Р Е Ш Е Н И Е
№….
Гр. София, 18,02,2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното гр.д. №1360 по описа за 2021год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 ГПК –
чл. 438 ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „Т.С.“ЕАД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител Л.М., постановено на 07,12,2020год.
по изп. д. №20207850400242, с което ЧСИ е
оставил без уважение възражение на
длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК. Жалбоподателят излага обжалваното постановление
да е незаконосъобразно, тъй като се дължи адв. възнаграждение за взискателя
само по чл.10, т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнителното дело, което към
редакцията на НМРАВ е в размер на 200,00лв., но не и по чл.10, т.2 за процесуално
представителство и съдействие, доколкото такива действия не са извършени
от името и за сметка на взискателя. На самостоятелно
основание сочи размерът на адвокатското възнаграждение да е прекомерен, тъй
като не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа да
е налице неправилно изчисляване на пропорционалните
такси и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съобразно изложеното излага
становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ. Претендира разноски за
настоящото производство.
Взискателят –„Г.С.У.“ЕООД, чрез
процесуален представител излага становище, с което сочи на неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора. Приетите от ЧСИ разноски са в минималните
размери съгласно чл.10, т.1 и т.2 от НМВАВ, поради което не са прекомерни.
Претендира разноски в настоящото
производство.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна,
доколкото са извършвани действия за процесуално представителство и не е налице
овластяване по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ.
Съдът намира депозираната жалба
по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнителното дело от 07,12,2020год., с което ЧСИ се е произнесъл по
възражение за намаляване на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил
без уважение същото. Жалбата срещу
постановлението за определяне на разноските в изпълнителния процес е подадена в
преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като процесуално
допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна.
Видно от преписката
по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателят –„Г.С.У.“
ЕООД от 16,11,2020год. с искане за образуване на изпълнително дело за сумата от
300,00лв. по ИЛ от 28,02,2020год., издаден по гр.д.№65564/2018год., както и адв.
възнаграждение в размер на 400,00лв., както и 5,91лв. и 3,00лв.-разноски по
издаване на ИЛ.
Съобразно чл.426,
ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на
осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски
извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар. Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е
определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на НМРАВ към датата на сключване
на договора за правна помощ и
съдействие/; За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000,00лв. – 200,00лв., и за
вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7;
Тъй като взискателят е представляван
от процесуален представител при иницииране
на изпълнителното производство на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв.
възнаграждение за образуване на
производството. Адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, съдът намира
да не се дължи, тъй като преди да е започнал да тече срока за доброволно изпълнение взискателят е депозирал
молба/18,11,2020год./ за промяна на заявените изпълнителни способи, без да е
дадена възможност на длъжника да изпълни. / ПДИ е връчена на 25,11,2020год., а
не се спори и сумата да е преведена в
резултат на наложения запор още на
24,11,2020год-преди връчване на ПДИ/. Ирелевантно е обстоятелството дали сумата
е внесена в резултат на наложен запор, доколкото длъжникът е лишен от възможността доброволно да заплати същата
преди да е узнал за изпълнителното производство, поради което осъществено съдействие от страна на процесуалният представител за
реализиране вземането на кредитора не е
необходимо.
Сумата, представляваща такса за издаване на изпълнителен лист е дължима на основание
чл.79, ал.1 от ГПК. С Определение №617/16,12,2013год. на
ВКС, І ГО, по гр.д.№6154/2013год., е дадено тълкуване, съгласно което е
допустимо да се събират по реда на чл.79, ал.1 от ГПК разноски по издаването на
ИЛ извън сумите по ИЛ, които следва да се възложат на длъжника по реда на
чл.79, ал.1 от ГПК, но само в хода на принудително осъществяване на
изпълняемото право на взискателя отразено в издадения му по чл.405, вр.чл.404
от ГПК ИЛ. Именно за реализиране на същото и поради липсата на доброволно
изпълнение от страна на длъжника, в негова тежест се възлагат разноски, сред
които и тези, представляващи държавна такса за издаване на ИЛ/ 5,00лв.-д.т. и
0,91лв.-банков превод/. Сумата от 3,00лв. е недължима-основанието превод на
такса към ЧСИ не се установява по делото.
Начислените такси по
т.1, т.3, т.5 и т.9 от ТТР към ЗЧСИ са
правилно определени в общ размер от 72,00лв. с ДДС.
Съгласно
т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума върху материалния
интерес, като приложима в случая е б."б"
от сочения текст/ при материален интерес от 100лв. До 1000,00лв.– 10,00лв.
+10 на 100 за
горницата над 100,00лв. или с оглед вземането от 300,00лв. таксата е 30,00лв./
Неправилно пропорционалната такса начислена от ЧСИ е изчислявана върху цената на вземането по ИЛ и адв.хонорар.
Изрично се сочи, че окончателната такса за изпълнение се определя върху
събраните суми. Тълкуването на нормата предполага начисляване на таксата върху
сумите предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния титул. Адв.хонорар
не съставлява част от вземането подлежащо на изпълнение, поради което макар и
да се събира за взискателя по арг.на чл.78, ал.1 от ГПК не е събрана сума по
смисъла на т.26 от Тарифата и не следва да се взема предвид при начисляване на
таксата. В този
смисъл несъстоятелни са доводите изводими от забележка 4 към т.26 от ТТЗЧСИ
сочеща, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси доколкото
адв. възнаграждение не е изключено, то служи за определяне на база за
изчисляване на таксата. Определената
такса съобразно т.26 е в размер на 30,00лв. или 36,00лв.
с ДДС.
Разноски в настоящото
производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен
изпълнител по възражение на длъжника и не е
свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу
действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх.№1971/18,12,2020год.
по описа на ЧСИ, депозирана от „Т.С.“ЕАД постановление на ЧСИ Л.М. от 07,12,2020год.,
постановено по изп.д.№ №20207850400242, с което е оставено без уважение възражение вх.1786/03,12,2020
относно неправилно начислена такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за сумата
над 36,00лв. до начисления размер от 85,07лв., в частта на прието адв.възнаграждение над 200,00лв. до 400,00лв., както и
разноски 3,00лв.-банков превод.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. С. ЕАД за присъждане на разноски в настоящото
производство като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.С.У. ЕООД за присъждане на разноски в настоящото
производство като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.