№ 28
гр. ЛЕВСКИ, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20224410100333 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от „***” ЕООД, гр.София против П. П. Я. от с.О.,
общ.Левски, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД,
вр. чл.86, вр. чл.99 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1697,91 лв. –
дължима и изискуема главница за периода 14.11.2020г. – 14.02.2022г. по
Договор за потребителски кредит от 17.03.2020г., сключен между „***“ ЕАД
и П. П. Я., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 17.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 17.03.2020г. бил сключен Договор за
потребителски кредит между „***“ ЕАД, в качеството му на кредитор и
ответника П. П. Я., в качеството й на кредитополучател. По силата на
договора на ответника бил отпуснат потребителски кредит в общ размер на 10
220,40 лв., от които чиста стойност на кредита 10 020 лв. и такса за
разглеждане на кредита 200,40 лв. Съгласно договора редовната главница по
кредита се олихвявала с лихва в размер на 11,39 % годишно. Годишният
процент на разходите към датата на отпускане на кредита бил в размер на
15,33%.
С договора за потребителски кредит ответникът се задължил да
погасява задължението си на 72 месечни вноски, считано от 14.04.2020г.
Месечната вноска включвала изплащане на главница и лихва, като всяка
1
вноска била в размер на 209,29 лв. Крайният срок за издължаване на кредита
бил с дата 14.03.2023г.
Твърди, че кредитът бил усвоен по банкова сметка. След усвояване на
кредита длъжникът извършвал погасявания, с които изплатил част от
месечните си вноски, след което преустановил плащанията. Твърди, че след
преустановяване на плащанията останала непогасена сума по кредита в общ
размер на 8816,26 лв.
Твърди, че на основание сключен Договор за прехвърляне на парични
вземания (цесия) от 22.03.2021г. и приложенията към него, сключен между
„***“ ЕАД и „***“ ЕООД, задължението на ответника, произтичащо от
договора за потребителски кредит, било изкупено от „***“ ЕООД. В
изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД до длъжника било
изпратено уведомление за извършената цесия на посочения в договора за
кредит адрес на длъжника, като съобщението било върнато в цялост с
отбелязване „преместен“. Твърди, че ответникът бил уведомен за цесията по
телефон от служител на ищеца, както и с връчването на препис от исковата
молба и приложенията към нея.
Твърди се, че спрямо длъжника било образувано ч.гр.д.№153/2022г. по
описа на РС-Левски, по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Срещу заповедта за изпълнение било
подадено възражение от длъжника, към което били приложени платежни
нареждания за заплатени суми по договора за кредит. Ищецът твърди, че така
направените плащания били съотнесени за погасяване на лихва и част от
главницата, съобразно реда за плащания, като към настоящия момент
задължението не било изцяло погасено.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, който в срока
по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът „***“ЕООД се
представлява от адвокат А.К. – АК-Монтана. В писмено становище излага
подробни съображения за основателност на исковите претенции. Моли
исковата молба да бъде уважена и в полза на ищцовото дружество да бъдат
присъдени разноски.
Ответникът П. П. Я. се явява лично. Твърди, че е направила плащания
по кредита. Заявява, че предоставя на съда вземането на решение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №153/2022г. по описа на Районен
съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №74/18.03.2022г. с която е
разпоредено длъжникът П. П. Я. да заплати на ищеца в настоящото
2
производство „***“ ЕООД сумата от 1697,91 лв. – дължима и изискуема
главница за периода 14.11.2020г. – 14.02.2022г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 17.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата - по
Договор за потребителски паричен кредит №4106676 от 17.03.2020г., сключен
между „***“ ЕАД и П. П. Я., вземането по което е прехвърлено от
първоначалния кредитор на „***“ЕООД на 22.03.2021г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока
по чл.414 ГПК е депозирал възражение. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, предвид на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на установителен иск. Исковата молба е депозирана в указания от съда
едномесечен срок, като има за предмет вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение.
Предвид на изложеното предявеният установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК, е процесуално допустим. Разгледан по същество,
искът е неоснователен поради следните съображения:
Установява се от Договор за потребителски кредит
№4106676/17.03.2020г., сключен между „***“ЕАД, гр.София и П. П. Я. от
с.О., общ.Левски, в качеството й на кредитополучател, че на ответника е
предоставен потребителски кредит на стойност 10 020,00 лв. и начислена
такса за разглеждане на кредита в размер на 200,40 лв. Уговорен е ГЛП в
размер на 11,39%, ГПР в размер на 15,33 %, референтен лихвен процент
0,07% (месечен ОДИ) и фиксирана надбавка в размер на 11,32%. Съгласно
клаузите на договора кредитополучателят се е задължил да върне
предоставената му парична сума чрез заплащането на 72 равни анюитетни
месечни вноски, всяка от които в размер на 209,29 лв., включващи главница и
договорна лихва, с падежна дата на всяка вноска – 14-то число на месеца.
Видно от клаузите на договора за кредит същият се усвоява по посочена
банкова сметка на кредитополучателя. Съгласно Погасителен план към
Договора за потребителски кредит №4106676/17.03.2020г., крайният срок за
погасяване на договора за кредит е 14.03.2026г.
Установява се, че договорът за кредит е сключен при Общи условия за
отпускане на потребителски кредит в евро или лева от *** ЕАД, неразделна
част от договора.
Договорът за кредит, общите условия към него и погасителният план са
подписани от кредитора и кредитополучателя, същите не са оспорени от
страните в настоящото дело, с оглед на което съдът приема, че ответникът е
обвързан от валидно облигационно правоотношение по договор за паричен
кредит с „***“ ЕАД.
Съгласно чл.12, ал.7 от Общите условия, неразделна част от
индивидуалния договор за кредит, с подписване на договора потребителят
3
дава изричното си съгласие кредиторът да прехвърля правата си по договора
за кредит на трети лица.
Установява се от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 22.03.2021г., сключен между „***“ ЕАД и ищецът в
настоящото производство „***“ЕООД, и Приложение №1 към договора, че
вземането спрямо ответника П. П. Я., произтичащо от процесния договор за
кредит, е било прехвърлено в полза на ищцовото дружество „***“ЕООД. По
делото е представено писмено потвърждение за прехвърляне на вземанията
по договора от цедента „***“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Установява се, че цедентът „***“ ЕАД е упълномощил цесионера „***“
ЕООД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците по договори за
потребителски кредити, чиито вземания са прехвърлени по силата на
договора за продажба и прехвърляне на вземания. Няма спор в практиката, че
по силата на принципа на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД,
предишният кредитор (цедентът) може да упълномощи новия кредитор
(цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник
и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД (в този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009
г. на ВКС, II т.о.; Решение №96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр.д. №3049/2017
г., IV г.о., Решение №114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т.д. №362/2015 г., II т.о.).
Представено е уведомление до длъжника П. П. Я. от цедента „***“ ЕАД,
чрез пълномощника „***“ ЕООД. Установява се от представено по делото
Известие за доставяне, че преди предявяване на исковата молба длъжникът не
е получил уведомлението за цесия, като пратката е върната в цялост.
Уведомлението за цесията е получено от ответника с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея, предвид на което цесията е
съобщена на длъжника и съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има
действие спрямо него.
С оглед на изложеното и на основание разпоредбата на чл.99 от ЗЗД
ищцовото дружество „***“ ЕООД се явява титуляр на претендираното с
исковата молба вземане, с оглед на което е активно процесуално легитимиран
в настоящото производство.
С исковата молба от ищеца е предявена частична претенция от общо
непогасено задължение по договора за кредит в размер на 8816,26 лв., а
именно за сумата в размер на 1697,91 лв. – изискуема главница за периода
14.11.2020г. – 04.02.2022г. – с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
17.03.2022г.
4
От приетите от съда първоначално и допълнително заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че отпуснатата на ответника по договора за потребителски паричен кредит
сума 10 220,40 лв., е усвоена в пълен размер по банкова сметка на
кредитополучателя съгласно кредитно нареждане за кредитен превод от
17.03.2020г. Установява се, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изискуемата и дължима
от ответника главница за периода 14.11.2020г. – 04.02.2022г. е в размер на
1697,91 лв. Вещото лице е установило извършени от длъжника частични
плащания на задължението по договора за кредит, преди и след прехвърляне
на вземането, както и след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и предявяване на установителния иск, посочени в табличен вид в
първоначалното и допълнителното заключение. Установено е, че с
извършените плащания от длъжника към датата на съдебното заседание, в
което е приключило съдебното дирене – 17.01.2023г., е погасена изцяло
дължимата лихва в общ размер на 1105,38 лв. и е погасена главница в общ
размер на 2254,14 лв., останала дължима главница в размер на 7766,26 лв.
При изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че с
направените от длъжника плащания, с които е погасена главница в общ
размер на 2254,14 лв., погасителните вноски за периода 14.11.2020г. –
14.02.2022г., предмет на исковата претенция, са изплатени. Неплатеният
остатък от главницата в размер на 7766,26 лв. касае последващи вноски с
падеж, следващ периода, включен в исковата претенция 14.11.2020г. –
14.02.2022г.
С оглед на така установеното следва извод, че вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№153/2022г. и предмет на
предявения установителен иск по чл.422 ГПК, а именно сумата в размер на
1697,91 лв. – падежирала главница за периода 14.11.2020г. – 14.02.2022г.,
към датата на приключване на съдебното дирене по делото е изцяло погасено.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК при постановяване на
решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. Предвид извършените
плащания в хода на процеса и погасяване изцяло на задължението, предмет на
исковата претенция, същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.430
ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД от „***“ ЕООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу П. П. Я., ЕГН:**********,
5
адрес: ***1, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1697,91 лв. – дължима и
изискуема главница за периода 14.11.2020г. – 14.02.2022г. по Договор за
потребителски кредит от 17.03.2020г., сключен между „***“ ЕАД и П. П. Я.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 17.03.2022г., до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №74/18.03.2022г. по ч.гр.д.
№153/2022г. по описа на Районен съд – Левски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6