Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.04.2020г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Б.-Г.
секретар: Р.М.
като разгледа докладваното от съдия Б.-Г. гражданско
дело № 796 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото
е образувано по повод исковата молба от „Г.П.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, к-с „Г.А.Р.“, вх.Б, ет.партер,
представлявано от управителя И.З.К., подадена чрез процесуалния й представител
– адв.Ж.И. *** против
Ю.А.В. и Г.П.П., двамата граждани на Р.Ф., с адрес в РБ:
гр.С.В., общ.Н., обл.Б., местност Ю., к-с „З.О.Р.“, вх.*,
ет.*, ап.**. В исковата молба се сочи, че на 17.08.2012г., страните са сключили
Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от
затворен тип „З.О.Р." с нотариална заверка на подписите с рег.№ ****от
17.08.2012 г. по описа на Нотариус Л.Ч. с рег.№ ***на Нотариалната камара,
вписан под № ***, том *, вх. Peг. № ***от 15.10.2012
г. по описа на АВ - СВ при Районен съд-Н.. Съгласно Договора ищецът -
изпълнител се явявал „Инвеститор" в комплекса, а ответниците
– „Възложители“, съсобственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№ ****.1.8, с адрес на имота гр.С.В., м."Ю.", находящ
се в сграда №1, разположена в поземлен имот № ****, със застроена площ от 34.25
кв.м., в едно с 6.48 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, като площта на обекта, ведно с общите части възлиза на 40.73 кв.м. Сочи
се, че комплекс „З.О.Р." съставлява жилищен комплекс от затворен тип,
обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени три сгради
в режим на етажна собственост и други обекти - басейн, места за отдих, алеи,
тревни площи, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на
изисквания на контролиран достъп за външни лица.
Съгласно т.1.1 и т.1.2
от така сключеният договор ответниците са възложили
на ищеца, а последният е приел и се е задължил срещу възнаграждение да извършва
управление на общите части на жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.", находящ се в поземлен имот № ****, а ответниците
- собственици са се задължили съгласно т.2.1 от същия договор да заплащат
авансово на ищеца - управител годишна такса за покриване на разходите за
управлението и обикновена поддръжка на комплекса за всеки самостоятелен обект в
размер на 12.00 евро за един квадратен метър, като общата годишна такса се изчислявала
върху застроената площ на самостоятелния обект, ведно с припадащите му се
идеални части от общите части на сградата, която в случая била 40.73 кв.м.,
което правило годишна такса в размер на 488,76 евро.
Договорът за управление
и поддръжка бил сключен съгласно т.7.1. и т.7.2. от същия за срок от 5 години,
считано от датата на сключване на договора за покупко-продажба на недвижимия
имот под формата на нотариален акт, т.е. в случая, считано от 10.08.2012г., и
тъй като управителят не е предложил нов договор в двумесечен срок преди
изтичане на срока по т.7.1 и в същия срок никоя от страните не е отправила до
другата писмено предизвестие за прекратяването на договора, то същият бил
автоматично продължен за нов срок от 5 години до 10.08.2022г.
Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си за 2018г. и
изпълнявало и към момента задълженията си за календарната 2019 г. по договора
за управление и поддръжка, но ответниците не били
изпълнили задълженията си към ищеца по договора за заплащане на дължимите от тях
годишни такси за 2018г. и за 2019г. Така ответниците
не били заплатили таксата за 2018г. в размер на 488.76 евро и таксата за 2019г.
в размер на 488.76 евро, или общо в размер на 977,52 евро.
За събиране на вземането
си, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 415/2019 г. по описа на PC Н. и издадена
Заповед № 217 от 24.04.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, съгласно която е разпоредено
длъжниците Ю.А.В. и Г.П.П.
да заплатят съобразно квотата си на
съсобственост от по 1/2 ид.ч. на кредитора „Г.П."
ЕООД сумата в размер на 977.52 евро, представляваща незаплатена главница - такса
за управление и поддръжка за 2018г. и за 2019г., съгласно т.2.1 от сключеният
между страните Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен
комплекс от затворен тип „З.О.Р." от 17.08.2012г. с нотариална заверка на
подписите с рег.№ ****от 17.08.2012г. по описа на Нотариус Л.Ч. с рег.№ ***на
Нотариалната камара, вписан под № ***, том *, вх. Peг.
№ ***от 15.10.2012 г. по описа на АВ - СВ при Районен Съд Н., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата
на подаване на заявлението - 22.04.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 293.26 евро, представляваща неустойка в размер на 30%
върху дължимата главница по т.8.1 от цитирания договор за управление и
поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.",
както и сумата от 550 лв. - разноски по делото, от които държавна такса - 50
лв. и адв.хонорар - 500 лв., за което е издаден
изпълнителен лист. Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжниците - ответници в
настоящото производство са подали възражение, като съдът е указал на ищцовото дружество да предяви иск за вземането си.
Гореизложеното е
мотивирало ищцовото дружество да поиска от съда да
постанови решение, с което да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Ю.А.В. и Г.П.П., че
дължат съобразно квотата си на съсобственост - по 1/2 ид.ч.
на кредитора „Г.П." ЕООД с ЕИК *********, сумата в размер на 977.52 евро, представляваща незаплатена
главница - такса за управление и поддръжка за 2018г. и за 2019г., съгласно
т.2.1 от сключеният между страните Договор за управление и поддръжка на общите
части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р." от 17.08.2012г. с
нотариална заверка на подписите с рег.№ ****от 17.08.2012г. по описа на
Нотариус Л.Ч. с рег.№ ***на Нотариалната камара, вписан под № ***, том *, вх. Peг. № ***от 15.10.2012 г. по описа на АВ - СВ при Районен
Съд Н., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението - 22.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 217 от 24.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в
заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 415/2019 г. по описа на Н.ския районен съд. Представят писмени доказателства. Правят
искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване изпълнението на задълженията на ищеца по процесния
Договор за управление и поддръжка на общите части в комплекса, и за изискване,
и прилагане към настоящото дело на ч.гр.д. № 415/2019г. по описа на РС-Н..
Претендират присъждане на заплатените разноски по заповедното и по настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответните страни,
подаден чрез процесуалния им представител – адв.Ц.М. ***,
с който излагат становище за недопустимост и неоснователност на предявените
срещу тях искове. Относно допустимостта на исковете, ответниците
заявяват, че страните не се намират във валидни облигационни взаимоотношения
поради липсата на действащ договор между тях. Предвид на това твърдят, че
ищецът не е активно легитимиран за води подобни искове. По основателността на
исковете, ответниците заявяват, че сградата в която
притежават студио не е част от комплекс от затворен тип. Твърдят, че са били
принудени да сключат Договора за поддръжка и управление, като условие за
изповядване на сделката за покупко-продажба на жилището им. Твърдят, че макар
договора да е сключен за пет години, в същият липсвало съгласие такси за
поддръжка и управление да се дължат след 17.08.2013г. Независимо от горното, ответниците заявяват, че приложеният Договор за управление
и поддръжка на общите части в жилищен комплекс „З.О.Р.“ от 17.08.2012г. бил
развален и прекратен с нарочна нотариална покана с рег.№ 7119, том 3, акт № 161
от 07.09.2018г. на Нотариус с рег.№ 110 на НК, с район на действие – РС-Н.,
връчена на ищеца на 30.10.2018г. при условията на чл.47 от ГПК. Отделно от
това, ответниците твърдят, че ищцовото
дружество не изпълнявало дейностите по поддръжка и управление на общите части в
сградата, поради което през 2018г. било проведено Общо събрание на
собствениците за учредяване на Етажна собственост, решенията по което били
влезли в сила. Избран бил и управител на ЕС, който изпълнявал решенията на ОС
на ЕС. В изпълнение на тези решения се събирали годишни такси, част от които
покривали разходите за поддръжка и управление на ЕС. В тази връзка ответниците твърдят, че дължимите от тях такси за поддръжка
и управление на общите части на ЕС за 2018г. и 2019г. били заплатени от тях в
срок към етажната собственост. Предвид гореизложеното молят съда да остави без
уважение предявените срещу тях искове. Представят писмени доказателства. Молят
да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
изпълнението на дейностите по поддръжка и управление на комплекса през 2018г. и
2019г., както и за обстоятелствата, свързани с подписване на договори за
поддръжка и управление с ищеца през 2012г.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищцовото дружество
поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор срещу същата. Твърди, че
в случая не е налице валидно възникнала етажна собственост, на първо място тъй
като се касае за комплекс от затворен тип и на второ място, тъй като е
регистрирана есна етажна собственост при наличието на
три самостоятелни сгради. На това основание оспорват всички взети на решение от
ЕС, като нищожни. Независимо от горното се твърди, че не е налице едностранно
прекратяване на договора за управление и поддръжка, сключен с ответниците, тъй като изпратената от тях нотариална покана
не е била връчена на ищеца. Заявява, че ищцовото
дружество е извършвало управление и поддръжка на комплекса за 2018г. и 2019г.,
в подкрепа на което представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Претендират присъждане на заплатените по делото разноски. Правят възражение за
прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение.
Процесуалните
представители на ответниците в съдебно заседание
оспорват исковата молба и поддържат подадения писмен отговор, ведно с
изложените в него възражения за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Твърдят, че процесният комплекс не е от
затворен тип, както и че не са налице три отделни сгради, а една сграда с три
отделни входа. Оспорват твърденията, че ищецът е инвеститор на сградата, като
заявяват, че такъв е „Меркурий 99“ ООД. Независимо от горното заявяват, че
договора между страните е развален, поради което липсва основания за
претенцията на ищеца. Също представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Претендират присъждане на заплатените по делото разноски по заповедното и по
настоящото дело, за което представят списък по чл.80 от ГПК.
Съдът намира, че
депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен
интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Наведените от ответниците възражения за недопустимост
на предявените искове касаят спора по същество, поради което съдът намира
същите за неоснователни.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон,
съдът прие следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 100, том V, рег.№ 5595, нот.дело
№ 886 от 10.08.2012г. на Нотариус Л.Ч., с рег. № ***на Нотариалната камара, се
установява, че ответниците Ю.А. Виноградон
и Г.П.П. са съсобственици при равни квоти по 1/2
(една втора) идеална част от Самостоятелен обект в сграда, находящ
се в гр.С.В., общ.Н., обл.Б., местност „Ю.“, в
жилищна сграда – комплекс „З.О.Р.“, представляващ: СТУДИО С2, находящ се на 1 етаж в секция „А“, с идентификатор ****.1.8.,
със застроена площ от 34,25 кв.м и 6,48 кв.м идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж (л.16-18 вкл.).
На 17.08.2012г. между „Г.П.”
ЕООД, в качеството им на управител на процесния
комплекс и ответниците В. и П. бил сключен Договор за
управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.”
с нотариална заверка на подписите с рег.№ ****на Нотариус Л.Ч. (л.7-л.15 вкл.).
С договора В. и П. (като съсобственици на самостоятелен обект с идентификатор ****.1.8)
възложили на „Г.П.” ЕООД срещу възнаграждение да извършва управление на общите
части на жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.”. В т.1.2 от договора били
включени задълженията на дружеството. С т.2.1. от договора ответниците
се задължили да заплащат на „Г.П.” ЕООД годишна такса за покриване на разходите
за управлението и поддръжката на комплекса в размер на 12 евро за един кв.м. С
т.2.2 от договора било предвидено, че годишната такса се дължи за услугите за периода
от 17.08.2012г. до 17.08.2013г. По т.3.1 от договора собствениците-ответници
са се задължили да заплащат таксата авансово при подписване на договора. По
смисъла на т.7.1 от договора същият влизал в сила от датата на сключване на
договора за покупко-продажба под формата на нотариален акт на самостоятелен
обект в комплекса и бил сключен за срок от пет години, след изтичане на които
страните подписват предложен от управителя нов договор за управление и
поддръжка. В т.7.2 от договора било предвидено, че ако управителят не предложи
нов договор в двумесечен срок преди изтичане на срока по т. 7.1 или ако в същия
срок никоя от страните не отправи до другата писмено предизвестие за
прекратяването на договора, същият се счита за автоматично продължен за нов
срок от 5 години. На съда е служебно известно, че подобни договори са били сключени и с множество други собственици в комплекса.
Ответниците твърдят, че ищцовото
дружество не е изпълнявало задълженията си по поддръжка и управление на общите
части в процесния комплекс, поради което на
16.07.2018г. било проведено Общо събрание, на което била учредена Етажна
собственост на комплекса, за Управител на която била избрана Татяна Переверзева /л.51-л.60 вкл./. С приетите на събранието
решения се упълномощавал Управителя да утвърди условия за подписване на Договор
с изпълнители на услуги по поддържане на сградата и прилежащите територии; да
предприеме действия откриване за
откриване на обща партида за ток и вода на сградата и др. Решенията, взети на
проведеното на 16.07.2018г. ОС на ЕС не били обжалвани, поради което същите са
влезли в сила.
Неизпълнението на
поетите от „Г.П.“ ЕООД задължени по поддръжка и управление на общите части на процесния комплекс, а именно – липсата на охрана,
нефункционирането на асансьорните съоръжения,
неподдържането на басейна и тревните площи, както и критичните хигиенни условия в комплекса от
една страна и учредяването на етажна собственост в комплекса от друга, е
мотивирало ответницата Г.П. да изпрати нотариална покана до ищцовото
дружество, с която го уведомява, че разваля и прекратява действието на
сключения помежду им Договор за поддръжка и управление от 17.08.2012г. Видно от
нотариалната покана, същата е била връчена по реда на чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление
/л.41-л.42 вкл./.
Спорен по делото е
въпроса налице ли са валидни облигационни отношения между страните по сключения
помежду им Договор за поддръжка и управление от 17.08.2012г., като тежестта за
доказване на това обстоятелство е на ищеца по делото.
В настоящият случай,
ответницата П. е заявила, че разваля Договора за управление и издръжка, поради
виновно неизпълнение от страна на „Г.П.“ ЕООД на произтичащи от договора
задължения. В подкрепа на това ангажира гласни доказателства. От показанията на
свид.Г. Сечкова се
установява, че през 2018г. изгорял двигателя на асансьора, за ремонта на който
от Етажната собственост заплатили 3000 лева. За целта бил сключен нов договор с
асансьорна фирма, различна от фирмата наета от „Г.П.“
ЕООД. Последното се потвърждава и от показанията на водената от ищеца
свидетелка Гинка Янева. Свид.Сечкова
допълва, че съгласно Договора за управление и поддръжка в комплекса трябвало да
има 24 часова охрана, която през 2017г. била премахната, поради което доста от
собствениците сложили аларма на апартаментите си. Сложено било видеонаблюдение, което обслужвало единствено ищцовото дружество. Свид.Велев
установява пред съда, че работи в процесния комплекс,
като поддръжка през лятото от 2017г. до 2019г. вкл., от април до края на септември,
през което време се занимава с косене и поливане на заланите
площи и почистване на басейна. Сочи, че в комплекса има и камериарка,
която поддържа общите части, като мете и мие. Свид.Сечкова потвръждава, че в
комплекса са назначени градинар и чистач, но сочи, че същите се грижат само за
отдаваните под наем апартаменти от ищеца и площите около тях. Свид.Горшенин установява, че също
има претенции към ищеца, поради недобросъвестното управление на комплекса.
Въпреки възраженията на
процесуалния представител на ищеца съдът кредитира показанията на всички свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК, показанията на лица, заинтересовани в
полза или във вреда на една от страните следва да се преценят от съда с оглед
на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. В тази връзка съдът намира, че данни за възможна
заинтересованост могат да се изведат за всеки от свидетелите. Велев (през
летните сезони) и Янева са в трудовоправни отношения
с ищеца. От своя страна свидетелите Сечкова и Горшенин не отричат, че са попаднали в конфликтни ситуации
с дружеството. Въпреки това при анализ на показанията на четиримата свидетели,
съдът констатира, че същите се припокриват и не страдат от сериозни
противоречия помежду си. Ето защо съдът по реда на чл.172 от ГПК достигна до
извод, че възможната заинтересованост на свидетелите не е повлияла на
показанията им и от тях се установяват релевантни за спора факти и
обстоятелства.
По правило развалянето
настъпва с отправяне на едностранно изявление от кредитора към длъжника. От
данните по делото се установява, че Договора за поддръжка и управление е бил
сключен за срок от 5 години (т.7.1 от него), като в него била предвидена
хипотеза за автоматичното му продължаване за още 5 години – ако в двумесечен
срок преди изтичането му никоя от страните не отправи писмено предизвестие за
прекратяването му (т.7.2 от него). В самия договор не е предвиден специфичен
ред, по който следва да бъде връчено посоченото предизвестие.
В договора, като
седалище и адрес на управление на „Г.П.” ЕООД е вписан адрес ***, комплекс „Г.А.Р.”,
вх.*, ет.п., ап.*. Това е вписаният в търговския регистър адрес на седалището
на дружеството, който не е променян. Безспорно от ответника П. е изготвена
нотариална покана, адресирана до седалището и адреса на „Г.П.” ЕООД. В нотариалната
покана се съдържа изричната воля на П. за разваляне и прекратяване действието
на сключения между страните Договор за поддръжка и управление от 17.08.2012г.
Видно от направеното отбелязване на Нотариус Чуткина,
нотариалната покана е била връчена при условията на чл.47 от ГПК, чрез три
посещения на установения от връчителя офиса на ищеца,
находящ се на посочените в Договора и търговския
регистър седалище и адрес, при които не е бил открит управителят, нито
представител, който да получи документите. С оглед на това и след изтичането на
четиринадесетдневния срок за получаване на документите, Нотариусът е удостоверил
връчването на поканата /л.42/. В ЗЗД, ТЗ и ЗУЕС не се съдържат специални
правила за връчване на предизвестия за прекратяване на вече сключени договори.
Правила за връчване на търговци се съдържат в чл.50 от ГПК. Според чл.50, ал.1
от ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. В чл.50, ал.4 от ГПК е предвидено, че когато връчителят не намери
достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи
съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1. Второ уведомление не
се залепва. В случая съдът намира, че са спазени всички изискванията на чл.50,
ал.1 и ал.4 от ГПК, поради което връчването на нотариалната покана по реда на
чл.47 от ГПК е породило правното си действие.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че договорът от 17.08.2012г. е бил прекратен
на 30.10.2018г., на която дата Нотариус Чуткива е удостоверила връчването
на нотариалната покана за това на ищеца.
От този момент нататък договорът е преустановил действието си. С оглед
направеното изявление от
страна на ответника П. през
месец ноември 2018г., същата е била длъжна да заплати
1/2 (една втора) от таксата
за 2018г. в размер на 488,76 евро, както и авансово 1/2 (една втора) от таксата за 2019г. за периода от 17.08.2018г. до датата на прекратяване
на договора – 30.10.2018г., възлизаща в размер на 99,14 евро. Гореизложеното налага извода за
основателност на ищцовата претенция да размера на 1/2
от сумата общо в размер на 587,61 евро, каквато съответства на нейния дял
от процесния имот, или сумата от 293,81 евро. На уваженият
размер от 293,81 евро до претендирания такъв от 488,76 евро, иска следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По делото не е приложена
нотариална покана за прекратяване на Договора за управление и поддръжка от
страна на ответника В., поради което съдът счита, че по отношение на него
Договора за управление и поддръжка не е прекратен. С подаденото от ищеца
заявление до съда, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 415/2019г.,
заявителят е претендирал заплащане на сумите от ответниците
при условията на солидарна отговорност. В случая, по отношение на Договора за
управление и поддръжка, макар и солидарни, ответниците
не са необходими или задължителни другари /не се установи по делото същите да
са съпрузи/. Всеки от тях може да противопостави на ищеца свои собствени правоизключващи, правопогасяващи
или правопрекратяващи факти, които не касаят
останалите. Подаването на нотариална покана за разваляне на договора за
управление и поддръжка от страна на единия собственик, нито замества
волеизявлението на другия собственик, нито ги лишава от правото сам да подаде
едностранно изявление за прекратяване на договора. Ето защо, съдът счита, че
ответникът В. дължи изцяло договорената такса за управление и поддръжка на процесния комплекс за 2018г. и 2019г., съразмерно на
притежавания от него дял от процесното жилище в
размер на 488,76 евро. В тази връзка, ирелевантно по
делото е учредяването на ЕС на процесния комплекс,
както и евентуално заплащаните от ответника В. на ЕС такси за поддръжка на
комплекса.
Производството по чл.422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК е специално и е
пряко обвързано със заповедното по чл.417 от ГПК. Тази пряка
обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК се счита за
предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника
- длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в
издадената заповед за изпълнение. Искът по чл.422 от ГПК трябва да
има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със
заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална
предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно.
Видно от данните
по делото, с издадената по ч.гр.д. № 415/2019г. по описа на РС-Н. Заповед № 217
от 24.04.2019г., съдът е присъдил и сумата от 293.26 евро, представляваща
неустойка в размер на 30% върху дължимата главница по т.8.1 от цитирания
договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от
затворен тип „З.О.Р.", която сума не е предмет на настоящата искова молба.
С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК издадената
заповед и изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени в тази им част.
При този изход на спора и
на основание чл.78, л.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят заплатените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, възлизащи общо в размер
на 240,17 лева, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК, на ответниците също се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска, възлизащи в размер на 302,14 лева
/включващи заплатени адвокатски възнаграждение по заповедното и по настоящото
производство и държавна такса по частна жалба в заповедното производство/. Съдът
намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Делото се характеризира
със съществена фактическа и правна сложност, заплатеният от ответниците
хонорар съответства на сложността на делото, поради което не следва да бъде
намаляван.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.2 от ЗУЕС,
че
Г.П.П., гражданин на Р.Ф., родена на ***г. с Булстат
*********, с адрес в РБ: гр.С.В., общ.Н., обл.Б.,
местност Ю., к-с „З.О.Р.“, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ц.М. ***/ дължи
на „Г.П." ЕООД ***, м.„Ю.”, комплекс „Г.А.Р.”, вх.*, ет.п., ап.*,
представлявано от управителя И.К., съобразно квотата си на съсобственост /1/2 ид.ч./ върху процесния имот - СТУДИО
**, находящо се на * етаж в секция „*“, на к-с „З.О.Р.“,
с идентификатор ****.1.8., сумата общо в
размер на 293,81 евро
/двеста деветдесет и три лева и осемдесет и едно евроцента/, представляваща
незаплатена главница - такса за управление и поддръжка за 2018г. и авансово от таксата за 2019г. за периода от 17.08.2018г. до датата на прекратяване на договора – 30.10.2018г., съгласно
т.2.1 от сключеният между страните Договор за управление и поддръжка на общите
части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р." от 17.08.2012г. с
нотариална заверка на подписите с рег.№ ****от 17.08.2012г. по описа на Нотариус Л.Ч. с рег.№ ***на Нотариалната камара,
вписан под № ***, том *, вх. Peг. № ***от 15.10.2012
г. по описа на АВ - СВ при Районен Съд Н., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на заявлението - 22.04.2019г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 217 от 24.04.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 415/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Н., като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
претендирания такъв от 488,76 евро, като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.2 от ЗУЕС,
че
Ю.А.В., гражданин на Р.Ф., роден на ***г. с Булстат *********, с адрес в РБ:
гр.С.В., общ.Н., обл.Б., местност Ю., к-с „З.О.Р.“, вх.*,
ет.*, ап.**, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ц.М. ***/ дължи на „Г.П." ЕООД с ЕИК
*********, „Г.П." ЕООД ***, м.„Ю.”, комплекс „Г.А.Р.”, вх.*, ет.п., ап.*,
представлявано от управителя И.К., съобразно квотата си на съсобственост /1/2 ид.ч./ върху процесния имот - СТУДИО
**, находящо се на * етаж в секция „*“, на к-с „З.О.Р.“,
с идентификатор ****.1.8., сумата общо в
размер на 488,76 евро
/четиристотин осемдесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента/,
представляваща незаплатена главница - такса за управление и поддръжка за 2018г.
и за 2019г., съгласно т.2.1 от сключеният между
страните Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс
от затворен тип „З.О.Р." от 17.08.2012г. с нотариална заверка на подписите
с рег.№ ****от 17.08.2012г. по описа на Нотариус Л.Ч. с рег.№ ***на
Нотариалната камара, вписан под № ***, том *, вх. Peг.
№ ***от 15.10.2012 г. по описа на АВ - СВ при Районен Съд Н., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението - 22.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед № 217 от 24.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 415/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Н..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г.П.П., гражданин на Р.Ф.,
родена на ***г. с Булстат *********, и Ю.А.В., гражданин на Р.Ф., роден на ***г.
с Булстат *********, двамата с адрес в РБ: гр.С.В., общ.Н., обл.Б.,
местност Ю., к-с „З.О.Р.“, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ц.М. ***/ да
заплатят на „Г.П." ЕООД ***, м.„Ю.”, комплекс „Г.А.Р.”, вх.*, ет.п.,
ап.*, представлявано от управителя И.К., сумата общо в размер на 240,17 лева
/двеста и четиридесет лева и сдемнадесет стотинки/,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Г.П." ЕООД ***, м.„Ю.”, комплекс „Г.А.Р.”, вх.*,
ет.п., ап.*, представлявано от управителя И.К. да заплати на Г.П.П., гражданин на Р.Ф., родена
на ***г. с Булстат *********, и Ю.А.В., гражданин на Р.Ф., роден на ***г. с
Булстат *********, двамата с адрес в РБ: гр.С.В., общ.Н., обл.Б.,
местност Ю., к-с „З.О.Р.“, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ц.М. ***/ сумата общо в размер на 302,14 лева /триста и два лева и четиринадесет стотинки/,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОБЕЗСИЛВА на основание
чл.415, ал.5 от ГПК Заповед № 217 от
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – гр.Б..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: