е имал налице валидно вземане спрямо
ответника, което евентуално да е прехвърлено на ищеца по настоящото дело, съдът
не може да направи извод, че ищецът е придобил вземането и е активно легитимиран
да предяви исковете в настоящето производство.
Предвид изложеното, съдът счита че предявените установителни искове, следва да
се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото на ищеца не
следва да се присъждат разноски.
Доколкото ответникът не е претендирал
разноски съдът приема, че такива не му се дължат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** представлявано от Р. ***, чрез процесуалния
представител адв. Д. *** срещу К.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 1330,53
лв. / хиляда
триста и тридесет лева и петдесет и три стотинки/, от които:
главница в размер на 600 лв.; договорна лихва в размер на 138 лв. за периода от датата на
първа вноска 19.02.2016 г. до 14.01. 2017 г. - датата на последната вноска; административна такса за събиране на вземането в
размер на 100 лв.; такса за гаранция в размер на 462 лв.; мораторна лихва върху непогасената главница в размер
на 30,53 лв., за периода от датата на настъпване на забавата – 15.01.2017 г. до
17.05.2018 г. - дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: