№ 680
гр. Дупница, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510101022 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Е. А. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, М. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, Е.
Л. Н., ЕГН: **********, Б. Л. З., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, И. А. Б., ЕГН:
**********, с адрес: ***, В. И. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, С. И. В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, и И. И. К., ЕГН: ***, с адрес: ***, са предявили срещу Община
Дупница, ЕИК: *********, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявана от
Кмета Първан Александров Дангов положителни установителни искове за собственост с
правно основание чл.124 от ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици по наследство и давностно владение на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04220.7.17, находящ се в ***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-
60/05.08.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е от 16.03.2020г., с адрес на поземления имот: местност „СВЕТИ
СПАС“, с площ от 608 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 007017, при
съседи: ПИ с идентификатори: 04220.7.16; 04220.7.51; 04220.7.50 и 04220.7.33.
Твърдят, че са наследници на К. С. З., починал на 22.07.1993г. в ***, на чието име е
бил записан процесния имот в емлячен регистър, като нива в местостта „Мантарлия“, с
площ от един декар.
След като имотът бил възстановен през 1999г., ищците и най-вече Е. З., се грижат за
имота и го стопанисват, като засаждат в него картофи и други земеделски култури.
1
Предвид изложеното считат, че за тях е налице правен интерес, поради което молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община
Дупница, че са собственици на гореописания недвижим имот.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който същият
твърди, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от търсената
защита, тъй като с предявяването му се прави опит за реституция на земеделска земя, за
която е предвиден специален ред. Твърди, че ищецът не е спазил административната
процедура, предвидена в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като не е подал заявление да бъде изменено
протоколно решение № 1/04.06.2012г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със
заповед № РД-05-76/07.06.2012г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр.Кюстендил относно
процесния недвижим имот.
Евентуално поддържа, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ищците не са
придобили право на собственост върху процесния имот на соченото в исковата молба
основание. Сочи, че същият имот има статут на земеделска земя съгласно чл.2, ал.1, т.1 от
ЗСПЗЗ, поради което придобивна давност в полза на ищеца не е могла да тече. Излага
подробни правни съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници изх.№
261/01.11.2023г., издадено от кметство с. Бистрица, общ. Дупница, ищците са наследници по
закон на К. С. З., починал на 22.07.1993г., акт за смърт № 15/23.07.1993г., съставен в ***.
Към отговора на исковата молба е приложено протоколно решение № 1/04.06.2012г.
на ОС „Земеделие” гр.Кюстендил за определяне на имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ за
землищата в Община Дупница, заповед № РД-05-76/07.06.2012г. на директора на ОД
„Земеделие” гр.Кюстендил.
Представен е и Акт за частна общинска собственост №3365/04.08.2014г., видно от
който процесният имот е актуван като частна общинска собственост на основание чл.19,
ал.2 от ЗСПЗЗ.
От заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че по Заявление от К. С. З. с вх.№8207 от 06.07.1992г. в Поземлена
комисия - гр. Дупница е образувана преписка за възстановяване собствеността върху
земеделски земи в землището на село Бистрица община Дупница, собственост на заявителя.
Към заявлението няма приложена Опис-декларация за членство в ТКЗС, и подлежащите на
възстановяване земеделски земи са установени на основание Емлячен регистър от 1949г.,
стр.231. /Приложение №1 към СТЕ/. С РЕШЕНИЕ №БС809 от 26.01.1996г. на
ПОЗЕМЛЕНА КОМИСИЯ – град Дупница, на основание чл.18ж ал.1, 18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ
е възстановено правото на собственост на К. С. З. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на имоти съгласно описа в Емлячния регистър /Приложение №2 към СТЕ/.
Видно от Приложенията, в местността „МАНТАРЛИЯ", с признато за възстановяване
2
право на собственост са 5/пет/ броя „ниви“ - поредни номера №№1, 2, 3, 4 и 11 по Решение
№БС809 от 26.01.1996г. С последващо РЕШЕНИЕ №0108 от 18.03.1996г. ПК гр.Дупница, на
основание чл. чл. 18ж, ал.1, 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ, решение №БС809 от 26.01.1996г. по
чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направените измервания на земята в доказаните
реално съществуващи /възстановими/ стари граници и заповед № 1-403 от24.02.92г. на МЗ,
възстановява правото на собственост на К. С. З. на три броя имоти в местността
„МАНТАРЛИЯ“ /поредни номера 1, 2 и 3 от Решение №БС809/, за които са издадени
заверени скици и процедурата по възстановяване правото на собственост се счита за
приключена.
В картата на възстановената собственост /КВС/ на земеделските земи,
наименованията на местностите са съгласно налични предходни карти и планове. В
случаите, когато такива данни липсват, наименованията са съгласно данните от проведените
анкети, показания на бивши собственици или техни наследници, или според друга налична
информация. При постановяването на Решения за възстановяване правото на собственост на
земеделски земи, местностите в решението трябва да съответстват на местностите съгласно
представените документи, доказващи собствеността: опис-декларации, нотариални актове,
записки и др. Между различните местности няма строго определени или регламентирани по
някакъв начин граници. По тази причина е приемливо два съседни имота, да са посочени в
различни местности, както и един или няколко имота от една местност да попадат в обхвата
на друга местност. В района на процесния имот са установени местностите „МАНТАРЛИЯ“,
„СВЕТИ СПАС“, „ТАШЛЪКО“. Между тях няма идентичност, но са гранични помежду си,
като всяка отделна местност не представлява непрекъсната област /ареал/.
В кадастралната карта /КК/ за землището на с.Бистрица, поземлен имот с
идентификатор 04220.7.17 е идентичен с имот № 007017 по Картата на възстановената
собственост /КВС/.
От показанията на разпитаната като свидетел Д. Й. З., се установява, че процесният
имот е бил собственост на дядото на ищцата Е. З., който гледал животни и използвал имота
като „егрек“ за събиране и паша на овце. След смъртта му, единствено Е. З. и съпругът й
ползват и обработват процесния имот. Никой друг не е имал претенции относно ползването
на имота. Имотът никога не е внасян в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1, предложение 2-ро от ГПК-
положителен иск за собственост, по който ищецът трябва да установи правния си интерес от
предявяване на иска, както и да докаже при условията на главно и пълно доказване
придобивното основание, по силата на което е станал собственик на процесния имот.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
предявения иск поради липса на правен интерес, тъй като е имал възможност да инициира
пред ОД „Земеделие“ гр.Кюстендил процедурата по чл.45в, ал.6 от ЗСПЗЗ. Целта на
3
установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските
отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което
спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото
на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху
същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика (Тълкувателно решение
№ 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК). В настоящия случай такова
оспорване на правото на собственост на ищеца е налице, тъй като процесният имот е
актуван като частна общинска собственост.
За да бъде уважен разглеждания положителен установителен иск ищецът следва да
установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване
на въведените от него придобивни основания. Именно установеността на правото на
собственост на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото,
определя изхода от спорното правоотношение.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безсъмнен
начин, че наследодателят на ищците-К. С. З. е бил собственик на процесния недвижим имот,
като е собствеността му е установена съобразно вписване в Емлячен регистър от 1949г. До
смъртта си през 1993г., К. С. З. е ползвал и процесния недвижим имот, като е гледал
животни и използвал мястото като „егрек“ за събиране и паша на дребен рогат добитък.
След смъртта на К. С. З., наследниците му-ищците по делото, са продължили да
владеят и обработват процесния имот явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено, в
резултат на което и в съответствие с разпоредбата на чл. 79 от ЗС, са придобил
собствеността върху този имот по силата на изтекла придобивна давност и наследяване.
Релевантно за изхода на настоящия спор е дали процесните имоти са попадали в
приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали са подлежали на възстановяване по реда на този
закон, както твърди ответната страна. С оглед на това, че процесните имоти никога и по
никакъв начин не са били отнеман от ищеца, респ. от неговия наследодател, то тези имоти
не са и подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не биха могли да бъдат включени в
земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да станат общинска собственост.
Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 от
ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които или собствеността е била отнета,
както е при одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални
граници, както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без
значение дали реално са били обработвани от тях или не. Ако собственик на земеделска земя
не е бил член-кооператор, а по делото не се установява ищецът, респ. наследодателят му да
са били, и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то
по отношение на тези имоти не се прилага реституционното производство, предвидено в
този закон. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост
върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за
осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154
4
от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е
придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното
основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си
възражения. Ако ответникът твърди, че ищеца не може да придобие по давност правото на
собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19
от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или
одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установява обстоятелството,
че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице
предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. Общината-ответник е следвало
да установи чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното поле
чл. 19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил
своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост.
Действителното правно положение на процесния имот безспорно го очертават като такъв,
който макар и земеделски, никога не е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или
пък одържавяван по какъвто и да е начин и като такъв, спрямо него не се прилага нито
разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ заличаваща изтеклия до влизането в сила на тази
разпоредба давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито пък
разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване
земеделски земи, преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години,
стават общинска собственост. Поради това съдът намира, че не са били налице пречки и
забрани за придобиване по давност на правото на собственост върху процесния имот.
В подкрепа на изложеното до тук е и заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, според което няма данни процесният имот да е включван в ТКЗС,
ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В тази насока са
и събраните по делото гласни доказателства.
По изложените съображения искът, предмет на настоящото производство се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Ищците са пискали присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но не са
представили доказателства, че такива реално са направени, поради което разноски не следва
да им се присъждат. В представения договор за правна помощ не е посочено как е заплатено
договореното адвокатско възнаграждение-в брой или по банкова сметка на адвоката.
Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
Същевременно, ищците са останали задължени за разноски, тъй като не са внесли
сумата от 400.00 лв., представляваща доплащане за определеното от съда окончателно
5
възнаграждение на вещото лице Р. С. по назначената и изслушана съдебно-техническа
експертиза, поради което следва да бъдат осъдени да внесат сумата по сметка на РС-
Дупница.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община Дупница,
представлявана от кмета Първан Дангов, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода” № 1, че
ищците Е. А. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, М. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, Е.
Л. Н., ЕГН: **********, Б. Л. З., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, И. А. Б., ЕГН:
**********, с адрес: ***, В. И. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, С. И. В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, и И. И. К., ЕГН: ***, с адрес: ***, са собственици на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04220.7.17, находящ се в ***,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-
60/05.08.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е от 16.03.2020г., с адрес на поземления имот: местност „СВЕТИ
СПАС“, с площ от 608 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 007017, при
съседи: ПИ с идентификатори №№: 04220.7.16; 04220.7.51; 04220.7.50 и 04220.7.33.
ОСЪЖДА Е. А. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, М. Б. И., ЕГН: **********, с
адрес: ***, Е. Л. Н., ЕГН: **********, Б. Л. З., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, И. А.
Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, В. И. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, С. И. В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, и И. И. К., ЕГН: ***, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на
РС-Дупница сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща доплащане за
определеното от съда окончателно възнаграждение на вещото лице по назначената и
изслушана съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6