Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, VІІI-ми състав, в открито заседание на седми януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното
от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.д. № 713 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във връзка с § 5 от Преходните и заключителни разпоредби от Наредба
№РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението (Наредба № РД-02-20-6/2012 г., Наредбата).
Делото е образувано след постановяване
на Определение № 780/07.11.2019 г. по адм.д. № 280/2019 г. по описа на
Административен съд – Силистра, с което производството е прекратено, а делото е
изпратено по подсъдност на настоящия съд.
Постъпила е жалба от М.Г.Т. ***,
срещу изричен отказ на кмета на Кметство с. Бреница, Община Тутракан за
издаване на удостоверение за наследници на Д. С. О., обективиран в писмо изх. №
0051/14.10.2019 г. по описа на Кметство
с.Бреница. В жалбата се твърди, че са налице отменителни основания по чл. 146,
т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, като развитите доводи за незаконосъобразност на
изричния отказ са за нарушение на изискванията за форма на акта и наличие на
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, в частност на чл. 35 от АПК. Твърди се, че липсата на
данни за Д. С. О. в регистрите на населението се дължи на неизпълнение на
задължения на самата администрация, поради което е недопустимо отказът да се
основава на това неправомерно поведение на администрацията. Претендира се от
съда да постанови съдебно решение, с което да отмени оспорения отказ и делото
да се върне на административния орган със задължителни указания за издаване на
исканото удостоверение за наследници, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата, в представен
писмен отговор по жалбата, излага подробно становище за нейната
неоснователност.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Със заявление вх.№ 0041/14.06.2019 г.
(л. 15 от делото) М.Г.Т. е поискала от кмета на Кметство с. Бреница, общ.
Тутракан да й бъде издадено удостоверение за наследници на Д. С. О., родена на ***
г., починала на 30.01.1953 г. Заявлението е подадено след постановяване на
Решение № 20/29.03.2019 г. по адм.д. № 219/2018 г. на АдмС – Силистра, с което
е обявен за нищожен отказа за издаване на удостоверение за наследници на същото
лице, издаден от кметския наместник на с. Сяново, общ. Тутракан и преписката е
изпратена в Кметство с. Бреница за произнасяне от надлежния административен
орган /л.16 от делото/. Към заявлението е приложено първоначално подаденото
заявление до кмета на с. Сяново, както и приложеното към него искане за
издаване на удостоверение за наследници (по образец – Приложение № 2 към чл. 6,
ал. 1 от Наредба № 02-20-6/2012 г.), адресирано до кмета на община Тутракан, в
което жалбоподателката е посочила известните й наследници по закон на Д. С. О.,
а именно: син – Е.С.О. и две дъщери – З. С. Г. и Д. С. Н., и техните низходящи
и наследници, сред които е посочена и самата жалбоподателка – правнучка на Д. С.
О., внучка на Е.С.О. Освен това за установяване на посочената родствена връзка
на жалбоподателката с лицето, за което се иска издаване на удостоверение на
наследници със заявлението са представени и удостоверение за наследници на Д.Я.К.
– майка на жалбоподателката, и удостоверение за наследници на Е.С.О., в което Д.К.
е посочена като негова дъщеря, съответно жалбоподателката М.Т. като негова внучка.
Представен е и Акт за смърт № 2/31.01.1953 г. на Д.С.О., издаден от
длъжностното лице по гражданското състояние при с. Белица, общ. Тутракан /л.22
от делото/. В този акт се посочва, че Д.С.О., родена на *** г., е починала на
30.01.1953 г. в с. Белица като постоянното местожителство на това лице е било в
с. Бреница, община Тутракан.
С оспореното в настоящото
производство писмо изх. № 0051/14.10.2019 г. на кмета на Кметство с. Бреница,
общ. Тутракан, е отказано издаване на исканото удостоверение за наследници на Д.С.О.
като от фактическа страна този отказ е аргументиран с липсата на данни за лицето
в Регистъра на населението, както и в Регистъра за гражданско състояние, а от
правна страна административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 2,
ал. 5 и чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г.
С жалбата до настоящия съд против
така постановения отказ жалбоподателката е представила и два броя удостоверения
за наследници на Д.С.О. – от 05.12.2008 г. и от 30.01.1992 г., издадени от
кметството в с. Белица, които удостоверения обаче са с различно съдържание. В
удостоверение № 116/30.01.1992 г. (л. 15 от адм.д. № 280/2019 г. на АдмС –
Силистра) като наследници по закон на Д.С.О. са посочени зет й С.Е.Н. и четирите
му деца, внуци на Д. О. В удостоверение № 187/05.12.2008 г. (л. 14 от адм.д. №
280/2019 г.) е посочена Д.С.Н. – дъщеря на Д. О., починала на 08.05.1991 г. и
като неин наследник С.Е.Н. – съпруг на Д.Н. и зет на Д.О., починал на
22.01.2007 г.
За изясняване на спорните поделото
обстоятелства съдът служебно е изискал информация от трети, неучастващи в производството
страни – кмета на Община Тутракан и кмета на с. Белица, общ. Тутракан, за това
дали Д.С.О. фигурира в регистрите на населението, водени при тях. В отговор от
Община Тутракан посочват, че Д.О., родена на *** г. не е била вписана в
Регистъра на населението на Община Тутракан, поради което липсват данни за
последния й постоянен адрес (л. 26 от делото). Кметът на с. Белица от своя
страна също посочва, че Д.С.О. не е вписана в Регистъра на населението на Кметство
Белица и не са намерени данни за нея и за последния й постоянен адрес (л. 28 от
делото).
В отговор по жалбата на М.Т.,
ответникът посочва, че също е извършил справка в семейните регистри на с.
Белица, тъй като именно посочените от заявителката данни са, че Д.О. е живяла
при дъщеря си Д.Н., като също било установено, че липсват данни за Д.О. В
домакинството на Д.Н. били вписани само нейният съпруг, деца и свекърва.
Извършена била и справка в Национална база данни „Население“, при която е
установено, че Д.Н. е починала в гр. Русе, но е родена в Румъния, поради което
нямало възможност да се извърши справка по акта й за раждане относно нейните
родители, т.е. да се установи, че Д. Н. е дъщеря на Д.О. Проверени били и
данните, посочени от жалбоподателката в искането за издаване на удостоверение
за наследници на Д.С.О., по отношение на Я. (Е.) С.О., посочен като неин син.
Установено било, че същият е роден в с. Черна, Румъния и е бивш жител ***. В
семейните регистри на с. Сяново Я. О. фигурирал със съпругата и децата им, но
без данни за други роднини. В личният му регистрационен картон като негова
сестра е вписана К. Поради наличие на данни, че Я.О. се е изселил от с. Нова
Черна в с. Сяново е извършена справка и в семейните регистри на с. Нова Черна,
където обаче също било вписано само семейството му – той, съпругата и децата
им. При невъзможност да се направи справка и в акта му за раждане, тъй като Я.(Е.)
С. О. е роден в Румъния, не са потвърдени посочените от заявителката данни, че
Я.О. е син на Д. О. По отношение на дъщерята на Д.О.- З., описана в искането на
жалбоподателката, липсвали каквито и да е данни в регистрите на населението,
като неофициалната информация била, че тази дъщеря е починала в Румъния преди
преместването на родителите й в с. Сяново (в какъвто смисъл са и данните
посочени от самата жалбоподателка в искането й за издаване на удостоверение за
наследници).
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна
– заявител в административното производство. Атакуван е отказ за издаване на
удостоверение за наследници, който съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК, и чл. 107 от
Закона за гражданската регистрация (ЗГР) подлежи на обжалване пред съда, като
индивидуален административен акт. По делото липсват данни за момента на
съобщаване на оспорения акт на жалбоподателката, поради което съдът приема, че
жалбата е подадена в срок и е допустима за разглеждане.
По съществото й съдът взе предвид
следното:
С удостоверение за наследници на
починало лице се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в
регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице,
за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от Закона за гражданската
регистрация (ЗГР),
отразен в регистрите на населението. Удостоверението за наследници представлява
документ от значение за признаване и упражняване на права, а по силата на чл.
21, ал. 3 от АПК отказът за издаването му е индивидуален административен акт.
Въпросите относно реда за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, в частност за издаване удостоверение за наследници, са регламентирани
в ЗГР и Наредба № РД-02-20-6/2012 г.
Материалната компетентност за
издаване на удостоверение за наследници е регламентирана в чл. 24 от ЗГР и чл.
2, ал.1 от Наредбата, съгласно които удостоверения въз основа на регистъра на
населението се издават от кмета на общината, района или на кметството или от
определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Териториалната
компетентност е регламентирана в чл. 2, ал. 5 от Наредбата, съгласно която
удостоверения за наследници се издават от общината, района или кметството по
последен постоянен адрес на лицето. Следователно, съобразявайки посочените
разпоредби и наличните писмени доказателства относно последният постоянен адрес
на Д.С.О., и в съответствие с Решение № 20/29.03.2019 г. по адм.д. № 219/2018
г. на АдмС – Силистра, съдът приема, че оспореното писмо е издадено от
компетентен орган – Г.Д. – кмет (сега кметски наместник) на с. Бреница, общ.
Тутракан.
Оспореното писмо е издадено от
компетентен орган, в писмена форма и не са налице отменителни основания по чл.
146, т. 1 и т. 2 от АПК. Тук следва да се посочи, че съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че в оспорения
административен акт липсвали мотиви. Макар и лаконично ответникът е посочил, че
отказва издаването на исканото от жалбоподателката удостоверение за наследници
поради липсата на данни за Д.С.О. в Регистъра на населението и в Регистъра за
гражданско състояние. Именно това са обстоятелствата, на които се основава
постановеният отказ. Посочено е и правното основание – чл. 8, ал. 2 от Наредба
№ РД-02-20-6/2012 г.
Нормативното основание за издаването
на удостоверение за наследници е чл. 22 и сл. от ЗГР и от чл. 9 до чл. 12 от
Наредба № РД-02-20-6/2012 г. Удостоверението за наследници извежда и обективира
обобщена информация от един от изрично посочени в чл. 4 от наредбата източници
– Национална и Локална база данни "Население" и регистрите на
актовете за гражданско състояние, а съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата –
регистъра на населението и регистрите на актовете за гражданско състояние.
Според процедурата по издаване на удостоверение за наследници, регламентирана в
ЗГР, удостоверението за наследници се издава от кмета на
общината/на кметството или упълномощено от него лице, където е бил постоянния
адрес на наследодателя, след справка в регистъра на населението и съдържа
данни, отразени в него. Въз основа на подаденото искане за издаване на
удостоверение за наследници длъжностното лице по гражданско състояние е длъжно
да извърши проверка по регистъра на населението и прецени налице ли са
основания за издаване на удостоверение за наследници. При липса на данни в съответните
регистри, администрацията, действаща в хипотезата на обвързана компетентност,
на основание чл. 8, ал. 2 от Наредбата е длъжна да постанови отказ, в какъвто
смисъл е постановен и процесният такъв.
В настоящия случай от източниците по
чл. 4 и чл. 11, ал. 2 от Наредбата – база данни "Население" и
регистрите на актовете за гражданско състояние не се установяват данни за
децата на Д.С.О., нито пък от същите източници може да се установи, че Д.О. е
майка на посочените от жалбоподателката в искането за издаване на удостоверение
за наследници лица – нейни син и дъщери. Липсват каквито и да е вписвания
относно роднинската връзка между Д.С.О., Я. (Е.) С. О., Д. С. Н. и З. С. Г..
С оглед на това съдът споделя извода
на административния орган, че въз основа на допустимите в административното
производство източници по чл. 4 и чл. 11, ал. 2 от Наредбата, не може да се
направи извод за това кои точно са низходящите на Д. С. О., което е пречка и за
издаването на исканото удостоверение за нейните наследници. Така с оглед
наличните данни кметът на кметството не може да изпълни задължението си по чл.
11, ал. 5 от Наредбата да впише всички живи и починали наследници, определени
съгласно Закона за наследството.
Ответникът е извършил всички възможни
проверки – установил е липсата на данни за Д. С. О. в регистъра на населението
в с. Бреница, както и липсата на такива данни в регистъра по гражданско
състояние. Жалбоподателят не сочи какви конкретно други проверки е могъл да
извърши административният орган. Независимо от това, с оглед заявените данни от
жалбоподателката, ответникът е направил и справки в регистрите на населението
за гражданско състояние на с. Сяново, с. Белица, и с. Нова Черна, където също
не са открити данни за Д. С. О. и роднинската й връзка с лицата, които се сочат
като нейни деца. Предвид това, съдът приема, че не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила по чл. 146, т. 3 от АПК и в частност тези по чл. 35 и чл. 36 АПК, което би могло да се отрази на
съдържанието на волеизявлението на оргна.
Административният орган не само не е
длъжен, но и не трябва да събира други доказателства, за да издаде исканото
удостоверение /в този смисъл решение по адм. д. № 12185/2017 г. на ВАС, III
отд./. Както ясно и
категорично е разписано в чл. 24 ЗГР, удостоверенията се издават въз основа на
регистъра на населението, което изключва възможността за събирането на други,
предоставени от заявителя или събрани в хода на производството доказателства.
Липсващите данни в регистрите следва да бъдат установени от районният съд по
реда на чл. 542 и сл. ГПК в охранително производство. И едва
след като бъде разпоредено от гражданския съд съставянето на съответните актове
за гражданско състояние, административният орган може въз основа на тях да
състави удостоверение за наследници. Установяването на факти по гражданско
състояние на лица, за които факти не са съставени актове в определените срокове
и те не са вписани в регистрите на населението, не е от компетентността на
административния орган и съответно на административния съд. Установяването на
тези обстоятелства е от компетентност на гражданските съдилища. Административният
орган няма правна възможност да установява нови факти и обстоятелства, а само
проверява наличните данни в информационните масиви.
Съдът счита, че при данните, които са
налични и открити, в случая не са открити, при извършената проверка от кмета на
с. Бреница за издаване на оспорвания административен акт, постановеният отказ е
законосъобразен и обоснован, а жалбата на М.Г.Т. срещу него следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото на
жалбоподателката не се следват разноски и такива не й се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Русе,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на М.Г.Т. ***,
срещу изричен отказ на кмета на Кметство с. Бреница, община Тутракан за
издаване на удостоверение за наследници на Д. С. О., обективиран в писмо изх. №
0051/14.10.2019 г. по описа на Кметство с.Бреница, общ.Тутракан, област
Силистра.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: