Определение по дело №1085/2018 на Окръжен съд - Бургас

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ V -   1430                                 20.07.2018 год.                               гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд                                пети въззивен граждански състав

на двадесети юли                                          две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                    ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 1085 по описа за 2018 година ,

за да се произнесе , взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

         Постъпила е въззивна жалба от А.Г.Б. - К., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител адв. М., срещу решение № 1082 / 29.05.2018 год. по гр.д. № 9149 / 2017 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е прекратен гражданския брак между А.Г.Б.-К., ЕГН **********, и Г.Х.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ж. к. Лазур, ул. „Абоба“ № 7, ет. 6, сключен на 06.11.2009 год. в гр. Бургас, за който е съставен Акт за граждански брак № 160/06.11.2009 год. на Община Бургас, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, обявено е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, предоставено е на съпруга Г.Х.К., ЕГН **********, ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Бургас, ж. к. Лазур, ул. „Абоба“ № 7, ет. 6, представляващо тристаен апартамент № 18 с площ от 85.34 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 18, с площ от 4.86 кв. м. , постановено е на основание чл. 53, СК, след прекратяване брака съпругата А.Г.Б.-К. да продължи да носи брачното си фамилно име – Б.-К. , отхвърлен е иска на Г.Х.К. за постановяване, след развода съпругата му А.Г.Б.-К. да носи предбрачното си фамилно име – Б. оставена е без уважение молбата на всяка от страните, с правно основание чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК, за осъждане на насрещната страна да й заплати направените по делото разноски , постановено е на основание чл. 329, ал. 1, ГПК, деловодните разноски да останат в тежест на всеки от съпрузите, както ги е направил ,осъдена е А.Г.Б.-К., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. Лазур, ул. „Абоба“ № 7, ет. 6, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 25 (двадесет и пет) лева, осъден е Г.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. Лазур, ул. „Абоба“ № 7, ет. 6, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 25 (двадесет и пет) лева.

          Във въззивната жалба се твърди , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения-  непроизнасяне на съда по доказателствата поискани от ответницата и недопускане на всички доказателства поискани от нея.  Твърди се , че съдът не е взел предвид възражението на ответницата за липсата на дълбоко и непоправимо разстройство на брака , както и заведения от нея насрещен иск с искане за произнасяне по въпроса за вината . Твърди се също , че съдът превратно е тълкувал свидетелските показания на разпитаните свидетели, допуснал е и нарушение на материалния закон достигайки до неправилното заключение, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Твърди се необоснованост на решението поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, евентуално - за отхвърляне на иска за развод предявен от ищеца или за допускане на развод по негова вина. Направено е искане за присъждане на разноските по делото. Направени са искания по доказателствата : за допускане до разпит на десет свидетели , за които е поискано допускане до разпит от районния съд , а също на още трима свидетели при довеждане, за допускане на обяснения на ищеца по реда на чл.176 от ГПК по седем поставени въпроса, за допускане до разпит чрез призоваване на двама свидетели и на още един – назован свидетел при довеждане, за издаване на съдебни удостоверения с цел представяне на документи от НАП и НОИ за доходите на ищеца и за получаваните от него пенсии и обезщетения за периода 2000 год. - 2018 год. , за издаване на съдебно удостоверение с цел представяне на документ от ОД на МВР за излизанията на ищеца извън страната за периода от 2014 год. до 2017 год.

          В дадения срок насрещната страна не е депозирала писмен отговор.

          Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК , от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по исковете на страните за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по чл.49 , ал.1 от СК , вр. чл.318 и чл.322 от ГПК .

Направените във въззивната жалба искания за събиране на доказателства от въззивния съд за неоснователни. Районният съд е осигурил на страните възможност да ангажират доказателства по единствено относимите за разрешаването на спора въпроси – налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака им , евентуално – по чия вина . Изцяло несъотносими за правилното разрешаване на спора са въпросите относно отношенията между страните преди сключване на брака, чието прекратяване се търси. Тъй като страните нямат непълнолетни деца , а семейното жилище е собствено само на ищеца несъотносими са и обстоятелствата относно получавани доходи и извършвани от страните разходи. Ето защо , всички останали въпроси, които са били поставени от страните пред районния съд , както и направените в тази връзка доказателствени искания са били несъотносими , поради което извън допуснатите от районния съд доказателства, събирането на други доказателства не е било необходимо . Не са налице и обстоятелства, които да сочат, че правото на защита на ответницата по първоначално предявения иск е била нарушено, тъй като същата е присъствала лично , ведно с процесуалния си представител на проведеното от районния съд открито съдебно заседание. С оглед горното въззивният съд намира, че не са налице твърдените по въззивната жалба процесуални нарушения, които да са основание за събиране на други доказателства по реда на чл.266, ал.3 от ГПК. За доказателствата , които не са били поискани за събиране пред районния съд е налице и преклузия по чл.266, ал.1 от ГПК. Ето защо поради несъотносимост и преклузия , доказателствените искания на въззивницата по въззивната жалба следва да бъдат оставени без уважение .

Мотивиран от горното и на осн. чл.267 от ГПК , Бургаският окръжен съд,

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ДОКЛАДВА  делото на страните , по начина посочен в мотивите към настоящото определение .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на въззивницата за събиране на доказателства от въззивния съд .

Определението не подлежи на обжалване .

Препис от определението да се връчи на страните  .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.