МОТИВИ
към Присъда № 24 от 20.07.2020 г. на Районен съд –
Харманли , постановена по н.о.х.д. № 106 по описа за 2020 година.
Районна прокуратура – Харманли е внесли срещу
подсъдимия Т.Б.Х. с ЕГН: **********,
обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 183, ал.
1 от Наказателния кодекс. Твърди се в акта на обвинението, че с
оглед установената по досъдебното производство фактическа обстановка от
обективна и субективна страна обвиняемият бил осъществил състава на визираното
престъпление, след като в периода от
месец септември 2018г. до месец октомври 2019г. (включително) и месец януари
2020г. в гр. Харманли, след като е осъден с Определение за одобрена съдебна
спогодба от 04.09.2018г по гр. дело № 669/2018г по опис на Районен съд -
Харманли , влязла в сила на 12.09.2018г. да издържа свой низходящ - Б.Т.Б.
(дъщеря), родена на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни вноски по 130,00 лева или
всичко на обща стойност 1950,00 лева
В съдебното заседание пред Районен съд – Харманли
представителят на Районна прокуратура – Харманли, в хода на съдебните прения,
поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин, с
оглед направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт в тяхната цялост. Предлага съдът да
признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност, а наказанието, което да му бъде наложено
– да определи при условията на чл. 54 НК.
В този смисъл счита, че най – подходящо се явявало по вид наказанието
"Пробация", с двете задължителни пробационни мерки -
"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 месеца и периодичност
на изпълнение два пъти седмично; "задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от 6 месеца,
предвид факта, че допуснатото от подсъдимия неизпълнение на задължението за
издръжка било за период със значителна продължителност.
Подсъдимият Т.Б.Х. с ЕГН: **********, заявява, че
разбира обвинението и се признава за виновен по него. В хода на съдебните
прения заявява, че е съгласен с изложеното от представителя на държавното
обвинение. В даденото му право на последна дума моли съдът да му наложи минимално наказание.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимия Т.Б.Х. с ЕГН: **********, е роден на ***г. в гр.Нови пазар,
българин , български гражданин, грамотен със средно образование, неженен,
работи на длъжност „охранител” в игрална зала в гр. Харманли, постоянен адрес ***
и адрес за призоваване гр.Харманли
ж.к."Тракия" бл.. вх..ет.4. ап..., неосъждан.
Видно от
приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1016, издадена от Районен съд
- Харманли на 19.12.2019 г. същият не е осъждан. От представените на досъдебното
производство характеристични данни се установява, че подсъдимият няма
регистрирани криминални прояви, а в приложената Справка за семейно и материално
положение и имотно състояние е вписал, че не получава доходи от трудови
възнаграждения или от други източници, както и че не притежава недвижими имоти.Притежава лек автомобил „ Фолксваген” с рег. № Х... ВН.
Установено в хода на разследването и в съдебна фаза е,
че подсъдимият Т.Б.Х. с ЕГН: **********
близо 16 години е живял на семейни начала със свид. А.В.А.(***,
като от това съвместно жителство се родила дъщеря - Б.Т.Б. на
09.08.2006г.,видно от удостоверение за раждане на/л.26/. Впоследствие двамата
родители се разделили.
На 04.09.2018г. с Определение с което е одобрена
съдебна спогодба по гр.дело № 669/2018г. на Районен съд - гр.Харманли, влязло в
сила на 12.09.2018г., видно от протокола (л.30-33) подс. Т.Б.Х. с ЕГН: ********** е бил осъден, като родител да заплаща на свид.
А.В.А. ***, като майка и законен представител за детето им - малолетната Б.Т.Б.
на 09.08.2006г., месечна издръжка в размер по 130,00 лева.
От м.септември 2018г. до м.октомври 2019г.,
включително и месец януари 2020г. в гр.Харманли подс. Т.Б.Х. не е изплащал месечната издръжка за дъщеря си,
въпреки че е в трудоспособна възраст и няма обективни причини да не работи.
Подс. Т.Б.Х.
за посочения по - горе период не е изплатил
месечните вноски по издръжката за 15 месеца на обща стойност 1950,00лева,
според свид. А.В.А. и обясненията на обвиняемия. Подс. Т.Б.Х. е привел сумата от 260,00лева за месеците
ноември и декември 2019г., видно от банковата разпечатка на л.25-гръб.Същият не
е изплащал издръжката поради липса на средства.
В Съдебно - изпълнителна служба на РС - Харманли няма
образувано изпълнително дело срещу подс. Т.Б.Х., видно от писмо изх.№ 3859/13.12.2019г. на ДСИ при
РС-Харманли на л.35.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната
и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на
съответното място по - горе, както и от приобщените към доказателствата по
делото по реда на чл. 281
и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство,
както и от обясненията на подс. Т.Б.Х. и показанията на свид. А.В.А., чийто показания са еднопосочни и убедителни
относно преценката й за размера на задължението за издръжка на подс. Х.
съответстват на писмените документи, поради което се възприемат от съда като
обективни в частта относно посочените факти. По тази съображения, наред с
обясненията на подсъдимия, се възприемат от съда като достоверни при
обосноваване на фактическите му изводи.
При тези
факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Т.Б.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъпление по чл. 183, ал.
1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е
привлечен към наказателна отговорност.
Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 183, ал.
1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува
изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията
или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност. За да е съставомерно деянието по чл. 183, ал.1
от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
лице. Престъплението по чл. 183 от НК
по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК
е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две
месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който
деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при
хипотезите, посочени в Семейния
кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал.
1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение
на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете.
Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се
създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване
на образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване
материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.
От събраните
данни е безспорно установена обективната страна на деянието. Подсъдимият Т.Б.Х. е
осъден да издържа свой низходящ - малолетното дете и негова дъщеря Б.Т.Б. (дъщеря), родена на *** след като е
осъден с Определение за одобрена съдебна спогодба от 04.09.2018г по гр. дело №
669/2018г по опис на Районен съд - Харманли, влязла в сила на 12.09.2018г.,
но въпреки това не е изпълнил доброволно своето задължение. Срещу подсъдимият Т.Б.Х. не е образувано производство при държавен
съдебен изпълнител за принудителното събиране на дължимата издръжка. Налице
съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период
от време, поради което подс. Т.Б.Х. следва да понесе наказателна отговорност.
Разпоредбата на чл. 183, ал.
1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който,
като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото
неизпълнение е за периода от месец септември 2018г. до месец октомври
2019г. (включително) и месец януари 2020г. - 15 вноски в размер на 130,00 лева всяка една
от тях, възлизащи на обща стойност 1950,00 лева.
Подсъдимият Т.Б.Х.
е извършил деянието при условията
на пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Извод, който не се
променя от заявеното от подсъдимия пред съда, че не е разполагал с достатъчно
средства да изпълни задълженията си, поради това, че бил безработен.
След като по делото се установи по несъмнен начин, че
не е било изпълнено задължението от подсъдимия за даване на издръжка за повече
от два месеца, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. От друга страна, не е
налице последващо негово поведение, в резултат на което фактически същият да е
изпълнил задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция,
поради което да се приеме, че е осъществено основанието да се приложи
привилегирования състав на чл. 183, ал.3
от НК. Не е налице и другата визирана в нормата на чл. 183, ал.
3 НК кумулативно дадена предпоставка, а именно за детето да не са
настъпили вредни последици, тъй като вследствие неизпълнение на задължението на
подсъдимия, се възпрепятства нормалното развитие на детето от гледна точка
неговите потребности, включително и най - вече в аспекта, свързан с интереса му
за развитие в спорта. С оглед последното и при определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга
страна - степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало и събраните данни за
личността на подсъдимия, характеризиращи го в положителен план, както и че
същият е трудово ангажиран към момента. Същият, осен това се признава за
виновен и е съдействал на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина, като е давал обяснения. Т.е. цялостното му процесуално поведение може
да бъде окачествено като положително. Като отегчаващи вината обстоятелства
следва да се вземе предвид продължителния период от време, през който
подсъдимият е бездействал и не изпълнявал следващото се по силата на влязло в
сила съдебно решение за заплащане на издръжка. По делото това му неизпълнение е
общо за 15 месеца, обосноваващо тезата за упоритост в извършване на деянието.
То от своя страна е довело до затруднения в материално отношение за
задоволяване на жизнените потребности на детето. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание "Лишаване
от свобода" и алтернативно "Пробация", съдът счете, че не са
налице изключително или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради
което и най-лекото, предвидено в текста на закона наказание да се явява несъразмерно
тежко за така извършеното деяние и поради това да бъде определено при условията
на чл. 55, ал.
1, т. 2, б. "в" от НК. Изложеното по - горе обаче и най -
вече обстоятелството, че е налице все пак плащане на суми за дължимата се
издръжка, макар и за различен период и заявената решимост от страна на
подсъдимия чрез трудова ангажираност да генерира доходи и да погаси процесното
задължение, са от решаващо значение за индивидуализацията на наказанието
съобразно по - леката от двете алтернативи. А именно предвиденото в закона
наказание "Пробация" със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК:
1. "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 8 месеца и
периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2. "Задължителни периодични
срещи с пробационен служител" за срок от 8 месеца. Така определеното по
вид и размер наказание е справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК
цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото. Санкцията е съобразена
и с данните за семейното положение и имущественото състояние на дееца и се
явява най - благоприятното разрешение за него от възможните, което да не води
до допълнително финансово затруднение.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Председател: