Р Е Ш Е Н И Е
№154
гр.
Русе, 25.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Тодорка
Недева, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 212 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 219 от 14.02.2019 г., постановено по
гр.д. № 8043/2018 г. по описа на Русенски районен съд, ІІ състав, е признато за
установено по отношение на „Енерго-Про Продажби” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна тауърс Г, ЕИК
*********, че М.Х.И., ЕГН ********** от гр. Русе, със съдебен адрес:***, чрез адв. Я. П., не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, сумата от 1502.80 лева, начислена й по корекционна
процедура за обект с клиентски № ********** и абонатен № ********** по
счетоводен документ № **********/22.11.2018 г.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от “Енерго-Про Продажби” АД, в която се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че правните изводи на
първоинстанционния съд противоречат на събраните доказателства и установеното
от фактическа страна. В този смисъл се излагат съображения, че по делото
безспорно е установено, че по отношение на процесния електромер е установена
външна намеса в тарифната схема, както и наличие на преминала енергия на тарифа
1.8.3 – 008155.792 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея, посредством изготвената метрологична експертиза. В тази връзка и на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ е извършена корекция, като е начислено допълнително
количество енергия, съответно в размер на 8155 кВтч
за периода от 13.06.2017 г. – 12.06.2018 г. и е издадена фактура на стойност 1502.80
лв. В жалбата се твърди, че Общите условия предвиждат възможност за въззивника,
въз основа на представени от „Електроразпределение север“ АД констативни
протоколи да изчисли и коригира сметките за реално използваната от потребителя
енергия за изминал период. Позовава се на практика на ВКС, в която се приема,
че след изменението в ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ, при
наличието в общите условия на доставчика на ред за уведомяване на клиента за
извършване на корекция на сметката му, какъвто ред в случая е налице, за
доставчика на електрическа енергия съществува законово основание за извършване
на корекция в сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от него електрическа енергия.
С въззивната жалба се иска обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърли
изцяло предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна, в който се сочат твърдения за неоснователност на жалбата, като се излагат
съображения, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Твърди се, че
въззивното дружество не е установило предпоставките обосноваващи корекцията на
сметката за потребление на обекта на въззиваемата, не
е установено и наличието на законосъобразно проведена корекционна
процедура и не е извършено редовно уведомяване на потребителя за корекцията,
поради липса на установени за това правила в общите условия.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл.
269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК.
От фактическа
страна по делото се установява:
Страните не
спорят, а и по делото е установено, че М.Х.И. е потребител на електрическа
енергия за битови нужди, като собственик на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение север“ АД – гр. Русе,
ул. „Осоговска планина“ № 5, с абонатен № ********** и кл.
№ **********.
Няма спор, че страните
са обвързани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Енерго-Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Видно от представения по
делото Констативен протокол № 1701661 на 12.06.2018 г. служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД и пълномощници
на „Енерго-Про Продажби“ АД са извършили техническа проверка на измервателните
системи на процесния обект, при която СТИ с фабричен № 1114021147912935 е
демонтиран, показанията му са отразени в протокола, а на негово място е
монтиран друг с фабричен № 1115031800819047 с нулеви начални показания в
съответните регистри. Демонтираният електромер е предоставен на Български
институт по метрология, където е изготвена метрологична експертиза на
средството за измерване. Видно от представения за това Констативен протокол № 1366/12.11.2018
г., при извършена проверка на техническите изисквания е установено отсъствие на
механични дефекти на кутията, на клемите и на клеменния
блок на електромера, както и наличие на всички необходими обозначения на
табелката на електромера. При софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Отчетено е наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3 – 008155.792 кВтч, която не е визуализирана
на дисплея. Дадено е заключение, че електромерът съответства на метрологични
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики.
В резултат на
заключението на метрологичната експертиза, въззивното дружество е извършило
корекция на сметките на въззиваемата, като е съставило
Фактура № ********** от дата 22.11.2018 г., с която е начислило допълнително електрическа
енергия 8155 кВтч за периода от 13.06.2017 г. до 12.06.2018
г., за сумата от 1502.80 лева с ДДС.
С писмо с изх. № 50355_КП1701661_1/21.11.2018
г., въззивното дружество е уведомило въззиваемия за
извършената проверка на електромера, както и за последвалото преизчисляване на
количеството потребена електрическа енергия, получено
от последния на 22.11.2018 г., видно от приложената обратна разписка. Също така
с писмо с изх. № 50355_КП1701661_2/22.11.2018 г., въззивното дружество е уведомило въззиваемия за издадената в резултат на извършената
корекция фактура № **********/22.11.2018 г. за сумата от 1502.80 лева.,
получено от последния на 27.11.2018 г., видно от приложената обратна разписка.
С отговора на
исковата молба са представени справка за потреблението на въззиваемия за
периода от 08.11.2016 г. до 07.11.2018 г., извлечение за фактури и плащания,
както и извлечение от сметка.
При
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства посредством
разпита на свидетеля Д.Ю., който изнася данни, че работи в „Електроразпределение
Север“ АД като специалист енергиен контрол. Посочва, че извършва проверки на
електромери, техния клас на точност със специализиран софтуер, като при
наличието на тарифа, която не се визуализира на дисплея, демонтира електромера
и го изпраща за експертиза.
В хода на
първоинстанционното дело е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, от заключението на което се установява, че процесният електромер е двутарифен, като са активни и се визуализират регистрите за
нощна и дневна тарифни зони (съответно 1.8.1 и 1.8.2). В същото е констатирано
неотчетена електрическа енергия от 8155 кВтч,
регистрирана от тарифния регистър „Тарифа 1.8.3“, който регистър не се
визуализира на дисплея на електромера. Вещото лице е посочило в своето
заключение, че няма информация за момента на настъпване на евентуалната
софтуерна намеса (дали е настъпила преди повече от една година от датата на
проверката и демонтирането на електромера или е настъпила в едногодишния период
от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г.). В заключението се потвърждава техническото
състояние на процесния електромер, установено с метрологичната експертиза,
представена по делото. Констатирано е препрограмиране на тарифните планове,
като е добавена и трета тарифа, чието отчитане може да се извърши единствено
посредством специализирано оборудване. Вещото лице е посочило, че цената на
процесното количество електрическа енергия е изчислена съобразно съответните
решение на Комисия за енергийно и водно регулиране.
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти, съдът
приема следното от правна страна:
Съгласно чл.83,ал.1,т.6 и ал.2 ЗЕ устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в Правила за измерване на електрическата енергия (ПИКЕЕ) на ДКЕВР, които имат
характер на подзаконов нормативен акт. С Решение № 1500 от 6 февруари
2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. (обн.
- дв, бр. 15 от 2017 г.) са отменени Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в "Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013
г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51. Доколкото решението има действие за напред,
към момента на проверката (12.06.2018 г.) и за периода на корекцията правилата
на ПИКЕЕ не са приложими в отношенията между страните. Впоследствие с Решение №
2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.
са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ (чл.48 – 51), но проверката
предхожда отмяната на процесните разпоредби, поради което същите са били
действащи в отношенията между страните.
Нормата на чл.50
ПИКЕЕ (отм.), послужила като основание за извършената корекция предвижда, че
при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещи до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количеството ел.енергия като разлика между
отчетеното и преминалото количество ел.енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Видно
от представения по делото констативен протокол, съставен при извършване на
проверката на електромера, въззиваемата е присъствала
на извършената проверка и е подписала същия. Следователно дружеството е спазило
съществуващия преди отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ ред за извършване на проверката
и съставянето на констативен протокол. Настоящият въззивен
състав обаче намира, че отменената процедура по чл. 47 от ПИКЕЕ касае
единствено случаите, в които е неправилно отчетено количеството потребена електроенергия от инкасаторите на електроснабдителното
дружество, визуализираща се на дисплея на устройството, съответно в действащите
за битови потребители тарифи 1 и 2 (дневна и нощна). Именно в тези случаи е
необходимо присъствието на клиента при проверката, с оглед той сам да се
информира за действителните показания на електромера. Показанията в другите
тарифи на електромера, които не се визуализират на екрана не са видими за
потребителя и полагането на подпис от него на протокола с отразените в него
резултати от проверката не прави тази корекция законосъобразна само при
спазване на отменената процедура.
От
друга страна, в Общите условия на дружеството не е предвиден ред за уведомяване
за извършване на корекция съобразно изискванията на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.10, ал.1 от ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката и във
водоснабдяването и канализацията се осъществява от КЕВР. Общите условия на
договорите между енергийните дружества и техните клиенти се отличават от
останалите договори, сключвани при общи условия по това, че според разпоредбата
на чл.21, ал.1, т.4 от ЗЕ същите се одобряват от КЕВР. При положение, че след
изменението си през 2012 г., чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (т.е. по глава IХ от ПИКЕЕ), това
налага допълването на заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи
реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. След корекцията на ОУ от страна на
дружеството, същите подлежат на одобряване от КЕВР, т.е. на регламентиран
държавен контрол, също на разгласяване в обществото по реда на чл.98а, ал.3 от
ЗЕ (публикуване най-малко в един централен и един местен вестник). Предвидена е
и възможност несъгласният с тях клиент да поиска специални условия (чл.98а,
ал.5 от ЗЕ). Именно спазването от страна на „Енерго-Про Продажби“ АД на цялата
тази процедура, уредена в закона с цел защита на крайния потребител, налага
нарочното регламентиране на реда за уведомяване на клиентите при извършване на
корекция на сметка съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ след
приемането на ПИКЕЕ. В случая е безспорно, че ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД,
действащи за процесния период, са приети през 2007 г., т.е. преди изменението
на ЗЕ от 2012 г. и приемането на ПИКЕЕ през 2013 г. Правилата по чл.24, ал.2 от
ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД и общият ред за уведомяване, предвиден в чл.42
от ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД се явяват неприложими в конкретния случай.
Поради това настоящата инстанция намира, че не е извършено и редовно
уведомяване на клиента за корекцията поради липса на установени правила.
На
следващо място, настоящият състав намира, че операторът на съответната мрежа
следва да осигурява на страната възможност за контрол на показанията на
средствата за търговско измерване. Ето защо съдът счита, че отчетът по скрит и
недостъпен начин за потребителя регистър е в пряко нарушение на тази
разпоредба. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със
специален софтуер, с който разполагат само неговия производител и лицензираното
за ползване енергийно дружество, възможността на абоната за контрол на
показателите е възпрепятстван. Отделно от това липсата на изрично и индивидуално
уговорени условия за отчитане по три тарифи, параметризирането
на електромера да отчита по този начин не е обвързващо за потребителя, тъй като
представлява отклонение от договора и пряко противоречие с чл. 11 от ПИКЕЕ и
чл. 120, ал.4 от ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново
в денонощието измерване на потребеното ел.напрежение,
когато това е възможно.
Същевременно
по делото не бе установено кога процесният електромер е монтиран и какви са
неговите показания, включително в скритите регистри към онзи момент, нито пък е
установено дали през периода от датата на първоначалния монтаж до датата на
проверката е извършвано софтуерно отчитане и какви са били показанията, поради
което не бе установено, че констатираното количество енергия, натрупано в
тарифа 15.8.3. е преминало и потребено през периода,
за който е начислена електроенергията. В този смисъл е и заключението на
техническата експертиза, вещото лице по което посочва, че няма информация за момента на
настъпване на евентуалната софтуерна намеса (дали е настъпила преди повече от
една година от датата на проверката и демонтирането на електромера или е
настъпила в едногодишния период от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г.). Следователно,
от ангажираните в производството доказателства не се доказа по безспорен начин,
че ответникът е доставил на ищеца, респективно последният е потребил
електроенергия в отчетения след софтуерно прочитане размер по регистър 15.8.3.
След като ответникът не е провел пълно и главно доказване на факта, че ищецът е
потребил реално през спорния период отчетеното му
количество електроенергия, правилно е прието, че правото на едностранна
корекция на сметките на потребителя за минал период, регламентирано в чл.50 от
ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното дружество.
С оглед изложените мотиви съдът приема, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Същата е заявила своевременно искане
за присъждане на разноски в настоящата инстанция, като е представила списък по
чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, с уговорено и
заплатено възнаграждение в размер на 550 лева. Въззивното
дружество своевременно е релевирало възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, намира че възражението се явява
основателно и възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а именно 335.20 лв. Предвид това и на основание
чл. 78, ал.1 вр. чл. 273 от ГПК, въззивната страна
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата
страна сумата от 335.20 лева, представляваща разноски по делото за един
адвокат.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219 от 14.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 8043/2018 г. по описа на Русенски районен съд, ІІ състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго-Про Продажби” АД, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, Варна тауърс Г, ЕИК *********, да заплати на М.Х.И.,
ЕГН ********** от гр. Русе, със съдебен адрес:***, чрез адв.
Я. П., сумата от 335.20 лева, представляваща разноски за един адвокат.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.