№ 778
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330202910 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Д. Р.. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 3631475 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв.
/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че в електронния фиш е незаконосъобразен,
постановен при неспазване на материалноправните и процесуалните норми и
в несъответствие с целта на закона. Посочва, че в същия електронен фиш не е
посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган, което
създава пречки за осъществяване правото на защита. На следващо място
взема становище, че не е изяснено кое лице е управлявало МПС, не са
представени доказателства, сочещи отказ на собственика да посочи лицето,
което е управлявало МПС, не му е предоставена декларация. Посочва, че в
електронния фиш не е посочена дата на издаването му, което възпрепятства
преценка спазване на преклузивните срокове, както и че не е ясно какво е
1
система за автоматично фиксиране ТFR1-M № 546. Още сочи, че липсва и
информация за това кой е издателя на фиша и каква е неговата
компетентност. Поддържа, че не е приложена извадка от клипа, както и че
неясно е посочено мястото на нарушението. Взема становище, че не е ясно
дали мястото на контрол е било обозначено с пътен знак Е-24. Предлага
електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените
по делото разноски, в това число – за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че същата е неоснователна.
Посочва като неоснователно твърдението, че за ОД МВР е налице задължение
да изпрати декларация на собственика, както и задължение да изисква такава.
Още посочва, че датата на издаване на електронния фиш не е след
задължителните реквизити на същия, както и че към момента на нарушението
е бил отменен чл.7 от визираната Наредба. Поддържа, че дадената в ЗДвП
легална дефиниция „автоматизираните технически средства и системи“ могат
да бъдат стационарни или мобилни, както и че техническото средство е с
вградено разпознаване на номера, същото е годно за употреба и е от одобрен
тип. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да
бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е
2
изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния
фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 27.04.2021г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 23.05.2020г., в 12:17 часа, в
град Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ срещу № 1, с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение - № TFR1-M № 546 било заснето движение на лек
автомобил марка „Инфинити КХ 30“ с регистрационен номер „***“ с
измерена скорост от 88 км./ч., същата – над максимално разрешената за
движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 38 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
3
скорост от 91 км./ч. – превишение с 41 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 23.05.2020г. и час - 12:17:49ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Р. Д. Р...
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно - град Пловдив,
на бул.„Асеновградско шосе“ срещу № 1, като съгласно същата разпоредба е
забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
4
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h
- с глоба в замер на 400 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 546 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с Рег.№ 1030р-16504 от
дата 23.05.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото
средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от север на
юг.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – товарен автомобил марка „Инфинити КХ 30“ с регистрационен
номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е
видно, че последното е собственост на „Сожелиз – България“ ЕООД и се
ползва от „Ариес Медика Груп“ ЕООД, *** на което е жалбоподателят Р. Д.
Р...
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП - когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
5
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че като *** на
„Ариес Медика Груп“ ЕООД се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от
ЗДвП да посочи лицето, управлявало товарен автомобил марка „Инфинити
КХ 30“ с регистрационен номер „***“ към момента на нарушението –
23.05.2019г..
Съдът намери за неоснователно възражението, че същия електронен
фиш не е посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой
орган, което създава пречки за осъществяване правото на защита. Последният
въпрос няма никакво отношение към законосъобразността на обжалвания
електронен фиш, а е свързан само със своевременното упражняване правото
на жалба от страна на жалбоподателя. В случа съдът е приел, че настоящата
жалба е депозирана в срок, поради което и същия въпрос се явява изчерпан.
На следващо неоснователно е и становище, че не е изяснено кое лице е
управлявало МПС, не са представени доказателства, сочещи отказ на
собственика да посочи лицето, което е управлявало МПС, не му е
предоставена декларация. Нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП сочи право на ***я
на юридическото лице да посочи друг водач на МПС. Упражняването на
същото право е изцяло в усмотрение и тежест на въпросния ***, като не
съществува задължение за въззиваемата страна да издирва ***я и да изисква
от него изричен отказ, да му предоставя декларация и др. подобни, каквото
задължение не съществува в Закона. В случая изобщо няма данни
жалбоподателя да се е опитал да се възползва от това си право, но
заявлението му да не е било уважено – поради някакъв неостатък на
декларацията и и т.н., за да бъде обсъждан горния въпрос.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че в електронния фиш
не е посочена дата на издаването му, което възпрепятства преценка спазване
на преклузивните срокове. Следва да се посочи, че предвид самата природа
на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да
6
придаде определено правно значение на показанията на едно автоматизирано
техническо средство, то електронния фиш бива издаден тогава, когато
техническото средство е отчело нарушението, а именно – на датата на
нарушението. Сроковете по чл.34 от ЗАНН в случая се неотносими,
доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление.
Още неясно е възражението, в смисъл, че е ясно какво е система за
автоматично фиксиране ТFR1-M № 546, доколкото в електронния фиш е
посочено, че се касае за автоматизирано техническо средство, данни за
същото са събрани поделото.
Съдът още намери за неоснователно и възражението, че е липсва и
информация за това кой е издателя на фиша и каква е неговата
компетентност. Отново предвид природата на електронния фиш, която се
изразява в това, че законодателят е придал правно значение на показанията на
едно автоматизирано техническо средство, то електронния фиш няма издател
или лице, което го „изготвя“ по смисъла на закона. Ето защо електронния
фиш не се издава от „компетентен орган“, нито в същия се посочва
„длъжностно лице“, което да го издава. Не на последно място - както вече бе
посочено, чл.189, ал.4 от ЗДвП е предвидил реквизитите на електронния фиш
и същите са налице в разглеждания такъв, липсва изискване същият да бъда
подписан от компетентно длъжностно лице.
Неоснователно е и възражението, че не е приложена извадка от клипа,
доколкото такава е приложена по преписката.
Не може да бъде споделено и становището, че неясно е посочено
мястото на нарушението, доколкото последното, а именно – град Пловдив, на
бул.„Асеновградско шосе“ срещу № 1 е съвсем ясно посочено.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че не е ясно дали
мястото на контрол е било обозначено с пътен знак Е-24. С промяна на
чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП със Закон за изменение ЗДвП - ДВ, бр. 54 от
05.07.2017г., е отпаднало предвиденото в същия член изискване за
обозначаване местата на контрол по спазването на правилата за движение със
средства за видеонаблюдение, включително с поставяне пътни знаци, предвид
7
което данни в същия смисъл не са събирани по делото. Следва също да се
посочи, че Наредба № 8121з-532 от 19.09.2016г. на Министъра на вътрешните
работи се явява подзаконов нормативен акт, който не може да противоречи на
ЗДвП. След издаване на последната Наредба е налице промяна на чл.165, ал.2,
т.7 от ЗДвП със Закон за изменение ЗДвП - ДВ, бр. 54 от 05.07.2017г., с която
отпада предвиденото в същия член изискване за обозначаване местата на
контрол по спазването на правилата за движение със средства за
видеонаблюдение, включително с поставяне пътни знаци. От последното е
видна волята на законодателя контролът по спазването на правилата за
движение с последните технически средства вече да се осъществява без на
участниците в движението предварително да бъде указвано същото място на
контрол. Последното изменение в сила преди датата на разглежданото
нарушение – 23.05.2020г..
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
8
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3631475 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Р. Д. Р.. ЕГН:**********, с адрес – ***
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за
движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв.
/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата
ОСЪЖДА Р. Д. Р.. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9