№ 36238
гр. София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110114748 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Oбразувано е по молба на ищеца за изменение на постановеното по делото
съдебно решение в частта за съдебни разноски. Настояват да бъде пресъдено
адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 520,00 лева.
Насрещната оспорва искането.
СЪДЪТ, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и
закона, приема следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена в срок и при представен
списък по чл. 80 от ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката,
обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на
страните за съдебните разноски. Съдът не намира основание да пресъди
възнаграждение за адвокат в размер по-голям от определения, с оглед на
защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия от адвоката,
които е било необходимо да извърши при фактическата и правна сложност на
спора, в т.ч. доказателствената тежест в процеса при така предявения
отрицателен установителен иск, и без явяване в откритото съдебно заседание, то
необходима и разумна разноска е сумата 450,00 лв. Определянето на размера на
възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се
ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници,
осъществяващи процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед
липсата на други критерии за различно оценяване на техния труд, да са
равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да изходи и от обема
на извършените процесуални действия. С Решение на СЕС (втори състав) от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът
1
не е обвързан от НМРАВ, тъй като има право да определя размера на
възнаграждението, вкл. в хипотезите, в които законът му възлага това (в т.ч.
чл.38 от ЗАдв). Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №264849/16.08.2024 г. по описа на СРС с
правно основание чл. 248 от ГПК на ищеца Б. П. Б..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2