О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на деветнадесети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.ч.гр.д. № 183
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна
жалба от „********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: действащо
чрез упълномощения представител адв. З.Й.Ц.от САК, със съдебен адрес: насочена срещу разпореждане № 894 от
С обжалваното разпореждане РС – Кюстендил е отхвърлил като неоснователно депозираното от „********“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните със същото суми. За да постанови обжалвания акт, заповедният съд е приел, че уговорената клауза за компенсаторна неустойка противоречи на добрите нрави. При тези доводи е отхвърлил изцяло като неоснователно заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. Указал е на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си, предмет на заявлението, в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането.
Частният жалбоподател обжалва постановеното от РС – Кюстендил разпореждане, релевирайки доводи за неговата неправилност. Твърди, че клаузата за неустойка, залегнала в процесните договори и допълнителни споразумения е съобразена с постигната с КЗП спогодба, съгласно която начинът за определяне на неустойка се трансформира като: „вземанията за неустойки следва да се формират като сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1. част от стойността на ползваните отстъпки от месечни абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора /в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните/; 2. част от стойността на отстъпките за предосдтавени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края на договора за мобилни услуги /в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой/. Излага, че така уговорените клаузи по постигнатата с КЗП спогодба, са залегнали в сключените договори за предоставяне на мобилни услуги. Акцентира, че в процесния случай, неустойките, начислени за неизпълнение на договорите, са сбор от два компонента, от които първият три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС, а вторият част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги. Приема за безспорно, че както „********“ ЕАД, така и длъжникът, спрямо когото е заявено издаване на заповед за изпълнение, са манифестирали двустранно воля за съгласие с процесната клауза и за последиците, които тя предвижда. Отделно от това набляга на виждането, че в приложното поле на ЗПК не влизат договорите за предоставяне на мобилни услуги, които са подчинени на специален закон, а именно Закона за електроните съобщения. Обобщава, че процесните неустоечни клаузи не създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По същество моли съдът да отмени постановеното от заповедния съд разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цялото вземане. Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Заповедният съд е
бил сезиран с подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „********“ ЕАД, с което се поддържа искане
за издаване на заповед за изпълнение против Е.М.С., ЕГН ********** за парично
вземане в общ размер на…. лева, която сума се претендира като дължима на
основание фактура №**********/
В т.12 от
заявлението е конкретизирано, че претендираната сума се дължи като сбор от
следните суми: … лева - месечни абонаментни такси и потребени услуги на
основание Договор за мобилни услуги № ********* от
- 2 -
на абоната поради незаплащане на
дължими абонаментни вноски. Заявителят е обобщил, че крайната сума от общо ……лева
се дължи за незаплатени главници по процесните договори и за незаплатени
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, равняващи се на 3
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок от прекратяването до края на договора за мобилни услуги.
Искането е за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цялото
претендирано вземане.
Към заявлението,
съобразно изискването на чл.410, ал.3 ГПК са представени: процесните договори
за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, индивидуализирани с
номер и дата на издаване по-горе, както и посочените по-горе в изложението
фактури.
РС - Кюстендил с
разпореждане № 894 от
При така
установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Частната жалба е
допустима, доколкото е подадена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от
лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за
основателна. Съображенията в тази насока са следните:
В заповедното
производство съдът извърша преценка дали е дължимо претендираното от заявителя
вземане срещу длъжника. Отделно от тази преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2
и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането, в неговата цялост или част не противоречи на закона и добрите нрави,
съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в
заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими
права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона, съдът
следи служебно и в заповедното производство, в изпълнение на правомощията си по
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
При анализа на
изложените в заявлението факти относно естеството на съществувалото договорно
правоотношение се установява, че с оглед качеството на абоната - физическо
лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор
за услуга, при който освен нормите на ЗЕС и ЗЗД, с оглед качеството на абоната
на „потребител“ по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, приложими са и нормите
именно на Закона за защита на потребителите, чл.146 от който прогласява
неравноправните клаузи в договорите с потребители за нищожни, поради пряко
противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя, като по-слаба в
икономическо отношение страна.
При посочените в
заявлението обстоятелства, на които заявителят основава вземането си за
незаплатени месечни абонаментни такси и за законна лихва върху тях от датата на
подаване на заявлението необосновано районният съд е приел, че претенцията за
тези суми следва да се отхвърли поради вероятна неравноправност на договора,
досежно клаузата за неустойка.
В представените
към заявлението договори за предоставяне на мобилни услуги, както и сключените
към тях допълнителни споразумения, e уговорено, че в случай на прекратяване на подписан договор
преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя, или по
нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи, свързани с
него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като
сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, взети без ДДС. Уговорено е също така, че в допълнение абоната
дължи: 1. част от стойността на ползваните отстъпки от месечни абонаментни
планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора /в случай, че
такива отстъпки са уговорени от страните/; 2. част от стойността на отстъпките
за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок от
прекратяването до края на договора за мобилни услуги /в случай, че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой/.
По своята правна
същност неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена /глобално или в
процент/ или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани.
С оглед вида на
договорното неизпълнение, съществува доктрина, изцяло възприета и съобразена в
съдебната практика, съгласно която, според различни критерии, неустойката може
да бъде: компенсаторна; при разваляне на договор; зачетна или мораторна.
„Компенсаторна“ е неустойка, която се претендира вместо изпълнение, като служи
за основа и при частичното неизпълнение. Следователно, в настоящия случай, така
формулирана претенцията за неустойка е компенсаторна - претендира се поради
неизпълнение на задължението за плащане в срок на изискуемо парично задължение.
Предпоставките и
случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/
В случая е налице
хипотезата на прекратяването на облигационно отношение с продължително
изпълнение за напред /на основание чл. 88 ал.1 ЗЗД/ поради развалянето на
договора по право с настъпване на уговорено между страните основание за
това.
- 3 -
При така
установеното прекратяване на договора се поражда и основанието за
възстановяване на вредите, чието компенсиране е уговорено с процесната неустойка,
тъй като се поражда основанието за обезщетение за накърнения негативен интерес
на кредитора. В случая на типичен договор с продължително изпълнение и фиксиран
срок, този интерес се измерва с частта от липсващото договаряне до края на
срока. Действително, след прекратяването на договорите, операторът си
възстановява възможността да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на
нови клиенти, такава каквато е съществувала и преди да се обвърже с този
потребител. Затова при отпадане на авансово платима абонаментна услуга,
негативните последици на оператора на мрежата могат да се изразяват само в
пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни тарифи в сравнение с
тези предлагани на новите клиенти, търсещи услуги след прекратяването.
В процесните
договори за предоставяне на мобилни услуги е уговорено, че при прекратяване на
договора за мобилен абонамент поради виновно поведение на абоната, доставчикът
ще да бъде компенсиран в размер на най-много три абонаментни вноски.
Тази хипотеза на
прекратяване поради виновно неизпълнение се различава от прекратяване на
договора поради отказ на абоната. В случай на отказ от страна на абоната,
доставчикът ще има възможност да предложи свободния вече номер на другиго, а
при забава санкционирана с разваляне, какъвто е настоящият случай, тази
възможност ще възникне едва след определен период от време, а не автоматично.
Затова и доставчикът има обоснован интерес да стимулира потребителя, който е
загубил интерес от ползване на мрежата до края на срока, да предприеме сам
прекратяването, вместо да отказва плащането на вече неполезните му услуги. Съответно и като уговори неустойка в размер
съпоставим със срока, в който абонамента ще са начислява, дори и плащането да
се преустанови до отпадане на действието на договора поради забавата,
кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение. Като
всяка неустойка, размерът на договорена отнапред компенсация за вреди от
накърнен негативен интерес следва да е
по-голяма от предполагаемия им размер, за да изпълни функцията си и на санкция
за недобросъвестното причиняване на отпадането на договора и да стимулира
длъжника да се въздържи от неизпълнение, за да се предпази от завишената
икономическа тежест. Именно такива характеристики има обезщетението за причиняване
на вреди поради прекратяване на договора преди уговорения краен срок,
определени като трикратен размер на абонаментна такса. Това завишение не
накърнява изискванията за добросъвестност при уговарянето на клаузи, които
потребителят не е в състояние да прецени като икономическа тежест. Затова съдът
не намира противоречие с изискванията на специалния закон, изключващ валидност
на клаузи за обосновано завишен размер на неустойка или обезщетение за
неизпълнено задължение спрямо предвидимите при сключване на договора вреди /чл.
143 т.5 от ЗЗП/.
Приемайки вероятна
неравноправност на клаузата за начисляване на неустойка в договора за
предоставяне на мобилни услуги, заповедният съд е отказал да издаде заповед за
изпълнение за цялото претендирано вземане.
Обжалваното
определение е неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед изложеното
и това, че в случая въззивният съд не установи неравноправност на клаузи от
процесният договор за предоставяне на мобилни услуги, то следва да се уважи
изцяло искането за издаване на заповед за изпълнение за претендираните със
заявлението суми.
По разноските:
При този изход от
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя се следва присъждане
на разноски за настоящата инстанция в
размер на 15 лева заплатена държавна такса.
По изложените
правни съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 894 от
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: срещу Е.М.С., *********за
парично вземане в общ размер на …… лева, която сума се претендира като дължима
на основание фактура №**********/
ВРЪЩА делото на КнРС
за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, съобразно дадените указания.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: