№ 17423
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110108353 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу
ответника М. М. А. с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 33604/26.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61190/2024 г
по описа на СРС, 76 с-в, а именно: 1636.99 лева, представляваща цена на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 14, находящ
се гр.София, община „Триадица“, ***, аб. № 365776, за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда /15.10.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 21.15 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.10.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.
1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответника
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния
период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал
правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да
се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
61190/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в.
1
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск. Моли съдът да установи
вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. М. А. не е депозирала писмен
отговор на исковата молба.
С писмена молба, изпратена с п.кл. от 24.04.2025 г., подадена извън
срока по чл. 131 ГПК /изтекъл на 22.04.2025 г. – присъствен ден/, ответникът,
без да оспорва качеството си на потребител и доставката на топлинна енергия
в имота, сочи, че след извършена справка в ищцовото дружество и в
електронен портал за заплащане на комунални услуги, не е установила
съществуването на неплатени задължения по процесните фактури.
В подаденото в срок мотивирано възражение по чл. 414 ГПК, което
съдът следва да съобрази, страната сочи, че е извършила погасителни
плащания, касаещи процесните вземания, във връзка с което представя
доказателства.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулатвино
съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия, тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, възникнало на соченото правно основание,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
В обявения за окончателен доклад, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
6 ГПК, съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване, обстоятелствата, че ответникът е бил собственик на процесния
недвижим имот в рамките на исковия период, както и, че ищецът е доставил
претендираното в исковата молба количество топлинна енергия на
посочената стойност.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
2
право на ползване.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик
на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
С оглед подадения отговор на исковата молба, съдът е отделил като
безспорно обстоятелството, че ищецът е доставил претендираното в исковата
молба количество топлинна енергия на посочената стойност.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът е заплатил
претендираните от ищеца суми за топлинна енергия.
За отговор на поставения въпрос по делото е изслушано и прието
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението по ССчЕ, която съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвена от вещо лице, разполагащо с необходимата
квалификация и при обстойно изследване на всички представени от ответника
платежни документи и счетоводството на ищеца, се установява се, че
плащанията, извършени от ответника, не касаят процесния период /с оглед
посоченото в тях основание/ и са взети предвид от ищеца при формиране на
цената на исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск за
заплащане на цената на потребената в имота топлинна енергия се явява
доказан по своето основание, като следва да бъде уважен в установената от
вещото лице стойност, а именно 1636.99 лева, равняваща се по размер на
исковата претенция.
Върху главниците за топлинна енергия следва да бъде присъдена и
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
3
заповед за изпълнение.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед липсата на спор между страните, че ответникът не е изплащал в
цялост процесните задължения на падежа им, искът по чл. 86 ЗЗД за
мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява
основателен до размера, установен от вещото лице, съобрази датите и
размерите на извършваните от ответника доброволни плащания, а именно до
размер на сумата от 0.06 лева.
За горницата над тази сума до пълния размер на претенцията от 21.15
лева искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете, като съдът дължи произнасяне и по отговорността за разноски в
заповедното производство.
Ищецът е доказал извършването по делото на разноски в исковото
производство в размер на 166.84 лева – заплатена държавна такса, 300 лева –
депозит за извършване на ССчЕ, като е претендирал присъждане на
4
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя на сумата от 100 лева. С оглед на това, общият размер на сторените
разноски възлиза на сумата от 566.84 лева. Съразмерно на уважената част от
исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 559.63 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски
за исковото производство, но доколкото такива не са претендира, разноски не
му се следват.
В заповедното производство заявителят е доказал извършването на
разноски в размер на 33.16 лева – държавна такса и 50 лева – определено то
съда юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от
исковете, страната има правно на разноски в размер на 82.08 лева.
Длъжникът не е претендирал разноски в заповедното производство,
поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. М.
А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, за
които е издадена Заповед № 33604/26.10.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61190/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в,
а именно: 1636.99 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия
за топлоснабден имот – апартамент № 14, находящ се гр.София, община
„Триадица“, ***, аб. № 365776, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда
/15.10.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 0.06 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2022 г. до 03.10.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу ответника М. М. А., ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над
уважения размер от 0.06 лева до пълния размер на претенцията от 25.15 лева -
лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 03.10.2024 г., за която сума е издадена Заповед №
33604/26.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 61190/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. М. А., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
559.63 лева – сторени от ищеца разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 82.08 лева –
сторени от заявителя разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от претенциите.
5
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД в качеството
му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6