№ 15
гр. Бургас, 05.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501091 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна
жалба вх. № 274544/14.05.2021 г., подадена от „Домконсулт 6“ ООД,
представлявано от адв. Мариана Трифонова, срещу Определение
№262752/22.04.2021 г. по гр.д. № 9072/2019 г. по описа на Районен съд
Бургас, с което съдът се е произнесъл по молбата на ответниците Г. ПР. Г. и
СТ. ИВ. Г. за допълване на определението, с което производството по делото
е прекратено в частта за разноските като е уважил частично искането и е
осъдил дружеството „Домконсулт 6“ ООД да заплати на ответниците сумите
както следва: на ответника Г.П. – сумата от 200 лева, адвокатско
възнаграждение за производствата по гр.д. №9072/2019 г. и ч.гр.д.
№4926/2019 г. и двете на БРС и на ответницата СТ. ИВ. Г. – сумата от 250
лева, адвокатско възнаграждение за същите производства /съответно исково и
заповедно/. В останалата част, в която се иска съдът да присъди на
ответниците и направените от тях разноски по частните производства,
развили се пред БОС, молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение.
Жалбоподателят атакуват определението в частта, в която съдът е
осъдил дружеството да заплати посочените по – горе суми като недопустимо
и неправилно. Заявява се, че в изпълнение на дадени от съда указания за
отстраняване на нередовности по исковата молба, било уточнено, че ищец по
делото е Етажната собственост с адрес: гр. Бургас, ул. Шейново №86,
представлявана от Управителя „Домконсулт 6“ ООД, а не самото дружество
„Домконсулт 6“ ООД. Предвид така направеното уточнение, съдът в свое
определение от 27.01.2021 г. възприел за надлежен ищец по иска Етажната
собственост, а на дружеството „Домконсулт 6“ ООД. С оглед на това
отговорността за разноски следвало да се носи от етажната собственост. На
следващо място съдът не бил съобразил обстоятелството, че в изпълнение на
1
неговите указания, дадени с Определение от 26.06.2020 г., етажната
собственост предявила настоящите искове пред Софийски арбитражен съд,
пред който било образувано арб. дело № 6 от 2020 г. Това производство,
имащо за предмет същия спор, било все още висящо към момента като едва с
крайния съдебен акт компетентния съд следвало да се произнесе и досежно
разноските. Прави искане за отмяна на определението в обжалваната част и
връщане на делото за ново произнасяне от БРС или произнасяне по същество
като молбата по чл. 248 ГПК бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски за настоящото производство.
Ответниците Г.Г. и С.Г., представлявани от процесуалния си
представител адв. Юлиян Димитров, депозират писмен отговор, с който
оспорват частната жалба на „Домконсулт 6“ ООД като неоснователна.
Заявяват, че определението за прекратяване на производството и за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение е влязло в сила, поради
което „Домконсулт 6“ ООД следва да понесе отговорността за разноските,
сторени от ответниците в неоснователни предприетите от това дружество
съдебни производства /заповедно и исково/. Оспорва се като неоснователно
становището на жалбоподателя, според което арбитражното производство
представлявало продължение на заповедното, поради което именно
арбитражния съд бил компетентен да се произнесе по разноските. Претендира
разноски за настоящото производство.
Постъпила е втора частна жалба с вх. № 275006/25.05.2021 г. , с която
ответниците по делото Г.Г. и С.Г. обжалват определението по чл. 248 ГПК, в
отхвърлителната му част. Считат, че съдът неправилно е оставил без
уважение за искането им за присъждане на сторените от тях разноски в
частното производство пред БОС, образувано по жалба срещу Определение
на БРС по настоящото дело от 10.08.2020 г. В това производство ответниците
са направили разноски за адвокатски възнаграждения по 200 лева всеки от
тях, съгласно представени договори за правна помощ от 08.09.2020 г. , както и
разноски за заплатена от Г.Г. държавна такса в размер на 15 лева. Излагат се
съображения, че с въззивното определение, с което е отменено
първоинстанционното такова, не се слагал край на делото и поради това с
него не били присъдени тези разноски. Същите следвало да бъдат присъдени
с влязлото в сила прекратително определение на БРС от 27.01.2021 г., тъй
като именно с него се слагал край на исковото производство. Молят за отмяна
на определението в отхвърлителната му част и вместо това правят искане
съдът да им присъди всички сторени от тях разноски в пълния претендиран
размер.
За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият
съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на
страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред Бургаския районен съд по
исковата молба на „ДОМКОНСУЛТ 6“ ООД, ЕИК *********, в качеството
му на управител на Етажна собственост с адрес гр.Бургас, ул.“Шейново“ №86
против КР. ПР. Г., СТ. ИВ. Г. и Г. ПР. Г. по иск с правно основание чл.422
ГПК за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, за
2
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.дело №4926/2019г. по описа
на Бургаския районен съд.
С определение 4456/26.06.2020г. производството по образуваното
гр.дело №9072/2019г. по описа на Бургаския районен съд е прекратено поради
неподведомственост на спора, предвид валидно заявено възражение за
арбитруемост на спора. Определението е отменено с определение
№260911/27.11.2020г. по гр.дело №2600/2020г. по описа на Бургаския
окръжен съд.
След връщане на делото на Районен съд-Бургас, с влязло в сила
определение №260743/27.01.2021г. то отново е прекратено, тъй като съдът е
констатирал, че ищецът Етажна собственост не е заявителят по заповедното
производство „ДОМКОНСУЛТ 6“ ООД. С определението е обезсилена и
издадената Заповед за изпълнение.
С определение №262752/22.04.2021г. прекратителното определение е
допълнено по реда на чл.248, ал.1 ГПК по молба на С. и Г.Г.и и е осъдено
„ДОМКОНСУЛТ 6“ ООД да им заплати разноски по делото и за заповедното
производство в размер съответно на 250 лв. и 200 лв. В останалата им част
молбата им е оставена без уважение като неоснователна.
Против допълнителното определение са подадени частни жалби от
„ДОМКОНСУЛТ 6“ООД и от С. и Г.Г.и по ч.гр.дело №1091/2021г. по описа
на Бургаския окръжен съд. С обжалваното определение Бургаският окръжен
съд е намерил, че обжалваният пред него акт е недопустим, тъй като
образуваното пред Бургаския районен съд е прекратено като недопустимо
поради инициирането му от ненадлежна страна поради тази недопустимост е
недопустимо и производството по чл.248, ал.1 ГПК и е обезсилил
обжалваното определение. Против това определение е подадена частна жалба
от Г.Г. и С.Г. по която се е произнесъл Бургаският апелативен съд и е
отменил Определение № 968/19.08.2021г. по в.ч.гр.дело №1091/2021г. по
описа на Бургаския окръжен съд и е върнал делото за произнасяне по
съществото на спора от настоящата съдебна инстанция.
Неоснователни са доводите направени в жалбата подадена от
„Домконсулт 6“ ООД. При наличието на арбитражно споразумение и
възражение на ответника, съдът се десезира по време на висящността на
допустим съдебен процес, тъй като съдът не следи служебно за тази
отрицателна процесуална предпоставка. Инициирането му от ищеца при
несъобразяване с договорената арбитражна клауза съставлява основание за
възлагане в негова тежест на направените от ответника разноски до
прекратяването на производството по делото поради наличие на относителна
отрицателна процесуална предпоставка за продължаване на неговото
развитие.
Този извод се споделя от върховната съдебна инстанция в Определение
№ 105 от 11.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 975/2012 г., II т. о. Определение №
791/06.12.2012 г. на ВКС по ч. т.д. № 657/2012 г., I т.о., като в последното е
посочено също, че направените от ответника разноски до момента на
прекратяването имат своето процесуално основание, тъй като прекратяването
3
не настъпва по силата на закона, нито се касае за процесуална пречка, за
която съдът следи служебно. Разноските са провокирани от несъобразяване
ищеца с договорената арбитражна клауза, от което следва, че ищецът следва
да понесе и неблагоприятните последици от последващото му прекратяване,
при позоваване на ответника за съществуването й, в срока по чл. 8, ал. 1 вр. с
§ 3 ПЗР на ЗМТА. Същото е прието и в практиката на инстанционните
съдилища – напр. Определение № 2242/14.10.2013 г. на Софийски апелативен
съд по в.ч.гр.д. № 3409/2013 г., и Определение № 1585/15.07.2013 г. на
Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 2664/2013 г.
Първоинстнационния съд е присъдил разноските за които са налице
доказателства за тяхното извършване в кориците на делото, а именно два боря
договори за правна защита и съдействие доказващи заплатен адвокатски
хонорар от 200 лв. от С.Г. и 150 лв. от Г.Г., като са присъдени и по 50 лв.
адвокатски хонорар заплатен отделно от С. и Г.Г.и за заповедното
производство.
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора
- чл. 78 ГПК, и поради това съдът се произнася по разноските с акта, с който
приключва делото в съответната инстанция - чл. 81 ГПК. Под "акт, с който
приключва делото" по смисъла на чл. 81 ГПК законодателят е имал предвид
онзи съдебен акт, с който съответната съдебна инстанция разрешава спора по
същество или прекратява производството по делото по начин, изключващ
последващата му висящност пред нея по повод на същия правен спор.
Производствата, по които се претендират разноски в настоящото,
представляват производства по глава двадесет и първа ГПК за обжалване
определенията прекратяващи делото, крайните актове, по които са влезли в
сила. Въззивната инстанция разглеждаща тези дела следва да се произнесе по
разноските сторени в тях. Макар настоящото производство също да е пред
въззивен съд, в него се проверява законосъобразността на допълващо
първоинстанционно определение по отношение на разноските сторени пред
първоинстанционния съд. Тук настоящата съдебна инстанция не може да
присъди разноски, които не са поискани или са поискани, но искането не е
било уважено по други въззивни производства.
Поради изложените съображения обжалваното определение правилно е
разрешило правния спор досежно разноските в първоинстанционното
производство и следва да бъде потвърдено.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Съответно
произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече
постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и
следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат. Този
извод е възприет и в Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. №
5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В настоящия „процес относно
4
разноските“ не следва да се наслагва нова втора отговорност за разноски,
поради което такива не се присъждат.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №262752/22.04.2021 г. по гр.д. №
9072/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът се е произнесъл по
молбата на ответниците Г. ПР. Г. и СТ. ИВ. Г. за допълване на Определение
№ 260743/27.01.2021 г. по същото дело в частта за разноските като е уважил
частично искането и е осъдил дружеството „Домконсулт 6“ ООД да заплати
на ответника Г.П. – сумата от 200 лева, адвокатско възнаграждение за
производствата по гр.д. №9072/2019 г. и ч.гр.д. №4926/2019 г. и двете на БРС
и на ответницата СТ. ИВ. Г. – сумата от 250 лева, адвокатско възнаграждение
за същите производства, като в останалата част, в която се иска съдът да
присъди на ответниците и направените от тях разноски по частните
производства, развили се пред БОС, молбата е оставена без уважение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5