Решение по дело №912/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………

                   гр.П., 21.01.2020 година.

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на ДЕВЕТИ ЯНУАРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година, в състав :

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА БЕТОВА                                                                                   СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря………ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА…..………и в присъствието на прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 912 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

                   С решение № 1709 от 09.09.2019година., постановено по гр.д. № 957/2019г. П.ският районен съд е отхвърлен предявения от „***”ЕАД, гр.П., представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., чрез юрисконсулт С.Ч. против В.П.М. ***, иск за установяване на вземането на ищеца за сумата от 344, 19 лв., от които 303,41 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016 год. до 30.04.2018 год. и сумата 40,78 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.04.2016 год. до 03.09.2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „***”ЕАД, гр.П., представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., чрез юрисконсулт С.С.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно. Жалбоподателят счита, че районният съд е следвало да изиска договора между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост, в която се намира топлоснабдения имот, а не от ищеца, който не е страна по него. Аргументите са изложени подробно в жалбата. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго по същество, с което да бъде уважен предявения от дружеството установителен иск.

Въззиваемата страна, чрез особения си представител е взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй като решението на районният съд е правилно, обосновано и законосъобразно.

Третото лице-помагач - „***” ЕАД, не е взело конкретно становище по жалбата.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на В.П.М. ***, че дължи на “*** П.” ЕАД сумата от 344.19 лв., от които 303.41 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016 год. до 30.04.2018 год. и сумата 40,78лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.04.2016 год. до 03.09.2018, ведно със законната лихва върху главницата от 303,41лв., считано от 11.09.2018 год. до изплащане на вземането, както и за заплащане на съотвените деловодни разноски в заповедното и исковото производства.

  Вземането произтича от обстоятелствата, че като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.П., ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатни станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърдението е, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през исковия период и не е погасил задължението си да заплати цената и. Сградата, в която се намира жилището му има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “***” ЕАД и по нейни отчети ищцовото дружество е начислило дължимите от ответника суми, като разпределението е извършено в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

        Ответникът, чрез особения си представител адв.В.н. е взел становище в отговора на исковата молба, че иска е неоснователен. Признава, че като собственик на топлоснабдения имот има качеството на задължено лице за доставената в него топлинна енергия.Счита, видно от пледоарията по същество, че липсва правно основание за начисляване на сумите по партидата на ответника, тъй като по делото не е представен договор за извършване на услугата дялово разпределние между избран от етажната собственост топлинен счетоводител и топлофикационното дружество.

 Искът по чл.422 от ГПК е допустим, като предявен в 1-месечния срок от съобщението до кредитора за постъпилото възражение на длъжника. Безспорно е, а се установява и от приложеното ч.гр.д.№ 6508/2018год. по описа на П.ски РС, че ищецът е подал заявление на 11.09.2018г. по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 303,41лв. – главница, представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016 год. до 30.04.2018 год. и 40,78лв. - лихва за забава за периода от 04.04.2016 год. до 03.09.2018год., и за законната лихва върху главницата от 303,41лв., считано от 11.09.2018 год. до изплащане на вземането, както и 75.00 разноски. Заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение № 4042/12.09.2018г. за претендираните вземания.

Безспорно е между страните, че В.П.М. собственик на апартамент № 15, находящ се в гр. П.,  ж. к. „***“ бл. ***, вх. В, с аб. № ***. Няма спор, че между страните, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ възникват договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Безспорно е също, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***- П.” ЕАД на потребители в гр. П. са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13-14.12.2007 год. и обвързват ответника като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение, съгл. ал.6 на същия текст, купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.

Спорно е дължи ли ответникът исковите суми за топлоенергия, за посочения в исковата молба период. Видно от приложеното в делото препис-извлечение от сметката на потребител № ***, на адрес гр.П., ж.к.“***“, бл.***, вх.В, ап.15, за исковия период е начислена, но не е заплатена обща сума в размер на 344.19лв. /главница и лихва/. Видно от заключението на назначената от П.ски РС съдебно-счетоводна  експертиза, която като компетентна и обективна се възприема от съда, ответникът дължи на „***- П.” ЕАД гр. П. сумата от 303,41 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016 год. до 30. 04.2018 год., като лихвата за забава върху тази сума възлиза на 40.78лв.

За да постанови обжалваното решение, П.ски РС, е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на релевантните за спора факти. Съгласно чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139-чл.145 от ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007год. за топлоснабдяването.Приел е, че въпреки указанията на съда, ищцовото дружество не е представило писмения договор, въз основа на който третото лице „***“ЕАД е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. Оттам недоказано остава правното основание за начислените суми за консумирана топлинна енергия от ответницата, поради което предявеният от „***- П.” ЕАД против В.П.М. положителен установителен иск е изцяло неоснователен и го е отхвърлил.

Въззивният съд не споделя крайния извод на районния съд за недоказаност на исковата претенция, поради непредставянето на договор въз основа на който третото лице „***“ЕАД е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот.С определение № 2510/17.06.2019г. РС е задължил „***“ЕАДгр.С. да представи по делото всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинната енергия в процесния имот, в т.ч. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, както и на водомерите за топла вода в имота.С молба от 05.07.2019г. топлинният счетоводител е представил индивидуалните месечни справки и становище като трето лице.Заявил е готовност за съдействие, ако предоставената информация не е достатъчна. В становището си на л.61 от делото „***“ЕАД е посочило, че съществува договор за ежемесечен отчет и обработка на данни от октомври 2016г. Посочило е също, че сметките за потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в жилището на ответника на посочения адрес за периода м.октомври 2016г. – м.април 2018г. включват само количеството топлина припадащо се на топлоснабдения имот от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, определено по емпиричен път, съгласно нормативните актове, действали към съответния момент.За периода от 01.02.2016г.-31.10.2016г., видно от заключението на ВЛ Т.И., е фирмата, извършвала дяловото разпределение е била „***“.

Видно от отговора на исковата молба, ответникът не е възразил срещу привличането на „***“ЕАД гр.С. като трето лице-помагач на страната на ищеца. В отговора не се съдържа възражение, че и друга фирма е осъществявала топлинното счетоводство на сградата, в която се намира имота му, през част от исковия период.Поискал е да бъде задължен ищеца да представи договора за извършване на услугата дялово разпределение с „***“ЕАД с довода, че липсата на договор ще постави под въпрос исковата претенция, основаваща се на изготвяни месечни отчети и разпределение на дължимите суми между етажните собственици. Същевременно не е оспорил самите справки за дялово разпределение и съдържанието им не е опровергано с други доказателства. При това положение, въззивният съд приема, че непредставянето на договора с фирмата извършвала дяловото разпределение/и то само за част от исковия период/ няма такова значение за основателността на исковата претенция, каквото му е предал районния съд.Съгласно чл.139в, ал.1 от ЗЕ когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.139б ЗЕ. Съгласно ал. 2 от същия текст, договорът по ал. 1 се сключва при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и одобрени от комисията. Алинея трета от същия член регламентира задължителното съдържание на договора, но той касае страните по него. Ответникът няма задължения по този договор и съответно не черпи права от него, поради което представянето му и установяването на съдържанието му имат косвено значение и в конкретния случая - не водят до извода за недоказаност на исковата претеция. Исковата претенция е доказана по основание и размер от събраните писмени доказателства, признанията на страните и заключението на ССЕ.

 Следва да се отбележи, че става дума за масов тип дела по спорове за доставка на комунално-битови услуги, при които се касае за типизирани правоотношения, които са нормативно регулирани почти изцяло и общите условия на доставчиците минават през контрол на две институции- Комисията за енергийно и водно регулиране и Комисията за защита на потребителите, а случаят на въззиваемия не бележи някаква специфика. Договор сключен на основание чл.139в от ЗЕ и при Общи условия, одобрени от ДКЕВР, с предмет извършването от третото лице на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, в достатъчна степен защитава правата на потребителите на топлинна енергия.Тъй като такъв договор има особен характер, то неговото сключване, а следователно и прекратяване зависят от избора на потребителите в съответната сграда – ЕС.Ето защо от значение би било, ако ответникът възразяваше, че не е съобразен изборът на общото събрание на ЕС и е бил сключен договор с друга фирма/и/ за дялово разпределение, различна/и/ от избраната от ЕС.

 

            В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата 344.19лв., от които 303.41лв. главница и 40.78лв. лихва за забава, за посочените по-горе периоди.Поради изложеното, решението на П.ски районен съд следва да бъде отменено, на основание чл.271 ал.1 ГПК, като бъде постановено друго по същество за уважаване на иска. При този изход на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски в полза на ищеца, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК- направените в хода на заповедното производство деловодни разноски в размер на 75 лв., както и направените в исковия процес деловодни разноски в размер на 595лв. за първата инстанция и 450.00 лв. за въззивната инстанция /за ДТ-50лв. за юрисконсултско възнаграждение-100лв. и 300лв. за особен представител/.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯ решение № 1709 на П.ския районен съд, постановено на 19.09.2019г. по гр.д. № 957/2019г. по описа на съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника                           В.П.М., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, че дължи на ищеца „***- П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., *** № ***, представлявано от Й.В.В., сумата 344.19лв., от които               303,41лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016 год. до 30.04.2018год. и 40.78лв., представляващи лихва за забава за периода от 04.04.2016 год. до 03.09.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 303,41лв., считано от 11.09.2018год. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА В.П.М., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********  да заплати на „***- П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., *** № ***, представлявано от Й.В.В., сумата 75.00лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство,  и сумата от 1045,00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

            Настоящото решение е постановено при участието като трето лице на „***” ЕАД гр. С..

 Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: