№ 14
гр. К., 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20221850200219 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Н. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. К., кв. „М.“, ул. „Т.” № 2 е подал жалба
до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган срещу наказателно
постановление № 22 – 0286 - 000115 / 11.05.2022 г. издадено от Началника на
РУ – гр. К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И
НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение,
с което да отмени същото изцяло.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован, не се явява, упълномощеният му защитник – адв. Е. – САК
е депозирала молба, с която заявява, че поддържа жалбата и моли съдът да
отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно
заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела
становище по така подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
1
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 472111 / 15.04.2022 г., че на
15.04.2022 г. в 13.01 часа в гр. К., на ул. „В.З.“ , с посока на движение от ул.
„Ю.Г.“ към ул. „Р.“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил „В. ****“,
бежов на цвят, лична собственост, който не е регистриран по надлежния ред,
няма поставен регистрационен номер и по този начин е нарушил чл. 140 ал. 1
от ЗДвП. Същият е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр номер Алкотест Дрегер ******, като уредът
отчета 0.30 промила алкохол.
Към преписката е приложено и постановление от 21.04.2022 г. за
прекратяване на пр. пр. № 286 / 2022 г. по описа на РП – К..
Въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение Началникът на РУ - гр. К. издава наказателно постановление № 22
– 0286 – 000115 / 11.05.2022 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175
ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложил на Н. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. К., кв. „М.“,
ул. „Т.” № 2 административно наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / двеста
/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за
нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания на свидетелите А. М. Н. и Б. И. Б., както и
приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства не е видно, кога е връчено на
жалбоподателя обжалваното наказателното постановление, но съдът приема,
че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в
предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото
наказателно постановление.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие
2
и в наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно ясно,
като са посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. Не е отбелязано кога е връчено обжалваното НП / не е
посочена дата на връчване, нито в Нп връчено на жалбоподателя, нито в НП
приложено към административната преписка /.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места." От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил,
и че автомобилът е бил без регистрационен номер.
Ето защо, с оглед изложеното по - горе настоящият състав намира, че от
материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, която предвижда наказание "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и „Глоба“ от 200 до 500
лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
В същото време обаче съдът счита, че административнонаказващият
орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на
нарушението. Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус
извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съставлява „маловажен
случай”. При установяване на конкретното административно нарушение,
3
доколкото то съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да
приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на
посочената правна норма следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията "маловажни"
и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във
ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело,
че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва,
че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а
наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6,
ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е
приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Съдът счита, че особената обществена важност на
регулираните от Закона за движение по пътищата обществени отношения не
може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална
4
преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. "б"
ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП
налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22 – 0286 - 000115 / 11.05.2022 г.
издадено от Началника към РУ - гр. К., с което на Н. Д. Ж., ЕГН **********
от гр. К., кв. „М.“, ул. „Т.” № 2 е наложено на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от
ЗДвП административно наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / двеста / лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за
нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5