Решение по дело №489/2020 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 260012
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20202110200489
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                               05.02.2020г.                     гр.А.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 А.ки Районен съд в публично  заседание на 21.01.2021г /двадесет и първи ЯНУАРИ две хиляди и двадесет и първа / година, в състав:

                                                                       Районен съдия:Мария Дучева

СЕКРЕТАР:..   Яна Петкова

ПРОКУРОР:.................................

 като разгледа докладваното от съдия Дучева  АНД № 489/2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Производството по делото е образувано въз основа на жалба от В.И.М., ЕГН: ********** , адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0335-000231/ 25.08.2020г началник група  към ОД МВР-Б., РУ-Р., с което на основание чл. 179 ал.2, вр.ал.1, т.5, предл.1,2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – Глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП .

Жалбоподателят от В.И.М., редовно призован, не се явява и не се представлява. По ел.поща е получена молба делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа искането за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно на това моли нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай.

            Административно - наказващият орган Началник на  РУП-А., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

              Страна Районна прокуратура - А., редовно призована, не изпраща представител.

               Жалбата е подадена в седмодневен ,предвидения от закона изискуем преклузивен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект.

               Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :

               На 25.07.2020г свид.Х.Н. и Н.Н., изпълнявали служебните си задължения в с.Р., когато около 09,50ч били изпратени на сигнал за ПТП от тел.112. пристигайки на път 3-ти клас 208, 57км.с посока на движение към гр.А., установили л.а.марка „***“ с рег.№ ***, който бил с пукнати предна и задна дясна гума. Водачът В.М. обяснил, че той е виновен за ПТП-то и щетите по автомобила, т.к. е карал с много висока скорост и е попаднал в дупка на пътното платно. Според свидетелите малко по-нагоре по пътя по посоката на движение на жалбоподателя има множество предупредителни табели за участък с неравности. М. не отрекъл да е видял табелите, но обяснил, че се е обадил на тел.112 да му съставят АУАН, т.к. автомобила има застраховка Автокаско.

              При така описаната фактическа обстановка и след прякото разкриване на извършителят на адм.нарушение, свид.Х.Н. издал АУАН серия АА ,бланков № 662814 /25.07.2020г. против В.М. . Въз основа на издаденият АУАН АНО издал процесното НП, в което изцяло възприел фактическата обстановка и правните констатации, отразени в акта.

                Възпроизведените с гласни доказателствени средства – разпити  на свидетелите по време на съдебното следствие – показанията им се открояват с последователност, непротиворечивост ,  логическа обоснованост  и с подчертана убедителност , поради което съдът ги кредитира, като достоверни и обективно дадени. С така дадените показания свидетелите изпълниха отредените им от закона функции да възпроизвеждат доказателства.

                  Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

                 Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която установи.  Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

                    Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

                      Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 30.11.2020г съгласно отбелязването направено в текста на НП.

                          За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата. Правилно са били преценени и вида и размера на наказанието.

                     При съставянето на АУАН и при издаване на НП № 20-0335-000231/ 25.08.2020г са спазени материалните законови изисквания на ЗАНН в тази насока.

                     Събраните по делото доказателства – АНП и възпроизведените от гласните доказателствени средства, ясно и напълно обосновават извода, че се касае за деяние, което представлява нарушение по ЗДвП, извършено е от жалбоподателя, извършено е виновно, правилно е ангажирана административно наказателната отговорност. Наложеното наказание съответства на санкционната разпоредба на чл. 179 ал.2 ЗДвП. Разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно поведение при което водачът на МПС не съобразява своето поведение със „сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. Няма спор по делото, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата е настъпило пътнотранспортно произшествие (от което пострадал е автомобила на жалбоподателя), както и че жалбоподателят е участник в същото . За да е налице нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП следва от обективна страна деецът да е водач на пътно превозно средство; да е предприел каквато и да е маневра без да се съобрази с пътен. В случая жалбоподателят е нарушил указанието на пътен знак А-12 (неравности по платното за движение) и е избрал скорост при която не е успял да реагира и да избегне разположените по пътното платно неравности, а това е довело до процесното ПТП. При срещата с контролните органи М. не е отрекъл, че вината е негова и сам е поискал да му бъде съставен АУАН, който да му послужи пред застрахователното дружество за завеждане на щетата.

                   От субективна страна деянието е извършено от нарушителят виновно при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасният му характер, знаел е, че е длъжен да спазва знак А-12, който е възприел по посоката , в която се е движил, но въпреки това не го е направил, като налице е причинения вредоносен резултат от действията му- предизвикал е ПТП. Налице е и пътно- транспортно произшествие по смисъла на параграф 6, т.30 от ДР на ЗДвП.

                    Предвид изложената и приета за установена фактическа обстановка по делото, съдът намира, че правилно и законосъобразно административно наказващия орган е приел в своя акт за виновно нарушени визираните разпоредби. В настоящия случай, е безспорно , че жалбоподателя е съзнавал и разбирал, в какво се изразява неговото нарушение. Ясно и напълно обоснован е факта, че се касае за деяние , което представлява нарушение; това нарушение е извършено от жалбоподателя; извършено е виновно; правилно е ангажирана административно наказателната отговорност спрямо жалбоподателя; и акта и постановлението,  касаещи нарушението са издадени в съответствие с изискванията на ЗАНН.

                          За изчерпателност на изложеното и тъй като съставлява част от дължимия съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, необходимо е правно обсъждане, относно приложението на чл. 28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав, процесното административно нарушение няма характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да характеризират конкретно деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род административни нарушения. Чл.93,т.9 НК по силата на препращането от чл.84 ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП.  Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,  съдът споделя за правилна. Наложеното в НП наказание е в размера, който правната норма на чл.179, ал.2 ЗДвП предвижда .

                По изложените съображения, НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.        

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът:

Р Е Ш И :

              ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0335-000231/ 25.08.2020г на началник група  към ОД МВР-Б., РУ-Р., с което на В.И.М., ЕГН: ********** , адрес: ***, на основание чл. 179 ал.2, вр.ал.1, т.5, предл.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание – Глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Б. в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

                                                                                 Районен съдия:……..