Р Е
Ш Е Н
И Е № 423
гр. Стара Загора, 02.12.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка
Петкова
и с участието на
прокурора: Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 391 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение №33/25.07.2019г., постановено по
а.н.д №185/2019г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отменен електронен
фиш серия К №2109747, издаден от ОД на МВР Стара Загора за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, с който на ответника по касация е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. за извършено нарушение по
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че след като на
въпросния участък са монтирани пътни знаци, указващи ограничение на скоростта
за движение 90км/ч, водачите са длъжни да се съобразяват в тях, а задължение на
ОД на МВР Стара Загора е само да следи за спазване на ограничението. Оспорват
се доводите на съда, че след отчитане на допустимата техническа грешка от 3 км
се получава скорост от 124 км/ч, а не 123 км/ч, както е посочено в електронния
фиш. В тази връзка се обосновава, че съгласно чл.755, ал.1 от Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, когато превишението на
скоростта е до 100 км/ч се приспадат 3км от нея, а когато е над 100 км/ч – се
приспадат 3%. Поради това в случая, след като се припадне 3% от засечената
скорост от 127 км/ч се получава отразената в електронния фиш скорост от 123
км/ч. По тези съображения се моли съда да отмени решението на районния съд и да
постанови друго, с което да потвърди издадения електронен фиш.
Ответникът по касация И.Л.П., редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител по делото. В
представено по делото писмено възражение сочи, че касационната жалба е
неоснователна. Счита, че по делото не са представени доказателства, за момента
на влизане в сила на заповедта, с която е въведено ограничението на скоростта,
като в тази заповед не е посочено от коя дата е въведено ограничението на
скоростта в посочения участък, а само крайния срок. Излага съображения, че по
делото не е представена изискуемата съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г. снимка към протокола за използване на АТСС.
Обосновава се и допуснато нарушение на чл.8 от посочената наредба, тъй като
след като не е представена и схема на мястото за контрол на скорост и
разстоянието до пътен знак В-26, трудно би могло да се определи къде е бил
разположен пътен знак В26 до АТСС в контролирания участък, при положение, че
съгласно инструкцията за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол TFR1-M обсегът на радара за лек автомобил е 120 метра. С
оглед тези съображения се моли съда да остави в сила решението на Районен съд
Чирпан.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност
на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено и да
бъде потвърден издадения електронен фиш.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството пред Районен съд – Чирпан се е развило по жалба на И.Л.П.
против електронен фиш серия К 2109747, издаден от ОД на МВР
Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) на П. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В
електронния фиш е посочено, че на 14.05.2018г., в 10:06 часа, в област Стара
Загора, Общ.Чирпан, АМ Тракия, км.170, посока за гр.Бургас, П. управлява лек автомобил
Пежо 307, с рег. № **, със скорост 123км/ч., при ограничение на скоростта
90км/ч, въведено с пътен знак В26, съгласно Заповед №РД-11-324/27.04.2018г. на
АПИ, заснето с мобилна радарна система TFR1-М.
С обжалваното съдебно
решение Районен съд – Чирпан е отменил посочения електронен фиш като незаконосъобразен.
Посочено е, че в случая ограничението на скоростта е било въведено със заповед
РД-11-324/27.04.2018г. на АПИ, предвиждаща изпълнение на въведената с нея
временна организация на движението, чрез съответната сигнализация (изработване
и поставяне на пътни знаци) и приемането и с протокол от комисия с
представители на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ-Стара Загора и Сектор „ПП“ при ОД на
МВР гр.Стара Загора – т.2 от заповедта, като изрично е отразено, че заповедта
влиза в сила след представянето на протокола по т.2 в АПИ. Прието е, че АНО не е
представил никакви доказателства за датата на реално въвеждане на ограничение
на скоростта на движение 90 км/ч в участъка от км 134 + 000 до км 209 + 181 на
АМ „Тракия“, който факт е от основно значение за преценка налице ли е извършено
нарушение и индивидуализацията на наказанието. С оглед на това е обосновано, че
в случая не е доказано от АНО, в чиято тежест е това, че към датата на
извършване на нарушението заповедта на АПИ е влязла в сила и съответно е
действало въведеното с нея ограничение на скоростта, обуславящо извършването на
нарушението. Изложени са и съображения, че според снимковия материал, касаещ
нарушението жалбоподателят е управлявал автомобила си със скорост 127 км/ч,
което след отчитане на допустимата техническа грешка от 3 км/ч, прави 124 км/ч,
а не 123 км/ч, както е посочено в електронния фиш, съответно превишаването на
скоростта (в случай, че заповедта на АПИ за въведено временно ограничение на
скоростта от 90 км/ч е влязла в сила към датата на извършване на нарушението)
би било 34 км/ч, а не 33 км/ч, както е посочено в електронния фиш, т.е.
независимо, че това несъответствие не обуславя различна от посочената в санкционния
акт правна квалификация на нарушението, налице е очевидно несъответствие между
посочените в електронния фиш съставомерни факти, касаещи скоростта, с която се
е движил процесният автомобил, съответно – превишаването на въведеното с пътен
знак ограничение на скоростта, с действителната такива.
Решението
на Районен съд Чирпан е неправилно.
Настоящото делото е във фаза на втора касация. След връщане на делото от
Административен съд Стара Загора за ново разглеждане, районният съд е изпълнил
задължителните указания за събиране на доказателства за датата на реалното
въвеждане на ограничението на скоростта на движение на 90 км/ч в участъка от км
134+000 до км 208+181 на АМ „Тракия“. В тази връзка по делото е представен и
приет като доказателство Констативен протокол за приемане на временна
организация на движението. В този протокол е посочено, че на 27.04.2018г.
комисия е направила оглед на място на поставената временна вертикална
сигнализация на АМ от км 156+284 до км 208+181, ляво и дясно платно по
съгласувания проект за временна организация на движението. От протокола е
видно, че комисията е констатирала, че пътните знаци за сигнализиране на
посочения участък са монтирани в съответствие със съгласувания проект за
временна сигнализация на движение на издадената заповед за въвеждане на ВОБД,
като комисията е приела ВОБД на гореописания обект. В протокола е посочено
също, че срокът на действие на временната организация на движениe е от
27.04.2018г. до 30.09.2018г., като поддържането на временната организация е
задължение на „Автомагистрали“ ЕАД.
В писмо
вх.№2116/04.06.2019г. на Областно пътно управление Стара Загора при Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което е представен посочения протокол, е обърнато
внимание на съда, че заповедта за въвеждане на ВОБД е РД -11-322/27.04.2018г.,
а не РД -324/27.04.2018г., както е цитирана в писмото на съда. От това
придружително писмо, изпратено в изпълнение на изискването на въззивния съд да
се представят доказателства за началния момент, от който е в законна сила
ограничението на скоростта на АМ „Тракия“ за процесния участък, се установява,
че в обжалвания Електронен фиш е допусната грешка като вместо Заповед
№РД-11-322/27.04.2018г. е посочено Заповед №РД-11-324/27.04.2018г. за въвеждане
на временното ограничение на скоростта. Вероятно поради този факт, РС Чирпан е
приел, че освен Заповед №РД-11-324/27.04.2018г., ОД на МВР Стара Загора не
представя други доказателства за момента, от който се въвежда ограничението на
скоростта и същото следва да се спазва. Но представените по делото Заповед
№РД-11-322/27.04.2018г. на АПИ и Протокола за приемане на ВОБД от същата дата
доказват, че към датата на нарушението и на посоченото място на извършването му,
е въведено ограничение по законовия ред, с което водачът е следвало да се
съобрази. Единствения пропуск е допусната грешка при отпечатване на електронния
фиш като вместо Заповед №РД-11-322/27.04.2018г. е посочена Заповед
№РД-11-324/27.04.2018г. на АПИ, каквато не съществува, съгласно писмото на
третото не участващо по делото лице. Този факт поставя въпроса за правното
значение на установени технически грешки в съдържанието на електронния фиш и
по-конкретно дали всяка неточност, макар и не засягаща задължителните реквизити
и не препятстваща доказването на обвинението – съставомерни факти, време,
място, субект на отговорността, обект на засягане, начин на извършване, се
явява основание за отмяна на наложеното административно наказание.
Разрешаването на въпроса се предпоставя от основните принципи на наказателния
процес за гарантиране на съответното право на защита на привлеченото към
административно наказателна отговорност лице. Според чл.53 ал.2 от ЗАНН,
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Относно съдържанието на
наказателното постановление важи императивното изискване на чл.57 от ЗАНН, от
чиито условия не са допустими никакви отклонения, тъй като всички негови
задължителни елементи представляват факти с правно значение – съставомерното
деяние, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
установяват, правната квалификация, основанието за налагане на административно
наказание, спазване на сроковете за ангажиране на административно наказателната
отговорност, субекта на нарушението, компетентността на органа. Отклонения,
дори да се дължат на очевидни фактически или технически грешки не са допустими
и по отношение съдържанието на електронния фиш, доколкото не са допуснати
изрично от законодателя. Заповедта за въвеждане на ВОБД не е част от
задължителното съдържание на електронния фиш и въпреки правилото на чл.21, ал.2
от ЗДвП, правото на защита на водача изисква от АНО при заявено оспорване да
докаже, че поставения пътен знак има правно действие. В този смисъл са и
указанията на касационната инстанция, които са изпълнени при повторното
разглеждане на делото от въззивния съд, а именно да се установи, че поставения
на място пътен знак, сигнализира ограничение на скоростта, въведено по
нормативния ред. По делото са
представени всички нормативно изискуеми официални документи, доказващи
въвеждането на ВОБД по установения ред, от който факт следва извода, че
поставения на място знак е имал правно действие спрямо водачите. Грешното
изписване на номера на Заповед №РД-322/27.04.2018г на АПИ не би могло да
ограничи правото на защита, както същото не се ограничава и ако изобщо не бе
посочена заповед на АПИ, доколкото не е реквизит от съдържанието на електронния
фиш. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че неправилно районният съд е
приел, че не са представени доказателства за реално въвеждане на ограничение на
скоростта.
Настоящият касационен състав не споделя и довода на районният съд за
наличие на очевидно несъответствие между посочените в ЕФ съставомерни факти,
касаещи скоростта, с която се е движил процесният автомобил, съответно –
превишаването на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта, с
действителните такива. Макар в самия електронен фиш да не е посочено изрично,
че е приспадната максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочената
стойност на скоростта в санкционния акт е пресметната в съответствие с изискванията
на разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията
и реда за използване на АТСС. Съгласно този текст „при съставяне на акт за
установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“.
В случая от приложения и приет като
доказателство по делото клип №8433, заснет на 14.05.2018г., в 10:06:04 часа, е
видно, че измерената скорост на движение на заснетото МПС с рег. №**, е била
127 км/час, като в същият клип ясно е изписано, че „наказуемата скорост е 123
км/час“ и имено тази, приета за наказуема, скорост от 123 км/час, е посочена
като установена скорост и в обжалвания електронен фиш, от което пък следва, че
в случая правилно е приспаднат толеранс не от 3 км/час, а от 4 км/час. Това е извършено
при съобразяване с нормата на чл.755,
ал.1, т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, която регламентира, че максимално допустимите
грешки на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост до 100 км/час или
3% от измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая е налице втората
хипотеза – измерената скорост е 127 км/час, като наказващият орган се е съобразил
с цитираната по-горе норма и е отчел максимално допустима грешка от 4 км/час
(127 х 3% = 3,81), с които е намалил установената скорост и поради това правилно
е приел за наказуема скорост на движение от 123 км/час.
С
оглед изложеното настоящият касационен състав намира, че като е отменил електронния
фиш районният съд е постановил акта си в нарушение на материалния закон, поради
което оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което да се потвърди санкционния акт.
В
заключение съдът следва да обсъди и доводите, посочени от ответника по касация
във възражението му срещу касационната жалба, които счита за неоснователни
поради следните съображения: Действително разпоредбата на
чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата изисква изготвянето на снимка на
разположението на уреда, но това изискване касае само единия подвид мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, а именно
тези, които са временно разположени на участък от пътя. Легалната дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи” и посочване на
видовете такива се съдържа в §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Това са уреди за контрол,
работещи самостоятелни или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушение в
присъствие или отсъствие на контролен орган, които могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган:
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. В разглеждания случай
нарушението е установено с техническо средство мобилна система за видеоконтрол TFR-M, която е била прикрепена към
превозно средство/служебен автомобил СТ 47-08АК, видно от Протокола за
използване на АТСС рег.№2128, а не е било временно разположено на пътя. При
тези данни се налага изводът, че в случая не е било необходимо изготвянето на
снимка на мястото, на което е била поставена АТСС. Освен това от приложената по
преписката схема е установено по категоричен начин мястото, където е разположен
автомобила, в който се е намирало техническото средство. В този смисъл липсва
допуснато процесуално нарушение в това отношение.
Неоснователно е и възражението за нарушения на разпоредбата на чл.8 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно този текст „при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта“. Както беше посочено, от приложения по делото Констативен протокол
за приемане на временна организация на движението се установява, че пътните
знаци за сигнализиране пътния участък АМ „Тракия“ от км 156+284 до км 208+181,
са монтирани в съответствие със съгласувания проект за временна сигнализация на
движение на издадената заповед за въвеждане на ВОБД. От Протокола
за използване на АТСС рег.№2128 пък е видно, че точното местоположение на
служебния автомобил, на който е било прикрепено АТСС, е било на АМ „Тракия“ на
км.170, което означава, че се е намирало на повече от 13км от началото на
въведеното с издадения към Заповед
№РД-11-322/27.04.2018г. на АПИ Констативен протокол ограничение, с начало км156+284. Следователно, противно на посоченото във писменото възражения
на ответника по касация, в случая АТСС е било разположено много след навлизане
на превозното средство в зоната с ограничението на скоростта.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №33/25.07.2019г. по а.н.д № 185/2019г. по описа на Районен съд Чирпан
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2109747 на ОД на МВР Стара Загора, с който на И.Л.П.,
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.