Р
Е Ш Е Н И Е
№
260725 / 17.6.2021г.
гр.
Перник, 17.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на трети юни, две хиляди двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 689 по описа на ПРС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „ЮБЦ“ ЕООД, в която се сочи, че в негова полза е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № ***г., по описа на
Районен съд Перник срещу В.Б.Д., ЕГН **********,***.
Обосновава активната ли материална и
процесуална легитимация с договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, което дружество, от своя страна е
цесионер и е придобило процесното вземане по договор за цесия от 16.10.2018 г.,
с прехвърлител „Българска телекомуникационна компания’" ЕАД.
Твърди, че между „Българска
телекомуникационна компания’" ЕАД и ответника е бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***от дата
12.11.2016. г., с който потребителят е добавил за ползване мобилен номер *** по
избран тарифен план ***с месечна абонаментна такса в размер на 17,99 лв. с ДДС
за срок от 24 месеца. Твърди, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния
оператор предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Твърди, че на 15.11.2016. г., абонатът е
добавил за ползване мобилен номер ***, по избран тарифен план ***с месечна
абонаментна такса в размер на 17,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Твърди, че за текущото потребление били
издавани фактури обективиращи вида и размера на незаплатената електронна
съобщителна услуга на обща стойност 214.23 лв. с ДДС - № **********/22.09.2017г.; **********/22.10.2017.;
**********/22.11.2017 г.; **********/22.12.2017г., за периода от 22.08.2017 г.
до 21.12.2017 г.
Допълва, че главницата е формирана както
следва:
за отчетен период на потребление от
22.08.2017 - 21.09.2017 г., операторът е издал фактура **********/22.09.2017
г., с начислена сума за незаплатена електронна съобщителна услуга в размер на
118.82 лв. с ДДС, от които за ползвания мобилен номер *** за незаплатен -
14.99лв.; за потребление Мобилни разговори 43.15 лв.; за ползвания номер ***:
за незаплатен абонамент 14.99 лв.; за потребление Мобилни разговори 26.49 лв.;
допълнителни отстъпки -0.60 лв.; ДДС ставка и сума 20% - 19.80 лв. с падеж на
плащане: 09.10.2017 г.
за отчетен период на потребление от
22.09.2017 - 21.10.2017 г., операторът е издал фактура **********/22.10.2017
г., с начислена сума за незаплатена електронна съобщителна услуга в размер на
55.82 лв. с ДДС, от които за ползвания мобилен номер *** за незаплатен
абонамент 14.99 лв.; за потребление Мобилни разговори 11.88 лв.; за незаплатена
8М8 услуга 2.25 лв.; за ползвания номер ***: за незаплатен абонамент 14.99 лв.;
за Потребление Мобилни разговори 2.77 лв.; за незаплатена SMS услуга 0.24 лв.;
допълнителни отстъпки -0.60 лв.; ДДС ставка и сума 20% 9.30 лв. и падеж на
плащане: 08.11.2017 г.
за отчетен период на потребление от
22.10.2017 - 21.11.2017 г., операторът е издал фактура **********/22.11.2017
г., с начислена сума за незаплатена електронна съобщителна услуга в размер на
35.26 лв. с ДДС, от които: за ползвания мобилен номер ***: за незаплатен
абонамент 14.99 лева; за ползвания номер ***: за незаплатен абонамент 14.99
лв.; допълнителни отстъпки -0.60 лв.; ДДС ставка и сума 20% 5.88 лв.; Лихва за
забавено плащане 1.09 лв.; падеж на плащане: 09.12.2017 г.
за отчетен период на потребление от
22.10.2017 - 21.11.2017 г., операторът е издал фактура **********/22.12.2017
г., с начислена сума за незаплатена електронна съобщителна услуга в размер на
8.84 лв. с ДДС, от които за ползвания мобилен номер ***; за незаплатен
абонамент 14.99лв.; за ползвания номер ***: приспадната сума след отчетена
отстъпка от месечен абонамент 7,50 лв.; ДДС ставка и сума 20% 1.47 лв.; Лихва
за забавено плащане 1.40 лв.; Падеж на плащане 08.01.2018 г.
Издадена е крайна фактура ********** на
дата 22.01.2018 г., е която е сторнирана сума в размер на 9,67 лв. за ползвания
мобилен номер *** от абонамент -8.22 лв./при ДДС ставка и сума 20% - 1.61 лв.
С оглед на изложеното твърди, че сумата
за плащане към дата 08.02.2018 г. по издадените от оператора фактури е
възлизала на 221.23 лв. с ДДС, като след издаването на крайната фактура е
постъпило плащане от страна на абоната в размер на 7 лв., като са приспаднати и
кредиторът поддържа искането си за сума в размер на 214.23 лв. с ДДС.
Твърди се, че договорите са едностранно
прекратени на 07.01.2018г. по вина на ответника като е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не е предмет на
настоящото производство.
Прави изявление за уведомяване на
ответника за цесията.
С оглед гореизложеното, моли съда да
постановите решение, с което да признае за установено наличието на вземането по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. по
описа на Районен съд Перник срещу ответника.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Не оспорва наличието а облигационна връзка, като твърди, че сума в размер на
118,00 лева е неправилно начислена. Оспорва твърдението, че е уведомен за
цесията. Излага съображения за влошеното си здравословно състояние и липсата на
средства.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозирано е писмено становище, с което поддържа така предявените
искове.
Ответникът се не се явява и не се
представлява.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно,
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. по сключени
договор за доставка на електронни съобщителни услуги.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от горепосочените договори. По правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже, че претендираните суми се
дължат на валидно договорно основание, че е изпълнил своето основно договорно
задължение за предоставяне на услугата, поради което неговото вземане е
възникнало по основание и размер.
Ищецът обосновава активната ли материална
и процесуална легитимация с договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, което дружество, от своя страна, е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания’" ЕАД.
По делото като писмени доказателства са
приети тук цитираните договори, като твърдяното частно правоприемство се
установява. По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията
действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата
хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД (така Решение № 114 от
07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС).
Съгласно чл. 5 от договор за цесия от
16.10.2018 г., цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците за извършената
цесия, като в тази връзка е издадено и изрично пълномощно. По делото е
приложено и изявление от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, чрез
пълномощника му ”С.Г. Груп“ ООД, с което ответникът е уведомен за двете цесии.
Липсват данни да надлежното му връчване преди иницииране на настоящото
производство, но като приложение към исковата молба това уведомление е достигнало
до ответника с връчването на препис от исковата молба, поради което конкретното
възражение в отговора на исковата молба е неоснователно, като настоящият състав
приема, че цесията е надлежно съобщената на длъжника.
По делото като безспорни са обявени
обстоятелствата относно сключването на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***от дата 12.11.2016 г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, с който потребителят е
добавил за ползване мобилен номер *** и добавянето на 15.11.2016. г. за
ползване на мобилен номер ***, като същото се установява и от приложените по ч.гр.д.
№ ***г., по описа на Районен съд Перник заверени преписи от цитираните
договори, подписани от ответника.
Правното действие на сключения договор
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с
упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида
на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл.
16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел,
полагайки подписа си под индивидуално сключените договори, доколкото е
упоменато, че същият се е запознал с тях предварително.
При тези обективни данни, удостоверени в
представените по делото писмени доказателства следва извода, че „Българска
телекомуникационна компания’" ЕАД се е задължило да предостави: електронни
съобщителни услуги, а ответникът се е задължил да заплати цена на
предоставените услуги, съгласно тарифен план по действащият ценоразпис на
ищеца. Страните са уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши
задълженията си по приложенията, договорите или Общите условия, операторът има
право да прекрати едностранно сключеният с абоната договор.
Съдът приема също, че ищецът е доставял
услуги по сключените договори (изпълнил е задълженията си, произтичащи от
договора), тъй като е налице заявяване за ползване на поредица от мобилни
услуги, като данни за първо неизпълнение по твърденията на ищеца са за периода от
22.08.2017 - 21.09.2017 г. – десет месеца след сключване на договорите. Тези
обстоятелства не се оспорват и от ответника, като единственото твърдение, е че
спора е относно „надписани“ 118 лева.
При доказаност на иска в своето
основание, съдът следва да определи и размера – арг. чл. 162 ГПК. Макар и да се
касае за период, през който са начислявани поредица суми, дължими по конкретни
услуги, настоящият състав е приел, че не е необходимо да се допуска съдебна
експертиза, която единствено би натоварила производството с разноски и то в
размер по – висок от цената иска.
При определяне размера на предявените
искове съдът цени представените от ищеца детайлни месечни справки (неоспорени),
от които се установява всеки един изходящ разговор по време на осъществяване,
до кой номер, неговото времетраене и цена. По конкретно оспорената с отговора
сума, от тук посочените писмени доказателства за периода от 22.08.2017 -
21.09.2017 г. и мобилен номер *** се установи, че сумата в размер на 43.15 лв.
без ДДС се формира от проведени разговори с универсални номера – 0700, както и
от проведени разговори с мобилни и фиксирани абонати в И., Г. и И.. Към тази
сума следва да се прибави и дължимата се абонаментна такса в размер на 14,99
лева без ДДС съгласно договор от 12.11.2016 г.
За същия период и мобилен номер *** се
установява, че е начислена такса абонамент 14.99 лв. без ДДС и потребление за мобилни
разговори 26.49 лв. без ДДС за проведени разговори с мобилни и фиксирани
абонати в И., Г. и номер 087123 за обслужване на клиенти.
При тези обективни данни съдът приема
предявените искове за главница за доказани и по размер, вкл. в
останалите периоди, поради което следва да бъдат уважени в цялост. При основателност
на обуславящата претенция, такава е и тази за присъждане на обезщетение за
забава по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и уговореното между страните в чл. 29
от ОУ, която също следва да бъде уважена изцяло.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е доказал разноски в
размер на 25,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за процесуално
представителство, които следва да бъдат уважени в цялост и му се присъди сума в
размер на 205,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 205,00 лева
съразмерно на уважената част от исковете, които също следва да му бъдат
присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу В.Б.Д., ЕГН **********,*** за сумата в
размер на 214,23 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.10.2020 г.,
представляваща задължение, произтичащо от договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***от дата 12.11.2016. г. и
допълнително споразумение от 15.11.2016. г., сключен с „Българска
телекомуникационна компания’" ЕАД, за ползването на мобилен номер *** по
избран тарифен план ***и мобилен номер ***, по избран тарифен план ***за
периода от 22.08.2017 г. до 21.11.2017 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 60,14 лева,
представляваща мораторна лихва в периода от 07.01.2018 г. до 13.10.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на
ч.гр.д. № ***г., по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Б.Д., да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД,
суми в размер на 205,00 лева разноски
в рамките на исковото производство и 205,00 лева в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________