№ 3164
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20251110201750 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. К. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
011828/31.05.2024 г. издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание- „глоба“ в размер на 100 лева по чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както и наказание “глоба“ в размер на
30 лева по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 43а от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП и неправилно установена фактическа обстановка, поради което
се претендира отмяната на НП в цялост.
В съдебно заседание жалбоподателят П., редовно призован, се явява лично, като
заявява, че поддържа жалбата. Не се възползва от правото си да даде обяснения по случая. В
хода на съдебните прения, моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като
дадената на нарушението правна квалификация е непълна и липсва посочване на
разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, която урежда конкретно правило за поведение.
Затова моли за отмяната на НП.
Административнонаказващият орган – началник сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са изпратени писмени
бележки с доводи за потвърждаване на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2024 г. около 09:00 ч. в *******, по бул. *******,, с посока на движение от ул.
*** към бул. ****** жалбоподателят Р. П. управлявал МПС – лек автомобил марка „*****”,
модел „******” с рег. № *******, собственост на баща му. Водачът бил сам в автомобила.
На кръстовището на бул. *******, с ул. ***** имало монтирана светофарна уредба,
1
работеща в нормален режим на работа. На кръстовището в посоката на движение на
жалбоподателя имало спряло релсово превозно средство – трамвай, който изчаквал на
червен сигнал на светофарната уредба. В този пътен участък трамвайното трасе било
обособено в средата на пътното платно, а от дясно в посоката на движение били пътните
ленти за МПС. В дясното платно имало изчакващи автомобили на червения сигнал на
светофарната уредба. Но като приближил трамвая, жалбоподателят решил да го изпревари
от лявата му страна, като навлязъл в трамвайното трасе за насрещната посока за движение,
след което навлязъл и преминал направо през кръстовището на червен, забранителен сигнал
на светофарната уредба за неговата посока на движение. Това било забелязано от патрул на
ОПП СДВР, включително и св. М. Д.. Патрулният автомобил последвал водача и го спрял за
проверка. Св. Д. извършил проверка на водача на автомобила, като установил
самоличността му по представените документи, след което водачът бил тестван и за
употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите били отрицателни.
Въз основа на така установеното, св. М. С. Д. – на длъжност ****** при ОПП СДВР
съставил на жалбоподателя Р. П. АУАН № 1257202/15.05.2024 г. за нарушение на чл. 6, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП, /несъобразяване на поведението си със светлинните сигнали/, както и на чл.
43а от ЗДвП /заобикаляне от лявата страна на релсово ПС/ в присъствие на нарушителя и на
свидетел при установяване на нарушението, което се установява от положените от тях
подписи.
Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, като такива не са депозирани и в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност на описаните две нарушения и дадената им правна
квалификация, на 31.05.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от
началник на сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР. Нарушението по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП било описано като навлизане и преминаване на червен /забранен за преминаване/
сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа.
Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя
на 08.01.2025 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 21.01.2025 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
М. Д., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни. Св. Д. си спомня подробности за случая, като потвърждава,
че автомобилът ***** е заобиколил изчакващия на светофара трамвай от лявата страна и е
преминал през кръстовището на червен, забранителен сигнал. Той описва и организацията
на движението на това кръстовище, като уточнява, че всички автомобили идващи от
посоката на жалбоподателя са имали общ светофар, който е светел в червено. Потвърждава и
че по същото време е имало движение по ул. *****, като единствено изостреното внимание
на водачите е предотвратило ПТП с жалбоподателя.
Съдът се довери и на представените писмени доказателства – справка-картон на водача
и доказателства за компетентност на актосъставителя и наказващия орган. На практика
жалбоподателят не оспорва извършването на самото нарушение, като не се възползва от
правото си да даде обяснения, а единствено излага правни доводи за отмяна на НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява
процесуално допустима.
2
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.2.2, вр. 1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
служителите на длъжност „******“ в ОПП СДВР имат право да издават фишове и да
съставят АУАН по ЗДвП. Съгласно т. 3.6 от Заповедта от 02.12.2021 г. наказателни
постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в
СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
При издаването на НП са спазени законовите изисквания за точно и пълно описание на
нарушението и посочването на съответната правна квалификация.
Във връзка с възражението в жалбата относно непълната правна квалификация на
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, съдът намира следното :
В процесните АУАН и НП е посочено, че с действията си на 15.05.2024 г.
жалбоподателят П. е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като е преминал на
червен, забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа,
което е квалифицирано като „несъобразяване със светлинните сигнали“. Съдът взе предвид,
че както в акта, така и в НП ясно е описано, че той е сторил това докато е управлявал МПС,
което го определя и като един от участниците в движението, а именно водач на МПС. Освен
това в АУАН като правна квалификация на деянието е посочена по-пълната – чл. 6, т. 1, пр. 2
ЗДвП, което сочи именно задължението на участниците да съобразяват поведението си със
светлинните сигнали.
В доскорошната си практика по други подобни случаи, настоящият съдия-докладчик е
приемал, че доколкото разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна, то непосочването на
конкретната разпоредба в ППЗДвП, която въвежда забраната за преминаване на червен
сигнал на светофарна уредба в нормален режим на работа, представлява съществено
процесуално нарушение по чл. 57, ал.1, т. 6 ЗДвП.
Но актуалната практика на АССГ е непротиворечива, като константно се приема, че
това нарушение не е съществено и нарушението е описано по достатъчно пълен и ясен
начин за водача, който е преминал изпит за правоспособност. В този смисъл са и Решение №
2066 от 28.03.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 11699/2023 г., Решение № 21619 от
29.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 6218/2024 г., Решение № 10889 от 5.07.2024 г. на
АдмС - София по адм. д. № 4542/2024 г.
В тези влезли в сила съдебни актове, постановени по идентични случаи, еднопосочно
се приема, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и правна квалификация по
чл. 6, т. 1 ЗДвП в достатъчна степен внася яснота относно признаците на нарушението от
обективна страна, както и на нарушената разпоредба, с оглед което жалбоподателят е имал
възможност да организира защитата си. Поради това касационната инстанция приема, че не
е налице съществено нарушение, което може да обоснове незаконосъобразност на НП на
самостоятелно основание. В актуалната практика на АССГ е прието, че разпоредбата на чл.
6, т. 1 ЗДвП е точна, ясна и информативна в достатъчна степен, като освен това словесно е
описано, че се касае именно за несъобразяване със светлинните сигнали. Касационните
3
състави приемат още, че разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП не би могла да се приеме за
бланкетна и че е „абсурдно да се допусне, че правоспособен водач на МПС не е наясно какво
означават различните светлини на светофара“.
Макар съдията-докладчик да е на принципно различно становище относно характера
на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, в случая намира, че за да се гарантира еднаквото
третиране на идентични случаи, изразено чрез т.нар. принцип на „предвидимия съд“, следва
в случая да се съобрази с господстващото в съдебната практика становище.
Действително, както е изложено и в подадената жалба, конкретното значение на
червения сигнал на светофара е уредено в Правилника за прилагане на ЗДвП - в чл. 31, ал. 7,
т. 1, към който препраща и чл. 7, т. 1, б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на
движението по пътищата със светлинни сигнали. В чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, е
предвидено, че червена светлина на светофара означава "Преминаването е забранено".
Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма
такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът; когато светофарът е
поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека“. Разпоредбата детайлизира обективната страна и в частност
изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП. Но с
оглед горните съображения, се налага извода, че и без конкретното посочване на нарушената
разпоредба от Правилника или Наредбата, така изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка и правна квалификация в достатъчна степен изясняват установените признаците
на нарушението от обективна страна и дават една достатъчно пълна и точна правна
квалификация на нарушението. По този начин следва да се приеме, че е осигурено в пълнота
правото на защита на санкционираното лице.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка, като на още по-
силно основание това задължение следва да се изпълнява от водачите на МПС. От гласните
доказателства по делото несъмнено се установява, че при преминаването през пътния
участък от жалбоподателя, той е следвало да се съобрази със светлинните сигнали на
работещата в нормален режим светофарна уредба. Следователно, жалбоподателят, който е
навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба за
неговата посока на движение, забраняваща преминаването, е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата и по-конкретно на чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата по чл. 6, т.
1 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и пряко е целял настъпването на същите. Жалбоподателят е съзнавал,
че минава през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, но е игнорирал
забраната за това и е продължил да управлява автомобила си, въпреки забранителния червен
сигнал.
Доколкото преминаването през оживено кръстовище на червен сигнал на светофарната
уредба, създава реална опасност за ПТП и за увреждане на участници в движението, съдът
намира, че случаят не може да се разглежда като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е предвидено налагането на глоба в размер на 100 лева за
водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Санкцията по чл. 183, ал.5, т. 1 от ЗДвП е предвидена в абсолютно установен размер от 100
лева към момента на извършване на деянието, поради което и не е налице възможност за
4
нейното намаляване. С изменението на закона с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.,
санкцията по чл. 183, ал. 5 е увеличена на 150 лева, но доколкото за жалбоподателя е по-
благоприятна старата редакция на закона, а новата все още не е влязла в сила, следва да се
приложи закона, който е действал по време на извършване на нарушението.
С оглед изложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Относно нарушението по чл. 43а от ЗДвП :
Съгласно разпоредбата на чл. 43а от ЗДвП „Забранено е изпреварването и
заобикалянето на релсово превозно средство от лявата страна“. От показанията на св. Д. се
установява, че жалбоподателят П. е нарушил тази забрана, като движейки се по бул. *******
е изпреварил именно от лявата страна изчакващия на червен сигнал на светофарната уредба
трамвай /релсово ПС/. В случая обособеното трамвайно трасе е било именно в средата на
пътното платно и за да изпревари трамвая от ляво, жалбоподателят е навлязъл в трамвайното
трасе за насрещната посока на движение, като в АУАН и НП не е установено той да е създал
реална опасност за движението със самото изпреварване отляво, а по-скоро с преминаването
през кръстовището при забранителен сигнал за неговата посока на движение. Поради
извършването на двете така описани нарушения, съдът прие, че и това нарушение не
разкрива признаците на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
От субективна страна нарушаването на правилата за изпреварване на релсово превозно
средство е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и пряко е целял настъпването на същите. Жалбоподателят е съзнавал,
че изпреварва трамвая от лявата му страна, а не минава през обособеното за МПС пътно
платно, но е игнорирал забраната за това, целейки да изпревари не само трамвая, а и всички
автомобили изчакващи червения сигнал на светофарната уредба.
В разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП към датата на нарушението, а и на
изготвяне на решението по делото, е предвидено, че се наказва с глоба в размер на 30 лева
водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението. Доколкото
изпреварването отляво на релсово ПС е неправилно, тъй като е забранено от закона,
извършеното от жалбоподателя нарушение следва да се субсумира под тази санкционна
разпоредба. А актосъставителят и наказващият орган са преценили, че не е създадена реална
опасност за движението при нарушението по чл. 43а от ЗДвП. Следователно, правилно е
определена санкционната разпоредба и на жалбоподате;я е наложено наказание в абсолютно
установения размер от 30 лева. Поради това и не са налице основания за нейното изменение.
С измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г. ал. 3 на чл. 183
ЗДвП е отменена, но в новата редакция на чл. 183, ал.2, т. 6 от ЗДвП е предвидено
налагането на глоба в размер на 50 лева на водач, който при неправилно изпреварване, не
създава опасност за движението. Следователно, и след влизане в сила на закона,
наказуемостта за извършеното нарушение по чл. 43а от ЗДвП не е отпаднала, а дори за него
е предвидена санкция в по-висок размер. Но на основание чл.3, ал. 1 от ЗАНН в случая
следва да се приложи законът, който е бил в сила по време на извършване на нарушенията,
доколкото последващият закон не е по-благоприятен.
Поради изложеното, съдът прие, че следва да потвърди НП и по отношение на второто
вменено на жалбоподателя нарушение.
Поради изложените по-горе съображения, съдът прие, че НП е изцяло правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено в цялост.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-011828/31.05.2024 г.
издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя Р. К. П. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание - „глоба“ в размер на 100 лева по чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както и наказание “глоба“ в размер на
30 лева по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 43а от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6