Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260103 26.03.2021
г. гр.С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети
февруари две хиляди двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
НИКОЛАЙ УРУКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик Н.УРУКОВ
въззивно гражданско
дело № 1059 по
описа за 2021 година.
Производството
е образувано по въззивната жалба на И.Х.Д. ***, чрез адв. Г. Г.-М. ***
против решение № 260188 от 09.10.2020 г., постановено по гр.дело №
229/2020г. по описа на Районен съд – С.З..
Във въззивната жалба са наведени
твърдения, че постановеното решение, в частта, с която първоинстанционният съд
е отхвърлил частично предявеният от И.Х.Д. иск на основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД е незаконосъобразно и противоречащо на материалните норми. Излагат се
подробните съображения. Цитира се практиката на ВКС.
Претендират
отмяна на постановеното първоинстанционно решение в обжалваната част, като незаконосъобразно и
неправилно, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с
което съдът уважи претендираният иск в отхвърлената му част.
Молят да им бъдат присъдени
направените разноски и пред двете съдебни инстанции, както и с оглед изложените
твърдения в отговора на въззивната жалба да им бъде дадена възможност да
ангажират допълнително аргументи към настоящата.
Доказателствени
искания не са направени.
В
отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна Д.А.А.,
чрез пълномощника си адв. С.Ч.
от
АК – С.З., претендират оставяне без уважение на въззивната жалба и
потвърждаване изцяло на обжалваното първоинстанционно решение, като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Прилага
договор за правна помощ, ведно с адвокатско пълномощно за процесуално
представителство пред въззивната инстанция и списък на разноските изготвен по
реда на чл.80 от ГПК.
След извършената служебна проверка
по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира
депозираната въззивна жалба за допустима и редовна, поради което същата следва
да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.
Съдът, като
обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Ищецът И.Х.Д.,
чрез пълномощника си, твърди в исковата
си молба, че срещу него било образувано изп.дело
№2018**0400799 по описа на ЧСИ К.А., с peг. № ** на Камарата на ЧСИ, с взискател Д.А.А., по което бил
приложен изпълнителен лист №322/14.06.2018г. по гр.д. №135/2018г., по описа на
PC Ч., и била събрана сумата в размер на 1064.28 лв.
Заявява, че
обжалвал с частна жалба постановеното определение по висящото гр.д. №135/2018г.
на ЧРС, с което е било разпоредено да се издадат 6 броя изпълнителни листове,
между които и посоченият изпълнителен лист, с който е образувано посоченото
изпълнително дело. С Определение №781/04.10.2018г. по в.ч.гр.д. №1369/2018г.,
по описа на ОС С.З., въззивната инстанция отменила изцяло постановеното в з.з.
на 08.05.2018г. определение по гр.д. № 135/2018г., по описа на ЧРС. Въззивният
съд приел, че не е било налице правно основание за ответницата в исковото
производство по реда на чл.245, ал.3, пр.2 от ГПК за даване на исканите обратни
изпълнителни листове, поради което отменил атакуваното определение като
незаконосъобразно и неправилно, ведно със законните последици от това.
Ищецът поканил
ответницата - Д.А. с Покана, изпратена чрез Е. и получена от нея на
05.06.2019г., да й изплати обратно преведените от нея суми по изп.д. № 2018**0400799
по описа на ЧСИ К.А., които са получени от ответницата без основание, но същата
не е сторила това, поради което ищецът ги претендира в настоящото производство.
В писмена молба
от 05.02.2020г. ищецът уточнява, че обратния изпълнителен лист бил издаден в
полза на Д.А. Д. за сумата от 340.83 лв. по гр.дело №135/2018г. на ЧРС,
представляваща уважената част от иска по чл.73 ал.1 от ЗС по гр.дело
№245/2015г. на ЧРС. Решението по гр.дело №245/2015г. било обезсилено с решение
на ВКС №11/01.02.2018г. по гр.д. №1131/2017г., като делото било върнато за ново
разглеждане на РС Ч. и образувано в гр.д.№135/2018г. Сумите по изпълнителното
дело били събрани преди приключване на горепосоченото гр.дело. Срещу ищецът
било образувано изп.дело №2018**0400799 по описа на
ЧСИ К.А.с взискател Д.А., по което бил приложен
изпълнителен лист №322/14.06.2018г. по гр.дело №135/2018г. на ЧРС и събрана
сумата от 1064.28лв. По изпълнителното дело ищецът изплатил направените от
кредитора разноски за адвокатско възнаграждение 300лв., начални такси по
изп.дело 300лв., държавна такса 46.50лв. и такси на ЧСИ по т.26 в размер на
76.90лв.
Според ищеца,
ответницата е получила посочените суми, събрани по изпълнителното дело от ищеца
без правно основание. С Определение на ОС С.З. по в.ч.гр.д. № 1369/2018г,
влязло в з.с. е обявено за незаконосъобразно и неправилно издаването на
издадените изпълнителни листове, измежду които и на ищеца И.Д..
Ответницата по
настоящето дело получила сумата по обратния изпълнителен лист, ведно с
разноските по изпълнителното дело, за което с исковата молба е представено
Удостоверение от ЧСИ К.А.. Получените суми са получени без основание.
Моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответницата Д.А. да му заплати сумата от
1064.28 лв., която е получена от същата без основание по изп.д. №2018**0400799
по описа на ЧСИ К.А., ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата Д.А.А., чрез пълномощника си, в законоопределения срок е
депозирала писмен отговор на исковата молба с който взема становище за
неоснователност на исковата молба. Твърди, че
между ищеца и нея е имало правен спор с предмет прогласяване нищожност
на договор за аренда на земеделска земя, на която земя ищецът е бил
съсобственик с други лица. С Решение №20 от 07.04.2016г., постановено по гр. д.
№ 245/2015 г., по описа на Районен съд Ч., съдът е прогласил на основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД, нищожността на договор за аренда на земеделска земя от
06.12.2013г., като сключен при липса на съгласие. С Допълнително решение от
11.05.2016г., съдът е допълнил решение №20 от 07.04.2016г., постановено по гр.
д. №245/2015г., по описа на Районен съд Ч., като е осъдил ответницата да
заплати на ищците сумата посочена в първоначалното решение, в размер на
1755,63лв., представляваща обезщетение по чл.73 ал. 1 от ЗС и е отхвърлил иска
в останалата му част. Тези съдебни актове били потвърдени с Решение № 297/21.10.16г.
постановено по в. гр. д. №1251/16г. на ОС С.З.. Това решение било обжалвано
пред ВКС, като междувременно ответницата заплатила на ищеца полагаемата й се
като обезщетение сума, съобразно постановеното съдебно решение. С Решение №
11/01.02.18г., постановено по гр. д. №1131/17г., по описа на ВКС, постановените
от ОС С.З. и PC Ч. съдебни актове били обезсилени, а делото върнато за
разглеждане на PC Ч., като за решаването на правния спор било образувано гр. д.
№135/18г., по описа на същия съд. След отмяната на постановените съдебни
актове, касаещи предмета на производството по гр. д. №245/15г., по описа на PC Ч.,
и предвид факта, че изплатената на ищеца сума била заплатена без правно
основание ответницата подала молба по новообразуваното гр. д. №135/18г., по
описа на PC Ч. за издаване на обратен изпълнителен лист. Същият бил издаден в
полза на ответницата, която, на основание този издаден изпълнителен лист,
подала молба до ЧСИ К.А. за събиране на дължимата сума.
Не оспорва, че
по изпълнителното дело била събрана сумата от 1064.28 лв.,
както и че след като ОС С.З. отменил разпореждането за издаване на обратен
изпълнителен лист, производството пред ЧСИ е прекратено.
Междувременно,
производството по гр. д. №135/18г., по описа на PC Ч. приключило на 14.01.19г.
със спогодба, по силата на която процесният договор за аренда бил обявен за
нищожен, като А. се задължила да заплати на ищците обезщетение, в общ размер от
3000лв. Сумата следвало да бъде заплатена по банковата сметка на един от ищците
по това производство - О. Д..
С оглед
обстоятелството, че във връзка направените от А. към ищците по гр. д. №245/15г.
/гр. д. №135/18г./ по описа на PC Ч. плащания, касаещи предмета на делото, са
били издадени изпълнителни листове, по силата на които А. трябвало да получи
обратно от ищците изплатените от нея с пощенски записи суми, било направено
предложение, в което било посочено, че за да се спести воденето на дела от
страна на А. срещу всяко едно от лица получило сума на основание съдебния акт
по гр. д. №245/15г. на PC Ч. се предлага, остатъкът от задължението към А. да
се прихване към нейното задължение спрямо ищците и тя да им изплати остатъка от
договорената сума от 3000лв. Това предложение било прието, като сумата от
2172,78лв. била изплатена по посочената в съдебния протокол банковата сметка.
По този начин,
от една страна с образуването на изпълнително производство срещу ищците по гр.
д. №245/15г. /гр. д. №135/18г./ по описа на PC Ч., А. получила част от
платените от нея без основание суми, а от друга с направеното прихващане спрямо
остатъка от дължимите от тези лица суми изпълнила задължението си към същите
лица, поето в спогодбата по гр. д. №135/19г. по описа на PC Ч.. По тези
съображения счита, че ако съдът приеме, че А. дължи на ищеца по настоящото дело
някакви суми, то самият ищец ще се обогати неоснователно с нейния размер, тъй
като сумата от 340.83 лв. реално веднъж е получена от него като обезщетение
присъдено както с Решение по гр. д. №245/15г. на PC Ч. /отменено с Решение на
ВКС/, така и договорено по силата на постигнатата спогодба по гр. д. №135/18г.
на PC Ч.. Сумата била върната на ответницата в хода на изпълнително
производство, и впоследствие отново е изплатена на настоящия ищец, чрез
родственика му - О. Д..
Заявява, че
действително е получила покана да заплати на ищеца процесната сума и същата не
е заплатена. Поканата обаче била изпратена от лице, което не е доказало наличието
на представителна власт. След получаване на поканата за плащане на процесната
сума /съдържаща и други искания/, А. отправила уведомление до адвокат М. в
което било изразено съмнение, че адв. М. е упълномощена да получи от името на ищците
претендираните суми. Изразено е становище, че след получаване на съответния
документ, удостоверяващ твърденията на адв. М., че има право да получава
претендираните суми, ще бъде изготвено ново мнение, респективно сумите, които
се дължат според А. ще бъдат заплатени. След известно време ответницата
получила копие от пълномощно. С оглед съдържанието на същото /приложено като
доказателство по делото/ от нейна страна отново било изразено становище, в
което изрично е посочено, че представените пълномощни не дават право на адвокат
М. да предявява претенции относно събраната по изпълнителното производство сума
и да получава същата от името на ищеца. Представените пълномощни били само за
завеждане и водене на дела, но не и за отправяне на претенции към ответницата
да заплаща суми, представляващи обезщетение за ползване на процесните имоти.
Ищецът не представил на ответницата документ, в който да упълномощава трето
лице да отправя претенции за процесната сума.
Моли съда да
отхвърли исковата претенция. Претендира направените по делото разноски.
За
да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установено, че по
изпълнително дело № 799/2018 г., образувано по молба на Д.А.А.
и изп. лист № 322 от 14.06.2018 г. по гр.д. № 135/2018 г. по описа на РС- Ч. от
И.Х.Д. е събрана сума в размер на 1064.28 лв. Изпълнителното дело е приключило
на основание чл. 433, ал.2 от ГПК на 08.08.2018 г.
Със
съответната покана ищецът И.Х. е поканил ответницата А. да му заплати сумата в
размер на 1064.28 лв. Поканата е получена от ответницата А. на 05.06.2019 г. Ищецът
Х. претендира горепосочената сума като разноски, направени в изпълнителното
производство по изпълнително дело № 799/2018 г. , от които 300 лв. адв.
хонорар, 300 лв. начални такси, 46.50 ДТ, 76.90 лв. – разноски на ЧСИ и отделно
главницата от 340.83 лв. Ищецът в
открито съдебно заседание е направил изменение на иска си от сумата 1064.28
лева на сумата от последната искова претенция от 723.45 лева.
Съдът
е приел, че съгласно представен протокол от с.з. на 14.01.2019 г. по гр.д. № 135/2018 г. по описа на РС Ч., в
който е отразена постигната спогодба между страните, сред които е и ищецът И.Х.Д.
и ответницата Д.А.А., ответниците
Д.А. и Д.Д.са признали задължението за обезщетение в
размер на 3000 лв. общо на всички ищци, с задължение да го заплатят в
двуседмичен срок, чрез ищеца О. Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът
е намерил, от правна страна, че предявеният осъдителен иск е с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и че ищецът е дал повода за
завеждането на изпълнително дело с № 799/2018 г., въз основа на изпълнителен лист
№ 322/14.06.2018 г. по гр. д . № 135/2018 г. по описа на РС Ч.. Според
първоинстанционния съд, от удостоверението на ЧСИ К.А. не става ясно какво
включва събраната сума от 1064.28 лв. –
главница, лихви, разноски и разноски за ЧСИ. Съдът е приел, че изпълнителен
лист № 322/14.06.2018 г. е издаден, след
постановеното на 08.05.2018 г. определение по гр. № 135/2018 г. по описа на РС Ч.
за издаването на 6 /шест/ броя обратни
изпълнителни листове в полза на Д.А., преди окончателното приключване на спора
между страните чрез спогодба на 14.01.2019 г. Изпълнителното дело по този
лист е прекратено на 08.08.2018 г. от ЧСИ К.А. на основание чл. 433, ал.2 от ГПК преди постановяване от ОС С.З. определение от датата 04.10.2018 год., с
което е отменено изцяло определение от 08.05.2018г. по гр.д. № 135/2018 г. по
описа на РС гр.- Ч. за издаване на 6 броя обратни изпълнителни листове. Според
районния съд, страните не са положили усилията да установят в хронологичен
порядък споровете помежду им, започнали през 2015 г., касаещи сключени договори
за аренда. Приел е, че страните са се опитвали да уредят отношенията си чрез
някакви прихващания, които не са станали известни на съдебния състав по
конкретни суми за главници, лихви и разноски. Ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на фактическия състав на чл. 55 от ЗЗД, а обедняване на ищецът според съда не
е било доказано, тъй като ищецът е станал причината за завеждането на изпълнителното
дело, прекратено поради събиране на цялата сума на 08.08.2018 г. Според съда
при постигане на спогодбата между страните на 14.01.2019 г., същите следвало да
уредят отношенията си и по повод приключилото вече изпълнително дело. По тези
съображения, районният съд е намерил иска за частично основателен до размера на
сумата от 300 лева и го е уважил до този размер, като го е отхвърлил в
останалата му част до размера на общо претендираната последна сума от 723.45 като
неоснователен в тази му част.
Въззивната
инстанция намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД. Наистина първоинстанционноият съд е посочил правилната
правна квалификация, като по делото не се налага разместването на
доказателствената тежест между страните и събиране на нови доказателства.
Фактическата обстановка е била правилно установена от районния
съд, а и не се оспорва от ответника. Изпълнително дело с № 799/2018 г. е
образувано по молбата на Д.А.А., по изп. лист № 322
от 14.06.2018 г., издаден като обратен ИЛ по гр.д. № 135/2018 г. по описа на РС
Ч.. По изп. дело от ищецът И.Х.Д. е събрана сума в размер на 1064.28 лв., от
която на ответницата на Д.А. е изплатена сумата 340.83 лв. – главница.
Останалите суми представляват 300 лв. адв. хонорар, 300 лв. начални такси по
изп. дело, 46.50 лв. – ДТ и 62.06 лв. – разноските на ЧСИ или общо 723.45 лв.,
съгласно уточнение в с.з. на 01.07.2020г. от пълномощника на ищецът – адв. М..
В същото съдебно заседание пълномощникът на ответницата адв. Ч. е предложил
спогодбата, при която ответникът да заплати на ищеца сумата 423.45 лв. Съдът
намира, че е налице признание на иска до този размер от страна на ответника.
Изпълнително дело № 799/2018г. е приключило на основание чл. 433, ал.2 от ГПК
на 8.08.2018 г. С определение от 04.10.2018г., постановено по ч. гр.д.№ 1369/2018г. по описа на Старозагорския
окръжен съд, определението на ЧРС за издаването на обратен изпълнителен лист на
Д.А. против ищеца И.Х. Д. е отменено. С покана от 27 май 2019
г. ищецът Д. е поканил ответницата А. да МУ заплати исковата сума - 1064.28 лв. Поканата е получена от
ответницата А. на на датата 05.06.2019 г. В протокола от с.з. от 14.01.2019 г.,
по гр.д. № 135/2018 г. по описа на РС Ч. е отразена постигната спогодба между
страните, сред които ищецът И.Х.Д. и ответницата Д.А.А.,
съгласно която спогодба ответниците Д.А. и Д.Д.са признали задължението си за обезщетение в размер на
3000 лв. общо на всички ищци, с задължение да го заплатят в двуседмичен срок,
чрез ищеца О. Д.. По тази спогодба ищецът е получил сумата в размер на 340.83
лв. - главницата, събрана по изп. д. № 799/2018г.
на ЧСИ К.А.. По това обстоятелство страните не спорят.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че правното основание на
иска - чл. 55, ал.1 предл. 3 от ЗЗД включва следните елементи от фактическият състав: даване,
респективно получаване на имуществено благо при липса на
основание, като даването и получаването представляват чисто фактическо
разместване на блага; Основанието /юридическите факти и правоотношението/ към
момента на даването съществува, но в последствие отпада с обратна сила.
В
случая изпълнението по изп. д. № 799/ 2018г. по описа на ЧСИ К.А. е проведено
на годно правно основание – обратен изпълнителен лист, което основание впоследствие отпада, тъй като
с определението на ОС – С.З. от датата 04.10.2018г., постановено по гр.д. с №
1369/2018г. се отменя изцяло постановеното в з.з. от 08.05.2018г. определение
по гр.д. № 135/2018г., на ЧРС, с което е постановено издаването на обратния
изпълнителен лист срещу ищецът.
В случая съдът намира за безспорно установено предаването на
процесната сума от ищеца за заплащане на необходимите държавни такси и разноски
по изп. д. № 799/2018г. по описа на ЧСИ К.А., въз основа на издадения обратен
изпълнителен лист срещу нея. След отмяната на определението за издаване на
обратен изп. лист, основанието за
даването, респективно обогатяването на ответницата отпада и същата дължи
съответните разноски по изп. производство и връщане на сумите, с които ищецът е
обедняла. Всички вземания на длъжника, удостоверени от съдебния изпълнител,
за които има данни в изпълнителното дело, подлежат на връщане, в т.ч. и
събраната от съдебния изпълнител окончателна такса, защото тя е била платена за
удовлетворението на взискателя с предизвикания от него материално
незаконосъобразен изпълнителен процес. Съдебният изпълнител не я дължи обратно,
тъй като това е негово законна възнаграждение за свършената работа по изп.
дело. Ето защо тя трябва да се възстанови от взискателя. След като решението
/определението/, по което е проведено предварително изпълнение, е отменено или
обезсилено, на длъжника (в случая на въззивницата) следва да се върнат всички
суми, получени въз основа на изпълнението, както и събраните разноски в полза
на взискателя в рамките на проведеното изпълнително производство. В противен
случай длъжникът би се поставил в по-неблагоприятно положение от това преди
започване на принудителното изпълнение, въпреки че изпълнителният титул въз
основа на който е проведено това изпълнение е отпаднал с обратна сила.
Предвид горното, съдът намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД се явява
изцяло основателен и като такъв следва да бъде и изцяло уважен.
Решението на районния съд в отхвърлителната му част, относно
предявения иск за отхвърлената сума от
423.45 лв., с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД, като неправилно в
тази му част, следва да бъде отменено. Вместо това иска следва да се уважи и в
тази му част. Произнасянето на съда по отношение на уважената претенция за
сумата от 300.00 лв. е правилно и законосъобразно, в която част производството по
делото не обжалвано в тази му част от никоя от страните, поради което в тази
част решението е влязло в законна сила.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемата А.
следва да заплати на въззивника Д. разноските по
делото за двете инстанции за държавните такси и възнаграждение за един адвокат.
Направените по делото разноски са общо 825 лв., представляващи ДТ – 50 лв. за
първата инстанция и 25 лв. за въззивната инстанция и адв. възнаграждение в
размер на 500 лв. за първата инстанция и 250 лв. за втората въззивна инстанция, съгласно
представените доказателства и списък.
Възражението на пълномощника на въззиваемата страна за прекомерност на
адв. възнаграждение, съдът намира за основателно. Възнаграждението на
пълномощника на ищецът за първата инстанция следва да бъде намалено от 500 лв.
на 300 лв., съобразно предвидения в Наредбата за минималните адв.
възнаграждения минимум, тъй като е прекомерно, съобразно фактическата и правна
сложност на делото. Ето защо, съдът намира, че въззиваемата следва да заплати
на въззивника разноските в размер на 625 лв., представляващи ДТ – 75 лв. за
двете инстанции и 550 лв. адв. възнаграждение за двете инстанции.
Водим от горните мотиви,
Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отчасти Решение с № 260188 от
09.10.2020 г., постановено по гр.дело № 229/2020г. по описа на Районен съд – С.З.,
допълнено с Определение под № 261220 от 14.12.2020 год., постановено по гр.дело
№ 229/2020г. по описа на Районен съд – С.З., в частта му, в която е отхвърлен
като неоснователен предявения от И.Х.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, адв. Г.М.,
против Д.А. ***, ЕГН ********** иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата над уважения размер от 300.00 лева до дължимия размер от 723.45 лв.,
получена на отпаднало основание по изп. д. № 799/2018г. по описа на ЧСИ К.А.,
заедно със законната лихва, считано от 12.11.2019г., както
и в частта му за разноските с която РС-Стара ОСЪЖДА И.Х.Д., с п.а., да
заплати на Д.А.А., с п.а., сумата от 175.60 лв.,
представляваща направени по делото разноски, както и в частта му за разноските, присъдени в полза на И.Х.Д., с
п.а., над уважения размер от 207.74 лева
до дължимия размер от 625.00 лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му
част, като вместо това ПОСТАНОВЯВЯ:
ОСЪЖДА
Д.А. ***, ЕГН ********** да заплати на И.Х.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. Г.М., още сумата от 423.45
лв. (четиристотин двадесет и три лева и 45 стотинки), получена на
отпаднало основание по изп. д. № 799/2018г. по описа на ЧСИ К.А., заедно със
законната лихва, считано от 12.11.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и още сумата от 417.26 /четиристотин
и седемнадесет лева и 26 стотинки/, представляващи направените от ищеца
разноски по делото, съразмерно с уважената част, както на предявения иск, така
и на въззивната му жалба и за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: