Решение по дело №45/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 222
Дата: 27 март 2023 г. (в сила от 27 март 2023 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20237260700045
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 222

27.03.2023 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                                                                                  Съдия:  Цветомира Димитрова

Секретар:   Йорданка Попова…………………….…………………………………………..

Прокурор:………………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното от съдия  Димитрова  административно дело №45 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Предмет на съдебното производство е оспорването на Г.Г.И. *** против Решение № 394 от 16.12.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С220026-022-0084004/18.11.2022г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.

Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е издаден в несъответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че по запорираните с процесното постановление банкови сметки получава обезщетение за намалена работоспособност, което представлява социално плащане и се явява несеквестируем доход по ГПК и ДОПК. Получаваните пенсия и обезщетение за намалена работоспособност били под прага на минималната за страната работна заплата, която се явявала несеквестируемия минимум, спрямо който налагането на запор било нарушение на законоустановените норми. Задължение на съдебния изпълнител било да събере информация за произхода на постъпленията по сметките. С подадената жалба оспорващият уведомил органа за произхода на постъпващите суми, и че същите се явяват социални плащания, но в разрез с неговите законни правомощия, съдебният изпълнител не събрал необходимата информация от банката и не вдигнал наложения запор, така че жалбоподателят да ползва полагащото му се социално плащане. 

По изложените съображения се моли за отмяна  на оспореното решение..

Ответникът-Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител по делото и в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С изх. № С220026-048-0126594 от 16.11.2022г.до Г.Г.И. било изпратено съобщение за доброволно изпълнение, с което бил уведомен, че спрямо него в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, под № ********* от 2022г., е образувано изпълнително дело за неплатени, публични вземания в общ размер на 334 078.61 лева и главница в размер на 134 374.70 лева. В съобщението са посочени вида задължение,  основанието за възникването му, както и за кой период е дължимо всяко едно от установените публични вземания.

Съобщението е връчено на Г.И. на 22.11.2022г. по електронен път.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С220026-022-0084004 от 18.11.2022г. издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, като е прието, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнителното дело № *********/2022г. по описа на ТД на НАП-Пловдив в размер на 468 638.91 лева, в това число лихва от 134 560.30 лева  и главница от 334 078.61 лева , на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 от  ДОПК, вр. с чл. 195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни  сметки открити при доставчик на платежи услуги в ТБ Уникредит Булбанк АД и ТБ Юробанк България АД.

На същата дата до Юробанк България АД и до Уникредит Булбанк АД са изпратени на основание чл. 202, ал.1 от ДОПК запорни съобщения с изх. № С220026-003-0071658 и изх.№ С 220026-003-0071657, с които е поискано наложения запор да бъде отбелязан, като изрично е посочено кои суми не следва да бъдат запорирани.

Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е връчено на адресата си по електронен път на 29.11.2022г. Същото е обжалвано по административен ред с жалба вх.№ С220026-000-05889777 от 07.12.2022г. С Решение № 394 от 16.12.2022г. Директора на ТД на НАП-Пловдив, като приел че жалбата е неоснователна, потвърдил процесното постановление. Решението е връчено на Г.Г.И. на 22.12.2022г. Жалбата срещу същото е депозирана до съда чрез административният орган на 29.12.2022г. и заведена с вх. № 94-00-8286 от 30.12.2022г.  

При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи:

Решение № 394/16.12.2022г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив е постановено по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК и на основание чл.197, ал.2 от същия кодекс може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на последния и на публичния взискател. Жалбата е подадена при спазване на посочения срок и от надлежна страна, адресат на решението, за която е налице правен интерес от търсената защита. Предвид изложеното оспорването е процесуално допустимо за разглеждане.  

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решението е издадено от посочения в чл. 197, ал.1 от ДОПК компетентен орган -  Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив.  

  От компетентен орган, по смисъла на чл.195, ал.3 от ДОПК орган – публичен изпълнител е издадено и оспореното пред Директора на ТД на НАП - Пловдив постановление за налагане на обезпечителна мярка и същото съдържа изискуемите  реквизити предвидени в разпоредбата на чл.196, ал.1 от ДОПК, включително фактическите и правните основания за издаването му.

Обжалваният акт е постановен в изискуемата писмена форма и има съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за постановяването им, поради което не страда от пороци, водещ до неговата нищожност или незаконосъобразност на това основание.

             Съществуването на изпълнително основание - ревизионен акт и декларации обр.6 не е спорно между страните по делото. Действително от преписката се установява, че ревизионният акт е оспорен пред съда, но съгласно чл.209, ал.2, т.1 от ДОПК същия представлява изпълнително основание независимо дали е обжалван или не. От документите съдържащи се в административната преписка се установява и   размера на вземането по образуваното срещу жалбоподателя изпълнително дело № *********/2022г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, изискуемостта на същите не се оспорва, като не се твърди, нито се представят доказателства за наличие на някоя от останалите хипотези, регламентирани алтернативно в специалната разпоредба на чл.197, ал.3 от ДОПК, при които съдът отменя обезпечителната мярка.

 Възраженията на оспорващия се изразяват в това, че незаконосъобразно е наложен запор върху банковите му сметки в посочените две търговски банки, тъй като по същите получава несеквестируеми вземания – пенсия и обезщетение за намалена неработоспособност, които са под прага на минималната за страната работна заплата за страната.

             Запорът върху  банкови сметки на длъжника по изпълнителното дело, е допустим обезпечителен способ, който изрично е предвиден в чл. 198, ал.1, т.3 от ДОПК. Изключенията от приложното поле на тази разпоредба са посочени в чл. 198, ал.3 от ДОПК, където изрично е регламентирано, че запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл.213 от с.н.а. В чл.213 от ДОПК, озаглавен „Имущество, подлежащо на принудително изпълнение“ е предвидено, (ал.1) че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: т.1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет; т.2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо; т.3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството; т.4. земеделските земи – до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар; т.5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно. Ал.2 на същата норма сочи, че не се допуска принудително изпълнение и върху:1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица;2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; 3.сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение;4. вземанията за издръжка, определени от съда.

 Изрично в запорните съобщения изпратените до двете банки посочени в ПНОМ банки е указано, че не следва да бъдат запорирани сумите постъпващи по банковите сметки, които попадат в хипотезите на чл. 213, ал.1, т.3 и т.5  и ал.2 от ДОПК, сред които са пенсии в установения в страната минимален месечен размер, както и обезщетения по социално осигуряване. Ето защо, възраженията в жалбата, че запорът е наложен върху несеквестируеми суми са неоснователни, а освен това по делото не е и доказано че такъв вид плащания постъпват по сметки на длъжника в  банките посочени в ПНОМ.

Съответно правилно е преценено от ответника, че обжалваното пред него ПНОМ изх. № С220026-022-0084004/18.11.2022г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково е законосъобразно .

Ето защо обжалваното решение се явява законосъобразно издадено и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора, основателно се явява искането на ответната страна да й бъдат присъдени сторените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Водим от изложеното и на основание чл.197, ал.3 и ал.4 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

           

             ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.Г.И. *** против Решение № 394 от 16.12.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С220026-022-0084004/18.11.2022г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.

             ОСЪЖДА Г.Г.И. ***, с ЕГН ********** да заплати на Териториална дирекция на  НАП – Пловдив, разноски по делото в размер на 100.00 (сто лева) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                    СЪДИЯ: