№ 157
гр. Кърджали, 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200607 по описа за 2025 година
Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ ****/ 25.07.2025г.
издадена от старши полицай при РУ- Кърджали Г. Р. Б..
Жалбоподателят А. К. счита заповедта за неправилна и
незаканосъобразна, издадена при съществени нарушения на изискванията на
материалния и процесуалния закон, като моли съда да я отмени като му се
присъдят и направените по делото разноски. Излага следните съображения:
заповедта е издадена при липса на материално- правните предпоставки на
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и без да са спазени изискванията на посочената
разпоредба, тъй като в нея липсва информация относно характера и
съдържанието на данни за съпричастността му към престъпление по чл.270
ал.1 от НК; издадената заповед засяга в по- голяма степен засяга правата и
интересите от най- необходимото за целта й, по който начин е нарушен
принципа на съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК, тъй като целта е да се попречи
на лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети
наказателното преследване, а в случая не са налице каквито и да било данни
обуславящи заповедта с посочената цел; със заповедта е ограничено правото
на свобода и сигурност регламентирано в чл.30 ал.1 от Конституцията на
1
Република България и чл.5 & 1 изр.1 от Европейската конвенция за правата на
човека. В съдебно заседание жалбоподателят А. К. редовно призован за
съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от
жалбоподателя чрез процесуалния представител, с която поддържа подадената
жалба срещу Заповед за задържане на лице № ****/ 25.07.2025г. като прави
възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, като
моли да им се присъдят сторените в настоящото производство разноски
включително за адвокатско възнаграждение, за което представя списък с
разноски в размер на 1500лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Г. Б.- старши полицай в РУ- Кърджали, не се
явява и не се представлява. От упълномощен от него юрисконсулт е постъпила
подробна писмена защита, с която счита атакуваният административен акт за
законосъобразен, постановен при наличието на материално правните
предпоставки за това, издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма, има предвиденото съдържание, в това число правно и
фактическо основание, не са допуснати процесуални нарушения, съобразен е с
целта на закона, поради което моли съда да го потвърди, а жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното: На 25.07.2025г. по повод ЗМ №
****/ 25.07.2025г. по описа на РУ- Кърджали за извършено престъпление по
чл.270 ал.1 от НК в 18.30ч. жалбоподателят А. К. от **** бил задържан със
Заповед за задържане на лице рег.№ ****/ 25.07.2025г., издадена от Г. Р. Б.-
старши полицай в РУ- Кърджали. Последният от 28.09.2023г. бил преназначен
на длъжност старши полицай в група „Патрулно- постова дейност“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ- Кърджали. Заповедта била връчена лично на
задържаното лице, което било освободено на същия ден в 22,30ч. По повод на
задържането на А. К. му е извършен обиск, който е документиран в Протокол
за обиск на лице от 25.07.2025г., освидетелстван е в Спешно отделение на
МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“- Кърджали обективирано в Карта за медицинско
освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от
25.07.2025г., както и е уведомен за правата му по чл.72 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а
2
именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е
запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация
приложение № 1 към чл.15 ал.2. Задържането на А. К. било осъществено на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка с регистриран ЗМ № ****/
20254г. за извършено престъпление по чл.270 ал.1 от НК. Преписката била
образувана по повод изготвена Докладна записка от Г. Р. Б. до началника на
РУ- Кърджали, по повод на която била извършена проверка със справка за
прекратяване и налагане на административно наказание. Не са представени
данни за образуване на досъдебно производство, нито за административно
наказателно такова, както и за извършването на някакви действия спрямо
жалбоподателя А. К. в периода на задържането от 18,30ч. до 22,30ч. на
25.07.2025г.
Цялата тази фактология се установи на база всички събрани по
делото писмени доказателства, а именно Заповед за задържане на лице рег.№
****/ 25.07.2025г., Протокол за личен обиск на лице, Карта за медицинско
освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане, Декларация
за правата на задържано лице, Удостоверение от 16.09.2025г., преписка с вх.№
********/ 25.07.2025г. ведно със справка и два броя Докладни записки.
Всички те са еднопосочни, последователни и логични, поради което съдът им
дава вяра, тъй като дават сведения за задържането по реда на ЗМВР и за
образуването на преписка по ЗМ в деня на задържането на жалбоподателя.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла
на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 от
ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.74
ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е
връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени
в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на
3
служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното
лице- три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането.
Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за което е подписал декларация по
чл.74 ал.3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу
подпис. Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е
посочено, че лицето се задържа във връзка със ЗМ № ****/ 25.07.2025г. по
описа на РУ- Кърджали за извършено престъпление по чл.270 ал.1 от НК.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че това описание на
фактическите и правните основания за задържането не са достатъчни, за да
може да се приеме, че е спазен задължителния реквизит на чл.74 ал.2 т.2 от
ЗМВР. Това е така, защото не е описано датата и мястото на деянието. Вярно е
че те не са посочени конкретно в закона, че следва да фигурират, но от тях
може да се направи проверка за неотложност от налагането на принудителната
административна мярка. Освен това в заповедта следва да се съдържат и
мотиви за това, дали задържането се налага с оглед поведението на лицето,
свързано с възможността то да се укрие или да извърши друго престъпление и
спрямо него да не може да се проведе разследване. Мотиви за такива
обстоятелства в обжалваната заповед обаче не са налице, а такива не могат да
бъдат изведени и от събраните доказателства преди издаването на
обжалваната заповед за задържане. От друга страна, по делото са налице
данни за необременено съдебно минало, като липсват такива за негативна
характеристика на личността му, освен това му е установена самоличността и
неговата адресна регистрация, които са все обстоятелства, които водят до
извода, че не са били налице данни, че жалбоподателят А. К. би предприел
действия по укриване и/или последващи противоправни действия или
поведение, още по-малко престъпление или да препятства разследването и
събирането на доказателства, които да са налагали прилагането на
превантивна заповед за задържане за срок до 24 часа, спрямо него. Така,
предвид изложеното настоящият състав приема, че не се установява
съответствието на оспорената заповед за задържане с посочените цели, поради
което издадената принудителна административна мярка, освен фактически
необоснована, се явява и несъответна на целта на закона. Нарушен е
принципът за съразмерност по чл.6 от АПК, съобразно който прилагането на
принудителна административна мярка по чл.72 ал.1 от ЗМВР следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
4
необходимостта за постигане на законовата цел. В конкретния случай нито е
обосновано, нито е доказано, че за постигане на законовите цели е било
необходимо задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя А. К.. Безспорно
е, че към момента на издаване на атакуваната Заповед за задържане са били
налице данни за извършено престъпление, което е видно от образуваната
преписка по описа на РУ- Кърджали още същия ден. В случая обаче от
представените и приети по делото доказателства не става ясно кое е наложи
задържането му именно на този ден, за да се прецени каква е целта на
предприетото ограничаване на свободата на жалбоподателя, дали за да се
предотврати деянието, да се преустанови извършването на нарушение или
престъпление, или пък за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Поради липса на каквито и да било данни по делото, по
никакъв начин не може да се приеме, че заповедта е издадена и с цел
извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани
достатъчно данни за образуване на наказателно производство, за да се
прецени тази спешност при ограничаването на свободата на жалбоподателя,
тъй като такива не са извършвани. Няма твърдения, нито някакви данни, че са
били налице условия за осуетяване събирането на материали по образуваната
проверка и разкриването на обективната истина, нито пък задържането да е
послужило за предприемане на някакви неотложни действия, целящи
събиране на доказателства за образуване на досъдебно производство. Освен
това по време на фактическото задържане не са проведени никакви действия с
жалбоподателя, за да може да се търси основание за задържането му поради
неявяване или укриване за извършването на какъвто и да било акт с негово
участие. Настоящият съдебен състав намира още, че административният орган
по този начин е засегнал права и законни интереси на гражданин в по- голяма
степен от най- необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта.
В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради
обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено от
необходимостта лицето да бъде задържано, тъй като не са представени
никакви доказателства за необходимостта от прилагане на тази принуда. От
всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че атакуваната
Заповед не е наложена съгласно изискванията на закона, не е издадена в
съответствие с целта му, липсва доказана необходимостта от задържането на
лицето, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
5
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за
присъждане на разноски по делото от страна на двете страни, като при този
изход на делото е основателно това на жалбоподателя. В тежест на ОДМВР-
Кърджали, в чиято структура работи ответника, то на основание чл.143 ал.1 от
АПК следва, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Ето защо и предвид отмяната на обжалваната заповед, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като само за тях е представени списък с разноски.
Текстът на чл.63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно
към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 1500лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като
възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес по Закона за Министерството на
вътрешните работи, е 750лв. В конкретния случай уговореното и платено
възнаграждение е в размер на 1500лв., като предмет на обжалване е именно
такава Заповед по реда на ЗМВР, делото не представлява фактическа и правна
сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в
изготвяне на жалбата без процесуално представителство на едно съдебно
заседание. Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с
оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА (да е справедлив и
6
обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.8 ал.2 т.3 от
Наредбата, а именно до размера от 750лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, именно последната в качеството й на юридическо лице
(чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№ ****/ 25.07.2025г.
издадена от старши полицай при РУ- Кърджали Г. Р. Б..
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали с адрес гр.Кърджали да заплати на А.
Т. К. с ЕГН ********** с адрес **** *******************, сумата от 750лв.
представляваща направените разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- Кърджали в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7