№ 4760
гр. Варна, 19.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20233100502454 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 4504/11.07.2023 г. по описа на РС-Девня,
подадена от адв. В. С. в качеството й на особен представител на И. Д. Г.-ответник по
първоинстанционното дело, срещу Решение № 100/08.06.2023 г., постановено по гр. д. №
1207/2021 г. по описа на РС-Девня, 2-ри с-в, с което РС-Девня е: прогласил за нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, по исковата молба, подадена от Х. И. Х. и А. В. Х.
против В. Х. И. и И. Д. Г., договор за покупко – продажба на недвижим имот обективиран в
НА №81, том 2, рег. №5722, дело №177 от 28.03.2014г. на нотариус А. Никитов, район на
действие РС Девня, по силата на който Х. И. Х. и А. В. Х. са продали на В. Х. И. и И. Д. Г.
недвижим имот в с. Брестак, обл. Варна, ул. „Тракия„ №5, представляващ дворно място с
площ 1200 кв. м., съставляващо УПИ Х-36 в квартал 6 по плана на селото, заедно с
изградените в дворното място едноетажна жилищна сграда с площ 48 кв. м., паянтова
стопанска постройка с площ 18 кв. м. и стопанска постройка с площ от 40 кв. м., при
граници на дворното място: улица, УПИ IV – 20, УПИ V – 20, УПИ IX – 37, УПИ XI – 35, за
сумата, посочена като данъчна оценка, изплатена изцяло и в брой на продавачите; данъчната
оценка на имота : 4295, 10 лева; осъдил е И. Д. Г. да заплати на Х. И. Х. и А. В. Х. сумата от
338 лева разноски по делото и е осъдил И. Д. Г. да заплати на РС Девня сумата от 210 лева
разноски по делото за възнаграждение за процесуално представителство на назначения й
особен представител по реда на чл. 47 от ГПК.
Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано, поради съществено
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, некореспондиращо с
представените по делото доказателства.
Твърди, че В. Х. И. и И. Д. Г. са се регистрирали за приемно семейство далеч след
придобиването на процесния имот през март 2014 г., а именно на 03.09.2015 г., което сочи,
че придобиването на имота не е симулативно, с целта да бъдат регистрирани като приемно
семейство.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Доказателствени искания във въззивната жалба не са направени.
1
В двуседмичния срок по чл. 263 от ГПК от Х. И. Х. и А. В. Х., чрез процесуалните
им представители адв. Г. Н. и адв. Г. Г. от АК-Варна е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Моли се постановеното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба и отговора по нея, намира
следното:
Постъпилата въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, редовна е и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Същата следва да
бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.
В чл. 216, ал. 2 от ГПК са установени общите предпоставки, при които е налице необходимо
другарство, като е предвидено, че такова възниква с оглед на естеството на спорното
правоотношение или по разпореждане на закона. В ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по
тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, в т. 6 е посочено, че при необходимо другарство
поради естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона съдебното
решение трябва да бъде еднакво по отношение на всички другари. Поради това необходимите
другари имат гарантирано от закона участие в процеса.
На основание чл. 265, ал. 2 ГПК, в качеството на жалбоподател (въззивник) в
настоящото производство следва да бъде конституиран и другият ответник по исковете – В.
Х. И., ЕГН: **********.
Настоящият състав констатира, че липсват представени доказателства за внесено
възнаграждение за особен представител пред въззивна инстанция, за което на ищците /сега
въззиваеми/ следва да бъдат дадени указания на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК във вр. с чл.
76 от ГПК с предупреждението, че при неизпълнение на това им задължение
първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а исковото производство ще бъде
прекратено.
От адв. В. С. от АК-Варна, в качеството й на особен представител на И. Д. Г.-
ответник по първоинстанционното дело, е подадена и въззивна частна жалба вх. №
7107/01.11.2023 г. по описа на РС-Девня срещу определение № 725/12.10.2023г. постановено
по гр. дело № 1207/21 г. по описа на Районен съд-Девня, 2-ри състав. Счита същото за
неправилно и незаконосъобразно. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и
решението в частта му за разноските да бъде допълнено, като бъдат присъдени разноски за
особен представител за осъществено процесуално представителство на ответницата И. Г. и
по евентуално предявения иск по чл. 87 от ЗЗД.
В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната частна жалба от
насрещните страни.
Производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба входящ № 4504/11.07.2023 г. по описа
на РС-Девня, подадена от адв. В. С. в качеството й на особен представител на И. Д. Г.-
ответник по първоинстанционното дело, срещу Решение № 100/08.06.2023 г., постановено
по гр. д. № 1207/2021 г. по описа на РС-Девня, 2-ри с-в
КОНСТИТУИРА на основание чл. 265, ал. 2 от ГПК В. Х. И., ЕГН: ********** в
качеството на жалбоподател /въззивник/ по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
2
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемите страни – Х. И. Х. и А. В. Х., в едноседмичен срок от
уведомяването да представят доказателства за внесен по сметка на ОС-Варна депозит в
размер на 400 /четиристотин/ лева - за възнаграждение за особен представител пред въззивна
инстанция на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 76 от ГПК.
УКАЗВА на въззиваемите страни - Х. И. Х. и А. В. Х., че при неизпълнение на
горното първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а исковото производство ще
бъде прекратено.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2454/2023 г. по описа на ОС – Варна за
29.01.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3