Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Козлодуй, 4 юли 2017 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Козлодуйски районен съд, втори състав, в публично заседание на 29.06.2017 година /двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при участието на секретаря Стела Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1237 по описа за 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на И.А.И., ЕГН ********** с посочен съдебен адрес ***, с която е предявил против М.Г.М. *** обективно съединени искове – първия главен положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че е собственик на основание наследство на идеална част, чийто размер не е посочил от два земеделски имота – нива от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 и нива от 39.985 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102002 в землището на с.Ботево, общ.Хайредин, за който ответника се е снабдил с констативен нотариален акт № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007 г. на нотариус Валентин Митов и втория евентуален за отмяна на същия констативен нотариален акт с правно основание чл.537, ал.2 ГПК.
В съдебни заседания вместо ищеца участват адвокати С.С. *** и поддържат исковете.
Ответникът участва лично и с пълномощник адвокат Л. *** и оспорва исковете, на първо място като недопустими и по същество като неоснователни и недоказани.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства - констативен нотариален акт № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007 г. на нотариус Валентин Митов; решение № 15000/15.10.1999 г. на ОС Земеделие гр.Козлодуй по преписка с № 1076/1992 г. на Общинска служба Земеделие Козлодуй и в цялост преписката; решение № 15000/15.10.1999г. на ОС Земеделие гр.Козлодуй по преписка с № 30207/1999 г. на Общинска служба Земеделие Козлодуй и в цялост преписката; удостоверения от Областна дирекция „Земеделие” гр.Враца. Изслушани са свидетелите Димитра И. Григорова, Валентин Павлов Боков, И. Христов Йосифов и Стефан Горанов Стериков и е прието заключение на съдебно техническа експертиза.
Съдът след като обсъди събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установени от
фактическа страна следните обстоятелства:
Видно от приетите по делото удостоверения за наследници на л.6-9 и на л.10-11 и страните не спорят, че са наследници на б.ж. на с. Хайредин М. Младенчов Гушански, починал на 02.09.1971 г., ищеца е негов пра внук, а ответника е негов внук. Безспорно е и, че и двамата /ищеца и ответника/ са наследници и на б.ж. на с.Хайредин Георги М. Младенчов починал на 23.02.1984 г., ищеца е негов внук, а ответника е негов син.
По делото е безспорно и страните не спорят, че решение № 15000/15.10.1999 г. на ОС Земеделие гр.Козлодуй по преписка с № 1076/1992 г. на Общинска служба Земеделие Козлодуй е признато правото на собственост на наследници на б.ж. на с.Хайредин М. Младенчов Гушански на нива от 39.985 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102002 в землището на с.Ботево, общ.Хайредин.
Безспорно е установено и, че с решение № 15000/15.10.1999г. на ОС Земеделие гр.Козлодуй по преписка с № 30207/1999 г. на Общинска служба Земеделие Козлодуй е признато правото на собственост на наследници на б.ж. на с.Хайредин Георги Михаилов Младенов на нива от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево. В този смисъл са и обстоятелствата установени и обсъдени в заключението на експерта по делото.
От приетия от съда констативен нотариален акт № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007 г. на нотариус Валентин Митов се установява по делото, че на 16.07.2007 г. ответника М.Г.М. е признат за единствен собственик на двата имота възстановени по реда на ЗСПЗЗ нива от 39.985 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102002 в землището на с.Ботево и нива от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево.
Ищецът твърди, че двата имота са съсобствени и той е един от съсобствениците заедно с ответника, като наследници на б.ж. на с. Хайредин М. Младенчов Гушански и на б.ж. на с.Хайредин Георги М. Младенчов. Твърди, че ответника не е придобил правото на собственост по наследство и давност върху идеалните части на неговата майка, която е един от наследниците, тъй като не е владял двата имота явно, непрекъснато и спокойно повече от 10 години, нито е манифестирал пред останалите съсобственици факта, че владее имотите за себе си. Излага доводи досежно това, че съсобственика владее своята част, но държи частта на останалите съсобственици. Позовава се и на ТР № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС. Иска да бъде признат са собственик на идеална част от имотите и да бъде отменен като незаконосъобразен констативния нотариален акт, с който ответника е признат за единствен собственик по наследство и давност на двата наследствени имота в землището на с.Ботево.
Ответника оспорва исковете. Не оспорва факта, че двата имота са възстановени на наследници, нито оспорва, че ищеца е един от тези наследници, но поддържа, че той е станал изключителен собственик на двата имота по давност след като ги е владял повече от 10 години. В писмения отговор твърди, че от края на 2000 г. е отнел владението на двата имота от останалите наследници по явен начин и е демонстрирал пред тях намерението си сам да владее двата имота. Твърди, че тези му действия се изразяват в лично ползване и обработване на двата имота в периода от 2000 г. до 2008 г., а от 2008 г. като ги е отдавал под аренда, сключвайки сам договор за аренда за тях. В подкрепа на твърденията си представя удостоверения от Областна дирекция „Земеделие” гр.Враца на л.30 досежно факта, че от 20.08.2008 г. е регистриран като земеделски производител, като видно от анкетната карта при регистрацията е декларирал двата имота и на л.31 писмо удостоверяващо твърдението на ответника, че за двата имота е сключил договор за аренда за периода от 2007 г. за 2014 г., а след това и към настоящия момент договор за наем.
По делото са изслушани свидетелите Димитра И. Григорова и Валентин Павлов Боков от страна на ищеца и от страна на ответника са изслушани свидетели И. Христов Йосифов и Стефан Горанов Стериков.
Свидетелите на ищеца Димитра Григорова и Валентин Боков са двама от наследниците на същите наследодатели б.ж. на с.Хайредин М. Младенчов Гушански и неговия син Георги М. Младенчов. От показанията и на двамата се установява категорично, че като техни наследници са знаели, че притежават в наследство около 80 дка. земеделска земя в землището на с.Ботево, общ.Хайредин, но не са предприемали каквито и да било действия по отношение на тази земя, тъй като са много наследници пръснати из страната и било трудно да се съберат.
От показанията на свидетелите на ответника И. Йосифов и Стефан Стериков се установява твърдението на ответника, че той ползва двата имота като ги отдава под аренда и получава рента. И според двамата свидетели имотите са наследствени от родителите на ответника, но според тях сестрата на ответника, която майка на ищеца Радка Тодорова не е имала претенции за тази земя.
С оглед безспорно установеното по-горе и
като съобрази доводите на страните и закона, съдът приема от правна страна
следното:
ОТНОСНО ГЛАВНИЯ ИСК по чл.124, ал.1 ГПК.
По допустимостта на главния иск, съда съобрази съдебната практика, която е безспорна, че установителен иск за собственост е винаги допустим, от където следва, че е допустим и установителен иск за собственост на идеална част. Според съда след уточнението на исковата молба ищецът не е предявил нов иск, тъй като не е променил петитума, нито е навел нови обстоятелства, а по искане на съда е уточнил обстоятелствата, на които основава претенцията си в частност за това, че двата процесни имота са признати и възстановени на наследници на двама наследодатели имащо значение за определяне размера на идеалната част от наследството, която наследява ищеца.
По съществото на спора по делото е безспорно установено, че двата процесни земеделски имота са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследници и са били съсобствени, както следва: нивата от 39.985 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102002 в землището на с.Ботево, общ.Хайредин е призната и възстановена с решение № 15000/15.10.1999 г. на ОС Земеделие гр.Козлодуй по преписка с № 1076/1992 г. на наследници на б.ж. на с.Хайредин М. Младенчов Гушански и нивата от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево е призната и възстановена с решение № 15000/15.10.1999 г. на ОС Земеделие гр.Козлодуй по преписка с № 30207/1999 г. на наследници на б.ж. на с.Хайредин Георги Михаилов Младенов.
Безспорно е, че ищеца и ответника са част от наследниците на наследодателите, на които са признати и възстановени тези два имота.
Безспорно е и обстоятелството, че на 16.07.2007 г. ответника М.Г.М. се е сдобил с констативен нотариален акт № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007 г. на нотариус Валентин Митов за собственост по наследство и давност на двата наследствени имота, с който се легитимира като единствен и изключителен собственик на двата имота реституирани по реда на ЗСПЗЗ като наследствени.
Безспорно се доказа по делото и, че майката на ищеца, която е сестра на ответника Радка Тодорова е починала на 02.11.2012 г. и както се установи от показанията на свидетелите на ответника И. Христов Йосифов и Стефан Горанов Стериков е знаела, че последния ползва наследствените земи включително, че ползва нейната наследствена идеална част от тях, като не е имала претенции.
С тълкувателно
решение № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че при съсобственост,
независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
С решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр.д. №217/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота. Решението е постановено в производство по чл.290 ГПК и представлява задължителна практика на ВКС.
Така спора по делото е за това, придобил ли
е ответника по наследство и давност идеалните части на сестра си Радка Тодорова
починала на 02.11.2012 г., чийто наследник е ищеца от процесните две ниви, в
продължение на непрекъснато, явно давностно владение, повече от 10 години.
Именно тази давност е приложима в случая, защото ответника е недобросъвестен
владелец.
На първо място майката на ищеца и ответника са станали съсобственици на процесните земи при дялове съобразно Закон за наследството по 1/6 идеална част от имота останал в наследство от техния дядо М. Гушански, нивата от 39.985 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102002 в землището на с.Ботево и по 1/3 идеална част от имота останал в наследство от техния баща Георги Младенчов, нивата от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево. Съсобствеността им произтича от наследство и както съда изложи по-горе, по отношение придобивната давност е приложим института на общата такава изискваща 10 годишно непрекъснато, явно и несмущавано владение.
На следващо място, тези два имота са възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решения на поземления орган от 15.10.1999 г. /за двата имота/.
На последно място ответника твърди, че от възстановяване собствеността на двата имота в края на 1999 г. до 2008 г. лично е ползвал двата имота като сам ги е обработвал. Тези му твърдения останаха недоказани. Той доказа чрез писмени и гласни доказателства само факта, че след този период от стопанската 2007 г./2008 г. ползва имотите. Това се доказва на първо място от писмените доказателства по делото – удостоверение и писмо от Областна дирекция „Земеделие” гр.Враца на л.30 и л.31, които удостоверяват и това се потвърждава и от показанията на свидетелите на ответника, че от стопанската 2007 г./2008 г., той отдава под аренда и наем двата имота, като се е регистрирал и като земеделски производител декларирайки ги на дата 20.08.2008 г.
Тези факти и обстоятелства, следва да бъдат коментирани в контекста както на чл. 69 и чл. 79 от ЗС, така и на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, касаещо придобиването на недвижими имоти по давност, вследствие на непрекъснато, явно и необезпокоявано давностно владение. Цитираното решение е задължително за приложение и обобщава действащата до този момент съдебна практика.
В случая, за да се приеме, че ответника /чиято е тежестта за доказване в настоящия процес/ е придобил идеалните части на сестра си /наследодател на ищеца/ от имотите по наследство и давност, той следваше да установи момента, от който е започнал да упражнява фактическа власт върху имотите, момента от който е превърнал държането на идеалните части на сестра си във владение, т.е. започнал е да държи тези идеални части за себе си, като свои и е демонстрирал по някакъв начин промяната в своите намерения пред сестра си и нейните наследници - ищеца.
В случая по делото, единствените действия, чрез които ответника е обективирал намеренията си да държи идеалните части от земеделските земи като свои, това е отдаването им под аренда и наем и получаването на рента и наем, без да се изплаща от него дял на останалите наследници и частност на сестра си, а след нейната смърт през 2012 г. на ищеца. Може ли това обаче да се счита за явно действие, доведено до знанието на останалите съсобственици и в частност на ищеца и неговия наследодател, което те да възприемат или поне биха могли да го сторят и разберат без особени усилия.
С Решение № 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5109/2013 г. на II-ро г.о. се приема, че ползването на имотите лично или чрез отдаването им на трети лица, е част от правомощията на съсобственика по чл. 31, ал. 1 от ЗС. Действията, чрез които се осъществява, не отричат правата на другите съсобственици, поради което не могат и да обосноват извод за несъмнено владение.
Затова, с оглед на всички установени и коментирани факти и обстоятелства, съдът приема, че ответника М.М. не е придобил по давност процесните идеални части на своята сестра и наследодател на ищеца от двата имота в продължение на 10 години непрекъснато, явно и необезпокоявано давностно владение. Именно тази давност е приложима в случая, защото ответника е недобросъвестен владелец.
Така ищецът като наследник на своята майка и сестра на ответника е съсобственик на 1/6 идеална част от имота останал в наследство от М. Гушански, нивата от 39.985 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102002 в землището на с.Ботево и на 1/3 идеална част от имота останал в наследство от Георги Младенчов, нивата от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево и иска му по чл.124, ал.1 ГПК за установяване това му право на собственост по отношение идеалните части от двата имота е основателен и доказан.
ОТНОСНО ИСКА с правно основание чл.537,
ал.2 ГПК.
Безспорно е по делото, че ответника М.М. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007 г. на нотариус Валентин Митов, с който на 16.07.2007 г. е признат за единствен собственик на двата имота възстановени по реда на ЗСПЗЗ нива от 39.985 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102002 в землището на с.Ботево и нива от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево.
С ТР № 3/2012 г. т.д.№3/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.
След като се установи в процеса, че ответника М.М. не е изключителен собственик на горецитираните имоти, то издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007 г. на нотариус Валентин Митов, с който на ответника е признато правото на собственост по наследство и давностно владение, следва да се отмени на основание чл.537,ал.2 от ГПК.
Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му административна процедура, която завършва или с решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ - когато собствеността се възстановява в съществуващи / възстановими/ стари реални граници, или с решение по чл.27 ППЗСПЗЗ - когато собствеността се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, или със заповед по § 4к, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината- когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти, индивидуализирани в тях по площ, местонахождение, граници. Едва след приключване на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти с постановяване на такъв акт, правоимащите могат да предявят иск срещу трети лица за защита на правото си на собственост.
Разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ заличава правните последици на изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност върху имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, като по този начин брани правата на бившите собственици, които до приключване на реституционното производство не разполагат с друг правен способ да се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху заявения за възстановяване имот. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи посочва крайния срок, в който правоимащите лица могат да заявят пред административния орган, респ. да установяват по исков ред, правото си на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, но не определя краен срок за приключване на реституцията. Поради това началният момент на придобивната давност, която ще тече след влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, може да бъде да бъде и след 22.11.1997 г. в зависимост от това дали административната процедура по възстановяване на собствеността е завършена или все още е висяща. Като изхожда от това разбиране, Върховният касационен съд в своята практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, последователно приема, че придобивната давност за имоти, за които към момента на влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ реституционното производство по ЗСПЗЗ не е приключило, започва да тече не от 22.11.1997 г., а от датата на постановяване на административния акт за възстановяване на правото на собственост, тъй като с факта на постановяване на позитивен за бившите собственици административен акт, с който се възстановяват правата им върху конкретен недвижим имот, отпада фактическата и правна невъзможност за предявяване на иск за защита на правото им на собственост. Така доколкото двата имота са възстановени с решения на ПК от 15.10.1999 г., към 16.07.2007 г., когато ответника се е снабдил с констативния нотариален акт не са били изминали 10 години, поради което и поради това той не е могъл да придобие по давност към тази дата двата имота.
Съда обаче следва да отмени констативния нотариален акт държейки сметка за това, че ответника като наследник е собственик на 1/6 идеална част от имота останал в наследство от М. Гушански, нивата от 39.985 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102002 в землището на с.Ботево и на 1/3 идеална част от имота останал в наследство от Георги Младенчов, нивата от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево. Така следва да отмени констативния нотариален акт в частта установяваща право на собственост за над тези права на ответника.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
С оглед изхода на спора съда на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да осъди ответника да заплати на ищеца всички сторени от него разноски по делото, които са платена държавна такса в размер на 50.00 лева, платени такси за съдебни усодтоверения в размер на 15.00 лева, платен депозит за вещото лице в размер на 400.00 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, или общо 965.00 лева.
На ответника не се следват разноски.
Водим от изложените правни съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между И.А.И., ЕГН ********** *** и М.Г.М., ЕГН ********** ***, че И.А.И. е собственик по наследство на 1/6 идеална част от имота останал в наследство от б.ж. М. Гушански, нивата от 39.985 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102002 в землището на с.Ботево и на 1/3 идеална част от имота останал в наследство от б.ж. Георги Младенчов, нивата от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК като незаконосъобразен констативен нотариален акт № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007 г. на нотариус Валентин Митов, с който М.Г.М., ЕГН ********** *** е признат за собственик по наследство и давност в частта над на 1/6 идеална част от имота останал в наследство от б.ж. М. Гушански, нивата от 39.985 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102002 в землището на с.Ботево и в частта над 1/3 идеална част от имота останал в наследство от б.ж. Георги Младенчов, нивата от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на И.А.И., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на общо 965.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Районен съдия: