№ 22930
гр. С., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110118418 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Е. м. з.“ ЕАД срещу И. Д.
Ш., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 56
ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4668,42 лв., представляваща дължима
сума по фактура № **********/**.**.**** г. за периода 05.09.2021 г. до 04.12.2021 г. и
сумата от 1732,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по издадената
фактура за периода от 22.12.2021 г. до 08.01.2025 г., ведно със законна лихва считано от
14.01.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2010/2025 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение на
електрическа енергия № *-***-** от 13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, както и че е собственик на разпределителната мрежа на
лицензионната територия. Твърди, че в съответствие с притежаваната лицензия и на
основание приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, на обект
къща на ответника в гр. Б. ул. "Б." № ** * е направена проверка, при която е констатирано
неточно измерване на потребяваната електроенергия и е издадена фактура №
**********/**.**.**** г. Твърди, че на 07.04.2023 г. е постановено съдебно решение по гр. д.
№ *****/**** г. по описа на СРС, 151 състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният от И.
Д. Ш. срещу „Е. м. з.“ ЕАД отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по
издадената на потребителя корекционна фактура, предмет на настоящото производство.
Претендира и лихва считано от 22.12.2021 г. /датата, следваща датата на падежа на
фактурата/ до дата 08.01.2025 г. в размер на 1732,22 лв. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Поддържа, че индивидуалното електрическо табло е изнесено на уличен
стълб и не разполага с ключ за видимия /фасаден/ капак за него, както и че достъп до
вътрешните капаци на таблото имат единствено служителите на разпределителните
дружества. Поддържа, че в констативния протокол не било отразено състоянието на
пломбите и заключващото устройство на втория /вътрешен/ капак на електрическото табло.
Поддържа, че пломбирането, заключването и отключването на вътрешните капаци на ел.
1
таблата, монтирани на улиците, се извършвало само от оторизирани технически лица, така
че всякакви манипулации върху измервателните уреди и схемите за свързване в ел. таблата
не могат да бъдат осъществени от други лица (вкл. абонати) без съдействието или от
служителите на съответните дружества. Поддържа, че ел. таблото е собственост на „Е. З.“
АД, поради което излага съображения, че не носи отговорност за каквито и да е
манипулации. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В открито съдебно заседание процесуалния представител излага твърдения, че
задълженията на ответника, предмет на производството по делото, са погасени. Изрично
прави признание на извършените плащания и представя извлечение от електронната система
на дружеството за погасяване на 30.07.2025 г. на задължението по процесната фактура.
Моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, поради
погасяване на задълженията. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждание за
исковото и заповедното производство.
Ответникът не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща представител.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
По предявения иск в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че през процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за
продажба на електрическа енергия за процесния обект, че е налице основание за
преизчисление по нормативно предвидена методика поради констатиран нерегламентиран
достъп до електромера, довел до неправилно изчисляване на потребените от клиента
количества електрическа енергия, както и размера на коригираната сума.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задължението си за погасяване на дълга.
С доклада по делото е отделено за безспорно между страните съществуването на
облигационно отношение помежду им с предмет продажба на електрическа енергия в
обект, находящ се в гр. Б. ул. "Б." № ** *. В подкрепа на този извод е и съставената от
ответника фактура за клиентски номер ************, която е на името на ответника.
Като безспорно е отделено и обстоятелството, че със съдебно решение, постановено по гр.
д. № *****/**** г. по описа на СРС, 151 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от И. Д. Ш.
срещу „Е. м. з.“ ЕАД отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по издадена
на потребителя корекционна фактура, предмет на производството.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установени гореизброените
предпоставки. Ищецът е признал, че процесните вземания по фактура
**********/**.**.**** г. са платени в хода на процеса и това се установява от приетото като
доказателство по делото извлечение от електронната система на дружеството /л. 50/.
Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС, в
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал.3
ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право. В случая с извършеното плащане в хода на
производството по делото спорното право е погасено изцяло, поради което предявените
искове следва да се отхвърлят.
В производството по делото се претендира законна лихва върху главницата за периода от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.01.2025 г. до окончателното плащане на
задължението, като законна последица от признаването на иска. Предвид извършеното
погасяване на задължението по фактурата размерът на законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до датата на плащането - 30.07.2025 г., изчислена
от съда по реда на чл.162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор, достъпен на сайт с домейн
/https://portal.nra.bg/, възлиза на 328,44 лв.
2
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията в срок.
В конкретния случай в издадената от ищцовото дружество фактура е посочен срок за
плащане на задължението от **.**.**** г. до 21.12.2021 г. В съответствие с правилото на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, денят за изпълнение на задължението е определен, поради което длъжникът
изпада в забава след изтичането му. При тези данни, предявеният иск за мораторна лихва
следва да бъде уважен за претендирания период от 22.12.2021 г. до 08.01.2022 г. в размер от
1732,22 лв.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът, доколкото плащането
е извършено в хода на процеса и ответникът е дал повод за завеждане на исковете по арг. от
чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищецът претендира единствено разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство, за което представя списък по чл. 80
ГПК. Ето защо на ищеца се дължат разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и в размер на 200 лв., определено от съда по
реда на чл. 78, ал.8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. с чл. 26 НПП, за исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Е. м. з.“ ЕАД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш." № **, сграда И. П., срещу И. Д. Ш.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. "Б." № ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 56 ПИКЕЕ за сумата от 4668,42 лв., представляваща дължима
сума по фактура № **********/**.**.**** г. за периода 05.09.2021 г. до 04.12.2021 г., за
която суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2010/2025 г. по
описа на СРС, 178 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Д. Ш., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., ул. "Б." № *** ДЪЛЖИ НА „Е. м. з.“ ЕАД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш." № **, сграда И. П., сумата от 328,44 лв.,
представляваща законна лихва върху платената в хода на производството главница в размер
на 4668,42 лв., начислена за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 14.01.2025 г. до датата на плащането на главницата - 30.07.2025 г., както и на
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1732,22 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата по издадената фактура за периода от 22.12.2021 г. до
08.01.2025 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
2010/2025 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА И. Д. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. "Б." № *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Е. м. з.“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш." №
**, сграда И. П., на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 50 лв. за разноски за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 200 лв. за
разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3