Присъда по дело №95/2024 на Районен съд - Бяла

МОТИВИ ПО НОХД №95/2024г. НА БРС-III н.с.

Районна прокуратура – Р., ТО-Бяла е обвинила лицето Г. Л. Г. в това, че в
периода 16.07.2015г. до 26.10.2015г. в гр. Б., обл.Р., като длъжностно лице-
Кмет на Община- Б., обл. Р., присвоил чужди вещи- лаптоп NETEBOOK
LENOVO G50-30 QUAD CORE серия PF05SR5NPF9XB5104023, на стойност
850,00лв. и 2 бр.телевизори марка „SAMSUNG“, модел „UE 40J6202“, на
стойност 2300,00лв., всички вещи на обща стойност 3150,00лв. собственост на
Община Б., връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява.
Подсъдимият Г. отрича извършването на инкриминираното деяние.
Упълномощеният му защитник пледира за постановяване на оправдателна
присъда по подробно изложени в с.з. съображения.
Прокурорът поддържа обвинението, като пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на гореописаното деяние и му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години,
като с оглед изпълняваната длъжност да му бъде наложено и наказание
лишаване от право по чл.37, т.6 от НК да заема опредЕ. държавна длъжност.
По отношение на веществените доказателства пледира да бъдат върнати на
община Б..
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. Л. Г. е роден на ........г. в гр.Р., български гражданин, с
висше образование, женен, работи като международен шофьор, неосъждан, с
постоянен и настоящ адрес-гр.Р., ж.к. „В.“, ул. „Св.св.К. и М.“ № ., вх.., ет..,
ап..ЕГН **********.
При проведени местни избори през 2011 г. за общински съветници и
кметове на населени места, за кмет на Община Б., обл.Р. бил избран подс.Г. Л.
Г., съгласно Решение №65/31.10.2011г. на ОИК Б..
На 20.06.2015г. Община Б., представлявана от кмета - подс.Г. Г.,
сключила договор за електронни съобщителни услуги № RNA000530479-
20052015-17/20.06.2015г. с „БТК“ АД, с търговско наименование „ВИ.ком”,
чрез св.М. Й.-старши търговски представител, със срок на действие 24 месеца.
С този договор подс.Г. преподписал тарифния план за 75бр. налични
телефонни номера и за още 45 броя нови телефонни номера. Във връзка със
сключване на договора от 20.06.2015г. от мобилния оператор „ВИ.ком“ била
предоставена на Община Б. субсидия в размер на 6880,04лв.Тези пари били
предназначени за устройства, които оператора предоставял безплатно и не се
дължало връщането им. В случай на прекратяване на споразумението преди
изтичане на минималния му срок от 2г., независимо от основанието за
прекратяване на споразумението, абонатът следвало да възстанови стойността
на предоставените безплатно устройства. В качеството си на Кмет на Община
1

Б. и страна по договора, подс.Г. избрал устройства за част от субсидията. Те
били предоставени на Община Б. както следва: по приемо-предавателен
протокол № 81319023/26.06.2015год. за 2 бр. USB модеми HUAWEI E3531S-2
и 5 бр. таблети DIVA M703G, на обща стойност 605,00 лв. съгласно СЦИЕ; по
приемо-предавателен протокол № 81318556/ 25.06.2015г. за 7 бр. таблети
DIVA M703G на обща стойност 735.00 лв. съгласно СЦИЕ; по приемо-
предавателен протокол № 81318557/ 25.06.2015г. за 38 бр. USB модеми
HUAWEI E3531S-2 на обща стойност 1 520,00 лв. съгласно СЦИЕ; по приемо-
предавателен протокол № 81334063/ 22.07.2015 год. за 1 бр. лаптоп LENOVO
G50-30QUAD CORE на стойност 850,00 лв. съгласно СЦИЕ; по приемо-
предавателен протокол № 81332098/16.07.2015 год. за 2 бр. телевизора
SAMSUNG UE-40J6202 (без посочени серийни номера), на обща стойност 2
300,00 лв. съгласно СЦИЕ.
38 бр. USB модеми HUAWEI E3531S-2 и Сим-картите, поставени в
кашон, били доставени на Община Б., където били установени в хода на
разследването. Таблетите, чрез „Е.“ ЕООД, били доставени на Община Б.,
Кметство с. Б., Кметство с. Г. А., Кметство Е. Й., Кметство О. и до
общинските училища, където се съхранявали и били установени в хода на
разследването.
При сключването на посочения по-горе договор между „БТК“ ЕАД- Р.,
чрез св.М. Й.- старши търговски представител и Община - Б., представлявана
от кмета-подс.Г. Л. Г., последният поискал от св.Й. да бъде уведомен и лично
да получи избраните 2бр. телевизори SAMSUNG UE-40J6202 и 1бр. лаптоп
LENOVO G50-30 QUAD CORE, cep. № PF05SR5NPF9XB5104023.
С поръчка №**********/изх.№**********/16.07.2015г. двата
телевизора SAMSUNG UE-40J6202, които не били заприходени със серийни
номера, били изписани от мобилния оператор за община Б.. Съответно, с
поръчка №**********/изх.№**********/22.07.2015г. бил изписан и 1 бр.
лаптоп LENOVO G50-30QUAD CORE със SN: PF05SRN5N. За предаването
на горепосочените инкриминирани вещи на община Б., в централата на
оператора в гр.София били съставени приемо-предавателни протоколи №
81334063/ 22.07.2015 год. за 1 бр. лаптоп LENOVO G50-30QUAD CORE и
приемо- предавателен протокол № 81332098/16.07.2015 год. за 2бр.
телевизори SAMSUNG UE-40J6202, без посочени серийни номера, които
протоколи били отразени в системата на мобилния оператор. С посочените
протоколи вещите били получени в офиса на мобилния оператор „ВИ.ком“ в
гр.Р., откъдето подс.Г., като представител на Община Б., в качеството си на
кмет, лично ги получил от св.Й.: съответно на 16.07.2015г. получил
телевизорите, а на 22.07.2015г. получил лаптопа. Оригиналите на протоколите
не били съхранени, поради унищожаването им при наводнение в офиса в гр.Р.,
като за целите на разследването били представени разпечатки от протоколите
от системата на оператора без подпис.
Получавайки двата телевизора и лаптопа, подс.Г. Г., като кмет на
Община - Б. бил длъжен да ги предаде за заприходяване към дългосрочните
материални активи на Община-Б., независимо, че са придобити безвъзмездно,
2

на основание чл.4, ал. и ал.3 във вр.чл.9, ал.1 и чл.13, ал.1 от Закона за
счетоводството/отм., ДВ бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016/, обвързано
пряко с факта, че придобИ.нето на актив е свързано с изменение (увеличение)
на имущественото състояние на бюджетното предприятие. Съгласно пар.1, т.1
от ДР на Закона за счетоводството Община Б. е бюджетно предприятие и
осъществява финансовата си дейност на база ЗСч, Сметкоплана на
бюджетните предприятия, ДДС №20 от 14.12.2004г. на Министерството на
финансите, за прилагане на Национални счетоводни стандарти за бюджетните
предприятия, Счетоводна политика, Система за финансово управление и
контрол, Вътрешни правила за работна заплата и др. Съгласно Счетоводната
политика на Община Б. от 2014г., утвърдена от кмета на Община Б.-подс.Г.,
бил определен праг за същественост при класификация на ДМА от 1000лв. без
ДДС. Активите, които попадат в обхвата на дефиницията за ДМА и са със
стойност между 500лв. и 1000лв., също се класифицират като ДМА, ако са със
стойност на придобИ.не над 700лв. с ДДС. В тази връзка, когато материалните
активи придобити безвъзмездно от Общината са на стойност под прага на
същественост следва да бъдат осчетоводени по сметка 9909 в съответствие с
указания на МФ ДДС (Дирекция държавно съкровище) 20/14г., съответно
Раздел 8, т.6.6.1 от Счетоводната политика, и се заприходяват като материален
актив на общината. Когато материалният актив е компютърна конфигурация
прагът за признаването му за ДМА е 500лв. без ДДС съобразно счетоводната
политика на Община Б. Раздел 6,т.1,2.2. Този актив-компютърна
конфигурация, както и двата телевизора е следвало да се заприходят като
безвъзмездно получено ДМА и да им се даде инвентарен номер.
Въпреки това, подс.Г. не предал за заприходяване телевизорите и
лаптопа след получаването им, включително и до изтичането на мандата му на
26.10.2015г., съгласно Заповед №631/29.10.2015г.на ВрИД Кмет на Община Б..
В община Б. тези вещи не били заведени като инвентар, съгласно писмо от
община Б., с изх. №24-00-748 от дата 03.10.2017г. Възползвайки се от
заеманата длъжност, подс.Г. присвоил 1бр. телевизор SAMSUNG UE-40J6202
и 1бр. лаптоп LENOVO G50- 30 QUAD CORE, cep. №
PF05SR5NPF9XB5104023 и се разпоредил с тези поверени вещи. Лаптопа
оставил в дома си в гр.Р. и го ползвал, а 1бр. телевизори SAMSUNG UE-
40J6202 дал на родителите си и го оставил в дома им в гр.Б.. Действия на
присвояване и разпореждане по отношение на втория телевизор не се
установяват, същият липсва и местонахождението му не е установено в хода
на разследването.
След проведени на 25.10.2015г. избори за общински съветници и
кметове на населени места, за кмет на Община Б. бил избран св.В. П. В.. При
разпоредена от него проверка на състоянието на Община Б. били констатирани
липси и нарушения, описани в доклад от назначената от него комисия, във
връзка с които бил подаден сигнал до прокуратурата. След извършена
проверка било образувано наказателното производство.
Били предприети процесуално-следствени действия за установяването
3

на 2бр. телевизори SAMSUNG UE-40J6202 и 1бр. лаптоп LENOVO G50-30
QUAD CORE, cep. № PF05SR5NPF9XB5104023, като били извършени четири
претърсвания и изземвания: в жилището на подс.Г. в гр. Р.; в жилището на
Любен Г. Л.- баща на подс.Г. в гр. Б.; в жилището на зам. кмета на Община Б.
св.И. Г. в гр. Р. и в жилището на Атанас Яворов Стоянов,син на св.Г. в гр. Р..
В жилището на подс.Г. Г. при претърсване и изземване на 09.11.2021г.
бил намерен и иззет лаптоп „Леново“ сер. № 1045945600345 ACLU081034J,
модел G 50-30. При изземването на процесния лаптоп-нотебок, подсъдимият
отразил в протокола саморъчно, че същия е получен от „ВИ.ком“ като
подарък. От жилището на баща му в гр. Б., обл. Р., при извършено претърсване
и изземване на 09.11.2021г. бил намерен и иззет 1бр. телевизор „SAMSUNG”
модел „UE - 40J6202“. За същия майката на подсъдимия - св. Л., заявила, че го
е закупила от магазин „Технополис“ в гр. Р. за рождения си ден. От
извършено писмено запитване се установило, че към 2015г. в магазин
„Технополис“ не се е предлагал такъв модел телевизор. В магазини „Метро“ и
„Зора“ също не било установено предлагане на телевизори от този модел.
Съгласно справка от магазин „Техномаркет“ през 2015г. не е установено
поименно да е закупуван такъв телевизор от семейството на подс.Г..
От заключението на назначената и приета по делото техническа
експертиза на иззетия от дома на подс.Г. лаптоп се установило, че серийния
номер на иззетия лаптоп PF05SR5N е инкорпориран в посочения в приемо-
предавателния протокол от 22.07.2015 год. сер. № PF05 SR5NPF9XB5104023,
а допълнителните букви и цифри нямат отношение към серийния
номер.Съгласно експертизата серийният номер е уникален за всеки един
произведен лаптоп и не може да има съвпадение с друг, макар и от идентичен
модел.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно - ценова
икономическа експертиза се установило, че стойността NETEBOOK LENOVO
G50-30 QUAD CORE серия PF05SR5NPF9XB5104023, е 850,00лв., а
2бр.телевизори марка „SAMSUNG“, модел „UE 40J6202“ са на стойност
2300,00лв., или всички вещи са на обща стойност 3 150,00лв
Тази фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства-от
обясненията на подсъдимия в с.з. и от обясненията му прочетени от
досъдебното производство по реда на чл.279 НПК, показанията на св. М. Й. в
с.з. и показанията й от досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.281, ал.4 от НПК, показанията на св.Е. П.-В. в с.з. и показанията й
прочетени от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4 от НПК,
показанията на св.В. В. в с.з. и показанията му прочетени от досъдебното
производство по реда на чл.281, ал.4 от НПК, показанията на св.М. Й. в с.з. и
показанията й прочетени от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4
от НПК, показанията на св.А. М. в с.з., показанията на св. И. Г. в с.з. и
показанията й прочетени от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4
от НПК, показанията на св. Д. Л. в с.з., показанията на св.Ц. Г. в с.з., от
4

Техническата експертиза и показанията на вещото лице в с.з., от Съдебно -
ценова икономическа експертиза и показанията на вещото лице в с.з., от
протоколи за претърсване и изземване, приемо-предавателни протоколи,
договор за електронни съобщителни услуги № RNA000530479-20052015-
17/20.06.2015г. с „БТК“ АД и Община Б., счетоводни документи, Сметкоплан,
Счетоводна политика на Община Б., писма и справки, от справка за съдимост,
декларация за СМПИС, автобиография.
При установяване на фактическата обстановка, съдът кредитира на
първо място показанията на св.М. Й. от досъдебното производство от
01.08.2017г., прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, като ги намира за
обективни и безпристрастни, тъй като са дадени в сравнително кратък период
след сключването на договора от 20.06.2015г. и предаването на
инкриминираните вещи. Липсва индиция за заинтересованост на св.Й. от
изхода на делото, както и не са налице лични близки взаимоотношения между
нея и подсъдимия, предвид на което показанията й, следва да се приемат за
достоверни. От тези показания се установява, че действително подсъдимия
като кмет на община Б. е сключил посочения договор с БТК/“ВИ.ком“/, който
оператор тя е представлявала, като му е била предоставена субсидия от
оператора в размер на 6880лв. за безплатни устройства, един вид “подарък“ за
корпоративния клиент –Община Б., чието връщане не се дължи, ако и
клиентът е изряден по условията в договора. Категорично от тези показания
на св.Й. става ясно, че клиентът може да си избере каквито иска устройства за
част от сумата, както и че на практика подсъдимия се е възползвал от тази
възможност и е поискал, такИ. устройства, които да получи лично.
Показанията й в тази част кореспондират с писмените доказателства по
делото-договор от 20.06.2015г., в който е отразено размерът на предоставената
субсидия за безплатни устройства, както и условията по споразумението,
разпечатки от приемо-предавателни протоколи от 16.07.2015г. и от
22.07.2015г., от които става ясно, че мобилния оператор предава на кмета на
община Б. инкриминираните вещи, писмо от ВИ.ком, съгласно което с
поръчка №**********/изх.№**********/16.07.2015г. били изписани двата
телевизора SAMSUNG UE-40J6202, а с поръчка №**********/изх.
№**********/22.07.2015г. бил изписан и 1 бр. лаптоп LENOVO G50-30QUAD
CORE със SN: PF05SRN5N, от мобилния оператор за община Б., а така също
и писмо от „ВИ.ком“, от съдебното производство, съгласно което в подписания
на 20.06.2015г. договор, в приложение „Тарифни планове“ е налична уговорка
за предоставяне от ВИ.ком на община Б. бюджет/субсидия/ за закупуване на
крайни устройства в размер на 6880,04лв. Съдът дава вяра и на показанията на
св.Й. от досъдебното производство от 10.03.2021г., прочетени по реда на
чл.281, ал.4 от НПК, в които след предявяване на договора от 20.06.2015г.
същата дава конкретни и детайлни сведения относно условията на договора-
продължаването на абонамента за съществуващите Сим-карти и сключване на
договор за още 45 нови Сим-карти, със съответните тарифни планове, както и
предаването им на община Б.. Свидетелката в показанията си потвърждава,
5

след предявяване на приемо-предавателни протоколи, съставени в централния
офис в гр.София и представени лично от нея в хода на разследването, че в
офиса в гр.Р. са пристигнали: 2 бр. USB и 5 бр. таблети с протокол от
26.06.2015г.; 7 бр. таблети и 38 бр. USB с протокол от 25.05.2015г., които
устройства по искане на община Б. са изпратени с Е. на различни адреси в
община Б.. В тази част показанията й кореспондират напълно с писмата,
получени от кметствата с. Б., Кметство с. Г. А., Кметство Е. Й. Кметство О.,
съгласно които съхраняват при себе си устройства, които не са заприходили и
ползвали, поради липса на документи за тях. Видно е, че и в тези свои
показания св.Й. потвърждава, че подсъдимия е посетил офиса в гр.Р. и
получил от нея инкриминираните вещи. В показанията си в с.з., в които съдът
няма основание да се съмнява, тъй като кореспондират с показанията й от
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, св.Й. е
заявила, че като търговски представител на „ВИ.ком“ се занимава с
предоставянето на услуги на фиксирани клиенти и е работила в тази връзка с
подсъдимия като кмет на община Б., като си е спомнила, че е била
предоставена и субсидия. Същата не си е спомнила подробности относно
сключения договор с „ВИ.ком“, параметри на субсидията и предоставените
устройства по нея на община Б., което съдът счита, че е обяснимо предвид
изминалия почти 10-годишен период от сключването на договора и
предоставянето на устройства, както и предвид динамиката в договорните
отношения между оператора и корпоративните клиенти. Тези обстоятелства,
обаче, са били изяснени от показанията й от досъдебното производство,
верността на които е потвърдила, след прочитането им от съда. В тяхна
подкрепа, св.Й. пред съда е заявила отново, че паричната субсидия се дава при
сключването на договора, че устройствата се предоставят след сключване на
договора, че ако има приемо-предавателни протоколи, стоката е предадена, че
общината ако е изрядна си запазва устройствата и оператора не би изискал
самите устройствата, а сумата за тях в случай на неизрядност на клиента.
Съдът няма основание да поставя под съмнение показанията й от досъдебното
производство, в частта им относно причината за липсата на оригинали от
протоколите за предаване на инкриминираните вещи, тъй като в тази част
показанията й кореспондират с официалното становище от мобилния оператор
относно неоткрИ.нето в архИ. на оператора на оригинал от процесния договор
за електронни съобщителни услуги № RNA000530479-20052015-
17/20.06.2015г. ВИ.ком на л.63 от папка 2, съгласно което договорът е
унищожен при наводнение в офиса на „БТК“ ЕАД пред 2015г. В тази връзка
възраженията на процесуалния представител на подсъдимия, че предвид
липсата на оригинал от договора и наличие на копие от него, не може да се
приеме, че е налице документ са неоснователни, тъй като от еднопосочната
доказателствена съвкупност се установява, че такъв договор със съответните
параметри е бил сключен между ВИ.ком и подсъдимия. Достоверни са
прочетените показания от досъдебното производство на св.Й. и в частта им, че
през 2017г. на община Б., представлявана от кмета св.В. П., по сключен нов
6

договор с „ВИ.ком“ са предоставени два телевизора и два мобилни телефона.
Те се потвърждават от разпечатки на: протокол за доброволно предаване от
29.01.2016г. на мобилен телефон Самсунг и мобилен телефон Леново,
протокол от 01.02.2016г. за 1бр.телевизор Самсунг и протокол от 22.03.2016г.
за 1бр.телевизор Самсунг, както и писмо от община Б., с приложени 2
бр.приемо-предавателни протоколи, изх. №24-00-748 от дата 03.10.2017г.,
съгласно което телевизорите се намират в сградата на общината, а телефоните
се ползват от кмета и зам.кмета.
В показанията си в с.з. св.Е. Постинкова заявява, че Дирекция Държавно
съкровище 20 замества счетоводните стандарти от реалния сектор в
бюджетния, като т.16 касае ДМА, и определя, че всички активи получени в
бюджетното предприятие, независимо дали са заплатени или не се отчитат по
определени сметки от сметкоплана на бюджетните предприятия, като активът
се завежда с документа, с който е получен, било то и протокол, като се завежда
по справедлИ. стойност, а когато има посочена стойност, е по нея. Посочва, че
ръководителят на общината следва да предаде документите в счетоводството.
Съдът дава вяра на показанията й, тъй като те напълно съответстват
на:Указанията на Министерство на финансите по ДДС № 2 0 / 1 4. 1 2. 2 0 0 4
г. о т н о с н о Прилагането на Националните счетоводни стандарти в
бюджетните предприятия и конкретно т.16, касателно Дълготрайните
материални активи- тяхното завеждане и отчитане, стойностния праг за
същественост на ДМА; на изискванията в ЗСч чл.4, т.1, в редакцията към
момента на деянието, за текущо начисляване:“Приходите и разходите,
произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквИ.ленти и се включват във финансовите
отчети за периода, за който се отнасят, както и на Раздел 2, т.1 и раздел 3 от
Счетоводната политика на община Б.. Несъмнено, следва да бъдат
кредитирани и показанията й от досъдебното производство, прочетени по реда
на чл.281, ал.4 от НПК, относно приетият праг за същественост на ДМА от
община Б. в размер на 1000лв. без ДДС, начина на отчитане на материалните
активи и компютърните конфигурации, което кореспондира изцяло с
писмените доказателства-приетата към доказателствата по делото
Счетоводната политика на община Б., където тези обстоятелства са детайлно
отразени в раздел 6.
Съдът дава вяра на показанията на св.П., прочетени по реда на чл.281,
ал.4 от НПК, в частта им за сключения договор с ВИ.ком от подсъдимия Г., с
който са предоставени общо 120 СИМ-карти, от които 75бр. с продължен срок
по страни и закупени нови 45, както и таблети и 38 бр.флашки, тъй като тези
обстоятелства кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, а
именно договор с ВИ.ком от 20.05.2016г. Неточността относно годината на
сключения договор не поставя под съмнение показанията му, че се касае
именно за сключения от подсъдимия договор на 20.06.2015г., тъй като считано
от 06.11.2015г. св.П. заема длъжността кмет на общината. Вярно е и
7

посоченото от свидетеля, че 38бр.флашки са били намерени впоследствие в
кашон в общината, но твърденията му, че таблетите не са намерени не
съответства на действителното фактическо положение, поради което не следва
да се кредитират в тази част. Видно е от приложените писма от кметствата, че
въпросните таблети са намерени и налични.
Св.М. А. в с.з. е заявила, че е работила на длъжност директор обща
администрация, на която била назначена от подсъдимия. Твърди, че лично, не
е взела участие в разпоредената от св.П. проверка на дейността на
подсъдимия, но други лица са участвали. Показанията й кореспондират с
доклад от дата 30.11.2015г. на комисията, назначена със заповед №065/3-
.11.2015т. на Кмета на община Б. за извършване на вътрешна проверка за
спазването на бюджетната и финансовата политика на община Б. през 2015г.,
включително и по отношение на процесния договор от 20.06.2015г. за
електронни съобщителни услуги между ВИ.ком и подс.Г.. По посочените
съображения показанията на св.А. следва да бъдат кредитирани.
В показанията си пред съда св.А. М. не излага факти и обстоятелства,
свързани с предмета на доказване по делото. Изразява положителни
впечатления от дейността на подсъдимия Г. като кмет на общината и
субективната си преценка, че е изпълнявал отговорно задълженията си.
Св.И. Г. в с.з. потвърждава, че през 2015г. е изпълнявала длъжността
заместник-кмет, когато е сключен от подсъдимия в качеството на кмет
процесния договор с ВИ.ком. Сочи, че няма практика в общината кмета или
заместник-кмета да получават устройства лично, а такИ. са се получавали от
куриер, и няма как подсъдимия да е ходил. За инкриминираните вещи твърди,
че не знае дали са получени и не ги е видяла, като тя не е получавала такИ..
Според св.Г. устройствата трябва да се приемат с приемо-предавателни
протоколи, подписани от двете страни и да се заприходят. Сочи, че лаптопа е
личен на подсъдимия и е купен през 2015г., а за телевизора, иззет от дома на
майката на подсъдимия не може да посочи подробности. Съдът намира, че
св.Г., предвид близките си служебни отношения с подсъдимия по време на
мандата му, както и лични отношения с подсъдимия, с който са в брак,
считано от 2022г., е заинтересован от изхода на делото свидетел, чиито
показания целят подкрепа на защитната теза на подсъдимия, че не е
получавал инкриминираните вещи. Показанията й не следва да бъдат
кредитирани в частта им, че подсъдимият не е ходил да получава лично
вещите, тъй като това противоречи на показанията на св.М. Й. от досъдебното
производство, които съдът е кредитирал. Твърденията й, че лаптопа е закупен
лично от подсъдимия през 2015г. също не отговарят на обективната истина по
делото, тъй като е доказано по несъмнен начин, че намереният при
претърсване и изземване лаптоп отговаря на този, посочен в приемо-
предавателен протокол от 22.07.2015г. на ВИ.ком. Показанията й се
разминават и със самата защитна теза на подсъдимия, лансирана в с.з., че
лаптопа е подарък от негов приятел. От показанията й, прочетени от
досъдебното производство на основание чл.281, ал.4 от НПК се установява, че
8

е обсъждала условията по договора с подсъдимия, следователно противно на
изявленията й в с.з., че не е знаела за устройствата, е запозната в детайли с
тези обстоятелства. Съобразно прочетените й показания от досъдебното
производство, които следва да се кредитират в тази част като обективни,
договорът е следвало да бъде заведен в нарочен регистър за договорите и да се
съхранява при директор обща администрация и главен счетоводител, което
очевидно не е сторено, тъй като съгласно доклада от проверката договорът не
е бил наличен в община Б. и е бил изискан от ВИ.ком.
В показанията си св.Ц. Г., твърди, че е била във фактическо съжителство
с подсъдимия в периода 2004г. до 2019г., както и че двамата за периода от
11.07.2015г. до 26.07.2015г. са били на почивка в България, и през това време
не са се разделяли, като подсъдимият не е пътувал на друго място през това
време. Дори и да се приемат за достоверни показанията на св.Г., че с
подсъдимия заедно са били на почивка, това не обосновава извод за
невъзможността на последния да се е явил лично в офиса на ВИ.ком в гр.Р. на
посочените дати в обвинението. От една страна не са налице доказателства,
които да подкрепят показанията й в тази част, а от друга съдът намира, че св.Г.
е заинтересован свидетел, предвид личните взаимоотношения с подсъдимия в
инкриминирания период, поради което поставя под съмнение нейните
показания и счита, че същите са част от защитната теза на подсъдимия за това,
че не е получавал инкриминираните вещи в посочения в обвинението период,
което категорично се опровергава от останалите доказателства, кредитирани
от съда.
От показанията на св.Д. Т. на длъжност домакин по време на мандата на
подсъдимия, се установява, че всичко закупено от общината се завежда, като
първо минава през счетоводството, откъдето се дава инвентарен номер, след
което с приемо-предавателен протокол и срещу подпис св.Т. се задължава с
тази вещ, като връчена й. Достоверността на показанията й и че действително
такава е била практиката в община Б., се извежда косвено от приложените по
делото приемо-предавателни протоколи от 01.09.2017г., съгласно които
получените от ВИ.ком телевизори и мобилни телефони са предадени от МОЛ
в община Б. и получени от кмета на община Б., като ДМА, удостоверено със
съответните подписи. Св.Т. изразява личната си отличната оценка за
подсъдимия като ръководител, който се е отнасял с уважение към
служителите, които обстоятелства са извън съставомерните.
Показанията на св.Д. Л., че иззетият от дома й телевизор Самсунг е
закупен през м.юни 2015г. за рождения й ден, от Технополис или Техномаркет,
не отговарят на установените по делото обстоятелства. От изисканите в хода
на разследването справки за 2015г. се установява, че в магазин „Технополис“,
„Метро“ и „Зора“ не е предлаган такъв модел телевизор, а в справка от
магазин „Техномаркет“ не фигурира поименно закупуван такъв модел
телевизор от семейството на подс.Г.. С оглед на това и предвид родствените
връзка на свидетелката с подсъдимия, като негова майка, съдът счита, че на
показанията й не следва да се дава вяра и същите подкрепят единствено
9

защитната теза на подсъдимия, която противоречи на събраната
доказателствена съвкупност по делото. Видно от справката на „Техномаркет“,
две от лицата, фигуриращи в нея-И.н К. и А. Г. са закупили повече от един
брой телевизор SAMSUNG UE-40J6202, поради което неоснователно се
твърди от защитника на подсъдимия, че са налице празни полета в справката, с
непосочени имена на купувачи.
В обясненията си в с.з подсъдимият твърди, че обвиненията срещу него
са необосновани, че цялото производство през последните 10 години е
естествен ход на събитията от 2016г., като атаките са единствено и само с
политически мотив, от неговите опоненти, за да бъде субект на съдебно
преследване и да не бъде допусната кандидатурата му за последващ мандат,
което наложило да смени местожителството, работата си и не е заемал
подобни позиции. Според подсъдимия е възможно наличието и на лични
мотиви срещу него. Сочи, че е съдействал на органите, осъществили обиска,
но претендираното устройство не кореспондирало. Сочи, че иззетия лаптоп е
негов, подарък е от близък човек, не от общината, и не съответства на
експертизата. Съдът разгледа внимателно обясненията на подсъдимия в с.з. и
тези, прочетени от досъдебното производство по реда на чл.279 от НПК, като
намира, че същите са едновременно доказателствено средство и защитна теза.
На първо място липсват данни по делото наказателното преследване срещу
подсъдимия да е плод на политическа атака или лични мотиви, а и самия
подсъдим не може да посочи конкретно кои лица имат интерес от подобни
действия, поради което тези му твърдения са необосновани и недоказани.
Изявленията му, че не е проявил безстопанственост с действията си са
ирелевантни с оглед повдигнатото обвинение за престъпление по друг текст от
закона. Твърденията му, че иззетият лаптоп не кореспондира с
претендираното устройство не отговарят на доказателствата по делото. На
първо място, подсъдимият лично е посочил местонахождението в дома си на
търсения лаптоп, съгласно отразеното в протокол за претърсване и изземване
от 09.11.2021г., в който фигурира и саморъчното му изявление, че лаптопът е
личен подарък от представителството на ВИ.ком. В прочетените обяснения от
досъдебното производство, подсъдимият също потвърждава, че е предал
доброволно при претърсването преносимия компютър „Леново“, посочвайки
къде се намира. От приетата по делото заключение по ТЕ, в която съдът няма
основание да се съмнява, тъй като е дадено от компетентно в своята област
лице и съдържа ясен и конкретен отговор на поставената задача, се
установява, че серийния номер на иззетия лаптоп PF05SR5N е инкорпориран в
посочения в приемо-предавателния протокол от 22.07.2015 год. сер. № PF05
SR5NPF9XB5104023, като допълнителните букви и цифри нямат отношение
към серийния номер. Този номер според експертизата е уникален за всеки
един произведен лаптоп и не може да има съвпадение с друг, макар и от
идентичен модел. В показанията си пред съда вещо лице Г. К. подробно е
отговорил на всички поставени допълнителни въпроси, уточнил е, че в
заключението е допусната техническа грешка досежно годината на
производство, която е 2015г., а не както е посочено-2017г. Посочил е, че на
база серийния номер е достъпнал информацията, предоставена от
10

производителя и тя е софтуерно извадена. Категоричен е, че се касае за сериен
номер, който е уникален и той е реалният сериен номер, и това е краткият
сериен номер. Обяснил отразеното в ТЕ, че серийният номер не съвпада
напълно с факта, че в протокола е бил написан много по-дълъг сериен номер,
но бил убедителен за това, че серийния номер е този, който е изваден от самия
компютър и че краткия сериен номер отговаря на процесния лаптоп. Посочил
е също, че всеки закупен лаптоп има сериен номер на гърба, но в случая
стикера е бил механично премахнат, което обстоятелство е отразено и в ТЕ,
видно е и нагледно от снимковия материал в ТЕ, че стикер със сериен номер
на корпуса липсва, с оглед на което този факт е несъмнено установен. Ясно е
още от заключението, че сер. № 1045945600345 ACLU081034J, посочен в
протокола за претърсване и изземване за лаптопа, е отбелязан в гнездо за
батерията към него, поради което неоснователни са възраженията на
защитника, че лаптопа е имал този сериен номер на корпуса си. Предвид
изложеното, тезата на подсъдимия, че е дал лаптопа, за да се установи дали
съответства на търсения лаптоп и че е бил готов да разпише протокол с
номерата на съответното устройство, както и че лаптопа му е подарък от
близък човек, съдът намира за необоснована и чисто защитна теза, в разрез с
доказателствата по делото. В тази насока, възраженията на защитника на
подсъдимия, че има разминаване между номерата на лаптопа в приемо-
предавателния протокол, в протокола за претърсване и изземване и в
обвинителния акт, както и че не се установява иззетият лаптоп да е този,
който е предоставен с приемо-предавателен протокол са неоснователни и не се
споделят от съда, тъй като противно на тях, по несъмнен начин е констатирана
по делото идентичност между търсеното устройство-лаптоп „Леново“,
представено на подсъдимия от ВИ.ком и лаптопа, намерен в дома му, като
посочените в протоколите допълнителни букви и цифри след уникалния
номер, не променят този извод.
Съдът дава вяра и на заключението на СЦИЕ, която е дала отговор на
въпроса за стойността на инкриминираните вещи към момента на деянието- за
лаптопа-850лв и за 1бр.телевизор 1150лв., общо 2300лв. за двата телевизора.
Същото е изготвено от лице, притежаващо тази компетентност, което е
изготвило заключението след запознаване с писмените и гласните
доказателства по делото, както и с инкриминираните вещи. В с.з. е обяснило и
причините, поради които е налице различие в стойността, на която са оценени
в заключението инкриминираните вещи и тази, отразена в справката от
ВИ.ком, по която са изписани вещите за община Б.-881,02лв. за телевизора и
575,01лв. за лаптопа, а именно, че цените при сключване на договор между
две страни не са реални и са различни от тези в търговската мрежа, където се
определят според търсенето и предлагането, и с включено ДДС. Т.е.
заключението се явява изготвено надлежно, по пазарни цени на
инкриминираните вещи към момента на деянието и не е налице съмнение
относно обективността му. За прецизност следва да се посочи, че съобразно
счетоводната политика на Община Б. и приетия праг за същественост на ДМА,
дори и по цени на изписване от ВИ.ком, инкриминираните вещи пак подлежат
11

на заприходяване като ДМА.
Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:
Подсъдимия е извършил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.201, ал.1 от НК, тъй като за периода 16.07.2015г. до
26.10.2015г. в гр. Б., обл.Р., като длъжностно лице- Кмет на Община- Б., обл.
Р., присвоил чужди вещи- лаптоп NETEBOOK LENOVO G50-30 QUAD CORE
серия PF05SR5NPF9XB5104023, на стойност 850,00лв. и 1 бр.телевизор марка
„SAMSUNG“, модел „UE 40J6202“, на стойност 1150,00лв., всички вещи на
обща стойност 2000,00лв. собственост на Община Б., връчени в това му
качество и поверени му да ги пази и управлява.
Подсъдимият Г. Г. има качеството на длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1, б.“б“ от НК. По силата на Решение №65/31.10.2011г. на ОИК Б., при
проведени местни избори през 2011г. за общински съветници и кметове на
населени места, същият е бил избран за кмет на Община Б., обл.Р..
Безспорно е установено по делото, че подс.Г., като длъжностно лице, на
което е връчено и поверено за пазене и управление имущество на Община Б.,
се е разпоредил с него без да има право за това, окончателно, и без намерение
въобще да го връща. Инкриминираните вещи са се намирали във
фактическата власт на подсъдимия, тъй като лично са му били връчени от
св.Й.. Те са били „чужди“ вещи за подсъдимия, защото не са били негова
собственост. Подсъдимият, след получаването на чуждите ценности,
променил субективното си отношение към тях и от държател за сметка на
собственика-Община Б. се превърнал в техен владелец за себе си, като отнел
възможността общината да се ползва от имуществото. Подсъдимият не
заприходил в Общината инкриминираните вещи, като не предоставил
съответните документи, с които са получени от ВИ.ком- договор и приемо-
предавателни протоколи, в счетоводството, за да им бъде даден инвентарен
номер като ДМА, независимо, че са придобити безвъзмездно, в нарушение на
чл.4, ал. и ал.3 във вр.чл.9, ал.1 и чл.13, ал.1 от Закона за счетоводството/отм.,
ДВ бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016/, обвързано пряко с факта, че
придобИ.нето на актив е свързано с изменение (увеличение) на
имущественото състояние на бюджетното предприятие. Действал е също и в
нарушение на ДДС 20/2014, т.16, касателно завеждането и отчитането на
ДМА, както на и счетоводната политика на общината. Своейки
инкриминираните вещи на престъплението, като длъжностното лице,
подсъдимият ги владял, използвал и се разпоредил с тях, реализирайки
фактически правомощията, включени в съдържанието на правото на
собственост. Същият се разпоредил окончателно с лаптоп LENOVO и 1
бр.телевизор марка „SAMSUNG“, модел „UE 40J6202“ и не ги върнал към
момента на изтичане на мандата си, а същите били установени от
разследващите органи едва през 2021година, съответно в дома му и в дома на
майка му. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че деянието му е
съставомерно, тъй като се е разпоредил с вещите в свой личен интерес и в
12

интерес на друго физическо лице-своята майка.
От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, съзнавал е обществено - опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е
искал настъпването на тези последици. Съзнавал е, че предметът на
престъплението е чуждо имущество, връчено и поверено му за пазене и
управление в качеството му на длъжностно лице, осъществяващо ръководни
функции в община Б.. Предвиждал е, че в резултат от деятелността му с това
имущество се причинява имотна щета на предприятието и е целял
настъпването на тези последици - да извърши противозаконни
разпоредителни действия с това имущество.
По отношение на вторият телевизор марка „SAMSUNG“, модел „UE
40J6202 не се установяват присвоителни действия от страна подсъдимия.
Липсват данни за местонахождението на втория телевизор и в хода на
разследването същият не е установен. Не са налице доказателства за
фактическо или юридическо разпореждане с тази вещ от подсъдимия.
Фактическото му връчване не е достатъчно, за да обоснове извършването на
разпоредителни действия, както и че подсъдимия има принос за неговата
липса. Наличието на липса сама по себе си не може да обоснове отговорност
за длъжностно присвояване /Р. № 5/30.11.1983 г. по н. д. № 4/83 г., ПВС; Р. №
8/14.02.1990 г. по н. д. № 632/89 г., I н. о.; Р. № 425/17.09.1991 г. по н. д. №
278/91 г., I н. о.; Р. № 429/16.10.2001 г. по н. д. № 382/01 г., I н. о.; Р. №
162/27.05.2009 г. по н. д. № 91/09 г., III н. о.; Р. № 360/29.10.2009 г. по н. д. №
362/09 г., I н. о.; Р. № 11/28.04.2010 г. по н. д. № 659/09 г., II н. о./.Поради това,
в тази част обвинението се явява недоказано и подсъдимият следва да бъде
признат за невинен и на основание чл.304, ал.1 от НПК оправдан по него.
Неверни са твърденията на защитника, че не е отпусната субсидия в
размер на 6880лева, тъй като предоставянето на субсидия за безплатни крайни
устройства в размер на 6880,04лв. е отразено в приложение „Тарифни
планове“ от договора и е потвърдено с писмо на ВИ.ком до съда. Невярно е и
твърдението, че се касае за продажба с отлагателно условие и собствеността
на устройствата не е преминала към община Б.. Видно е от писмените
доказателства и отразеното в договора, че се касае за безплатни устройства,
предоставени като субсидия, чието връщане не се дължи на ВИ.ком, а при
неизрядност от страна на клиента се дължи единствено цената за тях.
Следователно щетите от липсата на устройствата по този договор са именно
за Община Б., защото именно тя е носител на правата на собственика по
отношение на вещите.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства-чистото съдебно минало на
подсъдимия, положителни характеристични данни-работи на трудов договор,
възстановените щети на община Б., оказаното съдействие на разследващите
органи, както и изминалия продължителен период от извършване на деянието.
13

Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Не са налице
многобройни смекчавани обстоятелства или изключително такова, което да
обосновава определяне на наказание под минималния размер, предвиден в
закона. С оглед на това, съдът счита, че при наличие единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия следва да се
определи наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Налице са
предпоставките на 66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието.
Същото е в рамките на до три години, подсъдимият не е осъждан към момента
на деянието за престъпление от общ характер, а и съдът намира, че за
поправяне и превъзпитание на подсъдимия, не е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното наказани лишаване от свобода. Същият е вграден
в обществото и извършва трудова дейност. Поради това, съдът отложи
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Предвид ниската степен на обществена опасност на дееца съдът прие, че
за поправянето и възпитанието му не е необходимо да бъде постановявано и
наказание конфискация на имуществото му. Касае се за инцидентна проява в
живота на подсъдимия, поради което налагането на това наказание би се
оказало прекалено тежка санкция за извършеното от него. С оглед на
изминалия дълъг период от извършване на инкриминираното деяние и това, че
към момента подсъдимия не работи в сферата на държавното управление,
съдът намира, че не следва да му налага наказание по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от
НК.
Така наложеното наказание съдът намира, че съответства в пълна степен
на обществената опасност на деянието и дееца, и с него ще се постигнат
целите на генералната и най-вече на личната превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати
направените по делото разноски в размер на 328,88 лв. по сметка на ОД МВР-
Р. - разноски на досъдебното производство, както и сумата от 40лв. - съдебни
разноски, в полза на Районен съд гр.Бяла.
Веществените доказателства - телевизор „SAMSUNG” модел ,,UE -
40J6202“ и лаптоп- нотебок Lenovo сер.№ PF05SR5NPF9XB5104023 следва да
се върнат на собственика им Община Б..
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
14

Номер на акта:	7
Дата:	23 април 2025 г.
Съдия:	Ъшъл Лютфи Ириева

Дело:	20244510200095
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 април 2024 г.

Присъда по дело №95/2024 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите