РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20243100502561 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. Р., ЕГН **********, срещу
Решение №***********г. по гр. дело №*********г. на ВРС, 43-ти състав, в
частите с които:
1/ е определен следният режим на лични отношения на бащата М. И.
Р., ЕГН **********, с децата Р. М. Р.а, ЕГН ********** и Д. М. Р., ЕГН
**********, както следва:
- всяка нечетна календарна седмица от годината, за времето от 09.00 ч. в
събота до 18.00 ч., в неделя, с преспиване в дома на бащата;
- през лятната учебна ваканция – два периода от по 10 дни всеки, във
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, определени по
съгласие на двамата родители, а ако не бъде постигнато съгласие, съдът
определя режимът да се изпълнява, както следва: от 10-ти юли до 20-ти юли
вкл. и от 10-ти август до 20-ти август вкл; за периода от 1-ви юли до 31-ви
август не се прилага седмичният режим на лични отношения;
- всяка четна година – за Коледните празници, за времето от 10.00 ч. на
24-ти декември до 18.00 ч. на 26-ти декември и всяка нечетна година – за
Новогодишните празници, за времето от 10.00 ч. на 30-ти декември до 18.00 ч.
на 1-ви януари, като не се прилага седмичният режим на лични отношения;
1
- всяка четна година – за Великденските празници, за времето от 10.00 ч.
на Велика събота до 18.00 ч. на Светли понеделник, като не се прилага
седмичният режим на лични отношения;
- бащата и децата имат право да провеждат телефонни и видео
/интернет/ разговори, във време, определено по взаимно съгласие на страните,
а в случай, че такова не бъде постигнато, съдът определя контактът да се
осъществява в седмиците, в които не се изпълнява седмичният режим, във
вторник, четвъртък и събота, за времето от 18.30 до 19.00 ч.;
При изпълнение на режима на лични отношения, бащата се задължава
да взема и връща децата от дома на майката, а при необходимост – от
учебното заведение.
Определеният режим може да бъде разширяван по взаимно съгласие на
родителите, при съобразяване интересите на децата.
2/ е осъден М. И. Р., ЕГН**********, да заплаща на детето Р. М. Р.а,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Д. А. А.,
ЕГН**********, издръжка за разликата над 350.00лв. до 650.00лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2023г., с падеж - 5-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение
или прекратяване;
3/ е осъден М. И. Р., ЕГН**********, да заплаща на детето Д. М. Р.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Д. А. А.,
ЕГН**********, издръжка за разликата над 350.00лв. до 550.00лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2023г., с падеж - 5-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение
или прекратяване;
и като резултат е осъден ответникът за държавна такса пред ВРС.
Решението не е обжалвано в останалите му части.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Относно режима на лични
отношения (РЛО) ВРС не е съобразил в пълна степен трудовите ангажименти
на бащата, особено през летния период, като е фиксирал два пъти по десет дни
за общуване, през които обаче бащата може да бъде възпрепятстван предвид
естеството на работата му (стюард на самолет). Отделно РЛО не съответства в
пълна степен на потребността на общуване на бащата с двете му деца, така че
да се съхрани емоционалната връзка между тях. По отношение на издръжката
децата нямат извънредни нужди, различни от тези за повечето други деца на
тяхната възраст, нито имат сериозни здравословни проблеми, поради което и
размерът на нуждите им е необосновано завишен. От друга страна въпреки че
майката е със заболяване, то е овладяно, лечението му се поема от здравната
каса и самото то не й пречи да полага труд и да получава над 2000лв. на месец.
С оглед на това дължимата от бащата издръжка на децата не следва да бъде
повече от 350лв. на месец. По същество се моли за отмяна на решението в
2
обжалваните му части,за определяне на посочен от въззивника режим на
лични отношения – седмичен такъв от петък, а не от събота, а летен – три пъти
по три дни, а не два пъти по десет дни, за намаляване на издръжката до
признатия размер, както и за разноски. В о.с.з. поддържа доводите и искането
си до съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за неоснователни. Решението
на ВРС счита за правилно, обосновано и постановено без допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, за което излага съображения по
основните въззивни оплаквания.Поддържа твърденията си пред
първоинстанционния съд, че майката никога не е създавала пречки за
общуване на бащата с децата им и че отношенията на родителите и децата
изискват ясна конкретика, каквато ВРС е осигурил с решението си. По
издръжката поддържа за доказани нуждите на децата от средства за училищни
и извънкласни дейности и за лични и здравни цели, в т.ч. с оглед честото
разболяване на децата. Посочва и конкретни суми за месечни задължения за
децата. С оглед на това счита определения от ВРС размер на издръжките за
правилен и обоснован. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните
му части, както и за разноски пред ВОС. В о.с.з. поддържа позицията си и
искането си до съда.
Контролиращата страна – ДСП-В. – не изразява становище по
съществото на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание
чл.127, ал.2 от СК на Д. А. А., ЕГН**********, срещу М. И. Р., ЕГН
**********, със следните искания:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на децата Р. М. Р.а, ЕГН********** и Д. М. Р., ЕГН**********, на майката
Д. А.; за определяне при нея на местоживеенето на децата на посочен в
исковата молба адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения
на децата Р. и Д.; и за осъждане на бащата М. И. Р. да заплаща издръжка в
полза на децата Р. и Д., чрез майка им, в размер на 800лв. на месец за Р. Р.а и в
размер на 700лв. на месец за Д. Р., считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.11.2023г., с падеж - 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на законни
причини за нейното изменение или прекратяване.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на децата Р. и Д., родени
съответно на ********г. и на *********г., от съвместно съжителство без брак,
3
както и че родителите са във фактическа раздяла от м.09.2019г.
Изложени са още твърдения за отношенията между майката и бащата,
помежду им и по повод децата, както и за това, че с оглед качествата на
майката и привързаността на децата към нея родителските права следва да
бъдат предоставяни на нея, при определяне на местоживеене на децата при
нея. По тези въпроси първоинстанционното решение е в законна сила.
Относно режима на лични контакти на бащата с децата ищцата твърди,
че след раздялата родителите грижите за децата се полагат главно от майката,
а бащата рядко контактува с децата. Той работи като стюард в авиокомпания и
често отсъства от България. Майката не го е ограничавала да общува с децата.
Поради това предлага обичаен режим на лични отношения на бащата с децата.
Относно издръжката на децата се твърди, че възрастта им, начина им на
жиовт и нуждите им предполагат издръжка в предявения размер, която
другият родител може да заплаща съобразно доходите си и имуществото си.
Към това сочи, че след раздялата родителите грижите за децата се полагат
основно от майката, а бащата е неглижирал родителските си задължения,
рядко общува с децата и заплаща издръжка само в минимален размер. Освен
това през 2021г. ищцата е била диагностицирана с онкологично заболяване,
поради което се налагало оперативно и последващо го лечение, като
трудовите възможности на майката са занижени и тя се налага да работи
нископлатена работа. Докато ответникът работи като стюард в „Ю.Е.Ч.“ ЕАД,
като месечното му възнаграждение е в размер на 5000 – 5500лв; живее в
собствено жилище и има и друго имущество, с оглед на което може да плаща
търсената издръжка.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, а в
о.с.з. поддържа твърденията си и исканията си до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че с ищцата са родители на децата Р. и Д.; не възразява
родителските права върху тях да бъдат предоставени на майката, при която те
да живеят; не оспорва и задължението си за издръжка до 300лв. на месец.
Оспорва обаче обвиненията за неглижиране децата. Потвърждава, че
работи като стюард в самолетна компания, че отсъствията му от гр. В. са чести
и че те не могат да бъдат предвидени, защото зависят от график. Сочи, че
изплаща месечна издръжка от 500лв. общо за двете деца, а не както ищцата
твърди в минимален размер. Оспорва да получава трудово възнаграждение в
размер на 5000 – 5500 лева. Сочи, че през 2022 г. е получавал средномесечно
възнаграждение в размер на 2257,47 лева, а през 2023 г. – 3578,65 лева, като
извън трудовите си доходи, не получава доход от друг източник. Търсената от
него издръжка счита за прекомерна и над възможностите му. Поддържа и че
не са налице заболявания или извънредни нужди на децата. Моли за
отхвърляне на исковете за издръжка над по 300лв. на дете
Относно режима на лични отношения с децата моли за такъв от веднъж
на месец, от петък до неделя, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, а също и при уговорка между родителите.
4
Моли за решение в този смисъл, като в о.с.з. поддържа позицията си.
Контролиращата страна – ДСП-В. – изразява становище, че между
родителите няма противоречие относно упражняването на родителските права
и относно нуждата от общуване на децата с баща им; между родителите има
базисна комуникация; РЛО следва да е съобразен с ангажиментите на децата;
издръжката следва да бъде съобразена с нуждите им.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че
детето Р. Р.а е родено на ********г., като негови родители са Д. А. и М. Р..
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че
детето Д. Р. е родено на *********г., като негови родители са Д. А. и М. Р..
С необжалваните и следователно влезли в сила части от постановеното
от ВРС решение по настоящото дело: родителските права по отношение на
децата са предоставени на майката, при която е определено те да живеят, като
бащата е осъден за издръжка на децата от 350лв.
От приобщена по делото служебна бележка изх. №********** г.
издадена от ОУ „К.П.В.“, гр. В., се установява, че през учебната 2023/2024г.,
детето Р. М. Р.а е ученик във втори клас, в учебното заведение.
Видно от приета служебна бележка от 13.05.2024г., детето Р. Р.а
посещава детски център „С.“ – занималня, срещу такса 154лв. месечно.
От приобщените разпечатки от медицински досиета на двете деца става
ясно, че те боледуват регулярно, основно от вирусни и респираторни болести.
От приобщените по делото медицински документи - епикриза от МБАЛ
„Св.А. – В.“ АД от 08.01.2022 г.; епикриза от Онкологична болница „Д[1]р
М.А. М. – В.“ ЕООД от 04.03.2022 г.; епикриза от Онкологична болница „Д-р
М.А. М. – В.“ ЕООД от 31.07.2022 г.; епикриза от Клиника по лъчелечение на
УМБАЛ „С.М.“ ЕАД от 09.11.2022 г., се установява, че ищцата Д. А. А. е
диагностицирана с онкологично заболяване – карцином на лява млечна жлеза,
като е проведено оперативно лечение, химиотерапия и лъчетерапия.
С прието по делото решение №90091/12.05.2022г. на ТЕЛК при МБАЛ
„Св. А. - В.“ АД, при освидетелстване на ищцата Д. А. А. е определена 80 %
ТНР, за срок от две години, при водеща диагноза – „Горен външен квадрант на
млечната жлеза“.
Срокът на решението на ТЕЛК е изтекъл към устните състезания пред
ВОС и няма представени доказателства за ново решение за ТНР на майката.
На ищцата е определена лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Видно от разпореждане № **********/10.10.2022 г. на ТП на
НОИ – В., същата е с месечен размер от 726,99 лева.
Представен е приходен ордер от 01.06.2023г. от „З.Г.Л.“, за детето Р. Р.а,
от който се установява, че за летен лагер с продължителност от 03.07 до
5
14.07.2023 г. е заплатена сумата от 220 лева.
От служебна бележка №003/13.03.2024г., издадена от Народно читалище
„В.Л.-Г.**2““, се установява, че детето Р. Р.а посещава школата по народни
танци и арт школата по рисуване в читалището, като месечните такси са в общ
размер на 120 лева.
Видно от служебни бележки, издадени от ПСК „Ю.Р.“ – В., през 2023г.
децата Р. и Д. са посещавали тренировки по плуване в дните вторник и
четвъртък от 17.00 до 18.00 ч., а в събота – от 11.00 ч. до 12.00 ч.
Представени са по делото фискални бонове за закупени лекарствени
средства, дрехи, канцеларски материали и други, от които не може да се
изясни с категоричност дали са послужили за задоволяване само на нужди на
децата.
От приетото удостоверение от 06.12.2023г. от ТД на НАП – В., се
установява, че за периода от м.01.2023г. до м.10.2023г. отв. М. Р. е получавал
брутно трудово възнаграждение (БТВ) в диапазона от 1633 лева до 5006 лева
на месец, като за последните най-близки до устните състезания пред ВРС два
месеца на 2023г. е имал БТВ от 4747лв., респ. 5006лв.
Приобщена пред ВРС е и банкова информация за постъпления по сметка
на М. Р. за 2024г., видно от която са му били превеждани различни по размер и
по дата суми за трудово възнаграждение в размери от 1680евро до 2726евро
сумарно за месец.
Прието е и удостоверение от 26.02.2024г. от работодателя на ищцата, от
което се изяснява, че за периода м.06.2023г. – м.10.2023г. ищцата е вземала
БТВ в размер от 862лв. до 2450лв.
От приобщените справки от 29.04.2024г. от ТД на НАП се установява, че
Д. А. има регистрирана собственост върху жилищен имот във В. и МПС, а отв.
М. Р. има регистрирана собственост върху жилищен имот във В., МПС и
отделно още два жилищни имота в гр. П., на ул. „И.В.“ №15 – апартаменти
№12 и №15.
Пред ВОС са приети още фискални бонове за закупени стоки, добавки и
медицински изделия, както и амбулаторни листи за децата и за майката Д. А.,
които установяват закупуването на посочените продукти, вкл. за здравословни
проблеми, но от които не може да се изясни с категоричност дали са
послужили за задоволяване само на нужди на децата или и на майката.
Пред ВОС са приети и разпечатки от медицински досиета на двете деца
за последващ период, които потвърждават, че децата боледуват регулярно,
основно от вирусни и респираторни болести; както и индикират, че част от
закупените добавки и медицински продукти са били за спряване с тези
болести.
От приобщената пред ВОС служебна бележка от 08.10.2024г., издадена
от ОУ „К.П.В.“ – гр. В., се установява, че през учебната 2024/2025г. детето Р.
Р.а е ученик в трети клас в училището.
Приета пред ВОС е и „оферта“ за доставка на храна в ОУ „К.П.В.“, гр.
В., която поради този й характер няма как да докаже реално задължение на
6
ищцата по делото.
От приложената пред ВОС служебна бележка от 29.10.2024г., ведно и с
фактури и разписки от 2024г., се установява, че за обучение на Р. Р.а в езикова
школа „Б.“ през учебната 2024/2025г. майката е заплатила такса от общо над
1800лв. или средномесечно над 200лв.; отделно майката е заплатила и 152лв.
за учебни пособия в школата.
От приетата пред ВОС служебна бележка от „К.П.С. – В.“ се изяснява,
че месечния „членски внос“ за посещение на часовете по плуване от детето Д.
възлиза на 88лв. и е заплащан редовно от майката, видно от представените
разписки за това.
Видно от приложена пред ВОС служебна бележка от Народно читалище
„В.Л.-Г.**2“, детето Р. Р.а посещава школите по народни танци и по рисуване в
читалището, като месечните такси за това са в общ размер на 120 лева.
При проведеното пред ВРС изслушване по реда на чл.59, ал.6 от СК
майката посочва, че с бащата на децата нямат спор относно отглеждането им.
Поради инфлацията през послените две години тя много трудно се справя с
финансовата издръжка на децата. Ответникът предоставя месечна сума в общ
размер на 500 лева или 250 лева на всяко дете. В месечните разходи за децата,
освен обичайните разноски за отглеждането им, се включват още: 120 лв. за
храна в училището на детето Р., разноски за школата по народни танци, арт
школа. Месечната такса за тренировките на двете деца е в размер на 320 лева.
Детето Д. имало желание да посещава тренировки по карате и футбол, но
освен липсата на финансови средства, майката среща сериозни затруднения
със съобразяване на трудовата си ангажираност с графика на дейностите на
децата. За дълъг период от време ищцата не е работила, тъй като била на
тежка терапия поради заболяването си и двете операции. В този период тя
трудно полагала грижи за децата си, като след химиотерапия, дъщеря се
грижела за своя брат. Почти не получила помощ от ответника. По време на
провеждане на лъчетерапията се наложило родителите на ищцата да пътуват, а
синът на ищцата се разболял, поради което тя нямала друг избор освен да
повика своя приятелка да гледа детето, за да не пропусне лечението си.
Майката непрекъснато е в борба да съчетае служебните си ангажименти с
отговорносите си на родител. Сменила е работата си за да може да със
стандартно работно време, което да позволи да се грижи за децата си. Среща
много трудности, в т.ч. и финансови. Последната една година комуникацията с
ответника се влошила – говорила с него за да разбере графика му, но той го
възприемал като опит да бъде контролиран, а ищцата искала само да знае кога
можела да разчита на него. Родителите й не са в състояние да помагат много,
тъй като майката работела, а бащата бил пенсионер и бил също с онкологични
заболявания. В ежедневието си майката била непрекъснато „в схеми“ за да
можел да успее с грижите за децата.
При проведеното пред ВРС изслушване по реда на чл.59, ал.6 от СК
бащата посочва, че когато се намирал в гр. В. трудно можел да полага грижи
за децата си, тъй като домът им е на значително разстояние от неговия и ако
той се грижел за тях, трябвало да събужда децата си много рано за да ги води
7
на училище и детска градина. По-удобно било през седмицата те да бъдат в
дома на своята майка. В съботните и неделните дни вземал децата, когато
ищцата била съгласна. Понякога тя казвала, че имала планове и той срещал
някои затруднения. През последната година, поради естеството на работата му
и непрекъснатите промени в графика му, г-н Р. не знаел кога щял да бъде
ангажиран. Има възможност да заплаща издръжка в малко по-висок размер от
заплащаната до този момент – общо в размер на 500 лева. Твърди, че брутното
му трудово възнаграждение е в размер на 1900 лева, като допълнителните
плащания зависят от трудовата му ангажираност, а тя не може да бъде
предвидена. Понякога комуникацията с ищцата е затруднена, понякога – не е.
Показанията на св. В. И.а съдът цени като обективни и като неоспорени
от другата страна. От тях се изяснява, че като близка приятелка на Д. има
наблюденията, че ищцата сама отглежда двете си деца, като помощ й оказват
нейните родители. Децата боледуват често,като Д. правел често и бронхити.
Ответникът не помагал с грижи за децата, а финансовата му подкрепа била
недостатъчна. Двете деца посещавали арт школа, школа за народни танци,
тренирали различни спортове, като таксите за същите били заплащани изцяло
от майката. Случвало се е Д. да не може да плати за тренировките по плуване
на децата си, когато е ползвала отпуск за временна неработоспособност.
Бащата се вижда с децата си два пъти месечно, основно през уикендите.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Както вече се посочи с необжалваните и следователно с влезлите в сила
части от решението на ВРС по настоящото дело: родителските права спрямо
децата са предоставени на майката, при която е определено те да живеят, като
бащата е осъден за издръжка на децата от 350лв. Възведените пред въззивната
инстанция спорни въпроси са само относно режима на лични отношения
(РЛО), и то само относно малка част от неговите параметри, както и относно
размера на издръжката над присъдения, като по тях съдът намира следното за
случая:
Относно режима: Безспорна е нуждата на всяко дете от редовен контакт
с двамата му родители и в частност с този от тях, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, при липса на вредоносно спрямо
детето поведение. Това е гаранция за правилното развитие, за увереността и
общото усещане за спокойствие и за защитеност на всяко дете. От съвкупния
анализ на събраните по делото гласни доказателства, данни от ДСП и от
изслушването на родителите пред съда се изясни, че децата имат обичайно
добри отношения с баща си; няма никакви индикации за вредоносно и
неподходящо поведение на бащата към тях; няма и генерални обвинения за
ограничаване на общуването на децата с бащата. Напротив – родителите
нямат противоречия по въпросите кой от тях да отглежда децата и че децата
следва да общуват редовно с баща си; между родителите има и базисна
комуникация във връзка с децата, която е била само донякъде затруднена през
последната година – което често се случва и е житейски обяснимо предвид
8
динамиката на живота и трудностите на всеки от разделените родители. Ето
защо режим на лични отношения, който е в рамките на обичайно прилагания
от съдебната практика и държи сметка и за потребностите на децата и на
неотглеждащия родител и за ангажиментите им, е напълно обоснован, както е
приел и ВРС. Показателен за това е фактът, че всъщност в настоящия случай
РЛО се оспорва само по два елемента от него – дали редовният месечен режим
да е от петък вечер, а не от събота сутрин, и дали летният режим да е разделен
на два пъти по десет дни или на три пъти по седем дни. Настоящият състав
приема, че предвид горните данни би следвало тези въпроси да бъдат
уточнени между родителите на фона на запазените от тях принципно
нормални отношения. Доколкото това не е сторено съдът взема предвид
следното:
На първо място децата са на навършени шест и девет години, при което
на общо основание няма пречка да преспиват два пъти в месеца по два дни
при баща си, с когото е безспорно по делото, че имат добра връзка. На второ
място когато няма причина за друго, повечето време с неотглеждащия родител
е винаги в интерес на детето. На трето място съставът на ВОС преценява, че
трудовата ангажираност на бащата като стюард към авиокомпания с редовно
отсъствие от града и постоянно променлив график следва да бъде съобразена,
доколкото засяга интересите на децата. В този смисъл е възможно бащата да
не успява всеки път да се възползва от точно нормирания му график (всяка
нечетна седмица от годината), в които случаи „загубеното“ и полезно за
децата време може да се компенсира донякъде с по-дългото полагаемо време.
Освен всичко друго с оглед на изяснените и от свидетеля, и от изслушването
на г-жа А., нейни трудности в ежедневието, чрез време на децата с бащата от
петък привечер до неделя, два пъти в месеца, ще се обезпечи и възможност за
почивка и последваща организация на ежедневието от майката, което също е
добре за децата. И на последно място няма конкретни доводи на ищцата по
делото срещу удължаването на режима с една нощ (в ден петък). Въз основа
на всичко изложено избраният от ВРС следва да се измени чрез удължаването
му от петък в 17.00часа (но не по-рано от приключване на учебните занятия на
децата в училище) до неделя в 18.00часа.
Относно летния режим обаче въззивните доводи не се споделят от съда,
първо защото фиксираните от ВРС начална и крайна дата са само при липса на
постигнато от родителите съгласие за разпределение на РЛО, каквото в случая
се очаква да има, тъй като е в интерес и на децата, и на двамата родители, а те
като цяло запазват базисен диалог помежду си. В тази връзка при своето
изслушване пред ВРС ищцата заяви, че иска само да бъде информирана за
графика на ответника за да може да организира обгрижването на децата;
бащата не възрази срещу това, а посочи, че през лятото има по-чести промени
в графиците. От друга страна по своето предназначение летният режим цели
по-продължително общуване на неотглеждащия родител с детето, обичайно
включващо и почивки, екскурзии или други по-рядко изпълними в учебно
време съвместни дейности, които цели биха били по-трудно постижими при
разделянето на времето през лятото на няколко пъти. В същото време предвид
обсъдения характер на трудовите ангажименти на бащата и резонното
9
посочване от ВРС на точни начална и крайна дата на летния режим (при липса
на уговорка) може да се достигне до ституация бащата да не проведе
пълноценно нито един от трите замолени от него периода от по една седмица.
По тези съображения и всъщност липсата на други конкретни оплаквания в
жалбата срещу летния режим съдът намира, че същият следва да остане по
начина, утвърден от ВРС.
По останалите параметри на определения от ВРС режим на бащата няма
нито възражения, нито искания, респ. няма и причина за промяната им.
За издръжката: Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има безусловно
задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й
следва да бъдат съобразени общите и особените за детето потребности,
възможностите на призования родител (ответника), кой от родителите полага
непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености. При
присъждане на дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер,
съответен на конкретните нужди, който да се разпредели между родителите
според техните възможности, според упражняването на родителските права и
други конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В този смисъл е задължителната и
казуалната съдебна практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.;
Решение №152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и
други).
Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен
най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с
действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС №**********г.
от 01.01.2025г. минималната работна заплата в България е в размер 1077лв.,
поради което минималната издръжка на дете възлиза на 269.25лв. Такава се
присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви особени нужди, с оглед на
което същата е явно недостатъчна за дете в училищна възраст и/или за дете с
допълнителни потребности.
По делото беше установено, че към устните състезания пред ВОС детето
Д. е на шест навършени години и посещава детска градина, а детето Р. е на
девет години и посещава училище в трети клас през учебната 2024/2025г.
Обичайна е за всички ученици на подобна възраст нуждата от предварително
и периодично закупуване на дрехи, на обувки, на тетрадки и на допълнителни
помагала извън базовия пакет учебници, за които несъмнено се отделят
средства. В същото време не са установени по делото по-специални нужди на
децата във връзка с учебния процес. От приетите пред ВРС и ВОС разпечатки
от медицинските досиета на децата за процесния период се изясни, че същите
боледуват регулярно, по-често Д., основно от вирусни и от респираторни
болести, а от приобщените пред ВОС и ВРС фискални бонове се индикира, че
поне част от закупуваните лекарства, добавки и медицински продукти са били
за спряване с тези болести. Безспорно подобни лекарствени продукти изискват
паричен ресурс, който следва да се отчете при издръжката. Но в същото време
10
следва да се съобрази и че децата до около 7-годишна възраст по принцип се
разболяват сравнително регулярно от вирусни и от респираторни заболявания.
Относно дейностите на децата извън задължителните образователни се изясни
от приетите пред ВОС писмени доказателства, че: през учебната 2024/2025г.
детето Р. посещава езикова школа „Б.“, за което майката плаща такса в
средномесечен размер около 220лв. (ведно с пособията); Р. посещава още
занималня срещу такса от 154лв. месечно; пак за учебната 2024/2025г. Р. е
записана и на школи по народни танци и по рисуване в читалище при такси от
общо 120лв. на месец. За детето Д. се установи, че понастоящем ходи на
плуване срещу такса от 88.00лв. на месец. Без съмнение всяко културно и/или
спортно мероприятие е полезно за развитието на децата, но коства немалко
средства (горепосочените в случая), които задължително следва да се отчетат
при определяне на издръжката и които надвишават базисните учебни нужди
на децата. В същото време от приложените по делото „оферти“ за доставка на
храна в ОУ „К.П.В.“ няма как да се докаже реално задължение на ищцата,
предвид „офертния“ характер на документите в отношенията между
доставчика и училището.
На фона на горното като коректив следва да се съобразят официалните
данни от НСИ, че на база общия разход за издръжката на лице от домакинство
за последно тримесечие на 2024г., от който след изключване на разходи, които
обичайно не касаят малолетни лица (алкохолни напитки и тютюневи изделия,
жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци, социални осигуровки,
изплщане парични задължения към трети лица и други) размерът на средния
месечен разход за едно дете доближава 620лв. (без отчитане на възрастта и на
другите конкретно изяснени по делото нужди на децата).
С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на децата (общи и
допълнителни, обсъдени по-горе) на обществено – икономическата
обстановка в страната и на презумптивното увеличение на нуждите през
следващите месеци, съдът намира за адекватен в случая общ размер на
издръжката: за детето Р. – около 900лв. на месец (предвид многото по вид и по
стойност извънучебни занимания), а за детето Д. - около 700лв. на месец. И
доколкото майката ще продължи да полага непосредствените ежедневни
грижи за децата, а бащата ще има по-малко време на лични контакти с децата
си, последният следва да поеме около 2/3 ид. части от паричната издръжка или
конкретно сумите от 600лв. за по-голямото дете и 450лв. за по-малкото дете, а
останалата част следва да посреща майката, при отчитане на грижите и
предоставяната издръжка в натура.
Действително майката е била диагностицирана през 2022г. със сериозно
заболяване, но решението на ТЕЛК за 80% ТНР е изтекло през м. май 2024г.,
както посочва и ищцата пред ВРС. И до момента на делото пред ВОС не са
представени доказателства за ново решение на компетентния орган относно
работоспособността на майката. В същото време при изслушването (в края на
м.04.2024г.) тя заяви, че вече работи срещу БТВ от 2000лв. на месец, видно от
болничните листи пред ВОС – като „специалист, тест. софтуер и контрол на
качеството“ в „Р. – клон България“. При тези данни и липсата на други за
актуалното състояние на ищцата може да се приеме, че поне засега тя може да
11
посреща по-малката част от паричната издръжка на децата.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на бащата да
заплаща издръжката) се изясни от приетите писмени доказателства, че
ответникът работи като стюард в авиокомпания; за периода от м.01.2023г. до
м.10.2023г. е получавал БТВ в диапазона от 1633лв. до 5006лв. на месец; за
последните най-близки до устните състезания два месеца на 2023г. е имал
БТВ от 4747лв. и 5006лв. При тези данни и независимо от банковата
информация, че БТВ на ответника не е фиксирано, а варира (например за
2024г. е основно в диапазона от 1680евро до 2726евро за месец), няма как да се
приеме, че така определената от съда издръжка съставлява непреодолим
разход за него, при отчитане и на липсата на други алиментни задължения.
В заключение по издръжката поради частично несъвпадане на изводите
на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде изменено, като
дължимата издръжка бъде частично намалена до мотивирания от ВОС размер.
По разноските: Производството по реда на чл.127, ал.2 СК има характер
на спорна съдебна администрация и така налага кумулативното произнасяне
по всички предвидени в закона въпроси, в интерес на детето. Ето защо
нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК не се прилагат пряко, а разноските остават
за страните, както са направени, в производството пред първата инстанция
(Тълкувателно решение №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г. на ОСГК на
ВКС; Определение №385 от 25.08.2016г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на ВКС; и
други). Предвид това и предвид резултата от въззивното обжалване
разноските пред ВРС не следва да се преразглеждат от въззивния съд.
Относно разноските пред въззивния съд, съобразно ТР №3/27.06.2024г.
по тълк. дело №3/2023г. на ОСГК на ВКС такива в полза на въззивната, респ.
на въззиваемата страна, се дължат само при напълно основателна, респ.
неоснователна жалба, а в останалите случаи разноските остават в тежест на
страните,както са направени от тях. Такъв е и настоящият случай, с оглед на
частичното изменение на обжалваното решение след обжалването му.
С оглед на изхода по спора би следвало да бъде намален и размерът на
задължението за държавна такса по исковете за издръжка. Тъй като обаче той
е пресметнат неточно от първоинстанционния съд, за разликата над него до
пълния дължим по уважената част от исковете (1512лв.) ответникът следва да
бъде осъден в полза на БСВ от въззивния съд.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №***********г. по гр. д. №*********г. на ВРС, 43-
ти състав, само в частта, с която е определен редовен месечен режим на
лични отношения на бащата М. И. Р., ЕГН**********, с децата Р. М. Р.а,
ЕГН ********** и Д. М. Р., ЕГН **********, както следва:
- всяка нечетна календарна седмица от годината, за времето от 09.00 ч. в
събота до 18.00 ч., в неделя, с преспиване в дома на бащата,
12
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ редовен месечен режим на лични отношения на бащата
М. И. Р., ЕГН**********, с децата Р. М. Р.а, ЕГН ********** и Д. М. Р., ЕГН
**********, както следва:
- всяка нечетна календарна седмица от годината, за времето от 17.00 ч. в
петък (но не по-рано от приключване на учебните занятия на децата в
училище) до 18.00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №***********г. по гр. д. №*********г. на
ВРС, 43-ти състав, в частите с които:
1/ е определен следният режим на лични отношения на бащата М. И.
Р., ЕГН **********, с децата Р. М. Р.а, ЕГН ********** и Д. М. Р., ЕГН
**********:
- през лятната учебна ваканция – два периода от по 10 дни всеки, във
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, определени по
съгласие на двамата родители; а ако не бъде постигнато съгласие от двамата
родители режимът да се изпълнява, както следва: от 10-ти юли до 20-ти юли
вкл. и от 10-ти август до 20-ти август вкл; за периода от 1-ви юли до 31-ви
август не се прилага седмичният режим на лични отношения;
- всяка четна година – за Коледните празници, за времето от 10.00 ч. на
24-ти декември до 18.00 ч. на 26-ти декември и всяка нечетна година – за
Новогодишните празници, за времето от 10.00 ч. на 30-ти декември до 18.00 ч.
на 1-ви януари, като не се прилага седмичният режим на лични отношения;
- всяка четна година – за Великденските празници, за времето от 10.00 ч.
на Велика събота до 18.00 ч. на Светли понеделник, като не се прилага
седмичният режим на лични отношения;
- бащата и децата имат право да провеждат телефонни и видео
/интернет/ разговори, във време, определено по взаимно съгласие на страните,
а в случай, че такова не бъде постигнато контактът следва да се осъществява в
седмиците, в които не се изпълнява седмичният режим, във вторник,
четвъртък и събота, за времето от 18.30 до 19.00 ч.
При изпълнение на режима на лични отношения, бащата се задължава
да взема и връща децата от дома на майката, а при необходимост в петък –
от учебното заведение.
Определеният режим може да бъде разширяван по взаимно съгласие на
родителите, при съобразяване интересите на децата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №***********г. по гр. д. №*********г. на
ВРС, 43-ти състав, в частите с които:
- е осъден М. И. Р., ЕГН**********, да заплаща на детето Р. М. Р.а,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Д. А. А.,
ЕГН**********, издръжка за разликата над 350.00лв. до 600.00лв. месечно,
13
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2023г., с падеж - 5-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение
или прекратяване;
- е осъден М. И. Р., ЕГН**********, да заплаща на детето Д. М. Р.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Д. А. А.,
ЕГН**********, издръжка за разликата над 350.00лв. до 450.00лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2023г., с падеж - 5-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение
или прекратяване.
ОТМЕНЯ Решение №***********г. по гр. д. №*********г. на ВРС, 43-
ти състав, в частта с която е осъден М. И. Р., ЕГН **********, да заплаща на
детето Р. М. Р.а, ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител
Д. А. А., ЕГН**********, издръжка за разликата над 600.00лв. до 650.00лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2023г., с
падеж - 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпването на законни причини за нейното
изменение или прекратяване,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. М. Р.а, ЕГН**********, чрез нейната майка и
законен представител Д. А. А., ЕГН**********, за осъждане на М. И. Р., ЕГН
**********, да заплаща издръжка на Р. М. Р.а, ЕГН**********, за разликата
над 600.00лв. до 650.00лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.11.2023г., с падеж - 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.143 от СК.
ОТМЕНЯ Решение №***********г. по гр. д. №*********г. на ВРС, 4т-
ви състав, в частта с която е осъден М. И. Р., ЕГН **********, да заплаща на
детето Д. М. Р., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител
Д. А. А., ЕГН**********, издръжка за разликата над 450.00лв. до 550.00лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2023г., с
падеж - 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпването на законни причини за нейното
изменение или прекратяване,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. М. Р., ЕГН**********, чрез неговата майка и
законен представител Д. А. А., ЕГН**********, за осъждане на М. И. Р., ЕГН
**********, да заплаща издръжка на Д. М. Р., ЕГН**********, за разликата
над 450.00лв. до 550.00лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
14
молба – 13.11.2023г., с падеж - 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.143 от СК.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА М. И. Р., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от още 720.00лв. – държавна такса
по исковете за издръжка, над определената от ВРС до пълната дължима
съобразно уважения размер на исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта му относно режима на лични отношения,
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
получаване на съобщението от страните, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване в частта относно издръжката
на детето (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 и пр.2 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15