Решение по дело №86/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147, ал. 2 във вр. с чл.16, ал. 1, т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано протест на прокурор в Окръжна прокуратура- Плевен с искане за обявява нищожността на волеизявление на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********/06.11.2018 г. на името на П. Н. М. с [ЕГН] за категории „В“, „В1“ и „АМ“ със срок валидност до 06.11.2028 г. и издадено въз основа на него СУМПС [номер]/06.11.2018 г.

В протеста се посочва, че при подаване на документи за първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС на 03.11.2008 година П. Н. М. представя Свидетелство за основно образование серия А-96, № 0052033, рег. № 3122/21.06.1996 година, издадено от ОУ „К. и М.“ гр. Плевен, в което е отразено, че през учебната 1995/1996 M.е завършил основно образование.

Във връзка с постъпила в ОД на МВР- Плевен информация, в която се съдържали данни, че П. Н. М., при подаване на документи за издаване на СУМПС е представил свидетелство за завършено основно образование, без да е завършил необходимите образователни нива, е била извършена проверка от органите на МВР. В хода на същата са изискани заверени копия от всички документи, подадени от П. Н. М. до Сектор „ПП“- Плевен за издаване на СУМПС [номер]/05.11.2008г. и СУМПС с № *********/06.11.2018г, като е установено е, че в депозираните от П. М. документи фигурира и Свидетелство за основно образование Серия А- 96, № 0052033, рег. № 3122/21.06.1996г., издадено от Основно училище „К. и М.“-гр.Плевен, а след направено запитване до Регионално управление на образованието - Плевен, е приобщена писмена информация, съгласно която е установено, че със Заповед № РД- 14-45 от 07.01994г. на министъра на науката и образованието, публикувана в ДВ, бр. 50 от 21.06.1994г., ОУ „Св. Св. К. и М.“ - Плевен и СОУ „П.К.Я.“ се преобразуват в СОУ “П.К.Я.“. Депозирано е писмо от Директор на СУ “П. Я.„ гр. Плевен, съгласно което при проверка на документацията на учебното заведение, вкл. и на съхраняваната от Основно училище „Св.Св.К. и М.“ - гр.Плевен, не е установено лицето П. Н. М., с [ЕГН] да е учил в ОУ “К. и М.„ гр. Плевен, да е завършил VIII клас и да му е издадено Свидетелство за завършено основно образование.

Посочва се, че с постановление от 03.10.2024 г. на РП- Плевен е отказано образуване на досъдебно производство по преписка № 5657/2024г. по описа на същата прокуратура на основание чл.213, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК- поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване за престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК. В прокурорският акт е прието, че са налице данни за извършено на 03.11.2008г. от П. Н. М. деяние по чл. 316, във вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК пред служител на Сектор „ПП“ - Плевен, затова, че съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено основно образование - Свидетелство за основно образование № 0052033, рег. № 3122/21.06.1996г. , на което е придаден вид, че е издадено на името на П. Н. М. от ОУ„ К. и М. “ - гр.Плевен, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, но с оглед предвидената от законодателя санкция, съгласно чл. 80, ал.1, т.3 от НК давността за наказателно преследване е 10 години от извършване на престъплението, като същата е изтекла и е погасила каквито и да било процесуални възможности за наказателно преследване по отношение на конкретно лице.

През 2018 година на M.е издадено свидетелство за управление на МПС поради изтичане срока на валидност на предходното.

Посочва се, че обстоятелството, че е налице неистински документ, който е взет предвид при издаване на свидетелство за управление на МПС е ново писмено доказателство по см. на чл. 99, т. 2 от АПК и следва да бъде възобновено производството по издаване на СУМПС и да бъде обявено за нищожно волеизявление на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен относно признаване на право на M.да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство .

В съдебно заседание - протестиращият прокурор в Окръжна прокуратура Плевен, се явява и поддържа протеста.

В съдебно заседание ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание заинтересована страна – П. Н. М., не се явява, представлява се от назначения му особен представител адв. И. Х. Ц. от АК- Плевен, като оспорва протеста.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление от 03.11.2008 г. до сектор „Пътна полиция“- Плевен M.е поискал издаване на свидетелство за управление на МПС, като прилага Свидетелство за основно образование Серия А- 96, № 0052033, рег. № 3122/21.06.1996г., издадено от Основно училище „К. и М.“- гр.Плевен.

Издадено е свидетелство за управление на МПС на 05.11.2008 година за категории „М“ и „В“ с №********* с валидност до 05.11.2018г.

На 05.11.2018 година M.подава в сектор „ПП“ при ОДМВР- Плевен заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС поради изтичане на срока на валидност и такова е издадено с рег. № рег. № *********/06.11.2018 г. за категория „В“ и „В1 и „АМ“ с валидност до 06.11.2028 г.

Изготвена е докладна записка до началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен от началник група „Отчет на ПТП и водачи, на АНД и АИД“, сектор „ПП“ с предложение за уведомяване на Окръжна прокуратура –Плевен за предприемане на действие по обявяване на СУМПС за нищожно, тъй като са изтекли срокове за възобновяване на административно производство по чл. 99 и сл. от АПК.

По делото не е представено СУМПС, тъй като същото е в лицето, но с оглед данни в докладна записка съдът кредитира тези обстоятелства относно издаване на СУМПС.

Представена е пр. пр. 4049/243 по описа на ОС Плевен, в която е приложено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.10.2024 година спрямо П. Н. М. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за ползване неистински или преправен официален документ – свидетелство за основно образование от 21.06.1996 година, тъй като е изтекъл 10 годишен давностен срок за наказателно преследване.

Представено е писмо вх. №РД-16-736/19.12.2024г. от директор на СУ „Пейо Яворов“ гр. Плевен във връзка със свидетелството за основно образование от ОУ „К. и М.“ гр. Плевен на П. Н. М. с [ЕГН], съгласно което при проверка на документацията на учебното заведение, вкл. и на съхраняваната от Основно училище „Св. Св .К. и М.“ - гр. Плевен, не е установено лицето П. Н. М., с [ЕГН] да е учил в ОУ “К. и М.„ гр. Плевен, да е завършил VIII клас и да му е издадено Свидетелство за завършено основно образование.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.145, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като според чл.147, ал. 2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК.

В чл. 16, ал. 1, т.1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове.

Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, според легалната дефиниция на чл. 50 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ т.е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС. В случая се иска прогласяване на нищожност именно на волеизявление на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен относно признаване на право на П. Н. М. да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство с рег. № *********/06.11.2018 г. за категории „В“, „В1“ и „АМ“ със срок валидност до 06.11.2028 г.

Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове и волеизявления могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, предвид което протестът е допустим, а разгледан по същество – основателен.

Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта.

Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, не пораждат последици на административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта.

Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление.

Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум).

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган.

Нищожен е и административен акт/волеизявление при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет.

Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.

Във връзка с горното, по искането за прогласяване нищожност на волеизявлението на началник сектор ПП за издаване на СУМПС съдът съобрази следното:

За да притежава право да управлява МПС, водачът следва да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, съгласно чл.150а от Закон за движение по пътищата в редакция към датата на издаване, което се издава от органите на МВР при наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т.е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория.

Съгласно чл. 12, ал. 1, т.1 от Наредба №І-157/01.10.2002г. (Наредба/та), свидетелство за управление на МПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория, което става въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит и на документи представени от лицето, като в т.7, на чл. 13, ал. 1 от Наредбата, в относимата редакция към датата на подаване на заявлението и издаване на СУМПС, е регламентирано представяне на копие от документ за завършено най-малко на основно образование, а след изменение през 2018 с ДВ, бр. 72 от 31.08.2018 г. – следва да се представи документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование - средно образование.

В случая е налице хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата – подмяна на свидетелство за управление поради изтичане на валидността му. Процесното свидетелство е издадено, като органът не проверява първоначалните предпоставки т.е. наличието на необходимото образование, тъй като за това е представен документ, като в случая представеното свидетелство е документ с невярно съдържание, факт, който не се оспорва, тъй като с оглед писмо вх. №РД-16-736/19.12.2024г. от директор на СУ „Пейо Яворов“ гр. Плевен, във връзка със свидетелството за основно образование от ОУ „К. и М.“ гр. Плевен на П. Н. М. с [ЕГН], съгласно което при проверка на документацията на учебното заведение, вкл. и на съхраняваната от Основно училище „Св. Св .К. и М.“ - гр. Плевен, не е установено лицето П. Н. М., с [ЕГН] да е учил в ОУ “К. и М.„ гр. Плевен, да е завършил VIII клас и да му е издадено Свидетелство за завършено основно образование, т.е. не са налице предпоставките за издаване на СУМПС през 2008 г. респ. за подновяването му през 2018 година.

С оглед промяна на материалния закон и необходимост от представяне на документ за завършен най- малко първи гимназиален етап на средно образование т.е. не основно, а средно образование, то не са ангажирани доказателства от органа, че такъв е представен, въпреки указаната доказателствена тежест т.е. заинтересованата страна не е представила документ за завършено средно образование, а ползваният такъв за основно образование е неистински документ, и не са налице предпоставки чл. 13 от Наредбата за издаване на СУМПС през 2008 г. и за подновяване на СУМПС през 2018 г., тъй като лицето не представя документ за завършено средно образование и няма право да му бъде издадено СУМПС респ. след изтичане на валидността му да бъде издадено друго.

След като лицето не е завършило образованието в Основно училище „Св. Св .К. и М.“, гр. Плевен и не му е издаван документ от него, то същото не притежава свидетелство за завършено основно образование, каквото е императивното изискване на чл. 13, ал. 1, т.7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. към 2008 година, а към 2018 г. – документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование. Липсата на този документ прави невъзможно издаване на свидетелство на управление на МПС. Лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една от всичките изискващи се предпоставки за издаване на първоначалното СУМПС, като съзнателно е ползвал неистински официален документ, за да му бъде издадено СУМПС респективно при издаване на това от 06.11.2018 г., поради изтекла валидност на първото СУМПС.

С оглед изложеното, съдът намира, че при издаване на процесното свидетелство за управление на МПС на името на M.с валидност до 06.11.2028 г. е допуснато тежко нарушение на изискванията на чл. 13, ал. 1, от Наредба № I-157/1.10.2002г., водещо до нищожност, тъй като волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на правно основание и самото свидетелство е нищожно, като следва да бъде обявено за такова.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на ОП- Плевен следва да се присъдят направените разноски по делото за внесен депозит в размер на 500 лева за назначения служебен защитник на заинтересованата страна М., поради което ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ОП- Плевен.

 

Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, осми състав,

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО волеизявлението на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********/06.11.2018 г. на името на П. Н. М. с [ЕГН] за категории „В“, „В1“ и „АМ“ със срок валидност до 06.11.2028 г. и издадено въз основа на него свидетелство за управление на моторно превозно средство с рег. № *********/06.11.2018 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Плевен да заплати на Окръжна прокуратура- Плевен разноските по делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред В. А. съд, подадена чрез Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщението.