№ 20694
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110145237 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111, представлявано от АА
Изпълнителен директор срещу В. С. Х. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС с която се иска
да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 799,12 лева,
от които 663,37 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.01.2023г.
до изплащане на вземането, 84,59 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
05.01.2023г.. както и суми за дялово разпределение 43,93 лева - главница за периода от
м.12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.01.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 7,23 лева - лихва за периода от 31.01.2020г. до 05.01.2023г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4361/2023 г. на
СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: ********* ИД номер:
*********.
Ищецът твърди, че ответника, в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
1
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответника е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР”
ЕООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника оспорва исковете. Не се оспорва размера на
претендираните суми, Оспорва се основанието за дължимост на сумите, поради наличие на
погасителна давност, липса на доказателства за наличието качеството потребител на
топлинна енергия за процесния имот, респективно на наличието на облигационна връзка
между страните, липса на основание за претендираното вземане за дялово разпределение,
както и липса на основание за претендираната лихва за забава въху главницата и сумата за
дялово разпределение.
Поддържа се, че дарителят С Х. „си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване върху недвижимия имот, а по делото е представена молба-декларация от трето по
делото лице, а именно на дарителят С Х. до ищцовото дружество, за откриване на партида за
процесния имот на негово име.
Прави се възражение, че вземането на „ФИРМА” ЕАД е погасено по давност.
Сочи се, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за активната си
материална легитимация по иска за дялово разпределение, а именно за основанието, на
което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга.
Твърди се, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че ответникът е бил
поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за процесния период
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 27.01.2023 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. С. Х. за сумите: 663,37 лева (шестстотин
шестдесет и три лева и 37 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 84,59 лева (осемдесет и
четири лева и 59 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
05.01.2023 г., 43,93лева (четиридесет и три лева и 93 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
7,23 лева (седем лева и 23 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
2
31.01.2020 г. до 05.01.2023 г.- Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб.№ *********.
С разпореждане от 03.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4361 /2023г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника, като е постъпило възражение, с което сумите са
оспорени като недължими и на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК и на ищеца са дадени
указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Приложен по делото е Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*********** г.,
том *** рег. №*****, дело №****** от 2017 г. на Нотариус МИ, с който С В.ев Х. дарява на
сина си В. С. Х. апартамент АДРЕС. С нотариалния акт С В.ев Х. си запазва пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху имота.
Видно от изготвената справка от национална база данни население С В.ев Х. е починал
на 19.12.2022 г.
Представена е молба-декларация от 26.12.2004 г., с която С В.ев Х. е заявил, че иска да
бъде открита партида за имот с адрес: АДРЕС
Видно от представения протокол от проведеното на 02.08.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДЕРС етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор от 18.09.2002 г. между „ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с
адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор от 03.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и
„ФДР“ АД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода
от м.5.2019г. до м.04.2022г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума
са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
3
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот и справката
от НБД „Население“ за С В.ев Х. се установява, че в рамките на процесния период
собственик на топлоснабдения имот е бил ответника В. С. Х., а вещноправен ползвател е
бил С В.ев Х.. Налице е и един допълнителен факт, а именно изразена воля от страна на С
В.ев Х./вещноправния ползвател/ за възникване на облигационно с ищцовото дружество.
Според ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди. На още по-силно основание, когато един топлоснабден имот има конкуриращи се
субекти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ- собственик и вещноправен ползвател, и единият от тях е
изразил воля за възникване на облигационно отношение с топлопреносното предприятие
именно той е клиент на ТЕ. В процесния случай това е третото по делото лице
вещноправния ползвател С В.ев Х..
Доколкото в исковата молба изрично се твърди,че сумите се претендират от ответника
като собственик на топлоснабдения имот, съответно клиент на ТЕ/ нещо което се
опровергава от предствените по делото доказателства/, а не в качеството му на наследник на
С В.ев Х. за задължения на наследодателя, то исковете се явяват неоснователни.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни не е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответника В. С. Х. се следват деловодни разноски-400
лева адвокатски хонорар. За заповедното производство възнаграждението следва да се
присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА съразмерно с отхвърлената част от
исковете, а именно 200 лева, определен по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111, представлявано от АА
Изпълнителен директор срещу В. С. Х. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл.
422 ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от
799,12 лева, от които 663,37 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: ********* ИД номер:
********* за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.01.2023г.
до изплащане на вземането, 84,59 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
05.01.2023г.. както и суми за дялово разпределение 43,93 лева - главница за периода от
м.12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.01.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 7,23 лева - лихва за периода от 31.01.2020г. до 05.01.2023г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4361/2023 г. на
СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на В. С. Х. с ЕГН:**********, съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111, да заплати на адв. Д. Й. Ч. с ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в
размер на 200 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР”
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5