Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260203
гр.Бургас, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Мария Милева, като разгледа
НАХД № 2972 по описа на БРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на У.А.А., родена на ***г., гражданска на Руска
федерация с паспорт ******, валиден до 18.04.2023 година против наказателно
постановление № 63/17.07.2020г., издадено от Началник сектор “Миграция” при ОД на МВР Бургас, с
което за нарушение на чл. 34 Закон за чужденците в Република България на
основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 48, ал. 1 ЗЧРБ вр.
чл. 4, ал. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците на U.A. е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева.
В
жалбата и в съдебно заседание жалбоподателката излага
подробни съображения защо не е напуснала територията на Република България като
посочва, че на територията на Р България е било обявено извънредно положение,
подала документи в отдел миграция на 20.03.2020г., от където получила указания,
а след отпадане на извънредното положение и при първа възможност подала
документи. Нямала възможност да напусне територията на страната тъй като били
отменени всички полети до Москва. Моли да се отмени обжалваното наказателно
постановление.
За
Административнонаказващият орган, се явява Началник отдел Миграция – И.М., която оспорва жалбата
и счита, че нарушението е доказано, поради което НП следва да се потвърди.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателката
на 27.07.2020 г., а жалбата е депозирана на 29.07.2020 г.). Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Съдът намира, че
е родово и местно компетентен да се произнесе по жалбата.
Административнонаказателното производство е започнало
със съставянето на АУАН срещу U.A. гражданка на Русия, родена на ***г. паспорт № ******
валиден до 18.04.2023г. за това, че на 22.06.2020г. около 14,30 часа се явила в
сектор „Миграция“ за проверка на документите и актосъставителят
П.И. установила, че U.A. е влязла на територията
на Р България на 24.02.2020г. с чешка виза № ******* вал. до 01.12.2021г. пребивавала
е в страната повече от 90 дни, не е подала в срок заявление за удължаване на
срока и не е напуснала страната, с което
нарушила чл. 34 от Закон за чужденците в Р България вр.
чл. 4, ал. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците. АУАН е връчен на У. на 22.06.2020г.
В
тридневен срок е постъпила декларация от У. (л. 57), в сектор Миграция, която
има характер на възражение срещу съставения АУАН, с която подробно излага
съображения защо не е напуснала територията на страната и че разполага с доходи
и жилище. Депозирано е и писмо по ел.поща и до Министерство на Вътрешните
работи, дирекция „Миграция“ (л. 53), което е препратено по компетентност на до
Началник на сектор „Миграция“ при ОД на МВР Бургас (л. 52), което писмо също
има характер на възражение срещу съставения АУАН. Представени са документи за
собственост, доказателства за наличност по сметка, удостоверение за граждански
брак, застрахователна полица.
Административнонаказващият орган е приел с наказателното
постановление, че U.A. е влязла на територията
на Р България на 24.02.2020г. с чешка виза № ****** вал. от 02.12.2018г. до
01.12.2021г. с разрешен 90 дневен престой, който е изтекъл на 10.04.2020г., и
предвид разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците, U.A. е следвало да поиска продължаване на срока за
пребиваване съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България
и чл. 11, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, за което била уведомена с
писма от Дирекция „Миграция“, приложени към възражението й или да напусне страната
до 13.06.2020г. U.A. не е изпълнила
императивното задължение да напусне страната до изтичане на разрешения срок за
пребиваване, с което нарушила чл. 34 ЗЧРБ. На основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и
чл. 48, ал. 1 ЗЧРБ вр. чл. 4, ал. 1 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците й е наложена глоба в размер
на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени
средства.
Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:
На
първо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЧРБ нарушенията по този закон се
констатират с акт, съставен от органите на Министерството на вътрешните работи,
а в случаите по чл. 24а - от органите на
Министерството на труда и социалната политика. Въз основа на съставените
актове министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната
политика или определени от тях длъжностни лица издават наказателни
постановления. В случая в представената преписка липсва Заповед, с която
Министърът на вътрешните работи да е упълномощил Началник на сектор „Миграция“ Бургас
да издава наказателни постановления. Такава заповед не е посочена и в самото
наказателно постановление. В тежест на АНО е да докаже всички предпоставки за
ангажиране на административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице, а в случая липсата на посочената заповед
води до извод за липса на законовите предпоставки за издаване на НП и че същото
не е издадено от компетентен за това орган – Министър на вътрешните работи.
Отделно
от изложеното съдът намира, че НП и АУАН не описват ясно нарушението, което се
твърди да е извършено и обстоятелствата на нарушението, както и законовите
норми, които са нарушени, с което е нарушен чл. 42, т. 4, т. 5 ЗАНН и чл. 57
т.5, т. 6 от ЗАНН.
В
АУАН липсва посочване в какъв срок жалбоподателката е
следвало да напусне територията на страната. Всички факти, от които се
установява извършването на конкретно административно нарушение, следва да се
съдържат в АУАН и в наказателното постановление, тъй като в
административнонаказателното производство санкционираното лице гради своята
защита именно срещу фактите, съдържащи се в наказателното постановление.
Липсата на ясно описание на извършеното нарушение е съществено процесуално
нарушение, тъй като лицето не би могло да разбере за какво точно е обвинено. Пропускът
да се посочат всички факти от състава на нарушението не може да бъде саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Задължение на АНО е да посочи всички
обективни признаци на нарушението, от които да се направи извод за периода на
осъществяване на нарушението, което в случая не е сторено. В НП е посочено, че
е изтекъл 90-дневния престой на 10.04.2020г., а предвид извънредното положение
задължението за напускане е било до 13.06.2020г. С посочването едва в наказателното
постановление (НП) на фактите, на които се гради обвинението, съществено се
засяга правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, което следва да знае за какво точно нарушение се обвинява и
при какви обстоятелства.
В
АУАН се посочва, че У. не е искала продължаване на срока и не е напуснала
страната като двете деяния са отделни и не става ясно в какво точно се обвинява
нарушителят – за това, че не е подала документи за продължаване на пребиваването
в установените за това срокове или за това, че не е напуснала страната. В НП се
сочи, че U.A. е следвало да поиска
продължаване на срока за пребиваване съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за
чужденците в Република България и чл. 11, ал. 3 от Правилника за прилагане на
ЗЧРБ, за което била уведомена с писма от Дирекция „Миграция“, приложени към
възражението й или да напусне страната до изтичане на разрешения срок за
пребиваване и като не го е направила е нарушила чл. 34 ЗЧРБ.
Съгласно
чл. 27, ал. 1 ЗЧРБ срокът на валидност на виза за краткосрочно пребиваване и на
разрешения с нея срок на пребиваване може да бъде продължен еднократно от
службите за административен контрол на чужденците по причини от
хуманитарен характер, при извънредни обстоятелства или при наличие на държавен
интерес чрез полагане на персонализиран визов стикер и печат на издаващия орган
в паспорта или заместващия го документ за пътуване по ред, определен в
правилника за прилагане на закона. Не става ясно от обстоятелствената част на
АУАН и НП наказващия орган в какво точно обвинява У. – в това, че не е подала
документи за продължаване на срока за пребиваване или заради това, че не е
напуснала страната. Ако се намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ,
то U.A. няма възможност да остане на територията на Република България именно
защото не е подала документи да й бъде продължен срока за пребиваване, т.е. за
да е налице нарушение по чл. 34 ЗЧРБ за лицето трябва да липсва правно
основание да пребиваване на територията на страната и да е длъжно да напусне. Липсата
на ясно описание на фактите и обстоятелствата от състава на съответното
нарушение следва да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила.
Само това нарушение по мнение на този
състав е отделно достатъчно основание за отмяна на НП.
Неясно
е и въз основа на какво основание е санкционирана жалбоподателката.
Посочено е, че наказанието се налага на основание чл. 48, ал. 1 ЗЧРБ само, че
тази разпоредба има три отделни хипотези - наказва се с глоба от 500 до 5000
лева чужденец, който: 1-ва хипотеза - е бил експулсиран и влезе в
страната; 2 –ра хипотеза - без съответното
разрешение или регистрация извършва търговска или друга дейност и 3-та - е
останал в страната след изтичането на срока за пребиваване. Липсата на
посочване коя хипотеза е налице винаги се определя като съществено нарушение на
процесуалните правила поради липсата на възможност привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере за
какво нарушение се санкционира и на какво основание.
Обстоятелствата
на нарушението, правната квалификация следва да са ясно посочени и не може да
се извличат по тълкувателен път, тъй като в противен случай се нарушава правото
на защита на санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере,
за какво точно нарушение е санкционирано. Задължение на административнонаказващия
орган е да конкретизира точно и изчерпателно текстовете от закона, които са
били нарушени и въз основа на които се налага наказание и като не е сторил това
наказващият орган е допуснал нарушение, което е основание за отмяна на
наказателното постановление.
Съгласно на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има само
жалбоподателят, който не е поискал присъждане на такива, поради което съдът не
му присъжда разноски.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 63/17.07.2020г., издадено от Началник сектор „Миграция“
при ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 34 Закон за чужденците в
Република България на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 48, ал. 1 ЗЧРБ вр. чл. 4, ал. 1 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците на U.A. родена на ***г., гражданска на Руска федерация с паспорт *****,
валиден до 18.04.2023 година е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.