Решение по дело №49/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 66
Дата: 25 март 2020 г. (в сила от 25 март 2020 г.)
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20207270700049
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№………..

град Шумен, 25.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

   Шуменският административен съд в публично съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежина Чолакова

ЧЛЕНОВЕ: Христинка Димитрова

                                                                         Бистра Бойн


при секретаря Св. Атанасова

и с участие на прокурор Я.Николова от ШОП

като разгледа докладваното от съдия Бистра Бойн КАД №49 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, образувано по касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“(ГД „ИН“) град София, чрез пълномощник юрисконсулт С.С., срещу Решение №218 от 22.11.2019г., постановено по адм. дело №406/2019г. по описа на Административен съд Шумен в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Р.И.А. обезщетение в размер на 350.00лв. за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РСИН град Шумен за периода от 19.02.2011г.- 02.06.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

   Касаторът изразява становище за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост, касационни основания по чл.209 т.3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният срещу него иск се отхвърли изцяло, като се прави възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция.

       Ответникът Р.И.А., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител- адв. Б. от ШАК. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и поддържа представеният си писмен отговор по касационната жалба. Моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.

    Представителят на Окръжна прокуратура град Шумен изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

     От събраните по делото доказателства, настоящата касационна инстанция установи следната фактическа обстановка:

     Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част и е процесуално допустима.

        С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.284 и сл. от ЗИНЗС, с обжалваната му част, Административен съд Шумен е осъдил ГД „ИН“ град София да заплати на Р.И.А.,***, сумата в размер на 350.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РС „ИН“ град Шумен за периода от 19.02.2011г.- 02.06.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

     За да постанови този резултат, решаващият съд е приел наличието на кумулативните предпоставки на чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а именно установени от фактическа страна незаконосъобразни бездействия на служители на ответника, от които в пряка причинна връзка произтичат претендираните от ищеца вреди, като размерът на обезщетението е определил при приложението на чл.52 от Закона за задълженията и договорите.

     Настоящата касационна инстанция приема, че Решението е валидно и допустимо, но неправилно по отношение приложението на института за погасителната давност.

       Предявеният от ищеца А. против ГД „ИН“ иск за обезщетяване на неимуществени вреди се основава на това, че в периода, в който е бил с мярка „задържане под стража“ в Ареста Шумен е бил поставен в условия, рефлектирали върху човешкото му достойнство, като пренаселеност на килиите, липса на течаща вода и санитарен възел в тях, без пряк достъп на естествена светлина, проветрение и други. Установено е от доказателствата по делото, че ищецът е бил в Ареста Шумен за период от около четири месеца- от 19.02.2011г. до 02.06.2011г., когато е преведен в Затвора Ловеч. Исковата молба е предявена в съда на 22.08.2019г.

      При така установеното по делото, предявеното вземане е погасено по давност, поради следните съображения: Съгласно чл.110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), във вр. с &1 от ЗР на ЗОДОВ, давността за предявяване на иск по чл.1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е пет години. С т.4 на Тълкувателно Решение №3 от 22.04.2004г. по Тълкувателно дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е прието, че началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е този на преустановяването им. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. В конкретния случай, от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл.120 ЗЗД и следва да се приеме, че претендираното вземане е погасено по давност на 02.06.2016г., с оглед момента на преустановяване на незаконосъобразното бездействие на администрацията на ареста.

      Към датата на предявяване на исковата молба– 22.08.2019г. предявеният иск се явява неоснователен, като погасен по давност. Като е достигнал до друг правен извод, съдът е постановил решение в обжалваната му част в противоречие с материалния закон, което налага отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и за сумата в размер на 350.00 лв.

       Водим от горното, Шуменският административен съд

 

                                       Р   Е    Ш    И   :


      ОТМЕНЯ Решение № 218
от 22.11.2019г., постановено по адм. дело № 406/2019г. по описа на Административен съд Шумен в частта му, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София е осъдена да заплати на Р.И.А., с ЕГН **********,***, сума в размер на 350.00 лв./триста и петдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РСИН град Шумен за периода от 19.02.2011г. до 02.06.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

      ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.А., с ЕГН **********,*** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РСИН град Шумен за периода от 19.02.2011г. до 02.06.2011г. в размер на 350.00лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

 

      Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
       Решението е окончателно.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                 

                                                                                                2.