Р Е Ш Е Н И Е
№300/22.2.2022г.
Град Пловдив, 22.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Николай Стоянов
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 3018 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „ПСБ-маркет“ ООД срещу решение № 1617 от 06.10.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 4146 по описа на Пловдивския районен съд за 2021
година, с което е потвърдено наказателно постановление № МН-ЮЦБ-21-080 от 01.06.2021
г. на началника на Регионален отдел „Южна централна България“ на Главна
дирекция „Метрологичен надзор“ на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор (РО ЮЦБ ДАМТН), с което на „ПСБ-маркет“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Захари
Стоянов“ № 39а, представлявано от управителя С.П.Б., на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 ЗИ са наложени имуществена санкция в размер на 200
лева за нарушение на чл.44, т.1 ЗИ и четири имуществени санкции в размер на 200
лева за нарушение на чл.44, т.4, вр. чл.43, ал.1 ЗИ.
Според касатора решението е нищожно, недопустимо,
неправилно и необосновано, поставено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и присъждане
на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства
категорично е установена описаната в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка по извършване и установяване на нарушенията – използване на
електронна везна с неавтоматично действие с оценено и удостоверено
съответствие, притежаваща функция за тариране, без да
осигури правилната му употреба като се използва функцията за тариране, както и използването на други четири електронни
везни без знаци по чл.43, ал.1 ЗИ, удостоверяващи извършена последваща
проверка, тъй като наличните към датата на проверката са били с изтекъл срок на
валидност. Съответно правилно е ангажирана отговорността на дружеството за така
квалифицираните нарушения, като са наложени пет имуществени санкции на
основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 ЗИ. Като
неоснователно е преценено възражението на нарушителя, че подаването на
заявление към БИМ за извършване на последваща проверка на процесните везни
обуславя отпадане на отговорността, защото това действие не дава право на
заявителя да ползва везните в противоречие със закона преди реално извършване
на проверката. Според районния съд случаят не може да се определи като
маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за нарушения от същия вид, дори напротив,
следва да се вземе под внимание, че към момента на проверката са констатирани
пет нарушения по ЗИ и в обект с широк обществен достъп за всекидневни нужди на
гражданите, т.е., обществените отношения по осигуряване на точност и
достоверност на измерванията, свързани с търговските плащания, са засегнати в
по-висока степен. Предприетите мерки и отстраняване на нарушенията след
дадените от контролните органи указания са взети под внимание от наказващия
орган при индивидуализацията на наказанията с оглед налагането на имуществени
санкции в минималния предвиден от закона размер. Според районния съд АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в предвидените
по чл.34 ЗАНН срокове, без да е допуснато съществено процесуално нарушение.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти
първоинстанционният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон
изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав.
Обоснован и правилен е изводът на районния съд, че е
без правно значение за съставомерността на нарушенията подаденото заявление за
извършване на последваща проверка на електронните везни и забавянето на
проверката от страна на Българския институт по метрология. Единственият
правнорелевантен факт, който впрочем не се оспорва от касатора, е използването
на електронните везни след изтичане на срока на валидност на стикерите, който
факт, от друга страна, безспорно доказва извършването на административните
нарушения. Както правилно е отбелязал това и районният съд, законът не дава
право на дружеството да продължава да ползва везни след подаване на заявление
за извършване на последваща проверка, ако срокът на валидност на предходната
проверка вече е изтекъл.
Обоснован и правилен е също изводът на районния съд,
че АУАН е издаден без да е допуснато съществено процесуално нарушение. На
доказване в административното производство подлежат само правнорелевантните
факти и в настоящия случай те са установени по безспорен начин – по безспорен
начин са установени нарушенията и нарушителя. Тези факти не са оспорени и не са
оборени с насрещни доказателства от страна на касатора. В този смисъл не е
налице твърдяното нарушение на основни принципи на административния процес.
Противно на застъпеното становище, касаторът не е
изряден търговец, защото е допуснал употребата на електронни везни без валиден
знак от последваща проверка по чл.43, ал.1 ЗИ. До получаването на такъв знак
търговецът няма право да използва електронните везни, в какъвто смисъл е именно
нарушената в случая норма на чл.44, т.4 ЗИ, ясно и категорично забраняваща на лицата,
които използват средства за измерване, да ги използват без знаците по чл.35,
чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1. От друга страна, безспорно установено е още в
производството пред наказващия орган и изрично посочено от районния съд в
обжалваното решение, че наличните и залепени към датата на проверката стикери
за били с изтекъл срок на валидност съответно към май 2020 г., ноември 2020 г.
и декември 2020 г., т.е., дори към момента на подаване на заявлението за
последваща проверка (08.09.2020 г.) за две от електронните везни дружеството
вече е било в нарушение на изискването на чл.44, т.4 ЗИ.
С оглед всичко изложено обжалваното решение като допустимо,
правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото
на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1617
от 06.10.2021 г., постановено по а.н.д. № 4146 по описа на Пловдивския районен
съд за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.