№ 566
гр. Варна, 20.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500583 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от В. Н. Н. определение №3598/11.10.2021г., постановено по
гр.д.№3480/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството
по делото на осн. чл.130 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е
неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Въззиваемата страна УМБАЛ „Света Марина“ЕАД, гр.Варна в
депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител ю.к. Ж.Т., поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното определение да бъде
потвърдено.Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице помагач ЗАД „Армеец“АД, гр.София в депозирания отговор
по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител ю.к. Л.М.-Л., поддържа становище за нейната неоснователност
и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Производството по гр.д.№3480/20г. по описа на ВОС е образувано по
предявен от В. Н. Н. против УМБАЛ „Света Марина“ЕАД иск с пр.осн. чл.49
1
от ЗЗД.В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 07.01.2021г. и
19.01.2021г. ищецът твърди, че д-р Светлин В. В., психиатър, служител на
ответника/работещ в Първа психиатрична клиника на УМБАЛ „Света
Марина“ЕАД/ изготвил съдебно-психиатрична експертиза на 29.05.2020г.,
изслушана на 08.06.2020г. по НАХД №2537/19г. по описа на ВРС, за
психиатрично освидетелстване на ищеца.В заключението си той е дал
неправилни, неверни, грешни и нагласени диагнози/чрез изопачаване и
нагласа по удобен за в.л. на факти и обстоятелства, така щото да бъдат
вкарани в рамките на посочените от в.л. психиатрични диагнози/, а именно,
че В.Н. страда от параноидно личностно разстройство, налудно разстройство,
кверулантно поведение, нарушения при интерпретация на факти и събития, и
причинно-следствената връзка между тях във връзка с претърпяно ПТП.В
резултат от така дадените неправилни, неверни, грешни и нагласени диагнози
от д-р Светлин В. по посоченото експертно заключение, изслушано пред ВРС
по НАХД №2537/19г., ищецът претърпял неимуществени вреди - неприятни
преживявания, психични болки и страдания, уронване на авторитета му в
обществото, за обезщетение на които претендира ответникът, като
работодател на д-р В., да бъде осъден да му заплати сумата от 80 000лв.
Видно от формулираните от ищеца обстоятелствена част и петитум на
иска е, че неговото разглеждане изрично предпоставя установяването в
производството и на обстоятелството, че служителят на ответника съзнателно
е дал невярно/с грешни и нагласени диагнози за наличие на психични
заболявания, от които в действителност ищецът не страда/ заключение като
вещо лице, изготвило съдебно-психиатрична експертиза, изслушана и приета
по НАХД №2537/19г. по описа на ВРС.Даването на невярно заключение като
вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо
дали е съзнателно или по непредпазливост /чл.291, ал.1 и ал.2 от НК/, е
въздигнато в престъпление от общ характер против правосъдието.За
установяване твърденията на ищеца би следвало гражданският съд по
същество да установи едно деяние, което наказателният закон квалифицира
като престъпно, т.е. в случая да установи фактическия състав на престъпление
от общ характер по чл.291 от НК.Процесуалният способ за установяване на
престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или с
уважен установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 от ГПК,
който иск е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а именно
2
наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на
деянието, не може да бъде образувано или е прекратено или спряно на
посочените в нормата основания или тогава, когато извършителят му е
останал неоткрит.В случая не се твърди, нито установява наличието на влязла
в сила присъда или на някоя от предвидените в чл.124, ал.5 от ГПК хипотези,
допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен
ред.Не може да се приеме, че с предявения иск не се цели установяване на
престъпно деяние на вещо лице, а само това, че заключението е било невярно,
с неправилно поставени диагнози, доколкото претенцията на ищеца за
обезвреда на вреди е свързана именно с факта на депозиране на това
заключение пред съд, изслушването му и приобщаването му към
доказателствения материал по делото.След като претенцията за ангажиране на
гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление е
предпоставена от установяване на твърдяно престъпното обстоятелство по
надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по такъв ред, следва,
че предявеният иск е недопустим - в този см. напр. определение
№129/21.03.2019г. по ч.гр.д.№933/19г., ВКС, III гр.о., определение
№181/08.05.2020г. по ч.гр.д.№1089/19г., ВКС, III гр.о., Определение
№193/28.05.2020г. по ч.гр.д. №1103/20г., ВКС, III гр.о., определение
№362/05.10.2020г. по ч.гр.д.№2507/20г., ВКС, IV гр.о. и др.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното определение, с
което производството по делото е прекратено като образувано по недопустим
иск, е правилно и следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и
направеното искане на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на осн. чл.78, ал.8, вр. чл.25а,
ал.3 от НЗПП/където е посочен максималният размер/ определя на 40лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3598/11.10.2021г., постановено по гр.д.
№3480/20г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на УМБАЛ „Света
3
Марина“АД, ЕИК *********, сумата от 40лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр.
ал.8 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4