№ 1241
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110103536 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Г. Д. Т.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 5919,90 лева главница
за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в размер от 945,40
лева за периода 15.09.2021 г. до 24.08.2023 г.,26,90 лева,представляваща цена
за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,сумата от 5,87 лева мораторна лихва
за периода 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за имот в
гр.С,при което ответникът Т. е задължен да заплаща стойността на доставена
топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период
цената не е заплатена и възлиза на 5919,90 лева,която съответства на реално
доставено количество топлинна енергия. Предвид обстоятелството,че цената
не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 945,40
лева. С исковата молба са заявени и искови претенции за заплащане сумите от
26,90 лева за дялово разпределение и 5,87 лева мораторна лихва. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но предвид подадено възражение от длъжника е
налице правен интерес от предявяване на установителната искова претенция.
1
Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът Г. Д. Т. в подадения писмен отговор чрез назначения особен
представител оспорва исковете като твърди,че не е доказано между страните
да съществува договорно правоотношение. Оспорва се ищецът реално да е
доставял топлинна енергия през процесния период,твърди се,че ответникът не
е приел общите условия на дружеството доставчик. Твърди се,че ответникът
не е бил поставен в забава. Моли се съдът да постанови решение,с което да
отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Д“ООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от Г. Д.
Т. сумите от 5919,90 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г.
до м.04.2022 г.,945,40 лева лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до
24.08.2023 г.,26,90 лева сума за дялово разпределение за периода м.07.2020 г.
до м.04.2022 г.,5,67 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 24.08.2023
г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
49711/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С нотариален акт от 21.12.1998 г. Г. Д. Т. се легитимира като собственик
на апартамент ***** със застроена площ от 129,28 кв.м.
Видно от нотариален акт от 18.11.2011 г.,Г. Д. Т.,като продавач,и Л Ц К
С,като купувач,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договор за
продажба на недвижим имот с площ от 48,53 кв.м. в сградата на
*****,представляваща обособена реална част в резултат на преустройство и
разделяне на недвижим имот – апартамент 2.
Установява се,че с подадено заявление до „Т С“ЕАД,Г. Д. Т. и Лиляна
Цветкова Кръстева са поискали откриване на две партиди за имот ап.2 в *****.
Видно от разрешение за строеж № 26/22.03.2011 г.,Г. Д. Т. е възложил
преустройства на ап.2 в две жилища – жилище 1 с площ от 73,37 кв.м. и
жилище 2 – 48,53 кв.м.
Приет е договор № 1003/22.01.2001 г.,сключен между етажните
собственици в *****,като възложители,и „Б Б“ООД,като изпълнител,съгласно
който изпълнителят приема да реализира дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от
общото събрание на етажните собственици.
Според договор от 09.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и
„Б“ООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,съгласно което „Б“ООД приема да извършва дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.
Приети са общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател Г. Д. Т..
2
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че към процесния период не е осигурен достъп за
отчитане на уреди,общият топломер е отчитан на първо число всеки
месец,след което са приспадани за сметка на доставчика технологичните
разходи,наличието на заключение за съответствие на топломера позволява да
бъде възприето,че топломерът е годно средство за търговско
измерване,дяловото разпределение е реализирано при спазване на
нормативната уредба,главницата за процесния период,без да са включени
задължения извън процесния период възлиза на 6078,30 лева.
Според заклчението по съдебно-счетоводната експертиза в
счетоводствота на ищеца няма данни за извършени плащания и незаплатената
главница за топлинна енергия възлиза на 6078,29 лева,а сумата за дялово
разпределение е 26,90 лева,а мораторните лихви са съответно 963,50 лева и
5,96 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение,какъвто е настоящият случай. Регламентирането на
иска като положителен установителен иск налага извода,че е възложено в
тежест на ищеца провеждането на доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на исковата претенция,а
именно да бъде установено,че съществува договорно правоотношение,да бъде
доказано,че е доставена топлинна енергия,съответно цената на същата,а при
установяване на тези предпоставки ответникът следва да докаже,че е заплатил
цената на доставена топлинна енергия или са налице обстоятелства,които
изключват дължимост на паричната сума. Законът регламентира фикция,че
искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата
претенция е предявена в едномесечен срок,считано от съобщението с указания
за предявяване на иск,т.е. на 05.09.2023 г.
Обсъдени в съвкупност,представените по делото доказателства
позволяват да бъде възприето,че между страните съществува договорно
правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна
енергия,каквато е доставяна в сградата,където се намира топлоснабденият
имот,а ответникът Т. е клиент на топлинна енергия като собственик на
топлоснабдения имот. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника,че
между страните не съществува договорно правоотношение предвид
реализирана продажба на недвижим имот,тъй като от съвкупния анализ на
доказателствата се установява,че ответникът Т. е придобил право на
собственост върху недвижим имот,който впоследствие въз основа на издадено
разрешение за строеж е разделен на два по-малки имота като от представения
нотариален акт се установява,че ответникът Т. е продал по-малкия
имот,докато липсват доказателства ответникът Т. да се е разпоредил с другия
имот. Наличието на представени доказателства,че ответникът Т. е придобил
имот с площ от 129,28 кв.м.,както и наличието на доказателство,че ответникът
единствено се е разпоредил с имот с площ от 48,53 кв.м.,означава,че
3
ответникът Т. е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане цената на
доставена топлинна енергия за имота,който се намира в неговия
патримониум,т.е. за имотът,който след преустройство е с площ от 73,37 кв.м.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,поради
което съдът счита,че ответникът Т. е клиент на топлинна енергия. Съгласно
чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се регламентират от
общите условия на дружеството доставчик,което означава,че за да бъде
изпълнението точно е необходимо цената на доставена топлинна енергия да
бъде заплатена в срока по общите условия. Не може да бъде споделен доводът
на ответника Т. чрез назначения му особен представител,че общите условия не
обвързват ответника,защото липсват доказателства ответникът да е приел
общите условия. В тази насока следва да бъде отчетено,че е
регламентирано,че общите условия влизат в сила с публикуването им,т.е. не е
предвидено като условие за приложимост на общите условия същите да бъдат
изрично приемани. С оглед това,че не се установява страните да са уговорили
индивидуални условия,отличаващи се от общите условия,съдът намира,че
приложими са общите условия. Провеждането на доказване,че цената на
топлинна енергия е заплатена е възложено на ответника Т. като
възражение,правоизключващо основателността на иска на ищеца е възложено
в тежест на ответника. В хода на производството не са събрани доказателства
да е заплатена цената или част от същата,поради което искът се явява доказан
по основание. В настоящия случай от ангажираните по делото доказателства
се установява,че в сградата е въведена система за дялово разпределение на
топлинна енергия,за което е сключен договор с дружество,избрано по решение
на общото събрание,което означава,че собственикът на имот е длъжен да
заплаща стойността на топлинна енергия,определена от дялово
разпределение. Когато не е осигурен достъп до имота за отчитане на
индивидуалните разпределители,начисляването на топлинна енергия според
нормативната уредба е по максимален специфичен разход,поради което следва
да се приеме,че претендираната цена е доказана по основание. С оглед
обстоятелството,че според заключението по съдебно-техническата експертиза
размерът на главницата е по-висок спрямо претендирания размер на главница
по исковата молба,съдът намира,че искът в частта за главницата подлежи на
уважаване. Софийският районен съд счита,че и искът за сумата за дялово
разпределение е доказан по основание,а и по размер – съгласно чл.12,т.1 и
чл.36,ал.2 от общите условия купувачът на топлинна енергия заплаща сумата
за дялово разпределение на продавача,който от своя страна превежда
възнаграждението за дялово разпределение на дружеството,което реализира
дяловото разпределение. При това положение и при съобразяване
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според което сумата за
дялово разпределение не е заплатена,съдът счита,че и искът за сума за дялово
разпределение е изцяло основателен за сумата от 26,90 лева.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода
на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение.
Когато задължението има падеж или срок,считано от деня,следващ падежната
дата или деня,следващ последния ден от срока длъжникът изпада в
забава,докато ако задължението няма срок,за да бъде поставен в забава
4
длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана. В настоящия случай
общите условия на дружеството доставчик не регламентират срок за
изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово разпределение,а
същевременно не се установява ищецът да е отправил покана до
ответника,поради което искът за мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение в размер от 5,87 лева подлежи на отхвърляне. Съдът намира,че
задължението за заплащане на главница за топлинна енергия е възникнало
като срочно – общите условия регламентират срок за плащане на
задълженията за топлинна енергия,което означава,че при неизпълнение в срок
клиентът на топлинна енергия се намира в забава и отговаря за заплащане на
мораторна лихва,поради което и при липсата на изпълнение на задължението
за заплащане на главницата,искът за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 945,40 лева,за която
парична сума искът е предявен при съобразяване,че според заключението по
съдебно-счетоводната експертиза размерът на мораторната лихва е дори по-
висок спрямо претендирания размер с исковата молба.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и с оглед това,че
съдът,който разглежда установителния иск се произнася по
разноските,дължими за заповедното производство,съдът намира,че в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени 187,58 лева за заповедното производство и
2034,76 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на Г. Д. Т.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,в размер
от 5919,90 лева ( пет хиляди деветстотин и деветнадесет лева и деветдесет
стотинки ) главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер от 945,40 лева ( деветстотин четиридесет
и пет лева и четиридесет стотинки ) за периода 15.09.2021 г. до 24.08.2023
г.,26,90 лева ( двадесет и шест лева и деветдесет стотинки ),представляваща
цена за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
05.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 49711/2023 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска,предявен от „Т С“ЕАД против Г. Д. Т. за сумата от
5,87 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г.
ОСЪЖДА Г. Д. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумите от
187,58 лева ( сто осемдесет и седем лева петдесет и осем стотинки ) сторени
5
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и 2034,76 лева ( две хиляди тридесет и четири лева седемдесет и
шест стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6