№ 39804
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Частно
гражданско дело № 20241110171800 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 280587/2025 г. от длъжника с искане за допълване в частта
за разноските на определението, с което заповедта по чл. 410 ГПК е обезсилена, като му
бъде присъдена сумата от 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор от заявителя.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което е
допустимо.
По същество молбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото.
В случая по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на 20.12.2024 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника,
поради което са дадени указания до заявителя за предявяване на искове за вземанията по
заповедта, но такива не са предявени. Ето защо с Определение № 32051/30.07.2025 г. е
обезсилена издадената по делото заповед и производството е прекратено.
Налице е акт, с който делото приключва в съответната инстанция, поради което и на
основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по искането за разноски. В случая такова
е направено от длъжника във възражението, но липсва произнасяне, като пропускът следва
да бъде отстранен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че на длъжника се дължат разноски за заповедното производство, след
като осъществената от него защита срещу заповедта, макар и чрез формално средство –
подаване на възражение, се е оказала ефективна.
В случая длъжникът претендира и доказва извършването на разноски по делото в
1
размер на 200 лв. – заплатено адвокатски възнаграждение, които следва да му бъдат
присъдени.
Следователно искането за допълване в частта за разноските на определението за
обезсилване на заповедта и прекратяване на производството е основателно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА в частта за разноските Определение № 32051/30.07.2025 г., постановено
по ч. гр. д. № 71800/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОСЪЖДА „**********“ АД,
ЕИК *******, да заплати на М. В. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
сумата от 200 лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2