Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10.07.2020 година Град
Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоският Районен съд 4-ти
наказателен
състав
На 01.07. /първи
ЮНИ/ 2020г
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Дучева
Секретар …..Яна Петкова……
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното от съдия Дучева
Административно-наказателно
дело № 218 по описа
за 2020 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Я.И.О.,
ЕГН: ********** в качеството на *** на с.Т., адрес: с.Т., общ.Р., ***, с която
се оспорва законосъобразността на издаденото против него
НП № 18/12.05.2020 на Директора на
РИОСВ-Б.. Със същото е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.112, ал., 1, т.5 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/, като му е наложено административно наказание
„глоба”, в размер 1400лв / хиляда и четиристотин лева/ на основание чл.151, ал.1, т.4 ЗУО.
Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и
неправилност на НП. Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло
обжалваното НП. В
жалбата си въззивникът счита, че НП следва да
бъде отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на
НП. Сочи, че издаденото НП е необосновано и твърди,
че от АНО не е доказан фактическия състав на нарушението, нито вината и
авторството на същото.
В с. з. въззивникът- редовно призован се явява лично и се представлява от Адв.В./ В о.с.з. адв.В. поддържа жалбата на релевираните основания и пледира за отмяна на НП. При условията на евентуалност моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН. .
Въззивамета страна- АНО, редовно призована, изпраща
представител- юрисконсулт Ковачева. В съдебно заседание последната оспорва
жалбата, представя доказателства и моли НП да бъде потвърдено.
Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
През месец февруари на 2020 граждани сигнализирали МОСВ, че в коритото и по цялото протежение на дерето на р.Коджа дере има купчини с битови и строителни отпадъци. Въз основа на това Директора на РИОСВ-Б. назначил проверка по сигнала. В изпълнение на указанията на посочената дата свид.К.К. и Д. Г. отишли на място в землището на с.Т.. Заедно с ***а на селото свидетелите извършили обход на землището на с.Т. и установили, че по цялото протежение на дерето , което минава през селото има изхвърлени строителни и битови отпадъци. Купчини с отпадъци имало по протежението на дерето извън населеното място, като част тях били запръстени /покрити с пръст/.
Обстоятелствената проверка била отразена в констативен протокол № 017174/26.02.2020г., съставен от свид.К..
За констатираните нарушения бил съставен АУАН № 18/ 06.03.2020г, в съдържанието на който свид. К. подробно описала установеното нарушение. Деянието било квалифицирано като такова по чл.112, ал.1, т.5 ЗУО, което словесно описание било изписано по следния начин: „на 26.02.2020г като оправомощен представител не е предприел мерки за недопускане на изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне на неразрешени за това места“
Свид. Я. връчила АУАН лично на нарушителя на 06.03.2020г според отбелязването в разписката инкорпорирана в съдържанието му. В графата за възражения било отбелязани, че такива ще бъдат внесени допълнително. По –късно в срока по чл.44 ЗАНН били подадени изрично писмени възражения , заведени от АНО с вх.№ УО-399/10.03.2020г
На 12.05.2020 г. въз основа на съставения от свид. К. АУАН било издадено НП №18/ 12.05.2020, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от свидетелката фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.112, ал.1, т.5 ЗУО и на основание санкционната норма на чл. 151, ал.1, т.4 от същия закон, на въззивника било определено административно наказание „Глоба” в размер на 1400 лева.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно
наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по
делото - показанията на св. К. /актосъставител/ и Г.
/свидетел на нарушението /.
Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено,
лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени
източници. Същите са пряко относими към фактическото
деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон , съгласно Заповед № РД-622/08.08.2012г на Министъра на околната среда и водите(л.18), Заповед № РД-5/ 16.01.2017г на Директор на РИОСВ (л.17) .
НП е редовно връчено на нарушителя на 18.05.2020г съгласно известие за доставяне № PS 8000 02C5F5 S /л.19/.
В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗУО, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на ЗУО
Съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на вмененото нарушение от ЗУО. По аргумент на чл.112, ал.1, т. 5 ЗУО „*** на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира: изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне“. Правилно от АНО е определен субекта на нарушението , за което сочи и приложена на л.9 Заповед №РД-08-767/10.12.2019г, с която жалбоподателят е оправомощен от ***а на Община Р..
Не се спори по делото и жалбоподателят не отрича, че на мястото на нерегламентираното сметище е имало поставени уведомителни табели, че нарушителите подлежат на санкция. Поставянето на уведомителните табели обаче не е било достатъчно като действие от страна на жалбоподателя , за да възпре нарушителите, от което следва, че същия е трябвало да пристъпи към налагане на глоби съобразно правомощията си , което не е сторено. Ето защо съдът прецени, че с виновното си бездействие жалбоподателят пряко е отговорен за констатираното от контролните органи нарушение и в този смисъл правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност. В случая се касае за форма на изпълнително деяние, изразяваща се в бездействие, с оглед което до извършване на дължимото действие, нарушението се осъществява от субекта.
Нарушението по чл. 212, ал. 1, т. 5 от ЗУО се осъществява със самото допускане да бъдат изоставени отпадъци на място , което не е регламентирано като сметище. Фактическият състав на нарушението е установен при извършената проверка, поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
За неизпълнение на това задължение законодателят е въвел и санкционна норма с текста на чл. 151, ал. 1 т. 4 от ЗУО, която предвижда наказание „Глоба“ в размер от 1400 до 4000 лв.
За изчерпателност на изложеното и тъй като съставлява част от дължимия съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното НП, необходимо е правно обсъждане, относно
приложението на чл. 28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав, процесното административно нарушение няма характеристиките на
маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не
се установиха каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи,
които да характеризират конкретно деяние като отличаващо се със значително по-ниска
степен на обществена опасност, от типичната за този род административни нарушения.
Чл.93,т.9 НК по силата на препращането от чл.84 ЗАНН, за отпадане на наказуемостта,
като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка
за незаконосъобразност на НП. Иначе казано,
мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването
на санкционен акт, с който е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя, съдът споделя за правилна.
С оглед доказаността на нарушението и правилното му квалифициране, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е наложил санкцията, при очевидно съобразяване с нормата на чл.27 ЗАНН. Това е и причината АНО да наложи адм.наказание „Глоба“ в минималния предписан от нормата на чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУО размер - 1400 лева. по преписката е посочено, че липсват предходни сигнали и предписания към жалбоподателя, следователно правилно е наложено наказание към минимума.
Съдът намира така наложеното наказание за достатъчно за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
В този смисъл и съдът намери, че наказанието е било индивидуализирано правилно, като са взети предвид степента на обществена опасност на нарушителя и на нарушението, факта че не са възникнали други вредни последици, както и добросъвестното последващо поведение на нарушителя. По тези съображения съдът прецени атакуваното НП за правилно и законосъобразно и в санкционната му част, поради което и счита, че същото следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.144 АПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В същата насока е чл.63, ал.5 от ЗАНН, според който в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН и положеният труд от ю.к. на АНО , счита че следва по справедливост да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лева.
Водим от изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18/12.05.2020 на Директора на РИОСВ-Б., с което на Я.И.О., ЕГН: ********** в качеството на *** на с.Т., адрес: с.Т., общ.Р., ***, за нарушение на чл.112, ал., 1, т.5 ЗУО, е наложено административно наказание „глоба”, в размер 1400лв на основание чл.151, ал.1, т.4 ЗУО.
ОСЪЖДА Я.И.О., ЕГН: ********** в качеството на *** на с.Т., адрес: с.Т., общ.Р., *** ДА ЗАПЛАТИ на РИОСВ-Б., разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 50лв./петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: