Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 17.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание
на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1664/2018 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова
молба от „ПРОФИ КРЕДИТ“ ЕООД против Н.И.К. искове за присъждане на вземания по
главница, договорна лихва и такса за допълнителна услуга по договор за
потребителски кредит.
Твърди се, че 19.10.2017 г. между страните е
постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер на 600,00 лв., който той се задължил
да върне на 11 месечни вноски, всяка в размер на 66,40 лв., при ГПР от 48,89 %
и ГЛП от 41,71 % или общо сумата от 730,40 лв., включваща и възнаграждение за
ползването на предоставения ресурс в размер на 130,40 лв. Отделно ответникът
избрал и закупил пакет от допълнителни услуги срещу сумата от 660,55 лв.
дължима на вноски, всяка в размер на 60,05 лв. Допълнителните услуги включват
възможност за разглеждане на искането му за предоставяне на кредит в кратки
срокове, за отлагане заплащане на вноски, намаляване размера на вноски, промяна
в падежа и получаване на бърз достъп до допълнителни парични средства. Твърди
се, че договора е сключен при общи условия, с които ответникът е запознат и е
подписал декларация за това. Сумата по кредита е усвоена от ответника. По
договора е предложено изпълнение за сумата от 00,00 лв. Непогасена е сума в
размер на 1 390,95 лв., включваща 600,00 лв. – главница, 130,40 лв. –
възнаградителна лихва и 660,55 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга.
Вземанията по договора са станали предсрочно изискуеми на 28.01.2018 г. поради
непогасяване за срок повече от 30 дни на вноска, след което договорът е
прекратен. За прекратяването ответникът е уведомен с писмо, изпратено на
посочения в договора адрес.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 390,95 лв., от
която 600,00 лв. – главница, 130,40 лв. – възнаградителна лихва и 660,55 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга.
В депозиран по делото отговор особения представител на
ответника оспорва вземанията по договора да са обявени от ищеца за предсрочно
изискуеми, а договорната връзка прекратена. В хода на производството се излагат
твърдения за противоречие на споразумението за допълнителни услуги със законови
разпоредби.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой
представител, ангажира становище в писмени бележки /л. 87 – 97 от делото/.
Ответникът се представлява по делото от
особения представител адв. Ж., която по същество излага становище за
неоснователност на заявените искове.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ“ ЕООД е
образувано ч. гр. д. 1124/2018 г. по описа на РС Ловеч. С разпореждане от
27.06.2018 г. е отказано издаването на заповед за изпълнение в полза на ищеца
против ответника за сумата от 1 390,95 лв.
В стандартен европейски формуляр за предоставяне
информация за потребителски кредит от 19.10.2017 г., предоставен на ответника,
е посечен вид на кредита, поискан от него – Стандар с пакет от допълнителна
услуга Бонус, с максимален кредитен лимит от 600,00 лв., със срок за връщане 11
месеца, с месечна вноска от 66,40 лв., общ размер на сумата за връщане 730,40
лв., с фиксиран лихвен процент от 41,17 % и ГПР 49,88 %.
В допълнителна информация, приложение към стандартния
европейки формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит,
ответникът е запознат с възможността да закупи пакет допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит, включващ следните услуги: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна датата на падежа; улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, срещу заплащане на възнаграждение
в размер на 660,55 лв., разсрочено за срок от 11 месеца, с месечна вноска от
50,05 лв. В информацията е посочено, че 15 % от възнаграждението по пакета
допълнителна услуга, но не повече от 300,00 лв. е стойност на разходите по
услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит, дължимо при сключването на споразумението. Общо размера на вноските по
кредита и допълнителната услуга и договора за потребителски кредит е посочено,
че е 126,45 лв., дължимата сума по договора е 1 390,95 лв., а срока за
погасяване 11 месеца.
Въз основана на подадено
искане от ответника за отпускане на кредита Стандарт между него и ищеца е
постигнато съгласие и сключен договор съобразно параметрите, отразени във
формуляра – размер на кредита 600,00 лв., с избран и закупен пакет допълнителни
услуги за сумата от 660,55 лв., срок от 11 месеца, вноска по кредита от 66,40
лв., а във връзка с пакета допълнителна услуга 60,05 лв. или общо вноска от
126,45 лв. на месец, с падеж 19-то число и общ размер на задължението 1 390,95
лв. По договора страните са уговорили ГПР от 49,88 % и ГЛП 41,17 %. В изготвен
погасителен план към договора е посочен падежа и размера на всяка вноска и
размера на вземанията, които влизат в нея на различните основания /главница по
договора за кредит, възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителна
услуга/
Сумата по кредита е
договорено да се преведе по посочена банкова сметка *** „Уникредит
Булбанк” АД, като е ангажирано преводно нареждане, от което се установява, че
на 19.10.2017 г. „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД е наредил да се заплати по нея сумата от
600,00 лв., с основание за превода ********** /номера на кредата между „ПРОФИ
КРЕДИТ” ЕООД и Н.И.К./.
В договора страните са приели, че неразделна част от
него са общите условия за договори за потребителски кредит за физически лица,
които са предадени на ответника, като той е удостоверил, че се е запознал с тях
и ги е приел. В общите условия е отразено, че допълнителното възнаграждение във
връзка с ползването на предоставени финансов ресурс и възнаграждението по
закупен допълнителен пакет услуги, ще се заплаща разсрочено, като тези суми се
погасяват като част от договорения погасителен план. Кредиторът може да обяви
кредита за предсрочно изискуем с писмено уведомление при просрочие на две или
повече последодателни месечни вноски в пълен размер, като в този случай
страните могат договарят различен начин на уреждане на отношенията помежду си.
В договора при общи условия подробно са описания условията във връзка с
допълнителните услуги, при заявено желания за ползването им /приоритетно
разглеждане, отлагане на вноски, намаляване на вноски; промяна на падежа;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/. С подписа
си под общите условия, на всяка страница от тях, ответникът се удостоверил, че
те са му предоставени и се е запознал с тях.
Ищецът е отправил изявление до ответника, че считано
от 23.01.2018 г. договорната връзка между тях е прекратена, поради неизпълнение
на задължението за връщане на отпуснатия кредит, поради което вземанията по
него са обявени за предсрочно изискуеми. Ответникът е поканен от ищеца да
уредят отношенията си извънсъдебно, като е посочена и сметка, по която
ответникът да погаси задълженията по договора.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за присъждане на вземания по главница
по договор за потребителски кредити, договорна лихва и такса за допълнителна
услуга с правна квалификация чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240,
ал. 2 ЗЗД и чл.
10а ЗПК.
Между страните е постигнато съгласие и сключен договор
за потребителски кредит. По договора ищецът е превел по сметка на ответника
сумата от 600,00 лв., които той се е задължил да върне, ведно с договорна
лихва, за срок от 11 месеца, на равни месечни вноски. Съдът не споделя тезата,
заявена от ищеца, в исковата молба, че в договора при общи условия, приет от
ответника при сключването на договора за потребителски кредит, е уговорена
възможност за обявяване на вземания по договорната връзка за предсрочно
изискуеми без уведомяване на длъжника. Страните са уговорили обективните
основание за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми /чл.
12.3 от общите условия/ - просрочие на две последователни месечни вноски,
посочвайки, че изискуемостта на всички настъпва с писмено уведомление. В тази
връзка процесуалния представител на ответника е навел възражение, че към датата
на сезиране съда с разглеждането на спора, вземанията по договора не са обявени
за предсрочно изискуеми, поради което не са дължими.
Изложената теза не са споделя от съда, по следните
съображения:
Повод за образуване на настоящото производство е
отказа да се издаде заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за
суми, предмет на настоящото исково производство. По аргумент от чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 4 ГПК претенцията за присъждане на вземания, за които е
отказано издаването на заповед за изпълнение, се счита предявена от датата на
подаване на заявлението. В случая исковите претенции се считат предявени на
08.06.2018 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/. Към тази дата не са настъпили падежите на всички вноски по
договора за кредит. Налице са били обективните основания за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане на две последователни вноски
/възражения в тази насока не са наведени от ответника, а той би носил тежест на
доказването за тях/, а кредиторът е можел да упражни правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка не се споделят доводите на ищеца,
че само кредитора по договора за банков кредит има задължение за обявяването му
за предсрочно изискуем, но не и финансовите институции /такава е ищеца/ по договори
за потребителски кредити. Съгласно постановката на т. 18 от ТР № 4/2013 г.
преди подаването на искане за издаване на заповед за изпълнение относно
вземания по договор за кредит кредиторът трябва да е упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Уговорки за автоматимно настъпване на
предсрочна изискуемост на вземанията по договор за кредит /такива в договора
няма/ не пораждат действие, а, за да настъпи целения от кредитора ефект
/предсрочна изискуемост на всички вземания по договорната връзка/ той трябва да
упражни своето преобразуващо право чрез едностранно изявление, което да е
достигнало до длъжника, при наличието на обективните предпоставки за това
/становище в изложения смисъл е застъпено в Решение № 200/18.01.2019 г. по т.
д. № 665/2018 г. на I ТО на ВКС, допуснато по въпроса за проверка на съответствието
му с практиката на ВКС по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за последиците при
уговорена в договора за заем по чл. 240 ЗЗД автоматична предсрочна
изискуемост/. Видно от матиралите по делото преди датата на подаване на
заявлението ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като е направил изявление в този смисъл, адресирано до него. Това
изявление не е връчено на длъжника и не е породило правно действие. Препис от
него е връчен на ответника в рамките на висящия исков процес чрез назначения му
от съда особен представител /съобщение от 27.12.2018 г. – л. 80 о делото/, а то,
по аргумент от чл. 45, изр. 2-ро ГПК, се счита за лично връчено му. Към тази
датата /03.01.2019 г./ изискуемостта на всички вноски по договора за кредит е
настъпила /падежа на последната вноска е 19.9.2018 г./, поради което това
изявление няма правно действие. Настъпилата изискуемост на всички вземания по
договора за кредит в хода на процеса следва да се отчете от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК, което е основание да се приеме, че възраженията на особения
представител на ответника за липса на изискуемост на вземанията, е
неоснователна /относно приложимостта на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК в
производството по чл. 422 ГПК т. 1 ТР № 8/2017 г. на ОСГК на ВКС/.
По изложените съображения съдът приема, че исковете за
присъждане на вземания по главница и договорна лихва са основателни в заявените
размери.
Досежно вземането за заплащане на такса
/възнаграждение за допълнителни услуги, съдът приема, че искът следва да се
отхвърли по следните съображения:
Договорната връзка между страните се урежда от
разпоредбите на Закона за потребителските кредит /ЗПК/. В разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК повелява, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Правилото
е от обществен порядък и за спазването му съдът следи служебно. В допълнително
споразумение, с предмет предоставяне на допълнителни услуги, макар и под
формата на възнаграждение, е уговорено заплащането на такси от длъжника във
връзка с управлението на кредита /промяна на вноски, падежи, получаване на
допълнителни услуги/, което е забранено от закона. Възнаграждението е дължимо
независимо от това дали потребителят ще се възползва от услугите или не, т. е.
липсва насрещност на престациите, което също е основание да се приеме, че
уговорката съставяла такса, а не възнаграждение за предоставена и ползвана
услуга. Наред с това, размерът на уговореното „възнаграждение“ за допълнителна
услуга /над размера на предоставения кредит и близък до общия размер на сумата
по кредита, вкл. с договорното възнаграждение/ противоречи на добрите нрави.
Неоправдано е при размер на кредита /600,00 лв./ и срок за ползването му /11
месеца/ потребителят да заплаща разходи за непредоставени допълнителни услуги в
такъв завишен размер /90 % от размера на кредита/ и то наред с възнаграждение
за ползване на предоставения финансов ресурс в размер на 21 % от размера на
отпуснатия кредит. Казаното дава основание на съда да приеме, че споразумението за закупуване на допълнителен пакет от услуга заобикаля и императивното правило на чл. 19, ал.4 ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на годишна база
/ГПР/ по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор възнаграждение за
допълнителния пакет услуги не е включено в ГПР, а ако се добави към тази величина
безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорката за
заплащането на таксата се явява
недействителна, по аргумент от 21, ал. 1 ЗПК.
По изложените съображения претенцията на
ищеца за присъждане на вземане за възнаграждение за допълнителна услуга следва
да се отхвърли.
Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените
разноски. В заповедното производството той е сторил разноски в размер на 78,60
лв. /такса и юрисконсултско възнаграждение при минимума/. В производството по
настоящото дело разноските са в размер на 354,41 лв. /държавна такса и
възнаграждение за особен представител на ответника/. Представляван е от
юрисконсулт, за което на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правна помощ има право на разноски в размер на 100,00 лв.
/вземането е определено при минимума, с оглед размера на вземанията, предмет на
установяване, фактическата и правна сложност на спора, при отчитане на
обстоятелството, че делото е приключило в едно заседание, в което представителя
на ищеца не е присъствал/. Общо размерът на разноските е 533,01 лв. От тях, при
изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложи сума в размер на 282,49
лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което
съдът да отговори с решението. По делото той е представляван от назначен му от
съда особен представител, на който следва да ес изплати възнаграждение в размер
на 327,37 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК Н.И.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 600,00 лв. /шестстотин
лева/ - главница по договор за кредит Стандарт от 19.10.2017 г., ведно със
законната лихва от 08.06.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД Н.И.К., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53
Е, вх. В сумата от 130,40 лв. /сто и тридесет лева и четиридесет стотинки/ -
договорна лихва по договор за кредит Стандарт от 19.10.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявената от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с
ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В против Н.И.К., с ЕГН **********, с
адрес *** претенция с правна квалификация чл. чл. 9, вр. чл. 10а ЗПК за
присъждане на сумата 660,00 лв. /шестстотин и шестдесет лева/ - възнаграждение
по договор за допълнителна услуга към договор Стандар от 19.10.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Н.И.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 282,49 лв. /двеста
осемдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/ - сторени разноски според
уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Ц.Ж. - особен представител на Н.И.К.,
възнаграждение в размер на 327,37 лв. /триста двадесет и седем лева и тридесет и
седем стотинки/ от внесения депозит, за което се издаде РКО.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен
срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: