Решение по дело №1252/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260038
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20202330101252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260038/22.1.2021 г.   

   

 

                                                                           гр. Ямбол, 22.01.2021 г.

                                                   В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

                                 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на тридесети декември през две хиляди и двадесета  година  в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ                                            

 

при секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ  гр.дело № 1252 по описа за 2020 г.  на ЯРС и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК от В.Б.– ***при ТД на НАП В., *** Р., ул.“*** гр.Р. срещу И.Д.И. с ЕГН **********, настоящ адрес: ***, постоянен адрес:***, с регистрация като ЕТ И.-***-И.И., ЕИК ***; К.Г.И. с ЕГН **********, настоящ адрес: ***, постоянен адрес:*** и К.Ж.И. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***.

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2015 год. на първия ответник И.Д.И., регистриран като ЕТ И.-***-И.И., е връчен ревизионен акт № ***год., с който са установени публични вземания към 31.07.2015 год., 50 176,09 лева – главница и 2597,37 лева – лихва. На 04.11.2016 год. между първите двама ответника И.Д.И. и К.Г.И. в качеството им на продавачи от една страна и от друга третия ответник К.Ж.И. в качеството му на купувач била осъществена продажба на апартамент № ***, находящ се в гр.Я., ул.“***“ № *** представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.542.7.1.4 по КК, с площ 71.20 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна с кухненска ниша и *** помещения, заедно с прилежащите му избено помещение № *** с площ 19.20 кв.м., таванско помещение № *** с площ 10.06. кв.м., 7.18% идеални части от общите части на сградата с идентификатор 87374.542.7.1 по КК и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор 87374.542.7 по КК, при съседи за апартамента: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори на същия етаж № 87374.542.7.5, под обекта 87374.542.7.1.1, над обекта: няма, граници за мазето: изба на *** „***“, коридор, изба на Д.Р.; граници за тавана: коридор, таван на Д.Р., двор на блока, със запазено право на продавачите да ползват имота безвъзмездно докато е жив всеки от тях. Сочи се че продажната цена по сделката е 9 500 лева при данъчна оценка на имота 34956 лева. На следващо място се твърди, че не е налице имущество от което да се удовлетвори държавата. Поддържа се че сделката е извършена единствено с намерение за увреждане на публичните взискатели.

Претендира се от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен по отношение на публичния взискател – ***, сключения между К.Г.И. с ЕГН ********** и И.Д.И. с ЕГН ********** от една страна в качеството си на продавачи и К.Ж.И. с ЕГН ********** – купувач, на следния недвижим имот: апартамент № ***/***/, находящ се в гр.Я., ул.“***“ № *** /***/ вход „***“, етаж *** /***/ - жилищен, *** /***/ - на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.542.7.1.4, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** от *** год.

В съдебно заседание и с депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея основания предявения иск се поддържа от ищцовата страна.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците И.Д.И. и К.Г.И., с които по същество предявения иск се оспорва като неоснователен и недоказан, поради което и на изложените от тях основания се претендира същият да бъде отхвърлен.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № *** год. на *** сектор при ТД на НАП Б. е възложена ревизия на И.Д.И. с ЕГН **********, с регистрация като едноличен търговец: И.-***-И.И. с ЕИК ***, за определяне на задължения – Данък върху добавената стойност, за периода от 01.07.2014 год. до 31.12.2014 год.

Издаден е ревизионен акт № ***год., изготвен от М.Б. ***сектор при ТД на НАП Б., с който е установен размера на изискуемите публични задължения. С исковата молба са представени удостоверение и разпечатка на връчване на ревизионния акт по електронен път на 03.08.2015 год.

Ревизионният акт е бил обжалван от И.Д.И. и с Решение № *** год. на *** на дирекция „***“ Б. при Централно управление на НАП е потвърден ревизионният акт в обжалваната му част.

С Решение № *** год. на Административен съд – Б. постановено по адм. дело № ***/2015 год. жалбата на И.Д.И. срещу ревизионен акт № ***год. е отхвърлена. Това решение е оставено в сила от Върховен административен съд с негово окончателно решение № ***год. по адм.дело № *** год.

Видно от представените по делото удостоверения и справки за родствени връзки, третият ответник К.Ж.И. е *** на първия ответник И.Д.И., а последният *** на втория ответника К.Г.И..

На 04.11.2016 год. с нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** год. на ***М.Д. с район на действие Районен съд гр.Я., рег.№ ***на НК, първите двама ответника И.Д.И. и К.Г.И. са продали на третият ответник К.Ж.И., недвижим имот - апартамент № ***, находящ се в гр.Я., ул.“***“ № *** представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.542.7.1.4 по КК, с площ 71.20 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна с кухненска ниша и *** помещения, заедно с прилежащите му избено помещение №*** с площ 19.20 кв.м., таванско помещение № *** с площ 10.06. кв.м., 7.18% идеални части от общите части на сградата с идентификатор 87374.542.7.1 по КК и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор 87374.542.7 по КК, при съседи за апартамента: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори на същия етаж № 87374.542.7.5, под обекта 87374.542.7.1.1, над обекта: няма, граници за мазето: изба на ***„***“, коридор, изба на Д.Р.; граници за тавана: коридор, таван на Д.Р., двор на блока, със запазено право на продавачите да ползват имота безвъзмездно докато е жив всеки от тях, за сумата от 9 500 лева, при данъчна оценка при сключване на сделката – 34962,34 лева.

Видно от представеното по делото удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК, данъчната оценка на имота е 34962,40 лева.

Представят се още по делото и постановления за налагане на обезпечителна мерки по изп.дело № *** год. по описа на НАП, ТД гр.Б., офис Я. и писмени доказателства удостоверяващи предприети действия по изпълнението.

Видно от представената по делото справка по лице изготвена в Служба по вписванията – Я. за периода 01.01.1992 год. – 13.07.2020 год., процесният недвижим имот е придобит от ***-ответници И.Д.И. и К.Г.И. с договор за покупко продажба от 2010 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.216, ал.1 ДОПК, недействителни спрямо държавата са сделките, сключени от длъжника по публично задължение, след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. С ал.6 в кръга на увреждащите държавата сделки са включени тези, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице. Обективните елементи от фактическия състав на чл.216, ал.1 ДОПК са: установяване на публични задължения към държавата; сключване на сделка след установяване на задълженията и сделката да е увреждаща държавата.

В настоящия случай съдът намира и че трите елемента от така очертания фактически състав са налице. Установени са публични задължения на първия ответник, като на 04.11.2016 год. преди влизане в сила на ревизионния акт, но след като публичните задължения са били установени и длъжникът е бил известен за това, същият е сключил с третия ответник отчуждителна сделка, разпореждайки се със свой недвижим имот, и по тази начин е намалил имуществото си, служещо за удовлетворяване на публичния взискател. Това негово разпоредително действие от обективна страна е увреждащо, тъй като длъжника е увеличил платежната си неспособност, намалявайки активите си.

Съдът намира, че е установен и субективния момент намерението за увреждане, тъй като ответника И.И. е знаел за своите задължения и въпреки това е извършил действието на имуществено разпореждане като уговорената цена е значително по ниска от данъчната оценка на имота, същевременно е запазил правото си за ползването му безвъзмездно до края на живота си, като по тази начин е запазил за себе си ползването на имота, но е лишил кредитора в лицето на държавата да удовлетвори вземанията си срещу него.

      От друга страна е налице свързаност между договарящите по смисъла на §1 т.3 б.а от ДР на ДОПК, което е самостоятелно основание за обявяване недействителността на разпореждането в хипотезата на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК.

      Ето защо сделката следва да се обяви за недействителна по отношение на държавата, но само до ½ ид.ч. от прехвърленият недвижим имот. Приложение намират постановките на ТР № 5 от 29.12.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.дело № 582013 год. относимо към чл.135 ЗЗД, но съответно и за всички хипотези касаещи относителната недействителност. Ако дългът е личен на единия ***, то обезпеченията на задълженията му се покрива само от ½ ид.ч. от общото имущество на ***, поради което и относителната недействителност не може да обхваща разпореждането на ***-недлъжник. Наред с това предпоставка за провеждане на иска по чл.216 ГПК е вещта вече да е отчуждена. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането. Собственик на имота е трето лице – приобретател. С уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК сделката си оставя действително, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху тях не се възстановява.

Предмет на настоящото производство е обявяването за недействителна на процесната сделка изцяло, като ответници прехвърлители по делото са двамата *** И.Д.И. и К.Г.И.. Доколкото ищецът насочна претенцията за обявяване на сделката за изцяло недействителна, то И.Д.И. е процесуално правно легитимиран в производството. Ищецът по иска няма материалноправна легитимация кредитор на другия ***-ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттус следва действителността на извършеното от *** недлъжник разпореждане по сделката и липса на увреждане на кредитора. Исковата претенция не може да бъде уважена за ½ ид.ч. от недвижимия имот собственост на*** недлъжник и неговите действия да се считат нестанали по отношение на чужд кредитор /***/ за чужд дълг /този на неговия ***/.

От горното следва, че процесната сделка следва да се обяви за недействителна спрямо държавата на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК до ½ ид.ч. от прехвърления имот. Искът за другата 1/2 ид.ч. следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.

По разноските:

Разноски се дължат на ищеца съразмерно с уважената част на иска. Ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева, съобразно чл.78, ал.8 ГПК във вр.чл.37 ЗПП във вр.чл.25 НЗПП. По съразмерност на ищеца ще се присъдят 75 лева.

Ответниците не са поискали присъждане на разноски, а и липсват представени доказателства за сторени такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Ответниците И.Д.И. и К.Ж.И., следва на основание чл.78, ал.6 ГПК, съразмерно с уважената част от иска, да заплатят държавна такса по сметка на ЯРС, в размер на 174,81 лева.

Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът

 

     Р   Е   Ш   И  :

 

ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на публичния взискател – ***, на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, сключения между К.Г.И. с ЕГН ********** и И.Д.И. с ЕГН ********** от една страна в качеството си на продавачи и К.Ж.И. с ЕГН ********** – купувач, на следния недвижим имот: апартамент № *** /***/, находящ се в гр.Я., ул.“***“ № *** /***/ вход „***“, етаж *** /***/ - жилищен, *** /***/ - на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.542.7.1.4, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** от ***.2016 год. на *** М. Д. с район на действие Районен съд гр.Я., рег.№ *** на НК ДО РАЗМЕРА НА собствената на ответника-длъжник И.Д.И. с ЕГН ********** 1/2 идеална част от правото на собственост на недвижимия имот, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над собствената на И.Д.И. с ЕГН ********** 1/2 идеална част от правото на собственост на недвижимия имот, а именно за другата 1/2 идеална част от правото на собственост, което е прехвърлено по процесната сделка от ***-недлъжник К.Г.И. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И.Д.И. с ЕГН **********, настоящ адрес: ***, постоянен адрес:*** и К.Ж.И. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Национална агенция за приходите, ТД на НАП В., *** ул.“*** гр.Р., сумата от 75,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, И.Д.И. с ЕГН **********, настоящ адрес: ***, постоянен адрес:*** и К.Ж.И. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Районен съд Ямбол, сумата от 174,81 лева – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: