Решение по дело №19/2025 на Районен съд - Трявна

Номер на акта: 52
Дата: 4 юли 2025 г.
Съдия: Вяра Петракиева - Велинова
Дело: 20254240100019
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Трявна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. И.
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело
№ 20254240100019 по описа за 2025 година
В исковата молба на „КРЕДИТ ИНС“АД гр. София против Б. В. В. се
твърди, че основната дейност на ищцовото дружество е отпускане на онлайн
краткосрочи потребителски заеми посредством договори за кредит, сключвани
във формата на електронен документ. Ответникът кандидатствал за
получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството
www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване. В резултат на подадената заявка
служител на ищеца се свързал с ответника на посочен от него телефонен
номер, като последният потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желание да получи кредит в размер на 600,00
лв. След обработване на данните и одобрение, на електронната поща на
ответника бил изпратен формат на договора за кредит от разстояние.
Ответникът потвърдил, с избиране на изпратен линк за потвърждение,
сключването на договор за потребителски кредит „Екстра“
№ДЗ012544/13.05.2024 г. и желание да получи сумата чрез системата Е-pay.
Сумата е била получена същия ден чрез партньорски офис на „Изипей“АД
срещу предоставена от ответника лична карта. Към дата 17.10.2024 г.
кредитополучателят не бил погасил нито една от вноските по кредита,
падежите на които настъпили, съответно на: 13.06.2024 г., 13.07.2024 г.,
13.08.2024 г.
1
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: 600,00
лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на сумата.
На ответника са редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а на същия на осн. чл.47
ал.6 ГПК е назначен особен представител – адв. Ц. М., на когото са връчени
препис от исковата молба и приложенията към нея.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника (адв. Ц.
М.) е депозирал писмен отговор, в който са направени следните възражения: В
чл.7 ал.2 от договора е уговорено, че при непредоставяне на гаранция по
кредита при условията на чл.4 ал.5 се дължи неустойка. Клаузата,
регламентираща тази неустойка, била неравноправна. От договора не ставало
ясно дали тази неустойка е включена в ГПР по договора, като по този начин
имало несъответствие между действителния ГПР и уговорения, в
противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на
основание чл.22 ЗПК водело до недействителност на договора. В този случай
кредитополучателят връщал само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихви или други разходи по него, в случая сумата от 600,00 лв. В писмения
отговор е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат в настоящото
производство.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на
упълномощения адв. С. М., поддържа предявения иск. Ответникът, чрез
писмено становище на назначения особен представител адв. Ц. М., поддържа
изразеното в писмения отговор становище.
Въз основа на изложеното в исковата молба, както и въз основа на
събраните по делото доказателства, се установява следното от
фактическа страна:
Със заявление вх.№1463/21.10.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за конкретно посочени
в заявлението суми.
2
Със заповед №133/21.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №2024240100288/2024 г. по описа на
Районен съд - Трявна, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните
суми: СУМАТА от 600,00 лева – главница, ведно със законната лихва от
21.10.2024 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на
вземането; СУМАТА от 23,50 лева – разноски по делото, представляващи
пропорционално на уважената част от искането заплатена държавна такса;
СУМАТА от 799,00 лв. – разноски по делото, представляваща
пропорционално на уважената част от искането заплатено адвокатско
възнаграждение. Заявлението е отхвърлено в частта относно искане за
присъждане на СУМАТА от 16,20 лв. – договорна лихва за периода 13.06.2024
г. – 13.08.2024 г.; СУМАТА от 20,85 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода 14.06.2024 г. – 17.10.2024 г.
Издадената заповед №133/21.10.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №2024240100288/2024 г. по
описа на Районен съд - Трявна, е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е
указано да предяви иск относно вземането си срещу длъжника. В указания на
заявителя срок е предявен настоящият иск.
За установяване на вземането по заповед №133/21.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№2024240100288/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна по делото са
събрани писмени доказателства, от които се установява следното:
Въз основа подадена електронна заявка за кредит от Б. В. В. чрез
електронен адрес www.creditins.bg, е сключен договор за потребителски
кредит №ДЗ012544/13.05.2024 г. между „КРЕДИТ ИНС“АД (като
кредитодател) и Б. В. В. (като кредитополучател), при следните уговорени в
него параметри: вид на кредита – потребителски; размер на кредита в лева –
600,00 лв.; цел на кредита – текущи разходи; средства по кредита –
предоставят се съгласно попълнена онлайн регистрационна форма или искане
за кредит, подадено в офис на дружеството в брой, на каса на Easypay или по
банкова сметка на кредитополучателя; срок за погасяване – 3 месеца от датата
на подписване на договора; краен срок на издължаване – 13.08.2024 г.
Договорът е сключен във формата на електронен документ, при условията на
3
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Относно договора са приложими Общи условия на „КРЕДИТ ИНС“АД,
приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит.
От приложената по делото разписка за извършено плащане
№2000000410646839/13.05.2024 г. е видно, че в 15,58 часа на посочената дата
Кредит Инс БГ е направил паричен превод към EasyPay за сумата от 600,00 лв.
по договор №ДЗ012544/13.05.2024 г.
При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният по делото иск е с правно основание чл.422 ГПК - за
установяване съществуване на вземане въз основа на договор за
потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ012544/13.05.2024 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи
безспорен извод, че на 13.05.2024 г. между ищеца „КРЕДИТ ИНС“АД (като
кредитодател) и ответника Б. В. В. (като кредитополучател) е възникнала
облигационна връзка по посочения по-горе договор, с който кредитодателят се
е задължил да предостави на кредотополучателя кредит в размер на 600,00 лв.
срещу задължението за връщане на сумата в срок до 13.08.2024 г., на три
равни месечни вноски, считано от 13.06.2024 г. Договорът за потребителски
кредит по своята правна природа е разновидност на договор за заем.
Договорът за заем е консенсуален и реален, като се счита за сключен с факта
на предаване на заемната сума на заемополучателя. От данните по делото
безспорно се установява също, че въз основа на сключения между страните
договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012544/13.05.2024 г., още в
деня на сключването му – на 13.05.2024 г. ищецът е превел на „Изипей“АД
уговорената като кредит сума в размер на 600,00 лв., която ответникът е
получил от „Изипей“АД, съобразно приложената по делото разписка
№2000000410646839/13.05.2024 г. До датата, уговорена като падеж на
последната месечна погасителна вноска – 13.08.2024 г. ответникът не е
погасил никаква част от задължението си, поради което дължи връщане на
предоставената като кредит сума в размер на 600,00 лв.
С оглед изложеното по-горе съдът намери предявеният иск с правно
основание чл.422 ГПК за изцяло основателен и доказан, поради което се
признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца СУМАТА от
4
600,00 лева – главница, ведно със законната лихва от 21.10.2024 г. (датата на
подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед №133/21.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №2024240100288/2024 г. по описа на
Районен съд - Трявна, на основание чл.422 ГПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 822,50 лв. – направени
разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
заявлението, от които: 23,50 лв. – пропорционално на уважената част от
искането за заплатена държавна такса и 799,00 лв. – пропорционално на
уважената част от искането за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, както и
представения от него списък по чл.80 ГПК, ответникът дължи направените в
настоящото исково производство разноски. Разноските по делото включват:
25,00 лв. – държавна такса; 400,00 лв. – възнаграждение за особен
представител и 1000,00 лв. – адвокатско възнаграждение за упълномощения от
ищеца адв. Р. Д..
От страна на особения представител на ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
упълномощения от ищеца адвокат. При разглеждане на възражението съдът
съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., в което е
установено, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Според
решението, националната юрисдикция е длъжна да не прилага Наредбата, а
възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК
обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, обем на
извършената от адвоката работа. Съобразно задължителните указания по
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. и определените в
Наредба №1/09.01.2004 г. а възнаграждения за адвокатска работа минимални
5
размери на адвокатските възнаграждения, както и като прецени фактическата
и правна сложност на делото, и обема на извършената от упълномощения от
ищеца адвокат работа, съдът определя адвокатското му възнаграждение в
размер на 200,00 лв.
С оглед изложеното по-горе, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени общо 625,00 лв. – разноски в настоящото исково производство, на
основание чл.78 ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. В. В., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Т., ул.******** №**, ет.*, ап.* (с
назначен особен представител адв. Ц. М. от АК – Габрово), че дължи на
„КРЕДИТ ИНС“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис III-ти“ №85 ет. Мецанин,
представляван от М. Г. А., СУМАТА от 600,00 лв. (шестстотин лева и 00 ст.) -
главница по договор за потребителски кредит „Екстра“
№ДЗ012544/13.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2024 г.
(датата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, за
което е издадена заповед №133/21.10.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №2024240100288/2024 г. по
описа на Районен съд - Трявна, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Б. В. В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Т., ул.******** №**, ет.*, ап.* (с назначен особен представител адв. Ц. М. от
АК – Габрово), да заплати на „КРЕДИТ ИНС“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „Цар
Борис III-ти“ №85 ет. Мецанин, представляван от М. Г. А., сумата от 822,50
лв. (осемстотин двадесет и два лева и 50 ст.) – направени разноски в
заповедното производство съобразно уважената част от заявлението, от които:
23,50 лв. – пропорционално на уважената част от искането за заплатена
държавна такса и 799,00 лв. – пропорционално на уважената част от искането
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. В. В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
6
Т., ул.******** №**, ет.*, ап.* (с назначен особен представител адв. Ц. М. от
АК – Габрово), да заплати на „КРЕДИТ ИНС“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „Цар
Борис III-ти“ №85 ет. Мецанин, представляван от М. Г. А., сумата от 625,00
лв. (шестстотин двадесет и пет лева и 00 ст.) - направени разноски в
настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
7