МОТИВИ към Присъда № 260080/14.12.2021г.
по НОХД №: 2013/2020г. по описа на ПОС
Спрямо подсъдимите Й.В.К., Г.В.Г. и И.Г.З. са повдигнати обвинения за
престъпления
по І. чл.277а, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК;
по ІІ. чл.277а, ал.7 вр. чл.26, ал.1
от НК за подс.Г.В.Г. и подс. И.Г.З. , както и
по III. чл.278а, ал.6, пр.1 НК – за подсъдимия Г.В.Г. и по чл.278а, ал.6, пр.3 от НК – за
подсъдимия И.Г.З..
Представителят на Окръжна прокуратура –Пловдив поддържа изцяло
обвиненията и изложеното от фактическа страна в обвинителния акт, като изразява
становище, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по
несъмнен и категоричен начин се установява, че подсъдимите са осъществили вменените
им във вина престъпления, като първото от тях- това по чл.277а, ал.3 от НК е
извършено от тях в съучастие като съизвършители. В този смисъл счита, че
събраните писмени доказателства - протоколите за извършените процесуално следствени
действия - огледи, претърсвания и изземвания, както и гласните доказателствени
средства, каквито са показанията на свидетелите Ч., З., А., Т. и Б., а така
също и веществените доказателствени средства, събраните посредством използвани
СРС, несъмнено установяват връзката на подсъдимите помежду им, поведението и
действията им на инкриминираната дата 06.11.2016г., а така също и
противозаконно държаните от подсъдимите Г.
и З. оръдия-метал детектори и археологически обекти. Пледира за осъдителна присъда и за тримата
подсъдими, като предлага да им бъдат наложени наказания “лишаване от свобода”
при условията на чл.54 от НК-при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
в размер надвишаващ малко минималния предвиден от закона, както и в такъв
размер да бъдат определени и кумулативните наказания „глоба“, предвидени за
отделните престъпления. Счита, че по отношение на подсъдимите Г. и З. следва да
се определи общо най-тежко наказание, измежду наложените за отделните
престъления на основание чл.23, ал.1 от НК, като се присъедини и наказанието
глоба. Изразява становище, че с оглед данните за чисто съдебно минало на подсъдимите,
целите на наказанията ще бъдат изпълнени чрез отлагане на изпълнението им по
реда на чл.66, ал.1 от НК, с подходящ изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия Й.К.-адв.И.
оспорва фактическата обстановка и правна квалификация на престъплението,
вменено на нейния подзащитен. В този смисъл се твърди, че обвинението по
отношение на подс.К. за негово участие в извършвани изкопни работи в местността
„К.“ в землището на с.К. на 06.11.2016г., е недоказано, тъй като подсъдимият К.
не е бил установен на място, не се сочи от останалите подсъдими, както и че не
се е укривал, а е бил потърсен една на 4-я ден от деянието от полицейски
служители в дома си. В контекста на изложеното от съда се иска да приеме, че липсват
доказателства за участие на подсъдимия Й.В.К. в извършване на престъплението по
чл.277а, ал.3 вр. ал.2 от НК. С оглед на това се иска признаване на подсъдимия К.
за невинен и оправдаването му по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Й.В.К. дава обясненията
в хода на съдебното следствие, не се признава за виновен, като отрича да е
участвал в извършването на изкопни работи на територията на надгробна могила в
местността „К.“ в землището на с.К., обл.П. В последната си дума моли съда за
оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия Г.В.Г.-
адв.Д. също е на становище, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не може да се приеме за доказано обвинението по чл.277а, ал.3 вр.
ал.2 НК, предвид липсата на доказателства за извършвани изкопни работи в
сочената местност, в точност –липсата на доказателства подс.Г. да е извършвал
такива дейности на инкриминираната дата. В този смисъл се твърди, че са налице
противоречия в показанията на разпитаните полицейски служители Ч., З., Т. и А.,
както и противоречия в показанията на св.Б. дадени в хода на досъдебното
производство и тези в хода на съдебното следствие. Предлага да се кредитират показанията,
депозирани от този свидетел в хода на съдебното следствие, дадени в условия на
състезателност. Излагат се доводи за изключително ниска обществена опасност на
престъплението по чл.278, ал.6, пр.1 от НК предвид на това, че предмет на
деянието е един археологически обект-монета , като моли на основание чл.9, ал.2
от НК подсъдимият Г. да бъде оправдан по това обвинение. Не се оспорва
държането на оръдия, предназначени за търсене на археологически обекти, каквито
са били намерени в автомобила и жилището на подс.Г., като се твърди, че същият
е пропуснал да ги регистрира, за което се иска определяне на минимално наказание
за престъплението по чл.277а, ал.7 от НК.
Подсъдимият Г.В.Г. също дава обяснения в хода на
съдебното следствие, като не признава вината си досежно участието му, заедно с
другите подсъдими в извършване на изкопни работи на територията на недвижима
културна ценност-надгробна могила. Застъпва своя версия за пребиваването в
землището на с.К., обл.Пловдив на 06.11.2016г., твърдейки, че е била там, за да
изпробва с другия подсъдим З. автомобила „Сузуки Витара“, който З. желаел да
закупи. В този смисъл моли да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.
Защитникът на подсъдимия И.Г.З.
–адв.Т.И. намира, че и спрямо този подсъдим не са събрани доказателства за
участие в извършване на нерегламентирани изкопни работи в района на недвижима
културна ценност в местността „К.“ в с.К., като се твърди, че този подсъдим не
е бил заловен на мястото на изкопните работи, а на 50-100 метра от въпросната
могила. В този смисъл счита, че първото обвинение не е доказано спрямо подс.З..
Оспорва се държането на археологически обекти-общо 406 бр., които не са
идентифицирани и регистрирани по съответен ред от подс.И.З., като в тази връзка
се акцентира на извършеното претърсване и изземване в дома му, което намира, че
е компрометирано, поради неспазване на процедурата по НПК. Застъпва се
твърдението, че обвиненията не са доказани по категоричен начин, като се иска
постановяване на оправдателна присъда.
Акцентира се върху младата възраст, семейното положение на подсъдимия и
грижите, които същият полага за малкото си дете.
Подсъдимият И.Г.З. поддържа
казаното от защитника си. Дава обяснения, в които отрича вината си и участието
си в извършване на нерегламентирани изкопни работи на могила в землището на с.К..
Твърди, че е бил на мястото, за да изпробва лекия автомобил на подс.Г., който
имал намерение да закупува. Намерените в дома и в автомобила му пособия твърди,
че са били за негови лични нужди за работа в строителството и поради това не ги
е регистрирал. В последната си дума заявява, че е невинен.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От
събраните по реда на съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът
намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Й.В.Г. е роден на ***г***, живущ ***, *** гражданин е. Има
завършено основно образование. Не е женен. Същият е безработен и към
инкриминираната дата не е осъждан, видно от приложена справка за съдимост на
л.47 от НОХД № 117/2020г. .
Подсъдимият Г.В.Г. е роден на ***г***,
адресно е регистриран в същия град, но живее
и в гр.П. ***гражданин е. Има завършено средно образование. Разведен е,
безработен. Видно от приложената справка
за съдимост/ на л.45 от НОХД № 117/2020г./, същият е бил осъждан, с влязъл в
сила съдебен акт на 08.07.2013г. за престъпление по чл.234в, ал.1 от НК на пробация,
за което наказание е реабилитиран по
право и към момента е неосъждан.
Подсъдимият И.Г.З. е роден на ***г.
в гр.С., живее в гр.Р., обл.П. *** гражданин е, с основно образование. Същият е
женен. Видно от приложената справка за съдимост/ на л.49 от НОХД №117/2020г./ не е осъждан.
I. Подсъдимият Г.Г. бил адресно регистриран в гр.Х.,
но живеел и в гр.П., на бул.“П.“ № **, заедно със сина си В.Г.Г.. Последният бил приятел със свидетеля Г.В.. Подсъдимите
Г.Г., И.З. и Й.К. също се познавали покрай общия им интерес по извършване на
иманярски дейности – археологически разкопки, търсене и откриване на
археологически обекти.
Свид.Й.Б. се познавал от години с подсъдимия Г.Г., с
когото били колеги. Свидетелят се познавал и с подсъдимия И.З.,***, както и с подсъдимия Й.К.,
който бил виждал в обкръжението на подс.Г.. Известно му било, че и тримата
подсъдими се увличат по иманярство.
На 30.10.2016 год. свид.Б. получил на ползвания от него телефонен
номер ***обаждане от подсъдимия Г. – от телефонен номер ***. Г. инициирал среща
между двамата им и подс.З.. Срещата се състояла на посочената дата в дома на З.
***, като на нея подс.Г. показал на другите двама присъстващи топографска карта
на землището на с.К., обл.П. с отбелязани местности. Картата, била инсталирана на
електронно устройство- таблет, марка „Acer”, черен на цвят. Този таблет подс.Г. придобил на неустановена дата от
свид.Д.П., като последният му инсталирал върху устройството и нова версия на
операционната система „Андроид“, джи-пи-ес навигация и топографска карта.
На въпросната среща подс.Г.В.Г. обяснил на подс.З. и на
свид.Б., че в близост до с.К. има могила, на която той ходил и извършвал
разкопки, като засякъл находки. Поканил двамата си събеседници да го придружат и
да му помогнат в издирването на находки на това място, като предложил това да
стане на 06.11.2016 год., когато следвало да се проведат избори за президент и
вицепрезидент на Република България и когато землището на с.К. щяло да е
безлюдно, тъй като и гражданите и полицията щели да бъдат ангажирани в изборния
процес. Подс.Г. заявил, че е осигурил инструменти и технически средства за
извършване на разкопките в могилата и се уговорили около обяд на 06.11.2016год.
да тръгнат от гр.П. към землището на с.К.. Подсъдимият З. се съгласил на
предложението, а свид. Б. привидно приел, но тъй като не желаел да участва, след
два дни позвънил на подс.Г., като му заявил, че се налага на 06.11.2016г. да
бъде на работа и не може да отиде с тях.
От лятото на 2016 год. в отдел „Криминална полиция“ при
ОД на МВР Пловдив съществувала оперативна информация, че се извършват незаконни
археологически разкопки в землището на с.К.. Свидетелят С.З., който бил на
служба в същото звено на МВР и отговарял за престъпленията, свързани с културни
ценности, потърсил съдействие от свои
колеги от РУ на МВР –Х., които осъществили обходи в местността „К.“, извършили
съответните проверки и установили извършване на изкопни работи върху надгробна
могила. Като лица интересуващи се от разкопките на могилата, установили подс.Г.,
синът му- В.Г., подс.З., подс.К. и други лица, с които контактувал Г.. С цел
документиране и пресичане на престъпната дейност на последния, по отношение на
него било поискано и било дадено разрешение за експлоатиране на СРС. В хода на
оперативната работа по случая били установени контактите на този подсъдим.
Един от тези контакти бил свид. Н.К.,***, който към 2016
год. стопанисвал животновъдна ферма, находяща се в местността „М.“ в землището
на същото село. На неустановена дата, през лятото на 2016 год., свид.К. се намирал
на брега на близък до фермата му язовир. Там се появил подсъдимият Г.,
придружаван от подс.Й.К., като последните двама се придвижвали с л.а. „Сузуки Витара” с рег.№ ***, регистрина на името на
дъщерята на подс.Г.. Тогава подс.Г. помолил К. да следи дали в района на
намиращия се в землището на с.К. могилен некропол се появяват хора и други
автомобили и да му съобщава, ако види такова движение. Разменили си телефонните
номера. След известно време, тъй като свид.К. не потърсил Г., последният му
позвънил на телефонния му номер *** и поискал да се срещнат. Пристигнал с
посочения по-горе автомобил пред дома на свидетеля и го попитал дали е видял
някой да разкопава могилата, тъй като самият той – подс.Г. и негови хора, се
били заели с тази дейност. Между двамата се състояла и друга среща, на която
подс.Г. пристигнал с л.а.„Сузуки Витара“, придружаван от подс.К. и поискал помощ от свид.К. – да наблюдава
могилата и да му съобщава дали има движение на други хора около нея. Между тях
последвала още една среща, като подсъдимият Г. заявил, че телефоните им може да
се подслушват от полицията и затова, когато му се обади да пита за могилата, ще
я назовава като „крава“. В последствие свид.К. на няколко пъти забелязвал в
подножието на могилата автомобила, ползван от Г., но не се интересувал какво
прави той там.
На
05.11.2016год., следобед подс.Г.Г. позвънил на свид.К. на посочения по-горе
номер и го попитал дали ще „пекат агне“ на другия ден, като от тези думи
свидетелят разбрал, че на следващия ден -06.11.2016г., подсъдимият смята да
посети могилата в землището на с.К..
На 06.11.2016год. след 13:00 часа, подс.Г.Г., неговият
син- В.Г., подс.И.З. и свидетелят Г. *** и потеглили от там с л.а.„Сузуки Витара” с рег.№ ***, в посока с.К.. В землището на селото ги чакал свид.К., който им показал
пряк горски път до могилния некропол, където смятали да извършат изкопни
работи. Оставили автомобила на горски път, в близост до могилата. Когато четиримата стигнали до обекта – надгробна могила с координати 42.29.31-северно и
24.29.24, заварили там подс. К.. Последният бил дошъл малко по-рано от
гр.Х. с ползван от него мотоциклет „ИЖ Планета“, без регистрационни табели,
който оставил в близост до могилата. Към К. се присъединили подсъдимите Г. и З.,
а В.Г. и св. Г.В. помогнали да се разтоварят от автомобила кофа, въжета,
ръкавици и други инструменти, предварително приготвени за тази цел. След това В.
и В.Г. се отдалечили от останалите трима и тръгнали към автомобила. Подсъдимите
Г., З. и К. се заели да копаят в основата на надгробната могила, като за
извършването на изкопните работи ползвали носена от тях кирка и си помагали с
метална кофа, с която изхвърляли пръстта от мястото, където разкопавали. Тези
средства помагали за извършването на
изкопните работи по могилата.
По същото това време, в землището на с.К., в храсти и
гориста местност в подножието на могилата се намирали служители на отдел „Криминална полиция“ при ОД
на МВР-Пловдив и на РУ на МВР -Х., които
осъществявали съвместно мероприятие с
цел установяване и пресичане престъпната дейност на подсъдимите. Полицейските
служители пристигнали доста по- рано през деня и заели позиции, като се
разделили на две групи с цел осъществяване на заградителни мероприятия в
периметъра на могилата. В първата група били свидетелите С.З., С.Ч., В.А. и В.В., във втората-
свидетелите Д. Т., Е.С. и други полицейски служители от гр.П. и гр. Х. Към
17,00 часа, когато започнало да се свечерява, полицейските служители чули звук
от мотоциклет, който спрял на известно разстояние. Малко след това чули и шум
от автомобил, който подходил към северния скат на могилата. Първоначално до тях
достигал шепот от разговори и малко след това тропот от падащи камъни и звън на
ламарина, което ги навело на мисълта, че са започнали изкопни дейности на
могилата. Това продължило известно време, около половин час, когато
полицейските служители решили да направят обход на могилата, като свидетелите
от първата посочена по-горе група, следвало да пресекат горския път, за да се
качат на могилата. При придвижването си, групата, ръководена от св.З. и св.Ч. видяла
вървящите по пътя В.Г. и Г.В.. Същите били задържани и им било разпоредено да
не разговарят помежду си, като св.В. останал да пази двете лица.
След това, другите полицейските служители от тази група-А.,
Ч. и З. се придвижили към билото на
могилата. Понеже вече било тъмно, разпознали силуета на подс. Г., който не видял добре кой идва, мислейки,
че е синът му и го извикал по име. В този момент, подс.Г. бил задържан от
полицейските служители, като св.З. и св. Ч. се запътили на бегом към билото на
могила, тъй като виковете на Г. били чути. Съгласно предварителни инструкции,
били произведени предупредителни изстрели, с което била сигнализиран другата
група от полицейски служители, стоящи в другия край на могилата. Чувайки изстрелите, подсъдимият З. побягнал
надолу и бил подгонен от полицейските служители, тъй като не спрял на сигнала
„Стой. Полиция!“. Тичайки надолу З. се спънал, паднал и бил задържан от свид.Е.С.,
който предвид наклона на терена също се подхлъзнал и паднал заедно с подс.З..
Така последният бил задържан. Подс.К. успял да избяга, не бил открит на място и
временно се укрил, а останалите четирима задържани лица били отведени впоследствие
в РУ на МВР- Х..
На място пристигнала оперативно-следствена група и били
предприети процесуално -следствени действия по разследване - огледи на местопроизшествие,
както и претърсвания в жилищата превозните средства, ползвани от задържаните лица.
Според чл.148 от ЗКН теренните проучвания на
археологически ценности се извършват с разрешение на министъра на културата или
оправомощено от него длъжностно лице въз основа на експертно становище на
Съвета за теренни проучвания. Съгласно чл.146 ал.1 от същия закон,
археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка
дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната
повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са
теренните проучвания. А съгласно чл.146, ал.3 вр.ал.1 от ЗКН недвижимите и
движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория
съответно национално значение или национално богатство до установяването им
като такива по реда на този закон.
Видно от писмо от
директора на Националния археологически институт с музей при БАН с изх.№
68/26.01.2017год. /л.2, том 4 от д.п/ Съветът за теренни проучвания не е
издавал на подсъдимите Й.В.К., Г.В.Г. и И.Г.З. разрешения за провеждане на
археологически проучвания.
ІІ. В ползвания от него лек автомобил „Сузуки Витара”
с рег.№ ***, подс.Г.Г. на 06.11.2016год. държал в разглобен вид /в багажника и
в купето/ оръдие, за което знаел, че е предназначено за търсене на
археологически обекти, а именно метал-детектор, комплектован със сонда за търсене - устройство, представляващо щека, на
горния край на която имало ръкохватка, а на долния - монтирана сонда, свързана чрез кабел с
апарат с надписи: „MOLE
IMPULS DIGITAL Notsi Ltd". Това устройство не било регистрирано по надлежния ред, а подс. Г. не изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.152
ал.2 вр. ал.1 т.6 вр. чл.147 ал.6 от ЗКН, да регистрира в Министерство на
културата в 14-дневен срок от придобиването на специално техническо средство по
реда, определен с Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни
археологически проучвания, издадена от министъра на културата, обн. в ДВ. бр.18
от 01.03.2011 г. След пристигането в местността „К.“ в землището на с.К. на
06.11.2016 год., устройството останало в автомобила, ползван от подс.Г.. При
извършения на 06.11.2016год. за времето от 20:05 часа до 21:00 часа оглед на местопроизшествие
/л.10-18, том 2 от д.п./, това оръдие, както и други вещи, намиращи се в автомобила, било описано и
иззето от компетентните органи.
Освен това, подс.Г. на
същата дата, държал в жилището, обитавано от него в гр.П., на бул.
„П.“ №**, ет.* и друго оръдие, за което е знаел, че е предназначено за търсене
на археологически обекти, а именно детектор за
метали, представляващ уред,
състоящ се от ръкохватка, изработена от бели тръби с монтирана в долния край
търсеща сонда с правоъгълна форма, свързана с кабел към черно на цвят електронно устройство с надпис на предния
панел „ADRENALIN". За държането на
това устройството Г. също не бил изпълнил задължението си, произтичащо от
разпоредбата на чл.152 ал.2 вр. ал.1 т.6 вр. чл.147 ал.6 от ЗКН, да го
регистрира в Министерство на културата в 14-дневен срок от придобиването и по
реда, определен с Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни
археологически проучвания, издадена от министъра на културата, обн. в ДВ. бр.18
от 01.03.2011 г./. Според чл.152, ал.2 от ЗКН собствениците на средствата по
ал.1, т.6 от същата норма /специални технически средства, използвани за
недеструктивно откриване на недвижими и движими археологически културни
ценности на сушата и под водата/, са длъжни да ги регистрират в Министерството
на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на
специалните технически средства се определя с наредбата по чл.147 ал.6 от ЗКН.
При извършеното на
06.11.2016г. действие по разследване- претърсване и изземване в жилището на подсъдимия
Г. *** /том 2 от д.п., л.60 -л.61/,
въпросния уред бил описан и иззет. При това процесуално-следствено действие, в жилището,
находящо се в гр.Пловдив, бул.“П.“ № ** на инкриминираната дата, в шкаф във
всекидневната, в метална кутия, бил открит и държан от подс. Г.Г.
археологически обект - монета от периода на Ранната Византийска империя – VІ век
след Христа. Материалът, от който монетата била изсечена, бил бронз. Теглото на
монетата било 5.07гр., диаметърът -
26/28 мм. Монетата представлявала движима археологическа културна ценност по
смисъла на ЗКН и не била идентифицирана и регистрирана по съответния ред,
предвиден в чл. 97 ал. 3 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал. 3 от
Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за
водене на Регистъра на движими културни ценности. На идентификация по реда на
гореупоменатата наредба подлежат движими вещи, които могат да се определят като
културна ценност, като всяко физическо или юридическо лице може да поиска
идентификация на движима вещ –културна ценност, която е негова собственост.
Съгласно чл.97, ал.3 от ЗКН физически и юридически лица,
притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни
ценности, може да поискат тяхната идентификация по реда на чл. 96, ал. 2 от
същия закон. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗКН културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и
дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида,
общността или обществото и има научна или културна стойност.
Така намерената монета, съгласно чл.146, ал.1 от ЗКН
отговаряла и на определението за археологически обект.
ІІІ. Подсъдимият И.З.
живеел в къща, находяща се в гр.Р., ул.
„в.П.“ № *. В помещение на първия етаж на жилището
си, той държал повече от три – общо 406 археологически обекта,
които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред: чл. 97 ал. 3 от
Закона за културното наследство и чл. 4 ал. 3 от Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г.
за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими
културни ценности, както следва:
1. Желязно
сечиво, с дълга дръжка с правоъгълно сечение и триъгълно закривено острие, с
размери: обща дължина - 56 см; дължина острие - 26 см ширина - 7 см;
2.Осем халки - три железни и пет бронзови с различен
размер, част от конска амуниция. Размери: диаметър - 4,1; 2,7; 2,6; 2,1; 1,9;
1,85; 1,7; 1,5 см, корозирали и патинирани, от средновековна епоха;
3.Кандило, бронзова тел, от десет части. Височина 14 см,
патинирано, от средновековна епоха;
4. Десет оловни топчета за измерване на тежест., пет от
които със сферична форма с издатина в горната част, и пет -недооформени, с шупли. Размери: диаметър -
1,3-1,4 см. Тегло: 0,010; 0,012 гр., от средновековна епоха;
5.Тринадесет апликации за конска амуниция, от бронз, шест
от които във вид на розети, една полусферична розета, две кръгли без украса,
една триъгълна-разпределител, една листовидна, две безформени апликации.
Размери: от 1,3 до 2,5 см, от средновековна епоха;
6. Две деформирани дръжки, от бронз. В средата -тел с кръгло сечение, краищата
формени - на едната профилирани, на
другата листовидни, от антична епоха;
7. Единадесет бронзови пръстена - пет цели: пръстен с
квадратна плочка - счупен; пръстен с кръгла плочка с кръгла халка; пръстен с
плочка във вид на розета; пръстен с удебеление в центъра; миниатюрен
пръстен, и шест фрагментирани пръстена.
От Антична и Средновековна епохи.
8.Осем токи, от бронз, антични и средновековни за конска
амуниция. Размери: от 4 х 5,2 см до 1,6 х 0,8 см. Антична и Средновековна
епохи.
9. Три накрайника /токи/ за коланни апликации, с неясна украса, силно
патинирани, с размери: 4,5 х 3,3 см, от Средновековна епоха.
10.Три различни фрагмента на краища на бронзови гривни:
първият - с глава на змия, вторият -
релефен, третият - заоблен. От Средновековна епоха.
11. Пет
части от четири вероятно сребърни вити
гривни, краищата оформени като сплеснати змийски глави, от които едната гривна
счупена на две части.Гривните са съответно с размери: 7 х 5,8 см; 6,5 х 5,6 см;
7 х 5,9 см; 8,4 х 4,9 см. От Средновековна епоха.
12. Четири
фрагмента от метална гривна, вероятно
сребро – с различаеми два края с украса гранулация, единия с капковидно оформен
син камък и два фрагмента от среда на гривна. От Средновековна епоха.
13. Бронзова
дръжка на съд с размер: Зап.височина - 7,7 см.От Антична епоха.
14.Четиридесет и седем фрагмента от огърлица, вероятно
сребро, с позлата.: пет цели и четири фрагментирани квадратни пластини с
есовидна позлатена филигранова украса в средата с умбо или тъмночервен камък.;
една централна заоблена от едната страна пластина по края с ивица есовидна
филигранова украса в центъра легло за голям камък; пет профилирани пластини
заоблени от едната страна от които един накрайник с кука с есовидна филигранова
украса, три от тях с капковиден зелен камък и две с умбо в средата; две кръгли
пластини /едната от които фрагментирана/с есовидна филигранова украса. От
Възрожденска епоха.
15. Тридесет
и пет фрагмента - синджири, части от копчета и различни други фрагменти. От
Средновековна епоха.
16. Бронзово
ойнохое, конично тяло, равно дъно, конична шийка, фрагментирано трилистно
устие, липсваща дръжка, силно корозирало. С височина 25 см, ширина в най-широката
част 18 см. От Антична епоха. Датировка: І-ІІв.
17.Балсамарий от
сивокафява глина с яйцевидно тяло, цилиндрична шийка, пръстено видно устие,
конусовиден пръстен на дъното. Височина 19 см., дължина на тялото - 5,5 см, на
шийката – 9 см. Датировка: І-ІІв.
18. 1бр. монета
от бронз, емитент: Тасос – I период; размери: 16/16 мм ; тегло: 2.69 гр. епоха:
антична; стойност: 70.00лв.;
19. 1бр. монета от бронз, емитент: Филип ІІ Македонски;
размери: 16/17 мм; тегло 6.51 гр. епоха: антична; стойност: 15.00лв.;
20. 1бр. монета от бронз, емитент: Филип ІІ Македонски;
размери: 16/17 мм; тегло: 4.55 гр.; епоха: антична; стойност 10.00лв.;
21. 1бр. монета от бронз, емитент: Филип ІІ Македонски;
размери: 18/18 мм; тегло: 5.84 гр. епоха: антична; стойност 20.00лв.;
22. 1бр. монета от бронз, емитент: Одрюза/Одриси;
размери: 14/16 мм; тегло: 2.58 гр.; епоха: антична; стойност 60.00лв.;
23. 1бр. монета от бронз, емитент: Траян /98-117г./;
размери: 16/17 мм; тегло: 11.03 гр. ; епоха: римска; стойност 5.00лв.;
24.1бр. монета от бронз, емитент: вероятно провинциална
емисия ІІ-ІІІ в.; размери: 21/22 мм ; тегло: 6.90 гр. ;епоха: римска; стойност
5.00лв.;
25.1бр. монета от бронз, емитент провинциална емисия
І-ІІІ в.; размери: 28/29 мм ; тегло: 14.14 гр.; епоха: римска; стойност
15.00лв.;
26.1бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия
ІІ-ІІІ в.; размери: 23/25 мм ; тегло:
7.99 гр.; епоха: римска; стойност 5.00лв.;
27.1бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия
ІІ-ІІІ в.; размери: 18/20 мм; тегло 3.90 гр. епоха: римска; стойност 20.00лв.;
28.1бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия
ІІ-ІІІ в.; размери: 20/22 мм; тегло 4.85 гр.; епоха: римска; стойност 3.00лв.;
29.1бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия
ІІ-ІІІ в.; размери: 16/18 мм; тегло: 2.45 гр.; епоха: римска; стойност 3.00лв.;
30.1бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия
ІІ-ІІІ в.; размери: 17/19 мм; тегло 3.76 гр.; епоха: римска; стойност 20.00лв.;
31.1бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия
ІІ-ІІІ в.; размери: 17/18 мм; тегло 3.05 гр.; епоха: римска, на стойност 15.00лв.;
32.1бр. монета от бронз, емитент: вероятно провинциална
емисия ІІ-ІІІ в.; размери: 19/20 мм; тегло 4.39 гр.; епоха: римска; стойност
15.00лв.;
33.1бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия
ІІ-ІІІ в.; размери: 17/18 мм; тегло: 3.23 гр.; епоха: римска; стойност 5.00лв.;
34.1бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия
ІІ-ІІІ в.; размери: 17/17 мм ; тегло: 4.55 гр. епоха: римска; стойност 3.00лв.;
35. 1бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия,
ІІ-ІІІ в.; размери: 15/16 мм ; тегло: 2.14 гр. епоха: римска; стойност 1.00лв.;
36.1бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия,
ІІ-ІІІ в.; размери: 16/17 мм; тегло: 2.11 гр. епоха: римска; стойност 17.00лв.;
37.1бр. монета от бронз, емитент: вероятно провинциална
емисия; размери: 20/21 мм ; тегло 2.99 гр. епоха: римска; стойност 3.00лв.;
38.1бр. монета от бронз, емитент: Констанций І
/305-306г./; размери: 18/22 мм; тегло:2.43 гр.; епоха: късноантична; стойност
12.00лв.;
39.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІІІ в.;
размери: 20/21 мм; тегло 3.67 гр.; епоха: римска;стойност 15.00лв.;
40.1бр. монета от бронз; емитент: нечетлив, ІІІ-ІV в.;
размери: 20/23 мм; тегло: 2.88гр. епоха: римска; стойност 4.00лв.;
41.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІІІ-ІV в.;
размери: 19/21 мм; тегло: 2.61гр. епоха: римска; стойност 4.00лв.;
42.1бр. монета от бронз; емитент: Константин І Велики;
размери: 17/18 мм; тегло: 2.89гр. епоха: късноантична; стойност 5.00лв.;
43.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, среда-втора
половина на ІV в.; размери: 14/15 мм; тегло: 1.66гр. епоха: късноантична;
стойност 2.00лв.;
44.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІV в.;
размери: 20/21 мм; тегло: 2.97гр. епоха: късноантична; стойност 3.00лв.;
45.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІV в.;
размери: 17/18 мм; тегло: 1.88 гр. епоха: късноантична; стойност 3.00лв.;
46.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІV в.;
размери: 17/18 мм; тегло: 2.43 гр. епоха: късноантична, на стойност 3.00лв.;
47.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, среда-втора
половина на ІV в.; размери: 20/21 мм; тегло: 4.12гр. епоха: късноантична;
стойност 2.00лв.;
48.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІV в.;
размери: 16/17 мм; тегло: 1.59гр.; епоха: късноантична; стойност 2.00лв.;
49.1бр. монета от бронз, емитент: Лициний ІІ /317-324г./; размери: 16/18 мм; тегло:
2.07 гр. епоха: късноантична; стойност 7.00лв.;
50.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІV в.;
размери: 20/23 мм; тегло: 2.58гр.; епоха: късноантична; стойност 1.00лв.;
51.1бр. монета от бронз, емитент: Константин І Велики
/307-337г./; размери: 13/15 мм; тегло:1.55гр. епоха: късноантична; стойност
2.00лв.;
52.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІV в.;
размери: 16/17 мм; тегло: 1.94гр.; епоха: късноантична; стойност 2.00лв.;
53. 1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІV в.;
размери: 12/13 мм; тегло:1.45 гр. ;епоха: късноантична; стойност 3.00лв.;
54.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІV в.;
размери: 13/14 мм; тегло: 0.85 гр.; епоха: късноантична; стойност 2.00лв.;
55.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІV в.;
размери: 16/17 мм; тегло: 2.29 гр.; епоха: късноантична; стойност 2.00лв.;
56.1бр. монета от бронз, емитент: Юстиниан І /527-565г./;
размери: 28/33 мм; тегло:12.51 гр.; епоха: ранновизантийска; стойност 17.00лв.;
57.1бр. монета от бронз, емитент: Юстин ІІ /565-578г./;
размери: 27/30 мм; тегло: 9.77 гр.; епоха: ранновизантийска; стойност 7.00лв.;
58.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, Х-ХІ в.;
размери: 13/17 мм; тегло: 1.51 гр.; епоха: средновековна, на стойност 8.00лв.;
59. 49 бр. монети от бронз, емитент: нечетлив; размери:
9-24 мм; епоха: антична, късноантична,
римска и средновековна на стойност 49бр. х 1.00лв., с обща стойност
49.00 лв;
60.27 бр. монети от бронз, емитент: нечетлив; размери:
7-24 мм; епоха: късноантична и средновековна; стойност 27 бр. х 0.50лв., всички
на стойност 13.50 лв;
61.1бр. монета от мед/бронз, емитент: нечетлив, Османска
империя.; размери: 15/18 мм; тегло: 1.43 гр. епоха: ХV-ХVІІІв., на стойност 5.00лв.;
62.1бр. монета от бронз/сребро, емитент: нечетлив,
Османска империя.; размери: 10/11 мм; тегло: 0.36 гр. епоха: ХVІІІ –ХІХ
в., на стойност 7.00лв.;
63.1бр. апликация от бронз; размери: 16/18 мм; 1.14 гр.
епоха: късна античност; стойност 10.00лв.;
64.1бр. жетон от бронз, емитент:Германия,Прусия, Фридрих
ІІІ; размери: 16/16 мм; тегло:1.14 гр.; епоха: ХІХ в., стойност 3.00лв.;
65.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІVв.;
размери: 19/21 мм; тегло: 3.72 гр. епоха:късна античност; стойност -1.00лв.;
66.1бр. монета от бронз; емитент: Одрюза; размери: 16/17
мм; тегло: 3.05гр.; епоха:късна античност; стойност -60.00лв.;
67.1бр. монета от бронз /билон/, емитент: Гордиан ІІІ;
размери: 21/24 мм; тегло: 4.18 гр.; епоха: римска; стойност: 35.00лв.;
68.1бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия,
Филипопол; размери: 17/17 мм; тегло: 3.15гр.; епоха:римска; стойност -20.00лв.;
69.1бр. монета от бронз, емитент: втора половина на ІІІ
век; размери: 15/16 мм; тегло: 2.37гр. епоха: римска; стойност -5.00лв.;
70.1бр. монета от бронз, емитент: Крисп /317-326г./;
размери: 18/19 мм; тегло: 2.48 гр. епоха: късна античност; стойност -5.00лв.;
71.1бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, ІVв.;
размери: 17/18 мм; тегло: 1.96гр. епоха:късна античност; стойност 2.00лв.;
72.93 /деветдесет и три/ бр. монети от сребро, емитент:
Османска империя, от различни султани; размери: 12-15 мм; тегло: 0.12-0.20гр.; епоха:ХVІ-ХVІІ в.;
стойност – 93бр. х 1.00лв. = 93.00лв.;
72. 31 /тридесет и един/
бр. монети от сребро, емитент: нечетливи, римски, късноантични и средновековни
емисии; размери: 9-19 мм; тегло: 0.38-2.80гр.; епоха:римска, късноантична и
средновековна; стойност – 31 бр. х 1.00лв. = 31.00лв.
Описани археологически
обекти били държани от З. към инкриминираната дата 06.11.2016г. във въпросното жилище и били намерени
при извършено действието по претърсване и изземване на 07.11.2016г. Всички общо 406 обекта, които държал в дома си подс.З., не били
идентифицирани и регистрирани по съответния ред, предвиден в чл. 97, ал. 3 от
Закона за културното наследство и чл. 4, ал. 3 от Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г.
за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими
културни ценности. На идентификация по реда на гореупоменатата наредба подлежат движими вещи,
които могат да се определят като културна ценност, като всяко физическо или
юридическо лице може да поиска идентификация на движима вещ –културна ценност,
която е негова собственост.
Съгласно чл.97, ал.3 от ЗКН физически и юридически лица,
притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като
културни ценности, може да поискат тяхната идентификация по реда на чл. 96, ал.
2 от същия закон. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗКН
културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко
присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за
индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.
Обсъдените по-горе предмети на позиции от 1 до 72,
съгласно чл.146, ал.1 от ЗКН отговаряли и на определението за археологически
обект.
Освен изброените движими
културни ценности, в дома си, на горепосочения адрес ***, подс.З. към същия
момент – 06 срещу 07.11.2016год. е държал и оръдие,
за което е знаел, че е предназначено за
търсене на археологически обекти, а именно метал-детектор: уред в черна пластмасова кутия, свързан с кабел към черно тръбовидно
устройство, представляващ самоделен
метал-детектор, оборудван със сонда. За този уред З. не изпълнил задължението си, произтичащо
от разпоредбите на ЗКН да регистрира устройството в Министерството на културата
по съответния нормативен ред.
Според чл.152 ал.2 от ЗКН собствениците на средствата по
ал.1, т.6 от същата норма /специални технически средства, използвани за
недеструктивно откриване на недвижими и движими археологически културни
ценности на сушата и под водата/ са длъжни да ги регистрират в Министерството
на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на
специалните технически средства се определя с наредбата по чл.147 ал.6 от ЗКН.
При извършеното действие
по разследване- претърсване и изземване в дома на подс.З. /том 2 от д.п., л.81-л.92/, започнало
на 07.11.2016 год. в 01:10 часа и продължило до 02:45 часа, всички описани
по-горе движими вещи, представляващи археологически обекти метал-детектора, били
описани и иззети от разследващите.
На 06.11.2016г. подс.З. *** с л.а.“БМВ“
с рег.№ ***, който паркирал на бул.“П.“, срещу № **. В същия автомобил той държал
противозаконно, в разрез с посочените по-горе норми, оръдие - електронно устройство с
надпис „DEUS", състоящо се
от щека, с ръкохватка в горния и сонда в
долния край с фабричен стикер на последната с надпис: „SN: ***", "ХР METAL DETECTORS",
"*** MERVILLA FRANCE",
"FCC ID: **", "IC: **", "Model: **", с монтиран в горния край
на щеката основен модул на устройството. И за този уред З. не изпълнил задължението си,
произтичащо от разпоредбите на ЗКН за регистрация в Министерство на културата.
В резултат на предприетите и извършени процесуално-следствени действия, а
именно претърсване и изземване /на
л.95-л.102, в т.2 от д.п./, извършено на 08.11.2016 год., държания от З.
метал-детектор бил открит и иззет от разследващите.
Видно от писма, съответно с изх.№ 04-02-18/26.01.2017 г. /л.4 от том ІV от д.п/ и
изх.№ 04-02-17/01.02.2018 г. /л.4 от том 4 на д.п/ на Главния директор на
Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство"
към Министерство на културата, подсъдимите Г.В.Г. и И.Г.З. не са подавали
заявление за регистрация на специално техническо средство по смисъла на чл.152,
ал.2 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и съответно такава регистрация не
е извършвана. Според разпоредбата на посочената правна норма собствениците на
средствата по ал.1 т.6 /на чл.152 от ЗКН/ са длъжни да ги регистрират в
Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за
регистриране на специалните технически средства се определя с наредбата по
чл.147 ал.6 от ЗКН, т.е. Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на
теренни археологически проучвания, издадена от министъра на културата, обн. в
ДВ. бр.18 от 01.03.2011 г. Според чл.30 ал.1 от същата, Министерството на
културата води регистър на специалните технически средства. Ал.2 на посочената
разпоредба гласи, че регистрираните специални технически средства се използват
за недеструктивно откриване на недвижими и движими археологически културни
ценности на сушата и под водата или за друга специализирана дейност, изрично
предвидена в нормативен акт.
Съгласно писмо на Регионален археологически музей Пловдив
с изх.№ 361А/01.10.2018год. /том 4 от д.п., л.20/ подсъдимите И.З. и Г.Г. не са
подавали заявление за идентификация и регистрация и нямат регистрирани движими
културни ценности в Регионален археологически музей Пловдив по реда на ЗКН и
Наредба № Н-3/2009г.
От изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно археологическа експертиза на недвижими обекти
от доц.д-р М.М. /том 3 от д.п., л.2/, приета и изслушана в хода на съдебното
следствие, е видно, че в местността „К.“ в землището на с.К., съществуват
надгробни могили, които са част
от голям могилен некропол, известен на археологическата наука още от 1962 г. По
смисъла на чл.7, ал.1 от ЗКН тези могили представляват недвижими културни
ценности. Следователно могилата, която е част от този некропол и на която са
извършени незаконни иманярски изкопи, и на която са направени огледи на
06.11.2016 год. и на 07.11.2016 год., представлява недвижима културна ценност. Надгробната
могила, предмет на огледа, представлява археологически обект от национално
значение по смисъла на чл.146 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Незаконните
иманярски изкопи са извършени непосредствено върху могилата, която е недвижима
културна ценност. Според същото заключение редовни археологически разкопки в
местността „К.“ досега не са провеждани. Теренните наблюдения, извършени на
местността са установили наличието на останки от голямо антично селище и
могилен некропол. Селището и некропола най-общо се датират от епохата на
античността. При огледа на място през м. януари 2017 г. в две от могилите в
местността „К.“ от страна на експертите, били установени големи иманярски
изкопи. На повърхността се открили фрагменти от битова керамика от IV в. пр.
Хр. В един от изкопите иманярите са попаднали на каменна структура, която
вследствие на тяхната дейност е разбита. По всяка вероятност, според експерта,
тази структура представлява защитния каменен кожух на подмогилно гробно
съоръжение.
По делото е изготвена и приета и съдебно-археологическа
експертиза /том 3 от д.п., л.92/ на движима вещ
- метален предмет с кръгла форма, с изображения от двете страни, иззет
при извършено на 06.11.2016год. претърсване и изземване в дома на подс.Г.Г. ***.
Съгласно това заключение, представеното за изследване ВД представлява монета от
периода на Ранната Византийска империя – VІ век след Христа. Материалът, от
който монетата е изсечена е бронз. Теглото на монетата е 5.07гр., диаметърът е
26/28 мм. и монетата представлява движима археологическа културна ценност.
Назначена и изготвена съдебно -археологическа експертиза
на движими вещи, извършена от вещото лице д-р С.Ч. – Т./ на л.7-17, том 3 от
д.п./, установява, че представените за изследване и приобщени по надлежния ред
веществени доказателства представляват археологически обекти, както следва,
съгласно условната номерация, дадена от вещото лице:
1. ВД № 1-желязно сечиво, силно корозирало с дълга дръжка с
правоъгълно сечение и триъгълно закривено острие, вероятно оръжие, с размери: обща дължина - 56 см; дължина острие
- 26 см, ширина - 7 см.;
2.ВД 3/1 -осем халки - три железни и пет бронзови с
различен размер, част от конска амуниция. Размери: диаметър - 4,1; 2,7; 2,6;
2,1; 1,9; 1,85; 1,7; 1,5 см; корозирали и патинирани; от Средновековна епоха.;
3.ВД 3/2 - кандило, бронзова тел-десет части, в горната
част закривена тел с кука, в долната част завита на халка, на нея нанизани три
сегмента от по три части всяка, завършващи в края с кука за слагане на паничка.
Размери: височина - 14 см, патинирано; от Средновековна епоха.;
4.ВД 3/3 -десет
оловни топчета за измерване на тежест, със сферична форма при пет от тях, в
горната част има издатина. Другите пет са недооформени с шупли. Размери: Д -
1,3-1,4 см.; тегло: 0,010; 0,012 гр.; от Средновековна епоха.
5.ВД 3/4 - тринадесет апликации за конска амуниция,
бронз. Шест са във вид на розети, една полусферична розета, две кръгли без
украса, една триъгълна -разпределител, една листовидна, две безформени
апликации. Повечето имат на гърба щифтове за прикрепване към кожа. Размери: от
1,3 до 2,5 см.От Средновековна епоха.
6.ВД 3/5 - две
деформирани дръжки, бронз. В средата тел с кръгло сечение, краищата Оформени -
на едната профилирани, на другата
листовидни. От Антична епоха.
7.ВД 3/6 Единадесет бронзови пръстена - пет цели и шест
фрагментирани. Непочистени, което затруднява описанието и определението.Отляво
надясно/ Един пръстен с квадратна плочка - счупен; пръстен с кръгла плочка с
кръгла халка; пръстен с плочка във вид на розета; пръстен с удебеление в
центъра; миниатюрен пръстен. Шест фрагментирани пръстена. От Антична и
Средновековна епохи.
8.ВД 3/7 - осем токи, бронз антични и средновековни за
конска амуниция. Размери: от 4 х 5,2 см до 1,6 х 0,8 см. От Антична и
Средновековна епохи. Движими културни ценности по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗКН.
9.ВД 3/8 -три
накрайника /токи/ за коланни апликации. Неясна украса, силно патинирани. От Средновековие.
Размери: 4,5 х 3,3 см.;
10.ВД 3/9 - три
различни фрагмента на краища на бронзови гривни. Единия фрагмент с глава на
змия, вторият релефен, третият заоблен, от Средновековна епоха.
11.ВД 3/10
- четиридесет и четири различни фрагмента, бронз от неопределяеми предмети. Не
са движими културни ценности по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗКН.
12.ВД 4/1 - пет
части от четири сребърни вити гривни, краищата оформени като сплеснати змийски
глави. Едната гривна счупена на две части. Размери: 7 х 5,8 см; 6,5 х 5,6 см; 7
х 5,9 см; 8,4 х 4,9 см. От Средновековна епоха.
13.ВД 4/2 Четири
фрагмента от гривна сребро? Различават се два края с украса гранулация, единия
с капковидно оформен син камък и два фрагмента от среда на гривна. От
Средновековна епоха.
14.ВД 4/3 Бронзова
дръжка на съд. Антична епоха. Размер: Зап.височина - 7,7 см.
15.ВД 4/4 - четиридесет
и седем фрагмента от огърлица сребро с позлата. Пет цели и четири фрагментирани
квадратни пластини с есовидна позлатена филигранова украса в средата с умбо или
тъмночервен камък. Една централна заоблена от едната страна пластина по края с
ивица есовидна филигранова украса в центъра легло за голям камък. Пет
профилирани пластини заоблени от едната страна от които един накрайник с кука с
есовидна филигранова украса, три от тях с капковиден зелен камък и две с умбо в
средата. Две кръгли пластини /едната от които фрагментирана/с есовидна
филигранова украса. От Възрожденска епоха. Движима урна ценност по смисъла на
чл.7, ал.1 от ЗКН.
16.ВД 4/5 - тридесет и пет фрагмента - синджири, части
от копчета и различни други фрагменти. От Средновековна епоха.
17.ВД № 5 - бронзово ойнохое, конично тяло, равно дъно,
конична шийка, фрагментирано трилистно устие, липсваща дръжка. Силно
корозирало. По тялото пробив. Височина 25 см., ширина в най-широката част 18
см. От Антична епоха.Датировка: І-ІІв.;
18.ВД № 6 -балсамарий, глина сиво-кафява. Тяло яйцевидно, цилиндрична
шийка, пръстено видно устие, конусовиден пръстен на дъното. Вис. 19 см. Дължина
- тяло - 5,5 см. Шийка – 9 см.Датировка: 1-ІІв.;
19.ВД № 7 Устие на долиум, глина. Размери: 15 х 5,6 см.;
20.ВД № 8 Осем фрагмента от различни съдове,
глина.
Вещото лице е установило, че ВД 4/4 е движима културна ценност от Възрожденска епоха, ВД 3/1, 3/2, 3/3, 3/4 , 3/6, 3/7, 3/8, 3/9, 4/1, 4/2 са от Средновековна епоха, с висока културна и
научна стойност, а автентични движими културни ценности с висока научна и
културна стойност са ВД под номера 3/5, 3/6, 3/7, 3/4 , 5, 6 и 7.
За всички изброени и описани по-горе обекти вещото лице е
дало заключение, че са автентичен паметник на културата; те са движими културни
ценности /с изключение на ВД 3/10/ по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗКН; не
представляват национално богатство по смисъла
на чл. 54 ал.2 от ЗКН, а липсата на местонамиране на по-голямата част от
предметите лишава предметите от историческата им стойност. Единствено по
отношение на ВД 7 и ВД 8 местонамирането
е установено, а именно местността „К.“ в землището на с.К.. Според вещото лице
пазарна стойност на изследваните обекти не може да се определи, поради липса на
база за сравнение.
От приетата в хода на съдебното следствие нумизматична
експертиза, изготвена от вещото лице Д.Д./ на л.58-80, том 3 от д.п./, се
установява, че следните археологически обекти, установени в държане на подс. З.
са културни ценности, на стойност, както следва:
1.
19. 1бр. монета от бронз,
емитент: Филип ІІ Македонски; размери: 16/17 мм ; тегло 6.51 гр. епоха:
антична; стойност: 15.00лв.;
2.
20. 1бр. монета от бронз,
емитент: Филип ІІ Македонски; размери: 16/17 мм ; тегло: 4.55 гр.; епоха:
антична; стойност 10.00лв.;
3.
21. 1бр. монета от бронз,
емитент: Филип ІІ Македонски; размери: 18/18 мм ; тегло: 5.84 гр. епоха:
антична; стойност 20.00лв.;
4.
22. 1бр. монета от бронз,
емитент: Одрюза/Одриси; размери: 14/16 мм ; тегло: 2.58 гр.; епоха: антична;
стойност 60.00лв.;
5.
23. 1бр. монета от бронз,
емитент: Траян /98-117г./; размери: 16/17 мм ; тегло: 11.03 гр. ; епоха:
римска; стойност 5.00лв.;
6.
24.1бр. монета от бронз,
емитент: вероятно провинциална емисия ІІ-ІІІ в.; размери: 21/22 мм ; тегло:
6.90 гр. ;епоха: римска; стойност 5.00лв.;
7.
25.1бр. монета от бронз,
емитент провинциална емисия І-ІІІ в.; размери: 28/29 мм ; тегло: 14.14 гр.;
епоха: римска; стойност 15.00лв.;
8.
26.1бр. монета от бронз,
емитент: провинциална емисия ІІ-ІІІ в.; размери: 23/25 мм ; тегло: 7.99 гр.; епоха: римска; стойност
5.00лв.;
9.
27.1бр. монета от бронз,
емитент: провинциална емисия ІІ-ІІІ в.; размери: 18/20 мм; тегло 3.90 гр.
епоха: римска; стойност 20.00лв.;
10.
28.1бр. монета от бронз,
емитент: провинциална емисия ІІ-ІІІ в.; размери: 20/22 мм; тегло 4.85 гр.;
епоха: римска; стойност 3.00лв.;
11.
29.1бр. монета от бронз,
емитент: провинциална емисия ІІ-ІІІ в.; размери: 16/18 мм; тегло: 2.45 гр.;
епоха: римска; стойност 3.00лв.;
12.
30.1бр. монета от бронз,
емитент: провинциална емисия ІІ-ІІІ в.; размери: 17/19 мм; тегло 3.76 гр.;
епоха: римска; стойност 20.00лв.;
13.
31.1бр. монета от бронз,
емитент: провинциална емисия ІІ-ІІІ в.; размери: 17/18 мм; тегло 3.05 гр.;
епоха: римска, на стойност 15.00лв.;
14.
32.1бр. монета от бронз,
емитент: вероятно провинциална емисия ІІ-ІІІ в.; размери: 19/20 мм; тегло 4.39
гр.; епоха: римска; стойност 15.00лв.;
15.
33.1бр. монета от бронз,
емитент: провинциална емисия ІІ-ІІІ в.; размери: 17/18 мм; тегло: 3.23 гр.;
епоха: римска; стойност 5.00лв.;
16.
34.1бр. монета от бронз,
емитент: провинциална емисия ІІ-ІІІ в.; размери: 17/17 мм ; тегло: 4.55 гр.
епоха: римска; стойност 3.00лв.;
17.
35. 1бр. монета от бронз,
емитент: провинциална емисия, ІІ-ІІІ в.; размери: 15/16 мм ; тегло: 2.14 гр.
епоха: римска; стойност 1.00лв.;
18.
36.1бр. монета от бронз,
емитент: провинциална емисия, ІІ-ІІІ в.; размери: 16/17 мм; тегло: 2.11 гр.
епоха: римска; стойност 17.00лв.;
19.
37.1бр. монета от бронз,
емитент: вероятно провинциална емисия; размери: 20/21 мм ; тегло 2.99 гр.
епоха: римска; стойност 3.00лв.;
20.
38.1бр. монета от бронз,
емитент: Констанций І /305-306г./; размери: 18/22 мм; тегло:2.43 гр.; епоха:
късноантична; стойност 12.00лв.;
21.
39.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІІІ в.; размери: 20/21 мм; тегло 3.67 гр.; епоха: римска;стойност
15.00лв.;
22.
40.1бр. монета от бронз;
емитент: нечетлив, ІІІ-ІV в.; размери: 20/23 мм; тегло: 2.88гр. епоха: римска;
стойност 4.00лв.;
23.
41.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІІІ-ІV в.; размери: 19/21 мм; тегло: 2.61гр. епоха: римска;
стойност 4.00лв.;
24.
42.1бр. монета от бронз;
емитент: Константин І Велики; размери: 17/18 мм; тегло: 2.89гр. епоха:
късноантична; стойност 5.00лв.;
25.
43.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, среда-втора половина на ІV в.; размери: 14/15 мм; тегло:
1.66гр. епоха: късноантична; стойност 2.00лв.;
26.
44.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІV в.; размери: 20/21 мм; тегло: 2.97гр. епоха:
късноантична; стойност 3.00лв.;
27.
45.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІV в.; размери: 17/18 мм; тегло: 1.88 гр. епоха: късноантична;
стойност 3.00лв.;
28.
46.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІV в.; размери: 17/18 мм; тегло: 2.43 гр. епоха:
късноантична, на стойност 3.00лв.;
29.
47.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, среда-втора половина на ІV в.; размери: 20/21 мм; тегло:
4.12гр. епоха: късноантична; стойност 2.00лв.;
30.
48.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІV в.; размери: 16/17 мм; тегло: 1.59гр.; епоха:
късноантична; стойност 2.00лв.;
31.
49.1бр. монета от бронз,
емитент: Лициний ІІ /317-324г./;
размери: 16/18 мм; тегло: 2.07 гр. епоха: късноантична; стойност 7.00лв.;
32.
50.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІV в.; размери: 20/23 мм; тегло: 2.58гр.; епоха:
късноантична; стойност 1.00лв.;
33.
51.1бр. монета от бронз,
емитент: Константин І Велики /307-337г./; размери: 13/15 мм; тегло:1.55гр.
епоха: късноантична; стойност 2.00лв.;
34.
52.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІV в.; размери: 16/17 мм; тегло: 1.94гр.; епоха:
късноантична; стойност 2.00лв.;
35.
53. 1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІV в.; размери: 12/13 мм; тегло:1.45 гр. ;епоха:
късноантична; стойност 3.00лв.;
36.
54.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІV в.; размери: 13/14 мм; тегло: 0.85 гр.; епоха:
късноантична; стойност 2.00лв.;
37.
55.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІV в.; размери: 16/17 мм; тегло: 2.29 гр.; епоха:
късноантична; стойност 2.00лв.;
38.
56.1бр. монета от бронз,
емитент: Юстиниан І /527-565г./; размери: 28/33 мм; тегло:12.51 гр.; епоха:
ранновизантийска; стойност 17.00лв.;
39.
57.1бр. монета от бронз,
емитент: Юстин ІІ /565-578г./; размери: 27/30 мм; тегло: 9.77 гр.; епоха:
ранновизантийска; стойност 7.00лв.;
40.
58.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, Х-ХІ в.; размери: 13/17 мм; тегло: 1.51 гр.; епоха:
средновековна, на стойност 8.00лв.;
41.
59. 49 бр. монети от
бронз, емитент: нечетлив; размери: 9-24 мм; епоха: антична, късноантична, римска и средновековна на стойност 49бр. х
1.00лв., с обща стойност 49.00 лв;
42.
60.27 бр. монети от
бронз, емитент: нечетлив; размери: 7-24 мм; епоха: късноантична и
средновековна; стойност 27 бр. х 0.50лв., всички на стойност 13.50 лв;
43.
61.1бр. монета от
мед/бронз, емитент: нечетлив, Османска империя.; размери: 15/18 мм; тегло: 1.43
гр. епоха: ХV-ХVІІІв., на стойност
5.00лв.;
44.
62.1бр. монета от
бронз/сребро, емитент: нечетлив, Османска империя.; размери: 10/11 мм; тегло:
0.36 гр. епоха: ХVІІІ –ХІХ в., на
стойност 7.00лв.;
45.
63.1бр. апликация от
бронз; размери: 16/18 мм; 1.14 гр. епоха: късна античност; стойност 10.00лв.;
46.
64.1бр. жетон от бронз,
емитент: Германия, Прусия, Фридрих ІІІ; размери: 16/16 мм; тегло:1.14 гр.;
епоха: ХІХ в., стойност 3.00лв.;
47.
65.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІVв.; размери: 19/21 мм; тегло: 3.72 гр. епоха:късна
античност; стойност -1.00лв.;
48.
66.1бр. монета от бронз;
емитент: Одрюза; размери: 16/17 мм; тегло: 3.05гр.; епоха:късна античност;
стойност -60.00лв.;
49.
67.1бр. монета от бронз
/билон/, емитент: Гордиан ІІІ; размери: 21/24 мм; тегло: 4.18 гр.; епоха:
римска; стойност: 35.00лв.;
50.
68.1бр. монета от бронз,
емитент: провинциална емисия, Филипопол; размери: 17/17 мм; тегло: 3.15гр.;
епоха:римска; стойност -20.00лв.;
51.
69.1бр. монета от бронз,
емитент: втора половина на ІІІ век; размери: 15/16 мм; тегло: 2.37гр. епоха:
римска; стойност -5.00лв.;
52.
70.1бр. монета от бронз,
емитент: Крисп /317-326г./; размери: 18/19 мм; тегло: 2.48 гр. епоха: късна
античност; стойност -5.00лв.;
53.
71.1бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, ІVв.; размери: 17/18 мм; тегло: 1.96гр. епоха:късна
античност; стойност 2.00лв.;
54.
72.93 /деветдесет и три/
бр. монети от сребро, емитент: Османска империя, от различни султани; размери:
12-15 мм; тегло: 0.12-0.20гр.;
епоха:ХVІ-ХVІІ в.; стойност – 93бр. х 1.00лв. = 93.00лв.;
55.
72. 31 /тридесет и един/
бр. монети от сребро, емитент: нечетливи, римски, късноантични и средновековни
емисии; размери: 9-19 мм; тегло: 0.38-2.80гр.; епоха:римска, късноантична и
средновековна; стойност – 31 бр. х 1.00лв. = 31.00лв.
Според тази експертиза,
установените в държане на З. три броя монети от неблагородни сплави с емитент
БНБ, от ХХ век, с номинал стотинка, не са културни ценности по смисъла на чл.7
от ЗКН. Намерената при извършеното претърсване в дома на св. Г.В.
тока от сребро, имитираща пафта, от ХХ век, с размери 6.2см /7.8 см, не
представлява културна ценност по смисъла на чл.7 от ЗКН.
В хода на съдебното следствие е приета и изслушана комплексна оценителна и нумизматична
експертиза, изготвена от вещите лица И.П. и Д.Д./ на л.24-54, т.3 от д.п./,
която дава заключение кои от представените и подробно описани в експертизата
веществени доказателства, са движима културна ценност по смисъла на ЗКН, което
е отбелязано след всеки артефакт, направена е оценка за автентичността и
идентификация на всички предмети и е определена тяхната културна, научна и
парична стойност. В съдебно заседание/ на л.122 от НОХД/ вещите лица уточняват,
че са изследвали същите предмети, които са били обследвани и от нумизматичната
експертиза, изготвена от в.л. Д., като между културна ценност и археологически
обект няма разлики. Според експертите това са защитени от закона артефакти със
стойност за културата.
Видно е от изготвените в хода
на досъдебното производство по делото първоначална и допълнителна
съдебно-технически експертизи на техническите средства, изготвени от вещото
лице А.К./на л.95.109 и на л.115-128, т.3 от д.п./ , че установените на
инкриминираните дати в държане на подс.Г.Г. - устройство, представляващо щека, на горния
край на която има ръкохватка, а на долния
- монтирана сонда, свързана чрез кабел с апарат с надписи: „MOLE IMPULS DIGITAL Notsi
Ltd" и уред, състоящ се от
ръкохватка, изработена от бели тръби с монтирана в долния край търсеща сонда с
правоъгълна форма, свързана с кабел към черно на цвят електронно устройство с надпис на предния
панел „ADRENALIN", както веществените доказателства /в държане на
подс. И.З./– уред в черна пластмасова кутия, свързан с кабел към черно тръбовидно
устройство, представляващ самоделен метал-детектор, оборудван със сонда
и електронно устройство с надпис „DEUS", състоящо се от щека, с ръкохватка
в горния и сонда в долния край с фабричен стикер на последната с надпис: „SN: ***", "ХР METAL DETECTORS",
"*** MERVILLA FRANCE",
"FCC ID: ***", "IC: ***", "Model: **", с монтиран в горния край на щеката основен модул на
устройството, представляват метал-детектори, при
тестване са показали нормална работоспособност като метал-детектори, комплектовани
със сонди за търсене. Основното предназначение, определено от производителя на
устройствата е да се ползват за теренни археологически проучвания. След
успешната проверка за работоспособност, може да се каже, че устройствата могат
да бъдат ползвани за извършване на теренни археологически проучвания. С тяхна
помощ могат да бъдат търсени следните видове обекти: обработено злато (монети,
украшения и др.); самородно злато; сребро (монети, украшения и др.); мед
(монети, украшения, кабели и др.); бронз (монети, украшения и др.); алуминий
(кабели, капачки и др.); стомана (части от селскостопански инвентар, капачки и
др.); желязо-съдържащи метеорити; хром-никелови сплави (съвременни монети);
керамика. Според експертизите, предоставените за изследване устройства, предвид
тяхната доказана работоспособност и предвид наличните следи от употреба по тях, може да са били използвани за търсене
на металсъдържащи предмети. Тези експертизи се поддържат от изготвилото ги вещо
лице в хода на съдебното следствие/ на л.138, л.139 от НОХД/. В съдебно
заседание, вещото лице К. уточни, че в ползваната литература относно
металдетектването, като физически особености са описани и намиране на керамични
предмети, като обяснява, че тяхното съдържание има обикновено метални елементи
под формата на съединения.
Описаната по-горе фактическа
обстоятелства се установява по категоричен начин от приложените по делото писмени
доказателства- протоколи за оглед на местопроизшествие, приложени в том І от
дос.производство, протоколи за претърсване и изземване/ в том І от д.п./ и
фотоалбуми към тях, протоколи за оглед
на веществени доказателства/ на л.40, том І от д.п./, справки от Националния
археологически институт, Министерство на културата, Регионален археологически
музей-Пловдив, Археологически музей-гр.Х.-всички приложени в т.4 от д.п./,
справка от БАН/ на л.130 от НОХД/, справка от сектор „ПП и КАТ” за собственост
на МПС / в том 4, на л.87 от д.п./, справки за съдимост/ на л.108, л.110, 112,
том ІV от д.п. и на л.45,47,49 от НОХД 117/20 г./, а също и от приложените веществени
доказателства и веществените доказателствени средства, придобити чрез
използване на СРС. Фактическата обстановка съдът приема за изяснена отчасти и
от обясненията на подсъдимите Г., З. и К., както и от показанията на разпитаните
свидетели, като по отношение на гласните доказателствени средства, съдът ще се
спре подробно по-надолу в мотивите си.
Съдът възприема изцяло заключенията
на изготвените по делото археологически експертизи /единични /, изслушани и
приети в хода на съдебното следствие, като обективни и безпристрастни,
изготвени от лице с необходимите познания в съответната област. Едната/ на л.2,
т.3 от д.п./, дава заключение относно статута на местността „К.“ в землището на
с. К. като недвижима културна ценност по смисъл на ЗКН и състоянието на същата
в резултат на нерегламентираните археологически разкопки, извършвани през
2016г., а другата относно културната ценност на иззета при претърсване монета
от Ранно Византийска епоха. Обсъдени археологически заключения са
компетентно изготвени и обосновани, защитени са в хода на съдебното следствие,
поради което и настоящия състав ги кредитира с доверие.
Съдът кредитира и заключението
на изготвената археологическа експертиза, изготвена от вещото лице С.Ч.-Т./
на л.7.17, т.3 от д.п./, касаеща оценка на автентичността и идентификацията на
предметите, иззети като веществените доказателства при извършените
процесуално-следствени действия и тяхната културна, научна, художествена и
парична стойност. Това заключение е изключително подробно, съпроводено със
снимково изображение на всеки обект, като ясно са разграничени от експерта
епохите, от които датират движимите културни ценности.
По изложените по-горе
съображения като обективни, професионално изготвени и изключително обосновани,
следва да бъдат възприети и заключенията на оценителните и нумизматични
експертизи, изготвени от вещите лица проф. д-р, д.и.н. И.П. и гл. асистент Д.Д./
на л.24-54 и на л.58-90, том 3 от д.п./, определящи културната ценност и
стойност на изследваните множество обекти. Експертизите не са оспорени от страните, изготвени са от
специалисти в съответната област и следва да бъдат кредитирани.
Като обективни, пълни и ясни
следва да бъдат възприети и заключенията на техническите експертизи, изготвени
от в.л. инж. А.К./ на л.95-109 и на
л.115-128, том 3 от д.п./, които са изследвали годността, предназначението и
възможностите на иззетите при претърсване уреди за търсене на обекти/
металдетектори/. Заключенията са обстоятелствени и аргументирани, относно работоспособността
и възможната употреба на изследваните уреди и също следва да се възприемат като
обективни.
Анализирайки обясненията на
подсъдимите, съдът счита, че същите не следва
да се кредитират изцяло, тъй като в някои части същите са противоречиви, както
помежду си, така и на събраните гласни и писмени доказателства. В обясненията
си, депозирани в хода на съдебното следствие подсъдимите Г.Г. и И.З. / на
л.176-177 и на л.177-179 от НОХД/, не отричат, че заедно с лицата В.Г. и Г.В.,
са посетили на инкриминираната дата - 06.11.2016г. землището на с.К., което
обстоятелство е установено и от други доказателства, както и обстоятелството,
че двамата подсъдими се познават от преди този случай. Същите обаче застъпват
версията, че повод за посещението на местността „К.“ в землището на с.К., обл.П.,
е желанието да се изпробва по труднопроходим път автомобила- джип „Сузуки
Витара“, ползван от подс.Г., с цел евентуалното му закупуване от подс.З.. В
тази връзка заявяват, че избора на мястото е оставен на подс.Г., а другите две
момчета, които са ги придружавали просто са се возили с тях. И двамата
подсъдими отричат да са извършвали каквито и да е изкопни работи в местността „К.“, като твърдят, че изненадващата поява на
полицейски служители и произведени изстрели, е причината подс.З. да се затича и
да се опита да избяга от билото на могилата, на която според обясненията на
последния се качил, за да види до къде е стигнал автомобила. Съдът намира тези
обяснения на подсъдимите за нелогични и противоречиви, затова и не ги кредитира.
Освен средство за събиране на доказателства, обясненията на подсъдимите са и
средство за защита, поради което същите следва да бъдат по-обстойно
анализирани.
На първо място, изложените в
хода на съдебното следствие обяснения относно причината за посещението и
активността на лицата при извършване на изкопни работи в района на
06.11.2016г., не се кредитира, тъй като в тази част обясненията противоречат на
заявеното от самите подсъдими в хода на досъдебното производство, при разпитите
им в присъствие на защитници, част от които бяха приобщени по реда на чл.279,
ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК, предвид констатирани противоречия. Макар и лаконично
в тези обяснения/ на л.106, т.1 от д.п./ подс.Г. е заявил, че на поляна преди
хълма е имало желязна кофа с въже, която оставили и се „качват“ на могилата,
където установяват голям изкоп. Така заявеното от подс.Г. в хода на досъдебното
производство за носени кофа и въже, противоречи на обясненията му от съдебното
производство, в които твърди, че просто са изпробвали автомобила по пресечения
терен. Още повече, че множество вещи и приспособления за извършване на изкопни
работи, са били намерени във въпросния автомобил „Сузуки Витара“, видно от
протокола за оглед. Противно на заявеното в хода на съдебното следствие, в обясненията
си на л.66-67, т.1 от д.п. другият подсъдим-И. З. е обяснил, че е знаел предварително за местността,
в която отиват, както и че подс. Г. е бил там преди това и е съобщил за намерени
обгорени въглени, „вероятно от голямо погребение“. Заявява защо са избрали датата
на избори, както и за срещи в селото със св.Н.К., който нарича с името „К.“, а
също и за явяването на мястото на изкопните работи на самата могила на подс.К.,
наречен „Д. от Х.“, когото З. също познава като запален иманяр. Така, заявеното
от подс.З. в хода на досъдебното производство е в очевидно противоречие с
обясненията, застъпени в хода на съдебното следствие, като последните съдът не
възприема с доверие. На първо място, въпреки твърдението, че са депозирали
обяснения под натиск от разследващите и са желаели да бъдат пуснати по-бързо,
то никой от подсъдимите не се е оплакал за подобни предприети спрямо тях
действия, още повече, че и двамата са били със защитници. На следващо място, напълно
нелогично е посещението им на местността, снабдени с пособия за извършване на
разкопки и такива, предназначени за търсене на археологически обекти , каквито
са се намирали в автомобила, а и на могилата. И на последно място, в
обясненията и изказа си в досъдебното производство, подс.З. е бил изключително
детайлен по отношение начина на
придвижване, носените вещи, осъществените срещи със свидетеля К. и появата на
другия подсъдим –К., които обстоятелства няма как да се приеме, че е заставен
да ги напише в обясненията си, тъй като те съдържат негови думи и изрази. Ето
защо, застъпената и лансирана в хода на съдебното следствие от подсъдимите Г. и
З. версия за разходка на инкриминираната дата в местността „К.“ в с.К., с цел
изпробване движението в пресечена местност на лекия автомобил, е неубедителна и
съдът не я кредитира с доверие, както и обяснения на двамата подсъдими в тези
им части. Тази версия, е компрометира и от събраните в хода на делото множество
свидетелски показания и доказателствените средства от използваните СРС, които
ще бъдат обсъдени по-надолу в мотивите и се явява израз на защитна позиция.
Като израз на защитна позиция настоящият
състав възприема и обясненията на подсъдимия Й.В.К. / на л.175-176 от НОХД/, в
които отрича да има каквато и да е причастност към извършваните на 06.11.2016г.
изкопни дейности в местността „К.“ в землището на с.К.. Твърди, че е бил в тази
местност, за да търси изгубено животно, което намерил и прибрал пеш, но оставил
там мотора си, който впоследствие сам показал на разследващите. Обясненията на
подс.К. относно причината за присъствието му на въпросната могила на
06.11.2016г., противоречат на обясненията в този смисъл на подс.З., от
досъдебното производство, които бяха прочетени и приобщени по делото, където последният
твърди, че „Д.“ бил дошъл на могилата. Освен
обсъдените обяснения на З., доказателства за ангажимента и участието на подс.К.
към деятелността на другите двама подсъдими, се съдържат в показанията на
свидетелите-полицейски служители, които са били на въпросната дата на място и
са установили първо появата на мотоциклет, спиране на такъв, а след това на
автомобил, а впоследствие и извършване
на дейности, наподобяващи изкопни работи. Безспорно, подс.К. не е бил задържан
на място, но в непосредствена близост е бил намерен неговия мотоциклет „Иж“,
като застъпената версия за търсене на животно в същата местност, е изцяло
компрометирана от показанията на свидетелите К. и Б., първият от които е виждал
К. в компанията на подс. Г., именно когато двамата са ходили да правят
проучване за евентуално движение на хора в района на местността, а вторият –
познава подсъдимия като лице, свързано с другите двама подсъдими, поради общо
хоби-иманярство. Според показанията на св. Ч., въпросната вечер К. е бил
търсен, но не е намерен на адреса си, а
няколко дни по-късно сам е завел полицаите до оставени от него в близост до
могилата мотоциклет. Така, заявеното от подс.К. остава изолирано от останалите
доказателства, най-вече свидетелските показания, писмените доказателства и
веществените доказателствени средства, които ще бъдат обсъдени по-надолу в
мотивите. Дори и да се изключат от доказателствената съвкупност обясненията на
подсъдимите, то множеството събрани по делото гласни доказателствени средства,
каквито са показанията на разпитаните свидетели, които ще бъдат обсъдени, в съотвествие
с писмените доказателствени средства и веществените такива, най-вече събраните
посредством СРС, дават основание да се възприемат изложените по-горе факти
относно деятелността на подсъдимите.
По делото са събрани множество
свидетелски показания, които при обсъждането им могат да бъдат разделени
условно в няколко групи. Едната група са показанията на свидетелите-полицейски
служители, които са били ангажирани с наблюдение на въпросната могила, предвид
съществуващи данни за подготвяни разкопки, както и с действията на
инкриминираната дата по залавяне на евентуалните извършители. Това са
свидетелите В.А., С.Ч., Д.Т., С.З., В.В. и Е.С.. Показанията на тези свидетели,
дадени в хода на съдебното следствие, включително и част от показанията им от
досъдебното производство, приобщени чрез прочитане, в значителна степен
допринасят за изясняване на приетата по-горе фактическа обстановка, като дават
сведения за начина, по който е установена групата, предприетите действия преди
и на инкриминираната дата във връзка със залавяне на подсъдимите, като
показанията на тези свидетели са изключително подробни и последователни. Настоящата
инстанция изцяло кредитира показанията на посочените свидетели, като обективни,
последователни и непротиворечиви. Свидетелите С.Ч. и В.А. дават сведения за установена от тях, още от
лятото на 2016г., подготовка за извършване на незаконни разкопки в землището на
с.К., като и двамата твърдят, че са посетили още тогава могилите в местността „
К.“ и са установили стар изкоп на едната могила и пресен изкоп на билото на
другата, което е било и повод да започнат наблюдение на тази местност. Категоричен е в показанията си св.Ч./ на
л.72-76 от НОХД/, че в резултат на предприетото наблюдение са възприели
подсъдимите Г. и К., които са правили обход на мястото и оглед на изкопа на
билото на въпросната могила. Така, в резултат на събраните данни за начина на
организация и контактите на подсъдимите, полицейските служители са уточнили и
вероятната дата, на която лицата имат намерение да реализират изкопни дейности,
а именно-06.11.2016г., която съвпада с деня на избори за Президент и
Вицепрезидент в РБ. Съвсем логично
звучат показанията на свидетелите относно избора на датата, която съвпада с
изборен процес и ангажираността на полицията, а и на гражданите в този ден. По
отношение на датата, сведения се съдържат и в показанията на св. Н.К. и Й.Б.,
които също са били запознати с намеренията на подсъдимите, както и в
материалите събрани чрез използваните специални-разузнавателни средства.
Последователни и кореспондиращи
помежду си са показанията на посочената група свидетели относно начина им на
предвижване до мястото и създадената от тях организация по наблюдение на
могилата на 06.11.2016г. Установява се, че доста по-рано през деня, полицаите
са заели места в близост до могилата, прикрити в храсти и близки дървета от
двете й страни така, че са имали видимост от различни места и съответно
различни задачи, с оглед евентуално
задържане на лицата. В показанията си свидетелите Ч. и З. твърдят, че след 2-3
часово чакане, вече на свечеряване, ясно
са разпознали шум от мотоциклет, който спира северно от тяхното местоположение
и малко след това разпознават шум от автомобил, който подхожда към северния
скат на местността. И двамата свидетели, както и св.А., който е бил с тях,
свидетелстват за това, че възприемат в продължение на около 20 минути звуци от
хвърлени камъни, звън на тенекия и ламарина, което ги навежда на мисълта за
започнати изкопни дейности и това е причината, те да предприемат действия за
залавяне на лицата. Безспорно е установено, че първи от тази група са се
движили свидетелите Ч. и З., които след известно изчакване, са тръгнали към
могилата, но на горския път преди нея, виждат сина на подс.Г.-В. и още едно
непознато за тях момче. Според показанията на тези свидетели, а и според
показанията на св.А. и св. В., тези лица са били заставени да не вдигат шум,
като първоначално са заявили, че са на разходка, но впоследствие заявили,
че са изпратени до джипа за инструменти.
До тук коментираните показания на свидетелите са напълно ясни и последователни
относно местоположението им, начина на придвижване в местността, възприетите от
тях дейности и контакта с лицата, придружаващи подсъдимите. Св. В. също е
категоричен, че именно свидетелите Ч. и З. са били първите , които са тръгнали
към могилата и те са задържали лицата В.Г. и Г.В., които впоследствие самият
той е охранявал.
За по-нататъшните действия,
показанията на полицейските служители, са също логични и последователни. Така,
всички те заявяват, че след като са чули звуци и шум, навеждащи на мисълта за
започнати разкопки, се решили да подходят към могилата, с цел залавяне на
намиращите се там лица. След залавянето на В.Г. и Г.В., според показанията на
свидетелите, именно Ч. и З. са предприели бързо изкачване към билото на
могилата, като по пътя натам разпознават силует, който се приближава с думите „В., къде ходите да се мотаете?“ и
разпознават подс.Г.Г.. В този смисъл са показанията на св. Ч., а в показанията на
св.З. се твърди, че виждайки подс.Г., той е търсил сина си по име. Възприетото
от свидетелите поведение и реакция на подс.Г., както и заявеното преди това от
другите две момчета, че са тръгнали за инструменти, не кореспондира на
заявената от подсъдимите позиция, че са тръгнали да изпробват автомобила на Г..
Както беше посочено и по-горе, заявеното намерение от подсъдимите не
кореспондира и на обективните данни, а именно на множеството намерени в
автомобила и на място, на самата могила, вещи и предмети, необходими за
извършване на изкопни работи/ виж протоколи за оглед на л.1-2 и на л.10-11, т.2
от д.п./.
По отношение последващите
действия на полицейските служители, също не са налице противоречия в
показанията, като всички съобщават за предприети предупредителни изстрели с цел
известяване на групата от полицаи, стояща в другия край на могилата. Несъмнено
е, че след предупредителните изстрели на самото било на могилата никой от
подсъдимите не е бил открит, но свидетелите Ч. и З., качвайки се на място
установяват, че са видели изкоп, с намиращи се вътре метална кофа с въже,
колани и кирка, които пособия безспорно служат за извършване на изкопни работи.
Същите са били намерени и иззети при извършения по-късно оглед на
местопроизшествие/ на л.1-2 , т.2 от д.п./. Така, коментираните до момента
показания на свидетелите С.Ч., С.З., В.А. и В.В., описват последователно
техните действия и възприетото от тях поведение и реакция на част от лицата,
задържани на място-подсъдимия Г.Г., неговия син- В.Г. и св.Г.В., също
придружаващ групата на въпросната дата. Не
са налице никакви противоречия между показанията на тези свидетели, като всеки
един от тях свидетелства подробно за факти, които самият той е възприел.
Друга част от полицейските
служители са свидетелите Д. Т. и Е.С.,
от показанията на които се установява каква е била реакцията и поведението на
другия подсъдим И.З.. Подобно на горните свидетели, Т. и С. също установяват
кога и как са се придвижили до могилата и какви позиции са заели, като те,
заедно с други техни колеги са били в тази група, стояща в другия край на
могилата. Видно е от показанията на св. Д. Т./ на л.76-78 от НОХД/, че в късния
следобед, след 16,00 часа от позицията, в която е бил той, чува шум от
автомобил, който спира. Същият този свидетел заявява, че вече на смрачаване,
след 20-30 минути, от мястото си вижда как върви човек, който според
показанията му носи кофа и чанта тип раница, и същия човек се качва на
могилата. Малко след като лицето се качва, св. Т. чува „трополене, като все едно се прехвърлят камъни или нещо от рода…“.
Съобщава, че около 10 минути след това чува предупредителни изстрели и викове
„Стой. Полиция!“, като в този момент забелязва същото това лице, което се е качило преди това
нагоре, да бяга надолу по склона. Лицето е застигнато от негов колега, като
след задържането свидетелят разбира, че се казва И.З.. В подкрепа показанията
на св. Т. са и тези на св. Е.С. /на л.139-141 от НОХД /. Подобно на останалите свидетели и св. С. твърди,
че отивайки на място вижда изкоп на могилата и се разделят, заемайки позиции в
подножието, в храсти и дървета. Твърди, че е чул шум от мотор и автомобил, а
по-късно изстрел и викове „Полиция“. В
този момент, според показанията му, покрай него е минал човек тичайки, който
той настигнал и задържал. Разпознал е подс.И.З.. Категоричен е в показанията
си, че при тичането, поради наклона на терена, подсъдимият се подхлъзнал,
паднал и в този момент е бил хванат от св.С., който също паднал с него. Показанията
на свидетелите Т. и С. ясно описват поведението на подс.З., като застъпената от
последния защитна версия за причината за неговото присъствие на
местопроизшествието, се опровергава и от така обсъдените свидетелски показания.
Разпитани като свидетели, полицейските служители, участвали в наблюдението и
задържането на подсъдимите на инкриминираната дата, последователно и по
идентичен начин описват появата на подсъдимите и придружаващите ги лица,
действията и поведението им преди и след задържането, като всичко това,
съпоставено и с намерените на място изкоп и различни вещи, като кофа, въже и
кирка, ясно говори за планирана дейност
за извършване на иманярски разкопки на могилата в местността „К.“ в землището
на с. К.. Твърденията на подсъдимите, че не са извършвали никакви изкопни дейности на въпросната дата,
се опровергават от показанията на разпитаните полицейски служители, които дори
са установили разлика между първоначалното положение на изкопа горе на билото и
това впоследствие, след задържане на лицата. Показателни в това отношение са
показанията на св. Ч., който твърди, че до изкопа е имало прясно изхвърлена
почва, а долу- кофи, колани и кирка.
В съответствие с показанията на
посочените свидетели са и данните от използваните специални разузнавателни
средства, които потвърждават достоверността на информацията, изложена от
свидетелите. Така че внимателния анализ на посочената група свидетели дава
основание от една страна да се направят изводи за достоверност и обективност на
показанията им, а от друга –за обоснованост и подкрепа от други доказателства. По
отношение уговорките за датата, свързана с изборите през 2016г. и
конспиративността на подсъдимите при провежданите разговори, показателен е
разговор от 30.10.2016г. в 13:24:39 ч./ разговор № ** от папката със СРС/, в
който подс.Г.Г. при разговор с мъж казва: „...не
може ли към, а-а, неделя да заколим примерно оная крава?“, после информира:
„трябва да гласуваме“ и „право там да
такова“. В следващи разговори на подс.Г. с мъж, с телефон № ***/ св. Б./,
които са от същата дата в 13:30ч. и 13:32 ч. двамата се уговорят за среща при И.,
което съотвестващо на свидетелските показания, е подс.И.З./ разговори №№**, **/.
Така добитата информация съотвества на показанията на св.Б. за проведена
предварително среща в края на м. 10. 2016г. с участие на подсъдимите Г., З. и самия
Б.. Показателен по отношение избраната дата, както и участниците в групата е
разговор от 30.10.2016г. в 18:53 ч/ разговор № *** от ** материали/, в който
освен конкретен ден се споменават и имена на лица, които ще бъдат ангажирани с
„мероприятието“. В този разговор подс. Г.Г. съобщава: „..нали помниш Д. там при кви *** те води?“, „ В неделя отиваме“. После мъжа, с когото разговаря информира „Между другото, сега звъня на В. да му кажа,
че съм айляк.“. По отношение ангажираните на подс. К., сведения дава и
разговор от 31.10.2016г. в 18:34 ч/ разговор № **/, в който след като Г. е бил
уведомен от лице, което нарича с името „Й.“, че не го пускат в отпуск, Г. пита:
„И кво трябва да направим сега?“, при
което следва отговор: „Ми, освен да викаш
Д..“. Коментари за организацията на
гласуване и тръгване от гр.П., както и ангажираността на лицата се съдържат и в разговори от 04.10. 2016г.,
от 05.10.2016г. и от 06.10.2016г./ разговори №№ *** от *** материали/. В
разговора от 04.10.2016г. подс. Г. нарича събеседника си с името „В.“ и дава
инструкции „Вдругиден примерно отиваме,
ние отиваме сутринта да гласуваме с В. ***. Връщаме се.“. В разговор на
следващия ден- 05.10.2016г. същото това лице се обажда в 9:43 ч. на подс.Г.Г. и
пита :“ ….Й. нали щеше да идва да гласува, ама нали се отказа да гласува. Да-а,
да взема ли чичо и той да дойде да гласува? Или си намерил.“, като получава
отговор „ Аз щото заговорих с Д.,
разбираш ли?“, след което получава утвърдителен отговор на въпроса дали Д.
ще идва. Освен уточняване на участниците, посочените разговори дават сведения и
за организацията, която е създадена -първо гласуване в гр. Х. на подс. Г.,
както се установява от свидетелките показания, след което връщане до гр.
Пловдив и тръгване оттам заедно с подс.И.З.
и другите две лица. За включването на подс. З. в групата с останалите лица е
показателен разговора от инкриминираната дата-06.10.2016. в 09:55 ч. / разговор
№ **/, в който същият е получил инструкции къде да паркира автомобила си в гр.
П., както и точен час „ Към едни и
половина гледай да си там.“. Кореспондиращи със сведенията, изложени от
разпитаните като свидетели полицейски служители относно установени контакти със
св. Н.К., са проведените на 05.11. и на 06.11.2016г. разговори между подс.Г. и
мъж с телефон № ***, установен, че се ползва от св. К. /разговори №№ ** и **в
папка със ** материали/, в които подс. Г. се уговаря с това лице „ Утре към два-три часа….Да си опекъл
това…Някое агне… И четири може да стане, ама мисълта ми е, нали, да си знаеш.“.
На следващия ден-06.11.2016г. в 14:34 ч. подс. Г.В.Г. уведомява същото това
лице, че са тръгнали от П. и най-много след час ще са при него, като казва: „ аз да дойда там някъде отстрани по оня път
да ме качиш право…Да не минаваме през това.“, като се разбират да се видят в
К. б.. От съдържанието на тези разговори, противно на заявеното от подсъдимите
не се говори и не се иска съдействие за търсене на изгубено животно, а напротив
за създадена организация са гласуване и след това придвижване до с. К., където
според уговорките е осъществена среща със св. К..
Другата група свидетели са на
лицата, които по една или друга причина са се познавали с подсъдимите и са били
запознати с техните намерения и извлечението им по иманярство. Това са
свидетелите Н.К., Й.Б., Д.П. и Г.В.. В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, св. Й.Б./ на л. 86
гръб-87 от НОХД/, застъпва версията, заявена и от подсъдимите, че през 2016г. е
следвало да се събират заедно/ подсъдимите Г. и З./, заради закупуването на
автомобил, но тъй като нещо се объркало, свидетелят не могъл да отиде. Твърди,
че се познава от години с подс.Г., с когото били колеги, както и с подс.З., с
когото са съграждани от гр.Р.. Поради противоречия за множество обстоятелства,
показанията депозирани от св.Б. в хода на досъдебното производство/ на
л.136-137, т.2 от д.п./, са прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.1 от НПК. В тези показания,
дадени на 16.11.2016г., скоро след инкриминирания случай, свидетелят Й.Б. подробно
обяснява какви контакти е имал с подсъдимите преди инкриминираната дата
-06.11.2016г, по какъв повод са били тези контакти, както и относно
познанството си с тях и хобито, по което се увличат. Така, в хода на
досъдебното производство св. Б. е заявил, че 2-3 седмици преди 06.11.2016г. се
е срещал с подсъдимите Г. и З., за които според неговите показания знае, че
търсят „антики по къра“. На тази среща свидетелят твърди, че подс.Г. е показал
топографска карта, инсталирана на таблет, с отбелязани местности в землището на
с. К., като отново според показания на Б., подс.Г. е говорил, че на това място
има могила, където ходил да копае и засякъл находка. За това, според свидетелят
била необходима помощ и Г. го помолил за участие, както и подс.З.. И според този
свидетел, избраната за това дата била 06.11.2016г., заради изборите и ангажиментите
на полицаите. Безспорно е, че след няколко дни свидетелят се отказал да участва
и уведомил подс.Г., твърдейки, че не го пускат от работа този ден. Заявява още,
че от интернет е разбрал за случилото се на могилата в с.К., както и че познава
подс. К., когото нарича Й. и бил в обкръжението на Г.Г. и също се увличал по
иманярство. Въпреки, че св. Б. не поддържа дадените по-рано показания, то
според настоящия състав, именно показанията от досъдебното производство, за
обстоятелствата, за които същите бяха приобщени, следва да се възприемат с
доверие. Тези показания са депозирани много по-рано във времето, а по отношение
на заявените от свидетеля обстоятелства, тези показания кореспондират и на
останалите доказателства- показанията на разпитаните полицейски служители, показанията
на св. П., установяващ снабдяването на подс. Г. с таблет и инсталирана на него топографска
карта, както и на веществените доказателствени средства, събрани посредством
използваните СРС, установяващи срещи и
разговори между подс. Г. и св. Б.. Така, на 31.10.2016г. в 18:34:29 ч. е
проведен разговор между подс.Г.Г. и мъж, наречен от него в разговора с името „Й.“,
който уведомява, че не го пускат да отсъства
от работа, а няколко дни по-късно липсата на „Й.“ също е коментирана в
следващи разговори от 04.11. и 05.11.2016г., съдържащи се в ** от СРС. С оглед на това, твърденията на св. Б., че не
поддържа показанията от досъдебното производство, тъй като бил заплашен от
полицаите, че ще го подведат под отговорност, не могат да се приемат с доверие,
тъй като още в началото на разпита си, свидетелят е заявил / на л.136, т.2 от
д.п./ „нямам никакви опасения, че ще се
самоулича, защото не съм направил нищо лошо или незаконно“. В тези
показания свидетелят, именно поради заявената липса на опасения, не е бил
пестелив, а напротив подреден и обстоятелствен в изложението си. Последващите
негови твърдения, че е бил поканен да присъства „когато И. ще купува колата на Г.“,
следва да се приемат като стремеж от негова страна на помогне на застъпената вече
в хода на съдебното производство версия на подсъдимите, която е неубедителна и
нелогична. Предвид изложеното съдът не кредитира с доверие показанията на св.Й.Б., дадени в хода на
съдебното производство в коментираните части, като счита, че следва да се даде
кредит на доверие на показанията на този свидетел, депозирани в хода на
досъдебното производство, надлежно приобщени към материалите по делото, тъй
като по отношение на всички обсъдени обстоятелства, тези показания съответстват
на останалите събрани доказателства и не са изолирани.
Подобен стремеж, целящ да
оправдае връзката с подсъдимите и интерес от тяхна страна към могилите в района
на с. К., се забелязва и в показанията на св. Н.К./ на л. 79-80 от НОХД/, който в хода
на съдебното производство твърди, че познанството му с подсъдимите Г. и К.,
които нарича Г. и Й., е по повод издирвани от тях животни в района на с. К..
Твърди, че подсъдимите започнали да му звънят и питали „Нашата крава как е?“,
като разбрал, че става въпрос за едно животно на Д.. Въпреки това, св.К.
заявява, че с подс.Г. си разменят
телефоните, но този подсъдим само един път бил звънял да пита за „ тяхното
животно“. Твърди също, че Г. е звънял и се интересувал и за движение около
могилите, намиращи се в близост до стопанството на К.. Дори нещо повече, през
2015-2016г. според свидетеля, няколко пъти подс. Г. е звънял да пита за
могилите, а само един път за въпросното животно. В тази част показанията на св.
К., дадени пред съда, следва да се кредитират единствено по отношение на познанството
му с подсъдимите Г. и К.. В останалата част, същите са вътрешно противоречиви,
а и противоречащи на множеството други доказателства, установяващи причината за
контактите между св. К. и подсъдимите, и неговите ангажименти в тази връзка. Не е логично заявеното от К., че подсъдимите са
издирвали изгубено животно, което според него е собственост на Д./ визирайки
подс.К./ и в същото време единствено с подс.Г. да си разменят телефони, а още
по-нелогично звучи твърдението, че за въпросното животно, са водили един
единствен разговор, но пък няколко пъти подс.Г. се интересува за движение около
могилите в района. Това противоречи на заявеното от свидетеля, че причина за
контактите между него и подсъдимите е издирването на изгубено животно, макар да
не стана ясно кога е било загубено и дали е било намерено при него. Противно на
версията, която застъпва в съдебно заседание св. К., са показания му, дадени в
хода на досъдебното производство/ на л.125-127, т.2 от д.п./, прочетени и
приобщени поради съществени противоречия относно ангажиментите и уговорки на този
свидетел с подсъдимите, срещите и контактите с подс. Г. и използваните в
разговорите думи и изрази. Така, св. К. е заявил, че е бил посетен през лятото
на 2016г. от подс. Г. и последният е бил придружен от подс. К.,***. Категоричен
е, че от него се е изисквало да внимава и да съобщава за движение около
могилата, за която знаел, че е разкопана от групата на Г. и че има нещо в
могилата, от което може да остане доволен. Твърди също, че е предупреден, че
може да се подслушват телефоните и за това в разговорите вместо думата могила, се
разбират да използват думата крава, като питат „Как е моята крава, всичко наред
ли е?“. Безспорно според тези показания на св. К., между него и подс. Г. е
проведен разговор на 05.11.2016г. с въпрос „Ще печем ли утре агнето?“, а на
следващия ден- на 06.11.2016г. следобед е била осъществена среща, като подс. Г. е бил с автомобила си и с други лица и отново
е поискал от К. да му звънне, „ако нещо види“. В приобщените показания от досъдебното
производство, свидетелят К. подробно и последователно е описал причината, за
запознанство с подс.Г., начина, мястото на провеждане на срещите, техния брой,
придружаващите го лица, като всичко изложено от свидетеля говори за проявен
интерес от подс.Г. именно към въпросните могилите, като съдействието от страна
на св. К. е било свързано с това да следи за движение на други хора там. Категоричен
е К. в тези показания, че подс. Г. е бил придружаван и от подс.К., когото
познава, а на 06.11.2016г. е бил и с други лица, като отново е проявил интерес
към могилата, искайки свидетелят да го приведе по друг път. Така, разговорите
за животно са били само предтекст по телефона, като единствената причина за
ангажиране на св. К. в наблюдение на могилите, е била близостта на неговото
стопанство до тях и възможността да следи дали няма интерес от други лица към
тази местност. В този смисъл са и показанията на разпитаните полицейски
служители, които са разбрали за установени контакти между К. и подсъдимите и
също свидетелстват за такива. Настоящият състав намира, че няма причина да не
кредитира показанията на св. К., дадени в хода на досъдебното производство, тъй
като същите са логични, последователни и изложеното в тях изцяло кореспондира с
останалия събран доказателствен материал. В тази връзка са и обсъдените по-горе
данни, събрани от използваните СРС, съдържащи се в проведените на 05.11. и на
06.11.2016г. разговори / №№ ** и ** в папка със *** материали/, навеждащи на
причината за осъществения контакт между св. К. и подс.Г..
Изцяло изолирани от обсъдените
до момента свидетелски показания, са тези на св. Г.Г.В./на л. 173 гръб-174 от
НОХД/, който твърди, че на инкриминираната дата е бил поканен да се разходи със
сина на подс.Г. ***, но по пътя е разбрал, че джипа на подс. Г. се продава и ще
го тестват. Отрича въобще да са имали други уговорки или намерения да извършват
каквито и да е действия в района, като твърди, че двамата с В. са оставени на
пътя до розов масив в с. К. и така са изчаквали останалите от групата, които е
следвало да изпробват джипа. Освен за обстоятелствата относно пътуването до с. К.,
обл. П., лицата и времето, когато това се е случило, показанията на св. В. в
останалата част, като противоречащи на обсъдените по-горе такива и
неубедителни, не се кредитират с доверие от съдебния състав. Този свидетел, като близък приятел на сина на
подс. Г. –В.Г., депозира показания, които подкрепят лансираната от подсъдимите
версия за посещение в района на с. К., но същевременно с това и оневиняващи
неговото присъствие на мястото, където са извършвани изкопни дейности.
Показанията на този свидетел са нелогични и изолирани от останалите свидетелски
показания, а също така не кореспондират и на останалите обективни данни, поради
което в по-голямата им част не се възприемат с доверие.
Сведения по отношение
интересите на подс. Г. към археологически местности, дава свидетелят Д.П./ на
л. 85-86 от НОХД /, който установява, че е продал на подсъдимия таблет марка „ACER“ , на който е имало качена програма с топографска карта,
изобразяваща културно-исторически местности. Противоречия в показанията на този
свидетел са налице единствено по отношение на това, за какво е била необходима
картата, като в показанията от досъдебното производство/ на л.139, т.2/, св. П.
е заявил, че „била нужна тъй като търсили могили“, което го навело на мисълта,
че подсъдимият е иманяр. В хода на съдебното следствие, показанията на
свидетелят в тази част са били прочетени и приобщени, като самият свидетел не
дава логично обяснения за констатираните противоречия. Съдът възприема с
доверие показанията на св. П., включително и приобщените такива от досъдебно
производство, които въпреки изминалото време са конкретни по отношение на
обстоятелствата, които свидетелят е възприел лично. Установено е също, че на
инкриминираната дата, въпросният таблет е бил намерен и иззет при извършения на
06.11.2016г. оглед на автомобила, управляван от подс.Г., което потвърждава
показанията на свидетеля, за необходимостта от ползване на картата за търсене
на могили, в района на каквато културна недвижима ценност са се намирали
подсъдимите. За притежанието на карта и
отбелязани местности в землището на с. К. съобщава и св. Б. в кредитираните му
показания от досъдебното производство, така че, всички тези показания
опровергават обясненията на подсъдимите за липсата на интерес към въпросната
местност и заявеното от тях намерение единствено да се разходят и изпробват на
терен автомобила.
Третата група свидетели,
разпитани в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция са лицата,
които са били ангажирани с участие при част от действията по разследване. Това
са свидетелите В.К. и Н.И., както и свидетелката Р.З., която дава също
показания във връзка с извършеното претърсване и изземване в жилището им в гр. Р..
Безспорно установено е, че в ранните часове на 07.11.2016г. е извършено
процесуално-следствено действие- претърсване и изземване в дома на подс.З. ***,
за което е изготвен и приложен протокол на л.81-83, т. 2 от д.п. Видно е от
съдържанието на протокола, че при това действие са били открити и иззети
множество предмети, които са били обект на изследване и е установено, че голяма
част от тях са археологически обекти. Разпитани като свидетелите, участвалите
като поемни лица В.К. и Н.И./ на л.124 и л.125 от НОХД/, твърдят, че са участвали
като поемни лица и са подписали представеният им протокол. С оглед изминалото
време към настоящия момент, спомените и на двамата не са достатъчно конкретни и
ясни относно това как са били извикани за участие в това действие, но и двамата
твърдят, че са това е станало в тъмната част на денонощието и е продължило
доста време. Св. К. твърди, че си спомня за намерени „много дреболии“ –монети,
медальончета, металотърсач и части от
него, нещо наподобяващо меч, желязо. Твърди също, че е имало възрастна жена,
която е присъствала. Подобно на този свидетел и св. И. установява, че късно
вечерта е помолен да участва като поемно лице.
Той, както и К. твърдят, че е имало и други ангажирани лица, според
показанията им 5-6 човека. Това, което св.И. установява е, че в жилището е
имало две жени, но не видял някой от живущите да подписва протокола. По негови спомени е имало намерен
металотърсач. Несъмнено и двамата свидетели към настоящия момент, след около 5
години, нямат конкретни спомени за последователността на действията и
намерените вещи в жилището, където е извършвано действието. Въпреки това и
двамата са категорични, че са участвали и са възприели действията по това
следствено действие, като и двамата установяват, че са подписали изготвения
протокол. Възраженията на защитата за опорочаване на това процесуално
–следствено действие, поради това, че свидетелите нямат спомен за конкретните
вещи и мястото на изземването им, не могат да бъдат споделени. Всъщност,
въпреки изминалото време и двамата свидетели са категорични, че са присъствали
и са възприели намиране на вещи, като описаните в протокола- метолотърсач, монети, медальончета и др.Установяват също и
че живущите там жени, също са присъствали. Обстоятелството, че не са възприели
дали някой друг от присъстващите подписва протокола, не води до порок в
действията, тъй като не е задължение на поемните лица да удостоверяват този
факт. Съгласно задълженията по чл.137 от НПК и двете поемни лица са били на разположение и са присъствали от начало до
край на извършеното действие. Протоколът е подписан без възражения от тях, така
че твърденията на защитата за порочност, са неприемливи. Показанията на
свидетелите К. и И., съдът кредитира
като обективни.
Във връзка с извършеното
претърсване, показания е дала и св. Р.З./ на л.80-81 от НОХД/, съпруга на подс.
И.З., която като живуща *** е присъствала на извършеното в дома им
процесуално-следствено действие. Противно на другите двама свидетели, З.
твърди, че живущите там- тя, възрастна баба и малката й дъщеря, са стояли в
една стая и не са видели какво изземват полицейските служители. Била учудена на
показаните й монети, за които твърди, че впоследствие е разбрала, че са на
бабата на И.З. и са били събирани от неговия дядо. Заявява, че не е прочела
протокола, но и не е възразила при подписването му. За обстоятелствата относно
начина на проведеното претърсване в жилището и намирането на вещи, показанията
на свидетелката З. изцяло противоречат на показанията на другите двама
присъствали свидетели, както и на показанията на св. З.. Според показанията на
последния, присъствал при извършеното претърсване в дома на З., съпругата на
последния е присъствала при намирането на буркан с монети, като описва и къде
са били намерени, както и че е присъствала през цялото време с полицаите и разследващите.
В тази част показанията на св. З. не се възприемат с доверие от съда, поради
това, че от нейна страна не е направено никакво възражение по отношение
извършеното действие, а депозираните в съдебното производство показания целят
да оневинят на съпругът й. Показанията й обаче са изолирани, тенденциозни и
нелогични.
По отношение участието на подсъдимият
Й.К. са категоричните показания на всички разпитани като свидетели полицейски
служители, ангажирани по случая, които твърдят, че са имали информация за негово
участие в организацията на 06.11.2016г. Сведения за включването на този
подсъдим в групата, организирана от подс.Г., се съдържат и в обсъдените по-горе
данни
от използваните специални разузнавателни средства. За това и част от
свидетелите сочат, че ясно са чули шум от пристигането на мотоциклет, какъвто е
притежавал подс.К. и който е намерен няколко дни по-късно в близост до
могилата, в землището на с. К., видно от протокол за оглед на л.28, т.2 от д.п..
Няма спор, че след акцията този подсъдим не е установен в близост, но в
показанията на св.С.Ч., се съдържат твърдения за реплики между свидетелят и
подс.З., касаещи именно участие на подс. К.. Според св. Ч., „лицето от Р.“
казва след задържането си, че е имало още едно лице, като е отправил репликата
„Той ви е съгражданин, затова сте го
пропуснали.“ По –нататък при издирването и установяването на К., същият
пред полицейските служители е лансирал версия за изгубени крави, но
впоследствие е заявил, че след сигнала „Стой . Полиция!“ е избягал и се прибрал
рано сутринта. Сведения за участие на подс.К. се съдържат и в приобщените
обяснения на подс.З., дадени в хода на досъдебното производство, както и в
кредитираните части от показанията на свидетелите К. и Б., в които установяват
близките отношения между К. и Г., общите интереси по иманярство и включването
му в групата, която е посетила на 06.11.2016г. местността в района на с.К. за
извършване на изкопни работи. В тази насока са и данните от използваните СРС. Затова
застъпената от подсъдимия К. версия за търсене на изгубени животни в района, е неубедителна и не почива на други
доказателства. В подкрепа на тази версия, в хода на съдебното следствие пред
настоящата инстанция бяха разпитани свидетелите Ц.К. и В.М./ на л.141 от НОХД/.
Св. К. –майка на подсъдимия, отрича той
да е бил търсен от полицията на 06.11. 2016г, като твърди, че е бил
намерен да пасе овце, тъй като баба му и дядо му имат стара къща в кв.В. на гр.Х.
и ходил да помага. Съдът не може да даде кредит на доверие на заявеното от св. К.,
тъй като освен близките родствени отношения с подсъдимия и желанието да го оневини с
показанията си, свидетелката заяви, че към инкриминирания период е работила
редовна смяна от 8 до 17 часа в делнични дни. При това положение не може да се
приеме, че тя е била през цялото време в дома си и достоверно може да дава
сведения какво се случва в нейно отсъствие в дома й и в точност дали по време,
когато е била на работа, синът й е бил търсен от полицейски служители.
Несигурни и неубедителни са и показанията на св. В.М., който най-обща твърди,
че една сутрин му се обадил подс. К., че „изгубил
крава или теле“, които ходил да търси с мотор през балкана и ги намерил с. К..
Показанията на този свидетел са твърде общи и неконкретни, както по отношение
на това какви животни са били изгубени, дали е едно или две, така и по отношение на времето и периода, когато
това се твърди да е станало. В
показанията си св. М. заявява, че е било през „месец ноември, по Никулден
2016г.“, което говори за несигурност на показанията и тяхната заинтересованост.
За това и съдът не ги кредитира, както и лансираната от подс. К. версия за
търсене на изгубено животно. Още повече, че макар и в една община двете
населени места- гр. Х. и с. К., са доста отдалечени и търсенето на изгубено
животно точно в землището на с. К.,
където е намерен мотоциклета на подсъдимия, е удобно лансирана версия, която
обаче е неподкрепена от доказателствата по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
При
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимите Й.В.К., Г.В.Г.
и И.Г.З. са осъществили престъплението по чл.277а, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК за това, че на 06.11.2016г., в местността „К.“ в землището на с.К., обл.П., в
съучастие помежду си, като извършители, не по законоустановения
ред, предвиден в чл.148, ал.1 и ал.2 от Закона за културното наследство, са
извършвали изкопни работи на територията на недвижима
културна ценност по смисъла на чл.146, ал.3, вр. ал.1 от Закона за културното
наследство - надгробна могила с координати 42.29.31-северно и 24.29.24- южно,
представляваща част от голям могилен некропол, известен на археологическата
наука от 1962 год., като при извършване на деянието са използвани технически
средства -метална кофа и кирка.
От обективна страна е безспорно установено, че именно
тримата подсъдими са лицата, които на инкриминираната дата и място-06.11.2016г.
в местността „К.“, в землището на с. К., обл. П. са извършили изкопни работи не
по законоустановения ред. В тази насока са еднопосочните показания на
полицейските служители, разпитани в качеството на свидетели Ч., А., З., Т. и С.,
които са категорични, че дълго време преди това са наблюдавали лицата и са
установили тяхната заинтересованост и правеното проучване на могилите в
местността, а на инкриминираната дата са възприели извършването на изкопни
работи в местността „К.“ и то именно върху една могилите, представляваща част
от могилен некропол. Обстоятелството, че голяма част от тези свидетели са
познавали отпреди това подсъдимите Г. и К., тъй като са живеели в същото
населено място- гр. Х., познавали са превозните средства, които ползват,
включително на 06.11.2016г. са разпознали пристигналите на място автомобил,
ползван от подс.Г. и мотоциклет, ползван от подс.К., дава основание да се
направят изводи за обективност на свидетелските показания. Наред с това,
полицейските служители са били разположени в близост до могилата и са
наблюдавали поведението на подсъдимите известно време, като са категорични, че
са възприели шум и звуци наподобяващи изкопни дейности, а св. Т. е видял силует
на лице, качващо се на могилата, носещо кофа и раница, установено по –късно
като подс. И.З.. А непосредствено след започване на акцията по залавяне на
лицата, свидетелите са установили пресен изкоп на билото на могилата, с
разхвърляна пръст, камъни, намиращи се вътре в изкопа кофа, кирка и въже. Така техните
сведения и обективните находки, отразени в протоколите за оглед, са достатъчни
да обосноват изводите за извършвани от подсъдимите изкопни работи на 06.11.2016г.
Безспорно установено е, както от коментираните показания на разпитаните като
свидетели полицейски служители, така и от кредитираните показания на
свидетелите К. и Б., че подсъдимите са тези, които не просто са проявявали
интерес какво представляват могилите в местността, но и са извършили
проучвателни изкопни работи, с цел проверка „надеждността“ на находката. За
това при пристигането си на място, преди да заемат позиции в близост до
могилата, полицейските служители са установили стар изкоп, но според техните
показания, в резултат на допълнителните дейности на 06.11.2016г., този изкоп е
бил разширен, по-голям и в него ясно, след приключване на акцията, са възприели
оръдията и предметите, служещи именно за разкопаване. Дали въпросния изкоп е
изцяло изкопан от подсъдимите/за което се събраха доказателства/ или не/ за
което са налице възражения на защитата/, е обстоятелство ирелевантно за съставомерността на престъплението.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.277, ал.3 във вр. ал.2 от НК е
„извършване на изкопни работи“ на територията на недвижима културна ценност/
или в нейната охранителна зона/, каквито действия безспорно са установени да са
извършвани от подсъдимите. Обема на изкопните работи и размера на направения
изкоп, както и дали е направен само от подсъдимите или е изкопан преди това, е
без значение за наказателната отговорност на подсъдимите. Престъплението е на
просто извършване и забранява търсенето на археологически обекти, в който
смисъл е разбирането на ВКС в Р №214 от 17.04.2013г. по н.д. №588/2013г. на I н.о., Р №32 от 22.03.2019г. по н.д. № 17/2019г. на III н.о. А е безспорно установено, че подсъдимите са извършвали такива
забранени дейности. Не е налице изискване, инкриминираните действия да са
извършени в „регистриран“ или „обозначен“ недвижим археологически обект. Според
вещото лице М. при изслушване в съдебно заседание / на л.120 от делото/, същият
е заявил, че всички тракийски могили са културни ценности и не е установил да
се обозначава всяка могила в РБ.
От обективна страна е установено, че изкопните работи са
извършени на територията на недвижима културна ценност. В изготвената по делото
археологическа експертиза, приета и кредитирана от съда, е даден категоричен
отговор на въпроса какъв е статута на местността и дали описания в протоколите
за оглед на местопроизшествие от 06.11. и 07.11. 2016г. изкоп, е в границите на
недвижима културна ценност. Експертизата/ на л.2, т.3 от д.п./ е намерила, че
могилата в местността „К.“ в землището на с. К., представлява недвижима
културна ценност. Надгробната могила, предмет на огледите, представлява
археологически обект от национално значение по смисъла на чл.146 от ЗКН/ Закон
за културното наследство/. Експертизата
е намерила, че изкопът е извършен непосредствено върху могилата, на върха й и
сериозно са нарушени стратиграфските
пластове на автентичните могилни насипи. Подсъдимите не са имали съответно
разрешение за тази дейност по реда предвиден в чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗКН, а
предвид нормативните изисквания за осъществяването, не са могли да придобият
такова– виж писмо на л.2, т.4 от д.п.
Налице е от обективна страна и квалифициращият признак по
ал.3 на чл.277а от НК, а именно използването от подсъдимите на технически средства-метална кофа и кирка. Безспорно
е, че намерените в изкопа средства са били оставени от подсъдимите, като същите
са използвани за извършването на изкопните действия и без помощта на тези
средства, реализирането на дейностите по разкопаване и изхвърляне на пръст и
камъни, би било затруднено. Категорични са свидетелите, че такива вещи и оръдия
не са се намирали на мястото при тяхното отиване по- рано през деня, а впоследствие,
след пристигате на подсъдимите, са възприели звуци наподобяващи изкопни работи,
като е установено, че подсъдимите са били снабдени с необходимите оръдия за
реализиране на изпълнителното деяние. При изземването на веществените
доказателства с протоколи за оглед на местопроизшествие не са допуснати
процесуални нарушения. Установено е, че при извършените следствени действия,
иззетите вещи действително са се намирали при указаното в протокола място. Писменото доказателствено средство
удостоверява обстановката към момента на протоколирането и няма как да отразява
предходно състояние. Протоколът за оглед установява обстоятелството, че
техническите средства са се намирали на местопроизшествието, а фактът, че са
оставени там от подсъдимите, е изяснен с
помощта и на гласни доказателствени средства.
Безспорно установено е, че престъплението е извършено при
задружно участие на тримата подсъдими, като съизвършители, по смисъла на чл.20,
ал.2 от НК, тъй като всеки един от тримата е участвал в осъществяване на
изпълнителното деяние- извършване на изкопни работи. По-горе в мотивите си,
съдът посочи аргументи, поради които не приема обясненията на подс. К. относно неучастие
в действията на 06.11.2016г., както и обясненията на подсъдимите Г. и З. относно
това, че не са извършвали каквито и да е изкопни работи. Доказателствата по
делото сочат на проявена активност от страна на подс.Г.Г. още от лятото на
2016г. в проучване на местността. В този смисъл са показанията на св. К., на
св. Б., както и на свидетелите Ч. и А..
В резултат на убедеността на подс.Г., че може да има „нещо голямо“ във
въпросната могила, същият е привлякъл и съмишленици, които също са проявявали
интерес към иманярство и с които той се е познавал. Това са подсъдимите З. и К.. При ангажирането на подсъдимите и тримата са
били наясно, че в резултат от съвместната им, задружна дейност, ще настъпи
търсения резултат. За това говорят и данните за привличане и на други лица в
групата-синът на подсъдимия Г.- В.Г. и св.Г.В., които допълнително да
подпомогнат дейността на подсъдимите, но тези лица при пристигане на място, не
са се включили веднага в изкопните работи и по отношение на тях производството е
прекратено. Въпреки това, доказателствата по делото сочат на организирана и
мащабна дейност, включваща повече лица, с цел обезпечаване по-бързото
приключване.
От субективна страна подсъдимите
са извършили престъплението при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Всеки един от тримата подсъдими е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното престъпление, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал това. Предварителното проучване на
района на могилите в местността „К.“, целенасоченото отиване на мястото на
деянието, в късния следобед на изборен ден, когато и обществеността и най-вече
полицейските служители са ангажирани с обезпечаване на изборния процес по
места, обективираните действия по разкопаване с цел намиране на археологически
находки, снабдяването с необходимите технически средства за подпомагане на тези
дейности, както и факта, че подсъдимите З. и К. са се разбягали при ясно
възприетия сигнал на полицейските служители и се наложило догонване на единия,
и издирване на другия, са все
обстоятелства, обосноваващи осъществяването на деянието при наличие на пряк
умисъл, със съзнавана обществена опасност на извършеното и общност на умисъла- всеки
от подсъдимите, осъществявайки действията е имал съзнанието, че участва в
изпълнението, заедно с другия и е искал, а и очаквал в резултат от общата им
дейност да настъпят общественоопасните последици.
При така приетата и описана
по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че е установено осъществяването
самостоятелно от подсъдимите Г.В.Г. и И.Г.З. на престъпление по чл.277а, ал.7 от НК, а именно:
- по
отношение на подсъдимият Г.В.Г. за
това, че на 06.11.2016 год. в местността „К.“, землището на с.К., обл.П. и в гр.П., противозаконно
/като не е изпълнил задължението си от разпоредбата на чл.152 ал.2 вр. ал.1 т.6 вр. чл.147 ал.6 от ЗКН, да
регистрира в Министерство на културата в 14-дневен срок от придобиването на
специално техническо средство по реда, определен с Наредба № Н-00-0001 от
14.02.2011г. за извършване на теренни
археологически проучвания, издадена от министъра на културата, обн. в ДВ. бр.18 от 01.03.2011 г./ е
държал оръдия, за които е знаел, че са предназначени за търсене на
археологически обекти, а именно метал-детектори, комплектовани със сонди за търсене,
както следва: на 06.11.2016 год. в
местността „К.“ в землището на с.К., обл.П., в л.а. „Сузуки Витара“ с рег.№ ***
е държал оръдие - устройство, преставляващо щека, на горния край на която има
ръкохватка, а на долния - монтирана сонда, свързана чрез кабел с апарат с
надписи: „ МОLE IMPULS DIGITAL Notsi Ltd" и на същата дата в гр.П., в дома си - апартамент, на бул.“П.“ № **, ет.*, е
държал оръдие - уред, състоящ се от ръкохватка, изработена от бели тръби с
монтирана в долния край търсеща сонда с правоъгълна форма, свързана с кабел към
черно на цвят електронно устройство с надпис на предния панел „АDRENALIN“.
- по
отношение на подсъдимия И.Г.З. за
това, че в периода 06.11.2016г.-08.11.2016г. в гр.Р., обл.П. и в гр.Пловдив,
противозаконно /като не е изпълнил задължението си от разпоредбата на чл.152
ал.2 вр. ал.1 т.6 вр. чл.147 ал.6 от
ЗКН, да регистрира в Министерство на културата в 14-дневен срок от
придобиването на специално техническо средство по реда, определен с Наредба №
Н-00-0001 от 14.02.2011г. за извършване на
теренни археологически проучвания, издадена от министъра на културата, обн. в ДВ. бр.18 от 01.03.2011 г./ е
държал оръдия, за които е знаел, че са предназначени за търсене на
археологически обекти, а именно метал-детектори, комплектовани със сонди за
търсене, както следва: на 06/07.11.2016г. в дома си в гр.Р., обл.П., ул.“В.П.“
№ *е държал оръдие - уред в черна пластмасова кутия, свързан с кабел към черно
тръбовидно устройство, представляващ самоделен метал- детектор, оборудван със
сонда и за
времето от 06.11.2016г. до 08.11.2016 г. в гр.Пловдив, в лек автомобил
„БВМ“ с рег.№ ***, паркиран на бул.“П.“ срещу № **, е държал оръдие -
електронно устройство с надпис „DEUS", състоящо се от щека, с ръкохватка в
горния и сонда в долния край с фабричен стикер на последната с надпис: „SN **",
"ХР МЕТАL DETECTORS", "**0 МЕRVILLA FRANСЕ", "FСС ID: **", "IС: **", "Моdеl:**", с монтиран в
горния край на щеката основен модул на устройството.
В случая, на
инкриминираната по –горе дата-06.11.2016г. е установено, че подсъдимият Г.Г. е
държал в л.а. „Сузуки
Витара“ с рег.№ ***, находящ се в местността „К.“ в землището на с.К. оръдие, представляващо
устройство, състоящо се
от щека, на горния край
на която има ръкохватка, а на долния - монтирана сонда, свързана чрез кабел с
апарат с надписи: „ МОLE IMPULS DIGITAL Notsi Ltd", а в жилище в гр.П.- апартамент, на бул.“П.“ № **, ет.*, обитаван също от него уред, състоящ се от
ръкохватка, изработена от бели тръби с монтирана в долния край търсеща сонда с
правоъгълна форма, свързана с кабел към черно на цвят електронно устройство с надпис на предния
панел „АDRENALIN“. Посочените вещи, са били намерени
при извършени оглед на местопроизшествие/ на л.10 и сл., т.2 от д.п./ и
претърсване и изземване / на л.105-106, т.2 от д.п./.
Също така, в резултат на
извършени претърсване и изземване/ на л.81-83 и на л.95-96, т.2 от д.п./, в
държане на подсъдимия И.З. са намерени на 06/07.11.2016г. в дома му в гр.Р., обл.П., ул. „в.П.“
№ *, а за
времето от 06.11.2016г. до 08.11.2016 г. и в гр.П., в лекия му автомобил „БВМ“ с
рег.№ ***, паркиран на бул.“П.“ срещу № **, оръдия : уред в черна пластмасова кутия,
свързан с кабел към черно тръбовидно устройство, представляващ самоделен метал-
детектор, оборудван със сонда и електронно устройство с надпис „DEUS", състоящо се
от щека, с ръкохватка в горния и сонда в долния край с фабричен стикер на
последната с надпис: „SN **", "ХР МЕТАL DETECTORS", "** МЕRVILLA FRANСЕ", "FСС ID: **", "IС: **", "Моdеl:**", с монтиран в
горния край на щеката основен модул на устройството.
Характеристиките на държаните
самостоятелно от подсъдимите Г. и З. уреди като такива за търсене на металсъдържащи
предмети и обекти под повърхността на земята, са потвърдени от изготвените по
делото съдебно-технически експертизи, изготвени от вещото лице инж. А.К..
Безспорни са изводите на експерта, че изследваните устройства, иззети и от
двамата подсъдими при извършеното изследване са показали нормална
работоспособност като металдетектори, комплектовани със сонди за търсене, като
могат да бъдат ползвани за теренни
археологически проучвания.
Престъплението по чл.277а, ал.7 от НК е формално. За
съставомерността е достатъчно държането на инкриминираните предмети да е със
знанието/ предположението за тяхното предназначение. Задължителна регистрация
се извършва само, ако металдетекторите се използват за осъществяване на теренни
археологически проучвания или други специални
дейности, посочени в Закона. Безспорно е, че такава регистрация не е
направена в законовия 14-дневен срок, нито е можело да бъде поискана от
подсъдимите, тъй като за археологически проучвания се изисква специално
разрешение, което се издава въз основа на заявление, подадено то лицата
посочени в чл.150, ал.1 от ЗКН. Нито един от двамата подсъдими- З. и Г. не попада
в този кръг лица, понеже не притежава образователен ценз, научна степен или
квалификация и др. съгласно чл.150 от ЗКН. От обективна страна е установено, че
всеки един от подсъдимите е упражнявал трайна фактическа власт над
металдетекторите. Налице е противозаконно държане на предметите, тъй като за
това е предвиден разрешителен режим и той е пренебрегнат. В тази връзка са
изисканите и приложени справки на л.4 и
л.26, в том 4 от д.п., от които е видно, че двамата подсъдими не са подавали
заявление за регистрация на техническо средство по смисъла на чл.152 от ЗКН,
съответно такава регистрация не е извършвана.
От субективна страна е несъмнено установено, че подс.Г.,
както и подс. З., са знаели предназначението на уредите, намерени в тяхно
държане, а именно търсенето на археологически обекти. И това престъпление е
извършено от подсъдимите при пряк умисъл. Показателен в тази насока е факта, че
на 06.11.2016г. и двамата в автомобилите
си са били снабдени с такива устройства, като при посещението на местността,
единият от държаните от подс.Г. уреди, е бил в лекия автомобил „Сузуки Витара“.
Не могат да бъдат пренебрегнати установените факти във връзка с държане на
движими ценности и от двамата подсъдими в домовете им, макар у подс.Г. да е
намерена само една монета. Това обстоятелство, съпоставено и с данните за страстта
и на двамата по иманярство, както и събирането на информация за археологически
местности, също обуславя субективната съставомерност на извършеното. Наведените
възражения от подс. З., че е използвал металдетекторите за други дейности в
строителството като търсене на метални предмети, не изключва съставомерността
по чл.277а, ал.7 от НК. Членуването на подс.Г. във Асоциация на търсачи на
самородно злато и метериоти, за което няма представени доказателства, не
изключва противоправността на деянието, тъй като за тях също се отнася
регламентацията в ЗКН за опазване на културно археологическото наследство.
С присъдата си съдът оправда подс.Г.В.Г. по първоначално повдигнатото му обвинение, за
това да е знаел, че държаните от него оръдия- металдетектори са послужили
за търсене на археологически обекти. В тази връзка не се събраха доказателства
за това, с намерените пособия подс.Г. да е търсил археологически обекти. Вярно
е, че същите са били в негово държане, като предвид събраните и обсъдени
по-горе доказателства, следва да се приеме, че
подс.Г. е знаел какво е предназначението на тези уреди. Но липсват
доказателства да са използвани и да са послужили в конкретния случай за
търсене, поради което подсъдимият Г. беше ОПРАВДАН
по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.
Освен това, съдът призна подсъдими Г. и З. за НЕВИННИ,
за това да са извършили престъпленията
по чл.277а, ал.7 от НК при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК. По естеството си
инкриминираната по чл. 277а, ал.7 от НК дейност е изразена в държане на
оръдия-метал-детектори, осъществена от подс.Г.Г. на 06.11.2016г. на две
различни места –в л.а.“Сузуки Витара“ в землището на с. К. и в жилище в гр. П.,
а от подс.И.З. за времето от 06.11.2016г. до 08.11.2016г. също на две места- в жилището му
в гр.Р., обл. П. и в л.а.“БМВ“, паркиран в гр. П., където вещите са били
оставени и намерени при извършено претърсване на 08.11.2016г. Държането на
намерените при претърсване и изземване пособия, макар и на различни места, носи
белези на продължена, а не на продължавана по смисъла на чл.26 от НК
деятелност, както е приел прокурорът. Характеристиката на престъплението като
продължавано е обусловена от това дали действията очертават цялостния състав на
едно престъпление и го изчерпват, при което последващото се явява продължение
на предходното или както е в случая- едно единно поведение, реализирано чрез
държане на вещите-метал-детектори на няколко различни места, прекъснато с
тяхното откриване. Само различното място, където са намерени инкриминираните
вещи, дори и в период от два дни, когато са намерени част от вещите, държани от
подс.З., не обуславя правния извод, че
са осъществени отделни деяния, позволяващи квалифицирането им като продължавано
престъпление. По изложените съображения всеки от подсъдимите Г.Г. и И.З., беше
признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по
първоначално вмененото им обвинение за извършено престъпление по чл.277а, ал.7
от НК при условията на продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Въз основа на приетите и установени факти, съдът прие, че
всеки един от подсъдимите Г.В.Г. и И.Г.З.
е реализирал и състава на престъплението по чл.278, ал. 6 от НК, както
следва:
подс. Г.В.Г. по чл.278, ал.6, пр. 1 от НК за това, че
на 06.11.2016 год. в дома си в гр. П., бул.“П.“
№ ** е държал археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по
съответния ред: чл.97 ал.3 от Закона за културното наследство и чл.4 ал.3 от
Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за
водене на Регистъра на движими културни ценности, а именно 1 бр. монета от бронз, размери 26/28мм, тегло 5.07гр., епоха:
ранновизантийска, VIв.,
а подс. И.Г.З. по
чл.278, ал.6, пр.3 от НК за това, че на 06/07.11.2016г. в дома си в гр.Р., обл.П., на ул. „В. П.“ №*, е държал повече от
три - общо 406 археологически обекта, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред/ чл. 97 ал. 3 от Закона за
културното наследство и чл.4 ал.3 от Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за
извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни
ценности/, както следва: желязно сечиво, с
дълга дръжка с правоъгълно сечение и триъгълно закривено острие, с размери:
обща дължина - 56 см; дължина острие - 26 см ширина - 7 см; осем халки - три
железни и пет бронзови с различен размер, част от конска амуниция, с размери: диаметър -
4,1; 2,7; 2,6; 2,1; 1,9; 1,85; 1,7; 1,5 см, корозирали и патинирани, от
средновековна епоха; кандило, бронзова тел,
от десет части, височина 14 см,
патинирано, от средновековна епоха; десет оловни топчета за измерване
на тежест, пет от които със сферична форма с издатина в горната част и пет - недооформени, с
шупли, с размери: диаметър -
1,3-1,4 см., тегло: 0,010; 0,012
гр., от средновековна епоха; тринадесет апликации за конска амуниция, от бронз, шест от
които във вид на розети, една полусферична розета, две кръгли без украса, една
триъгълна-разпределител, една листовидна, две безформени апликации с размери: от 1,3 до 2,5
см, от средновековна епоха; две деформирани дръжки, от бронз, в средата-тел с кръгло
сечение, краищата формени - на едната профилирани, на другата листовидни, от
антична епоха; единадесет бронзови
пръстена - пет цели: пръстен с квадратна плочка - счупен; пръстен с кръгла
плочка с кръгла халка; пръстен с плочка във вид на розета; пръстен с удебеление в центъра; миниатюрен
пръстен, и шест фрагментирани пръстена от
Антична и Средновековна епохи; осем токи, от бронз,
антични и средновековни за конска амуниция, с размери: от 4 х 5,2 см до 1,6 х 0,8 см от Антична и
Средновековна епохи; три накрайника /токи/
за коланни апликации, с неясна украса, силно патинирани, с размери: 4,5 х 3,3
см, от Средновековна епоха; три различни фрагмента на краища на бронзови гривни:
първият - с глава на змия, вторият - релефен, третият – заоблен от Средновековна епоха; пет части от четири вероятно
сребърни вити гривни, краищата оформени като сплеснати змийски глави, от които
едната гривна счупена на две части, съответно с размери: 7 х 5,8 см; 6,5
х 5,6 см; 7 х 5,9 см; 8,4 х 4,9 см. от Средновековна епоха; четири фрагмента от метална
гривна, вероятно сребро - с различаеми два края с украса гранулация, единия с
капковидно оформен син камък и два фрагмента от среда на гривна от Средновековна епоха; Бронзова дръжка на съд с размер: зап.височина - 7,7 см. от Антична епоха; четиридесет и седем фрагмента от огърлица, вероятно сребро, с позлата: пет цели и четири
фрагментирани квадратни пластини с есовидна позлатена филигранова украса в
средата с умбо или тъмночервен камък; една централна заоблена от едната страна
пластина по края с ивица есовидна филигранова украса в центъра легло за голям
камък; пет профилирани пластини заоблени от едната страна, от които един
накрайник с кука с есовидна филигранова украса, три от тях с каиковиден зелен
камък и две с умбо в средата; две кръгли пластини /едната от които
фрагментирана/ с есовидна
филигранова украса от Възрожденска епоха; тридесет и пет фрагмента -
синджири, части от копчета и различни други фрагменти от Средновековна епоха; бронзово ойнохое, конично тяло, равно дъно, конична шийка, фрагментирано
трилистно устие, липсваща дръжка, силно корозирало, с височина 25 см, ширина в най-широката част 18 см от Антична епоха, датировка: I-IIв.; балсамарий от сивокафява глина с яйцевидно тяло, цилиндрична шийка, пръстено
видно устие, конусовиден пръстен на дъното, височина 19 см., дължина на тялото - 5,5 см, на
шийката - 9 см., датировка: I-IIв.; 1 бр. монета от бронз,
емитент: Тасос - I период, размери: 16/16 мм, тегло: 2.69 гр. епоха:
антична; 1 бр. монета
от бронз, емитент: Филип II Македонски, размери: 16/17 мм, тегло 6.51 гр. епоха: антична; 1 бр. монета от
бронз, емитент: Филип II Македонски, размери: 16/17 мм, тегло: 4.55 гр., епоха: антична; 1 бр. монета от бронз, емитент: Филип II Македонски, размери: 18/18 мм , тегло: 5.84 гр. епоха: антична; 1 бр. монета от бронз, емитент:
Одрюза/Одриси, размери: 14/16 мм ;
тегло: 2.58 гр., епоха:
антична; 1 бр. монета от бронз, емитент: Траян /98-117г./, размери: 16/17 мм , тегло: 11.03 гр. , епоха: римска; 1 бр.
монета от бронз, емитент: вероятно провинциална емисия
II-IIIв., размери: 21/22 мм, тегло: 6.90 гр. ,епоха: римска; 1 бр. монета от бронз, емитент провинциална емисия I-III в., размери: 28/29 мм , тегло: 14.14 гр.;
епоха: римска; 1 бр. монета
от бронз, емитент: провинциална емисия II-III в., размери: 23/25 мм ; тегло: 7.99
гр., епоха: римска; 1 бр.
монета от бронз, емитент: провинциална емисия II-III
в., размери: 18/20 мм, тегло 3.90 гр., епоха: римска; 1 бр.
монета от бронз, емитент: провинциална емисия II-III
в., размери: 20/22 мм, тегло 4.85 гр., епоха: римска; 1 бр.
монета от бронз, емитент: провинциална емисия II-III
в., размери: 16/18 мм, тегло: 2.45 гр., епоха: римска; 1 бр,
монета от бронз, емитент: провинциална емисия II-III в., размери: 17/19 мм, тегло 3.76 гр., епоха: римска; 1 бр.
монета от бронз, емитент: провинциална емисия II-III
в., размери: 17/18 мм, тегло 3.05 гр., епоха: римска; 1 бр. монета от бронз, емитент: вероятно провинциална емисия
II-III в., размери: 19/20 мм, тегло 4.39 гр., епоха: римска; 1 бр.
монета от бронз, емитент: провинциална емисия II-III
в., размери: 17/18 мм, тегло: 3.23 гр., епоха: римска; 1 бр.
монета от бронз, емитент: провинциална емисия II-III
в., размери: 17/17 мм, тегло: 4.55 гр., епоха: римска; 1 бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия, II-III в.;
размери: 15/16 мм ; тегло: 2.14 гр. епоха: римска; 1
бр. монета от бронз, емитент: провинциална емисия,
II-III в., размери: 16/17 мм, тегло: 2.11 гр., епоха: римска; 1 бр. монета от бронз, емитент: вероятно провинциална емисия, размери: 20/21 мм, тегло 2.99 гр. епоха: римска; 1 бр. монета от
бронз, емитент: Констанций I /305-306г./, размери: 18/22 мм, тегло:2.43 гр., епоха: късноантична;
1 бр. монета от
бронз, емитент: нечетлив, III в.,
размери: 20/21 мм, тегло 3.67 гр., епоха:
римска; 1 бр. монета
от бронз, емитент: нечетлив,
III-IV в.; размери: 20/23 мм, тегло: 2.88гр. епоха: римска; 1
бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, III-IV в., размери: 19/21 мм, тегло: 2.61гр. епоха: римска; 1 бр. монета
от бронз, емитент: Константин
I Велики, размери: 17/18 мм, тегло: 2.89гр. епоха: късноантична; 1 бр. монета от бронз,
емитент: нечетлив, среда-втора половина на IV в., размери: 14/15 мм; тегло: 1.66гр. епоха:
късноантична; 1 бр., монета от бронз, емитент: нечетлив, IV в., размери: 20/21 мм, тегло: 2.97гр. епоха: късноантична; 1 бр. монета
от бронз, емитент: нечетлив, IV в., размери: 17/18 мм, тегло: 1.88 гр. епоха: късноантична; 1 бр. монета
от бронз, емитент: нечетлив, IV в., размери: 17/18 мм, тегло: 2.43 гр. епоха: късноантична, 1 бр. монета
от бронз, емитент: нечетлив, среда-втора половина на IV в., размери: 20/21 мм, тегло: 4.12гр. епоха: късноантична; 1 бр, монета
от бронз, емитент: нечетлив, IV в., размери: 16/17 мм, тегло: 1.59гр., епоха: късноантична; 1 бр. монета от бронз, емитент: Лициний II
/317-324г./; размери: 16/18 мм; тегло: 2.07 гр. епоха:
късноантична; 1 бр. монета от бронз, емитент:
нечетлив, IV в., размери: 20/23 мм, тегло: 2.58гр., епоха: късноантична; 1 бр, монета от бронз, емитент: Константин I Велики
/307-337г./, размери: 13/15 мм, тегло: 1.55 гр. епоха: късноантична;
1 бр. монета
от бронз, емитент: нечетлив, IV в., размери: 16/17 мм, тегло: 1.94 гр., епоха: късноантична;
1 бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, IV в., размери: 12/13
мм, тегло: 1.45 гр., епоха: късноантична;
1 бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, IV в., размери: 13/14 мм, тегло 0,85 гр., епоха: късноантична;
1 бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, IV в., размери: 16/17 мм, тегло: 2.29 гр., епоха: късноантична;
1 бр. монета от бронз, емитент: Юстиниан I /527-565г./, размери: 28/33 мм, тегло: 12.51 гр., епоха:
ранновизантийска; 1 бр. монета от бронз, емитент: Юстин II /565-578г./, размери: 27/30 мм тегло: 9.77 гр., епоха:
ранновизантийска; 1 бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, Х-ХI в., размери: 13/17 мм, тегло: 1.51 гр., епоха: средновековна; 49 бр. монети от бронз, емитент: нечетлив; размери: 9-24 мм, епоха: антична,
късноантична, римска и средновековна; 27 бр. монети
от бронз, емитент: нечетлив; размери: 7-24 мм; епоха: късноантична и
средновековна; 1 бр. монета от мед/бронз, емитент: нечетлив, Османска империя, размери: 15/18 мм, тегло: 1.43 гр. епоха: XV-XVIII.; 1 бр. монета от
бронз/сребро, емитент: нечетлив, Османска империя, размери: 10/11 мм, тегло: 0.36 гр. епоха: XVIII -XIX в.; 1 бр. апликация
от бронз; размери: 16/18 мм, 1.14 гр. епоха: късна античност; 1 бр. жетон от бронз, емитент:
Германия, Прусия, Фридрих III, размери: 16/16 мм, тегло:1.14 гр.;
епоха: XIX в.; 1 бр. монета от бронз, емитент: нечетлив, IVв., размери: 19/21 мм, тегло: 3.72 гр. епоха: късна античност; 1 бр. монета от бронз, емитент: Одрюза, размери: 16/17 мм, тегло: 3.05гр., епоха:късна
античност; 1 бр. монета от бронз /билон/, емитент:
Гордиан III, размери: 21/24 мм, тегло: 4.18 гр., епоха: римска; 1 бр.
монета от бронз, емитент: провинциална емисия,
Филипопол, размери: 17/17 мм;
тегло: 3.15 гр., епоха:римска; 1 бр. монета от бронз, емитент: втора половина на III век, размери: 15/16 мм, тегло: 2.37 гр. епоха: римска; 1 бр. монета от
бронз, емитент: Крисп /317-326г./, размери: 18/19 мм, тегло: 2.48 гр. епоха: късна античност; 1 бр. монета
от бронз, емитент: нечетлив, IVв., размери: 17/18 мм, тегло: 1.96 гр. епоха: късна античност; 93 /деветдесет и три/ бр. монети от сребро, емитент: Османска империя, от различни
султани, размери: 12-15 мм, тегло: 0.12-0.20гр., епоха: XVI- XVII в.; 31 бр. монети от сребро, емитент: нечетливи, римски, късноантични и
средновековни емисии, размери:
9-19 мм,
тегло: 0.38-2.80гр.,
епоха:римска, късноантична и средновековна.
Предмет на престъплението по чл.278, ал.6 от НК е
археологически обект, за който не са изпълнени законовите изисквания за
идентификация и регистрация, предвиден в
ЗКН и Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за
извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни
ценности. Дефиниция за понятието „ археологически обект“ е дадена в нормата на
чл.146 от ЗКН, според която археологически обекти са всички движими и недвижими
материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в или над
земните пластове, на сушата и под вода, за които основен източник на информация
са теренните проучвания. Последното не означава, че само обекти, открити чрез
такива проучвания, могат да се определят като археологически/ виж Р № 111 от
28.05.2015г. по н.д. № 1938/2014г. на I н.о./. В посочената практика, са възприети изложените
принципни положения, като ВКС застъпва разбирането, че преценката за това дали
дадено обект е археологически, предпоставя оценяването на негово есстество,
дали представлява следа от човешка дейност, дали е създаден в минали
епохи. От значение е устовяването на
фактическа власт от дееца върху обекта и неговото държане в определен период от
време. Съставът на престъплението е налице, когато предметът на престъплението
по чл.278, ал.6 от НК не е регистриран и идентифициран по съответен ред, защото
поначало това е задължително. Престъплението е на „формално извършване“, като е
достатъчно деецът да упражнява фактическа власт върху археологически обект, дефиниран като такъв по
ЗКН и без да е изпълнена процедурата по идентифиране и регистриране по закон.
В конкретния казус по отношение на подс. Г.В.Г. е
установено от обективна страна, че
същият, е държал в обитавано от него жилище в гр. П., бул.“П.“ №** археологически
обект-1 бр. монета от бронз, размери 26/28мм, тегло 5.07гр., епоха:
ранновизантийска, VIв. Тази монета е намерена при извършеното претърсване и изземване в
посоченото жилище на инкриминираната дата-06.11.2016г. / на л.60-61, т.2 от
д.п./. Относно характеристиките на този обект, доводи се извеждат от
заключението на в.л. доц. М./ на л.92 , т.3 от д.п./, където е дадено описание
за произхода и материала на иззетата монета, като следа за човешка дейност от
минала епоха. Безспорно е, че подсъдимият не е извършил необходимата по
Закон и Наредба регистрация и
идентификация на този обект, с което от обективна страна е осъществил деянието
по чл.278, ал.6, предложение 1 от НК/виж и справка от Регионален археологически
музей на л.20, т.4 от д.п./.
От субективна страна –това престъпление е извършено от
подс.Г. при пряк умисъл –същият е съзнавал, че държи археологически обект и
какво е неговото предназначение, които изводи са изводими от събраните данни за
неговата страст и увлечение към подобни предмети, което е предполагало и
набавяне на пособия за търсене на археологически обекти.
По отношение на подс. И.Г.З. също е установено от
обективна страна, упражнаването на фактическа власт върху обектите, които
съобразно експретното заключение съставляват културни ценности и археологически
обекти, като подс.З. е държал повече от три такива обекта, без те да са
идентифициран и регистрини по предвидения в ЗКН и Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. Ред, в който смисъл са данните от справка на Регионален археологимески
музей на л.20, т.4 от д.п. Безспорно установено е, че на 06 / 07.11.2016г. в
обитавано от подсъдимия жилище в гр.Р., са намерени множество обекти, които
съгласно изводите на експертите представляват движими културни ценности по
смисъла на ЗКН, които не са били идентифицирани и регистрирани в съотвествие с
изискванията на Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г., като техния брой /406/ надхвърля
значително количествения критерий в нормата от три броя. Приетите и изслушани
по делото нумизматична и оценителна- нумизматична експертизи, ясно и
изчерпателно отграничават кои от изследваните обекти имат културна и
историческа стойност и кои не, като всеки отделен обект е идентифициран с оглед
неговите характеристики. Макар в оценителната експертиза да е посочена и икономическата
им стойност, то същата не е водеща, каквато е тяхната научна, познавателна и
историческа стойност. Категорично установена е автентичността на обектите и
способността им да свидетелстват за минали епохи. Именно това тяхно значение е
съобразено при наказателно-правната защита, насочена към защита на обществения
интерес от опазване на културно историческото наследство. За състава на
престъплението по чл. 278, ал.6 от НК е ирелевантно обстоятелството чия
собственост на обектите, каквото е възражението на защитата на подс.З.. От
значение е упражняваната фактическа власт върху археологически обекти и тяхното
държане в определен период от време. Обстоятелство, че подс.З. в момента на
извършеното претърсване, когато са намерени вещите, държани основно в една
стая, не е бил в жилището, тъй като е бил задържан по повод извършването на
изкопни работи в с. К., не оборва изводите за упражнена от него фактическа
власт. Нито за възрастната му баба, нито за съпругата на подс.З., са събрани
данни да се увличат по иманярство, а както е видно от самия протокол, присъствалата
при претърсването и изземването св.Р. З.
е заявила, че подобни предмети и монети са й били показвани от съпруга й, но не
й известно нищо за намерените. Твърденията в хода на съдебното следствие, че
тези монети са били на дядото на подс. З., са изцяло защитни.
От субективна страна съдът намира, че е доказано
съзнанието от страна на подс. З., че държи предмети, които са продукт на
човешка дейност от минали епохи, които не са съответно регистрирани.
Показателно в тази връзка е количеството на предметите и това, че са различни
по вид- монети от различни епохи, накити с различни изображения, сечиво и др.,
съхранявани в буркани и в найлони в помещение, на първия етаж на къщата.
По изложените съображения
съдът призна подсъдимите за виновни в извършване на вменените им престъпления.
III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
С оглед на установената правна
квалификация на извършеното на всеки от подсъдимите, както и като се съобрази
със степента на обществена опасност, съобразно личността на подсъдимите и
най-вече за постигане целите на наказанието, съдът е на становище, че наказанието
по отношение на подсъдимите Й.К., Г.Г. и И.З.
ще следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като такива по отношение и на
тримата подсъдими съдът отчете чистото им съдебно минало и добрите им
характеристични данни, като само подс. Г. е имал предходно осъждане на
пробация, но същото е изтърпяно и същият е реабилитиран. Самостоятелно това не
дава основание да се правят изводи за по-висока обществена опасност на този
подсъдим. И тримата подсъдими са съдействали на разследващите. По отношение на
подс. З., съдът отчете и семейното
положение и необходимостта от грижи за малолетно дете. Като смекчаващо обстоятелство следва да се
отчете и изминалия период от време повече от пет години от извършване на
деянията до настоящия момент, през който производството е било забавено, без
това да се дължи на процесуалното поведение на подсъдимите. Едновременно с това, съдът отчете и наличие на
отегчаващи отговорността обстоятелства и за тримата подсъдими, свързани с
начина на извършване на престъплението по чл.277, ал.3 от НК- планираност на
действията, набавянето на оръдия, с които да улеснят дейността си, включването
на други лица, с оглед по-бързото реализиране на резултата.
При така очертаните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на всеки един от
подсъдимите, съдът е на становище, че наказанията следва да се определят при
условията на чл.54 от НК и за първото престъпление-това по чл.277а, ал.3 вр.
ал.2 във вр. чл.20 ал.2 от НК, най-справедливо е на всеки от тях да бъде
наложено наказание в размер от по ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер от по 5000 лева / за всеки един от подсъдимите/. Така наложеното на всеки от
подсъдимите наказание лишаване от
свобода е в размер под средния, но малко надвишаващ минималния предвиден в
закона, което заедно с кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в минимален
размер от 5000 лева, държи сметка и за характера на посегателството, насочен
към културна исторически обект.
При индивидуализация на
наказанията по чл.277а, ал.7 от НК по отношение на подсъдимите Г.В.Г. и И.Г.З.
извършени самостоятелно от тях, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства посочените
по-горе– чисто съдебно минало, процесуално поведение, семейно положение за
подс. З., както и изминалия период от време от извършване на деянията до
настоящия момент. Като отегчаващо обстоятелство, следва да се прецени и това,
че и двамата подсъдими са държали без съответните разрешения повече от едно
техническо устройство на различни места- в жилищата и в автомобилите си, което
потвръждава горните изводи, че не само са се интересували от иманярство, а и са
били активни в търсенето на археологически обекти. Законодателят е предвидил
граници на наказанието до шест години лишаване от свобода, като съдът прие, че
най-справедливо е за това престъпление на подсъдимите Г.Г. и И.З. да бъде
наложено наказание от по ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на всеки един от тях.
По отношение наказанията по
чл.278, ал.6 от НК, съдът намира, че на подс. Г.В.Г., предвид по-леко
наказуемото престъпление, за което му е повдигнато обвинение –по чл.278, ал.6,
пр.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 4 години и глоба в размер от
2000 лева до 10 000 лева, следва да се определи наказание при условията на
чл.54 от НК в минималния размер от ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. За това наказание съдът съобрази всички обсъдени
по-горе смекчаващи обстоятелства, както и обстоятелството, че се касае до един обект
на престъплението, като определи наказанието в минималния размер. По същите
съображения беше наложено в минимален размер и кумулативното наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева.
Съдът не споделя доводите на защитника на подс.Г.-адв. Д.,
за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК за това престъпление, поради
явно незначителна обществена опасност на това деяние. Безспорно е, че в държане
на подс.Г. е намерена само една монета, за това и извършеното от него е
квалифицирано по предл.1 на чл.278, ал.6 от НК. Формално е осъщестен състава на
това престъпление, което е по-леко наказуемо, поради броя на археологическите
обекти. За приложението на чл.9, ал.2 от НК следва да се преценят съвкупно
всички елементи от състава на престъплението, както и данните да личността на
подсъдимият. Налице са доказателства за извършена от подсъдимия всеобхватна
престъпна деятелност в инкриминирания период, касаеща престъпления против
културното наследство, поради което и намерената в държане на подс.Г., макар и само една
монета, не води до изводи за изключително ниска обществена опасност на
извършеното. За това и съдът не приложи тази разпоредба.
За престъплението по чл.278,
ал.6, пр.3 от НК, за което подс.И.Г.З. беше признат за виновен, законодателят е
предвидил наказание до 6 години лишаване
от свобода и глоба в размер от 3000 лева до 15 000 лева. Отчитайки като
смекчаващи обстоятелства, всички изброени по-горе такива -чисто съдебно минало
на подс. З., добри характеристични данни, семейно положение и изминалия немалък
период от време от извършване на деянието, съдът прие, че и това наказание
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Същевременно обаче, не може да бъде пренебрегнато и отегчаващото
обстоятелство, което за това деяние определя по-висока степен на обществена
опасност, а именно изключително големия брой археологически обекти-общо 406,
намерени в държане на подс. З., значително надвишаващ количествения
критерий от три броя. Това говори за продължителност и последователност в
поведението на подс.З., а не до инцидентен случай. Предвид обсъдените по-горе
обстоятелства, съдът прие, че е справедливо за това престъпление на подс. И.З.
да бъде наложено наказание в размер под средния, но надвишаващ минималния
предвиден в закона, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и
кумулативното наказание ГЛОБА от
5000 лева, определена също в размер надвишаващ минималната такава.
Налице са предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, тъй като
посочените по-горе престъпления са извършени от подсъдимите Г.В.Г. и И.Г.З. преди
да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо, съдът наложи на
всеки един от двамата подсъдими едно общо
НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду наложените им с присъдата, а именно:
-ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия Г.В.Г.
и
-ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдмиия И.Г.З..
На основание чл.23, ал.3 от НК
съдът присъедини изцяло към определеното на подс. Г.В.Г. общо най-тежко
наказание лишаване от свобода и наказанието ГЛОБА в размер от 5000/ пет хиляди/ лева, наложено му за
престъплението по чл.277а, ал.3 вр. ал.2 от НК.
На основание чл.23, ал.3 от НК
съдът присъедини към определеното и на подс.И.Г.З. общо най-тежко наказание и
наказанието ГЛОБА в размер на 5000
/пет хиляди/ лева, явяващо се най- високия размер глоба, наложено на този
подсъдим за две от престъпленията, като съгласно трайната практика в този
смисъл, съдът присъедини единичния размер на глобата.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и предвид
чистото съдебно минало и на тримата подсъдими, съдът е на становище, че за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най-вече за тяхното поправяне, не е наложително да изтърпяват
наложените им наказания „лишаване от свобода“ ефективно. За това съдът отложи изпълнението на така
наложеното спрямо всеки един от подсъдимите наказание лишаване от свобода с
подходящ изпитателен срок, както следва:
-спрямо подсъдимия Й.В.К., наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода следва да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила
-спрямо подсъдимия Г.В.Г. наложеното общо
най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода следва да
се отложи с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила
и спрамо подсъдимия И.Г.З. наложеното общо
най-тежко наказание от две години лишаване от свобода следва да се отложи с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
При определяне на изпитателния срок по отношение на подсъдимите Г. и З. в по-голям размер от минималния
предвиден в закона, съдът отчете по-активната роля на тези двама подсъдими в
организиране и изпълнение на първото престъпление, както и деятелността на
двамата, включваща извършване на повече престъпления, всички против опазването
на културното наследство на страната. Поради което и определения по-дълъг изпитателен
срок спрямо тях, ще има по-голям възпиращ и поправителен ефект.
Съдът не намери основание за повече снизхождение и съответно
определяне на по-ниски по размер наказания предвид характера на извършените
престъпления и обекта на посегателство. Не са налице изключителни и многобройни
смекчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на наказание при
условията на чл.55 от НК. Съдът счита, че така определените по размер наказания
по отношение и на тримата подсъдими съответстват на степента на обществена
опасност на извършеното и в най-пълна степен ще съдействат за изпълнение на
целите по чл.36 от НК, най-вече за да въздействат предупредително и
възпитателно, както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на другите
членове на обществото.
Съдът не приложи разпоредбата
на чл.24 от НК спрямо подсъдимите Г.Г. и И.З., тъй като според настоящия състав,
така определените им наказания, в достатъчна степен ще изиграят поправителна
роля, а и липсват доказателства да други противообщестевни появи на подсъдимите,
освен инкриминираните.
На
основание чл.59, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия Й.В.К. наказание,
времето,
през което същият е бил задържан, считано от 18.11.2016г. до 21.11.2016г., като един ден
задържане се счита за един ден „лишаване от
свобода“.
Налице са основанията на чл. 59, ал. 2, вр. ал.
1 НК и от така наложеното наказание „лишаване
от свобода“ на подсъдимия Г.В.Г., следва да се приспадне времето, през
което същият е бил задържан по настоящото дело на
основание ЗМВР и НПК, включващо и постановеното му задържане под стража, считано от 06.11.2016г. до
20.01.2017г,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На
основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1 от НК съдът приспадна и от наложеното на
подсъдимия И.Г.З. наказание лишаване от свобода, времето,
през което същият е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 06.11.2016г. до
10.11.2016г.,
като един ден задържане се счита за един ден „лишаване
от свобода“.
Съгласно
чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените
доказателства, като прие, че на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, следва да бъдат ОТНЕТИ
в полза на държавата принадлежащите на
подсъдимите Г.В.Г.
и И.Г.З. вещи, послужили за извършване на престъпленията по чл.277а, ал.3 и ал.7 от НК, както следва: 1/един/ брой метална
кофа; 1 /един/ брой метална кирка, с пластмасова дръжка, черна на цвят; 1/един/ брой уред — детектор за метали в кожен калъф;
1/един/ металотърсач в разглобено състояние; 2/два/ броя
металотърсачи - бял и черен; 1/един/ брой дистанционно, марка “DEUS”; 1/един/ брой ръкохватка. Безспорно установено е, че въпросните вещи са послужили
за извършване на две от инкриминираните умишлени престъпления и с апринадлежали
на подсъдимите.
Съдебният състав прие също, че съгласно чл.278, ал.7 от НК следва ДА СЕ
ОТНЕМЕ в полза на Държавата предмета на престъпленията по чл.278а, ал.6 от НК, представляващи археологически обекти и фрагменти от
такива, както следва: желязно сечиво, с
дълга дръжка с правоъгълно сечение и триъгълно закривено острие, с
размери: обща дължина - 56 см; дължина острие - 26 см ширина - 7 см; 1 /един/
брой съд-бронзово ойнохое,
конично тяло, равно дъно, конична шийка, фрагментирано трилистно устие,
липсваща дръжка, силно корозирало, с височина 25 см, ширина в най- широката
част 18 см; 1 /един/ брой съд - балсамарий от
сивокафява глина с яйцевидно тяло, цилиндрична шийка, пръстено видно устие,
конусовиден пръстен на дъното; 1 /един/ брой тока, изпъкнала в средната си част, с размери - дължина - 8
см. и ширина - 7 см.; 1 /един/ брой метална кутия с
надпис “ВД № 4”, съдържаща 5 /пет/ броя полиетиленови пликчета, съдържащи
предмети с различна форма, големина и размери, от различен метал, част от които
представляват украшения, както следва: пет части от четири сребърни вити гривни, краищата оформени като сплеснати
змийски глави; четири фрагмента от гривна сребро; бронзова дръжка на съд; четиридесет и седем фрагмента от огърлица сребро/ ВД 4/, тридесет и пет фрагмента -
синджири, части от копчета и различни други фрагменти; 1 /един/ брой полиетиленов плик, с надпис “ВД 3”,
съдържащ по - малки полиетиленови пликчета с последователно поставени номера от
номер 83 до номер 93, съдържащи монети от различни епохи; 1 /един/ брой стъклен буркан, надпис “ВД № 2”, съдържащ
2 /два/ броя полиетиленови пликове, с надпис “140 бр.”, съдържащ по-малки
полиетиленови пликчета с последователно поставени номера от номер 1 до номер
66, съдържащи монети от различни епохи и полиетиленов плик с надпис “111 бр.”, съдържащ по-малки полиетиленови
пликчета с последователно поставени номера от номер 67 до номер 82, съдържащи
монети от различни епохи; 1/един/ брой бял хартиен плик, съдържащ 9 /девет/ броя керамични фрагменти; 1/един/ брой бял хартиен плик, съдържащ 1 /един/ брой
глинен фрагмент с размери 23 см. х 13 см.; 1 брой стъклен буркан,надпис „ВД № 3“,съдържащ осем халки - три железни и пет бронзови с различен размер, част от конска
амуниция; кандило, бронзова тел, от десет части; десет оловни топчета за измерване на тежест; тринадесет апликации за конска амуниция, бронз; две деформирани дръжки, бронз; единадесет бронзови пръстена - пет
цели и шест фрагментирани; осем токи, бронз антични и
средновековни за конска амуниция; три накрайника /токи/ за коланни апликации; три различни фрагмента на краища на бронзови гривни; четиридесет и четири различни фрагмента, бронз от
неопределяеми предмети, като след
влизане в сила на присъдата същите ДА СЕ ПРЕДАДАТ на Министъра на културата на
РБ за разпореждане с тях.
Веществените
доказателства, които са приложени по делото, а именно: 3 броя въжета; 1 чифт ръкавици; 1 брой кирка
с дървена дръжка;1 брой права лопата; 1 чифт работни ръкавици, нови, марка
“Бултекс”; 1 чифт предпазни ръкавици, нови, марка “НOLD”; 1 брой метална кутия,
червена на цвят; 1 брой раница; 1 брой работен
панталон, черен на цвят; плетена шапка, тъмносиня на цвят; 1 брой метален косер
с дървена дръжка; 5 броя метални шишове; 1 брой права лопата с пластмасова
дръжка, черна на цвят; 1 брой книга с надпис „Могила“; 5 броя оловни пломби; 1
чифт ръкавици в цветове черно и синьо с надпис „Меgа Professional и 1 брой неистинска банкнота с номинал 500 евро, 1 брой метален прът, с Т-образна дръжка, с черни ръкохватки, като вещи без стойност следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ, след влизане на присъдата в сила.
От приложените по делото
веществени доказателства -1 брой таблет, марка „АСЕR“, 1 връзка с 16 бр.ключове и 1 връзка с 15 бр.ключове, общо 31 бр. ключове, съдът прие, че същите
следва да се върнат на подсъдимия Г.В.Г., а веществените доказателства -1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“ с фабр. № ***, ведно със сим карта с надпис „Глобул“ и № *** -да се върнат на
подсъдимия И.Г.З., след влизане в сила на присъдата. Същите не подлежат на отнемане
по реда на чл.53 от НК и следва да се върнат на собствениците им.
Приложените
към делото екземпляри от изготвените веществени доказателствени средства, в
резултат на използваните СРС, след влизане на присъдата в сила, следва да
останат на съхранение в РКИ до изтичане срока на класификацията им по ЗЗКИ.
С присъдата си съдът осъди подсъдимите Й.В.К.,
Г.В.Г. и И.Г.З. за заплатят, на основание
чл.189, ал.3 от НПК, по сметка на ОД
на МВР – Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство в
размер на 1262,37 /хиляда двеста шестдесет и два лева
и тридесет и седем стотинки/, като всеки
един от тях да заплати сумата от по 421 /четиристотин двадесет и един /лева.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Й.В.К., Г.В.Г. и И.Г.З. бяха осъдени да заплатят по сметка на ОС – Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, разноските, направени в хода на съдебното производство в размер на 503,63
/петстотин и три и шестдесет и три стотинки/ лева, като всеки един от тях да заплати сумата от по 167,88 /сто шестдесет и седем лева и осемдесет и осем
стотинки/лева,
произходящи от платени възнаграждения на вещи лица в съдебното производство.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :